Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
, но на нея имам един... поднос с клонки и играчки - и той още си седи. Ми не ми се махат, пък! 
Моят приятел пък поиска лампичките да останат по-дълго също. 
Играе си той с някакъв вертолет на батерии. Не летеше де, въртеше му се перката и бучеше някакви мелодии. Търчи тва дяти напред назад по канапето, зад гърбовете на ентелегенцията. Рита ги, ръчка ги, те търпят, стискат зъби и театралничат. И в един момент тая пропищя. Пък той да вземе да заплете перката на вертолета в кока ѝ. Мъчим, струваме, не можем да го отплетем, заприлича на гърмяна тръстика. Отидоха маминка и онази в спалнята, заедно с вертолета. Детето взе да пищи след малко, иска си го. Отивам аз в спалнята и какво да видя 
Кокът положен върху спалнята, а маминка го фризира. До него вертолетът - целият в косми. А дъртата скрофа, пребледняла в единия ъгъл на леглото, вее си с един вестник. На главата ѝ само нейните си няколко косъма, увити в едно като мрежичка. Не, нямам думи да опиша всъщност сцената с целия ѝ колорит 
. Не знаех и аз, но четох по въпроса, че го обмислях по едно време като подарък. При такова положение и аз не бих дала на детето да си играе, особено ако досега не е карало нищо летящо... 
