Ясла?!

Аз изобщо не се терзая с мисли за яслата. Подали сме молба, ако я приемат, от септември ще тръгне на ясла (ще бъде на 1г и 1-2 месеца). А пък аз евентуално ще си намеря работа, а и имам да уча.
Сигурно септември няма да ми е така спокойно , но има време до тогава.

Мисля, че яслата не решава изцяло проблема с професионалната реализация на майката. Откакто синът ми тръгна на ясла, е в режим "две седмици на ясла- две седмици със сополи вкъщи". Трудно бих си намерила работа и не знам кой работодател би ме изтърпял ако по половин месец съм в болнични заради малко дете. Затова, според мен, по-добрият вариант е детегледачка или баба.

Ако ми позволите да се намеся и аз с малко предистория и текущо дередже. Върнах се на работа, малко преди Криси да навърши 9 месеца. Не са ме принуждавали да го правя, просто се налагаше заради финансите (държа да уточня, че получавам прилична заплата, а и фирмата, в която работя е нормална във всяко отношение, работя тук вече 7 години!). Не исках детето да го гледа свекито, обаче трябваше да се примиря. Имахме много ядове с нея в началото, защото аз съм от снахите, дето свекървите им не ги долюбват много, щото са устати. Свекитата я гледаха докато навърши 1 год и 3 мес. После един ден се разсърдиха нещо - ей така, без причина, една сряда вечер свекърва ми ми каза, че няма да идва от утре. Щях да полудея - нито отпуска можех да взема, нито да напусна - нищо. Пълна безизходица. С мъжа ми решихме - след много колебания естествено - ясла! Ужас! Взех две седмици болнични (да е жива и здрава личната!), майка ми дойде за две седмици и след това Криси тръгна на ясла, т.е. на 1 год. и 4 мес. Плака близо месец, но после свикна, успокои се, стана по-самостоятелна, по-общителна (преди беше направо асоциална - пищеше при всяко доближаване на друг човек или друго дете. Ходи си и сега. С радост и удоволствие! Единственият начин да я събудя сутрин е като и кажа, че отива при децата! Не съжалявам, че я дадох на ясла, напротив. Сега съм спокойна, доколкото е възможно! Боледува в рамките на нормалното, взимам си болнични, когато е болна! Свекито се натиска сега да я гледа, но... късна е, либе, мандалото хлопна!

Искам да кажа на всички майки, които имат колебания за яслата: мили мами, не се тревожете толкова много! Яслата не е най-страшното нещо, което може да се случи на вас и децата ви! Има много положителни страни на ходенето на ясла, които въобще, ама въобще не са за пренебрегване. Успех на всички! 

Пак съм аз! Забравих да кажа, че Криси също беше крайно капризна и лазглезена (и продължава да е!), беше залепена за мен, заспиваше само на ръце след мъчително и продължително люшкане, друсане и пр. Яслата реши тези проблеми много бързо - може би за седмица диването разбра какво се иска от нея и приключихме с капризите при заспиването и храненето и пр. Ами май това е всичко, което исках да добавя!

Уфффффф, трудна тема. Дадох малката когато навърши 1г и 1мес. Беше единственото дете в яслата което не плачеше сутрин. Лелите бяха много доволни. Научиха я за 3 дни да сяда на гърнето. Научи се да се храни сама, не че менюто не беше на дрехите ,но да са здрави пералните. Ходеше с желание в яслата. Дотук добре, но след януарските празници я заведох на ясла още първия ден а бяха без парно и детето явно се простуди и от тогава започнаха боледуванията. Докато накрая не направи плиомония на ЮНИ и я спряхме. Свекърва ми до този момент не искаше и да чуе за малката сякаш си я бях довела от къщи и не и е внуче даже не се сещаше да попита за нея камо ли да я гледа. НО след това като много се разболя явна нещо и стана а и това че я бяхме изолирали я накара да си промени мнението и сега я гледа. НО СМЯТАМ ДА Я ВЪРНА НАПРОЛЕТ В ЯСЛАТА. ЛЯТОТО ПАК В КЪЩИ ЗАЩОТО ЛЕЛИТЕ В ЯСЛАТА ОТВАРЯТ ПРОЗОРЦИТЕ и правят ТЕЧЕНИЕ И МАСОВО ДЕЦАТА НА ЮНИ ОТ ГРУПАТА НАПРАВИХА ПЛИОМОНИИ.

Категорично ЗА яслата. Малечка тръгна на 1г8м. До този момент беше толкова срамежлива, че плачеше дори от леля си. Не желаеше да разговаря с друг, освен с мен и кака си. Дори тати пренебрегваше. Направо се поболях от мисли как ще тръгне. И-о, чудо на чудесата- първия ден дори не се разплака. Помислих си, че е в шок, но не - сякаш откакто се е родила живее там . Стана общителна, подредена и много послушна. Да са живи и здрави госпожите и лелките, детенце се чувства чудесно. Та мисълта ми беше - понякога ние, мамите, излишно се тревожим, а те нещата си потръгват от самосебе си.