Как реагирате когато децата правят непозволени неща тайно?

Не е срамно, просто не се бутат така в ръцете на тийновете. Още малко и ритуално с тринайсте свещички ще са с панделка вързан подарък. Не си ли се замисляла, че може да се обиди от това, че му даваш презервативи в ръцете? Това е навлизане в интимното пространство, а за деца, които психически не са стигнали на нивото практикуване на секс, това е много грубо вмешателство в душата.

Честно да си кажа, не вярвам, че баш от това ще се обиди. 

Моето дете редовно пие КОЛА!!!!!При нас няма забрани,защото детето ми е научено на ред и дисциплина няма защо да и забранявам нещо!!!

Напълни някаква декоративна купа с презервативи, и неволно  да разбере какво има вътре. Просто периодично подменяй според срока на годност.  Ако има нужда то само ще вземе от там.

глупости на търкалета! Само това оставаше, да се правя на идиот с декоративни кукли, ужким нищо не знам. Това да не е злоядо дете, на което просто му оставяш из стаята ядене, че неволно да посегне! А и като си разиграя сценката наум, какво правя - "неворло" му подхвърлям, че в куклата-слонче има ппрезервативи? Или ужким случайно я слагам под носа му? Или очаквам тринайсат-годишен хлапак да се интересува от декоративни кукли? Усещаш ли се какви ги пишеш! Щом има акъл за сек,с ще има акъл и да си купи от аптеката. Или сега ще ми кажеш, че няма пари за презервативи или че ще го е срам? Но пак казвам - на тринайсет повечето само хихикат и дотам, мака винаги да се намира някой умник да донесе в училище надут презерватив и да плаши момичетата.

Аз съм на мнение, че за тези неща трябва да се говори открито и свободно с тийнеджърите. Родителите са най-близките на детето и могат да му дадат най-добрите съвети, от които той/тя да не се срамува. Все пак половите контакти са най-нормалното нещо, но трябва много добре да се обясни какви рискове крият те.

едно е да говориш, друго е да му буташ в ръцете презерватив на 13. Особено ако виждаш, че момичетата и сексът хич не са му в интересите.

На 13 /за момче/ не е ли много рано за презервативи? То и за момичетата е рано за секс на тази възраст...

Бих казал че на 13 е много рано, но все пак имах презерватив в портфейла винаги, макар да не ми е минавало през ума да го използвам.

Син ми на 13 реагираше като ощипан, ако някой вземе, та се пошегува с него на тая тема. Много беше свенлив. И дума не даваше да се издума в тая посока. Криеше се като девица, а ако случайно видеше някой от нас не съвсем прилично облечен - ужас просто! Не че сме имали някакви табута, даже доста освободено сме говорили винаги в негово присъствие, обаче той просто такъв си беше. После разбрах случайно, че точно в този период и малко по-късно се бил залюбил с една съученичка. Вече към 14 г. нямаше и помен от тая свенливост, говорили сме си съвсем открито за секс, предпазване, болести, каквото там трябва. Обаче посмъртно не би отишъл в магазин и да си купи презерватив. Някъде това време му бях купила 5-6 бройки и му ги оставих в бюрото. До ден днешен не е последвал коментар , нито знам какво е станало с тях. От време на време баща му го подкача, че било време майка му да се погрижи и да го зареди, той също  отговаря с някаква шега и така. Не му ровя в бюрото. Не очаквам да ме просветли за първия си път, но дано поне, ако има по-продължителна връзка, да ми каже. При всички случаи се отнася много по-спокойно и нормално към момичетата, отколкото преди година-две. Не всичко зависи от родителите - колкото и да са разбиращи и демократични, просто не всички деца са еднакво отворени да споделят. В такива случаи ни остава да свършим, каквото можем, и да се надяваме, че ще имат достатъчно акъл, за да го приложат.

Мисля, че децата още от 10-12 години знаят всичко това - за бременността, болестите, предпазването...обаче самият акт на закупуване на презерватив е някаква психологическа бариера или пък човек не мисли, че ще се случи точно в този момент и не е подготвен, знам ли...По-скоро според мене липсва културата на отговорно поведение, отколкото самата информация. Информация има в изобилие и те не чакат разговора за птичките и пчеличките.

За забраните като цяло. Не мисля, че вършат работа без вътрешно убеждение. А убеждение не се получава само с "набиване на канчето", че еди какво си е вредно. Трябва някаква нагледна потресаваща информация или статистика, и пак не винаги помага. И, както сте казали - работа за повишаване на самооценката и способността да се противопоставят на стадната психика, без да се превъщат в аутсайдери. Детето трябва да се научи да познава само себе си - от какво НАИСТИНА има нужда, какво НАИСТИНА харесва. И съответно да си търси съмишленици, които да не му налагат компромиси. Трябва то само да разбере, какви приятели си струва да си избира. Общи приказки, наистина, трудно приложими, особено в ограничена среда. Ако няма много възможности за избор (примерно е в малко населено място), то тогава детето трябва да е наясно, с кои неща може да направи компромис, за да заприлича на другите и да не го отхвърлят (примерно да се научи да говори малко по-грубо, ако е наложително, да прослуша определена музика, да "захаресва" определени филми, облекло и т. н.), и с кои неща в никакъв случай не трябва да прави компромис - със здравето, честта си, интелектуалното си развитие, спазването на закона, насилието над по-слаби.

Как да се предотврати лъженето? Нямам точна рецепта. В нашето семейство лъжата се смята за възможно най-голям грях - много повече от всяка друга простъпка. И така е било винаги. И двете деца имаха период, в който бяха изкушавани да послъгват, за да си спестят "дудненето", но се постарах да разберат, че лъжата винаги се разкрива и последиците са по-лоши, отколкото ако се признае простъпката. Надявам се, че съм успяла да им изградя съответната психологическа бариера - без да съм с абсолютни очаквания. Синът ми твърди, че не ме е лъгал от доста години (и засега нямам причина да се съмнявам, но все пак съм с едно наум), че няма причини да ме лъже, и че по принцип предпочита да си каже, дори, ако е загазил, защото се надява да получи помощ. Постоянно му набивам, че няма абсолютно нищо на тоя свят, което аз да не мога да разбера и да простя, че той ми е дете, и каквито и грешки да направи, най-важен ми е самият той. Което не изключва поемането на отговорността за грешките, разбира се. Преди време се успа за някакво мероприятие в училище и ме накара да се обадя на класната, че бил болен. Е, наистина имаше нещо, макар че не беше чак на легло, обадих й се и се разбрахме да изчисти до блясък всичките чинове и да купи от джобните си фулмастери за дъската. И той се съгласи, че е справедливо. Малката още понякога се изтърва, обаче след няколко минути идва и сама си признава, следва гушкане, обясняване на простъпката и много често й предлагам тя сама да си измисли наказание. Ако ми се види разумно и адекватно, приемам . Признаването на лъжата винаги смегчава наказанието.

Когато детето ми тайно пие Кока кола и крие ТОВА от мен... ще взема да се плесна по челото и да си кажа "абе, жено, ти що за неадекватни изисквания имаш спрямо сина си, че те лъже за това какво безалкохолно е пил?!" и ще отменя всякакви малоумни забрани, които няма как да бъдат спазени, при положение, че отглеждаш човек, а не цвете в саксия.

Ти вземи да му забраниш и шоколад да яде.

А не ти ли е хрумвало, че може би последното, за което се е сетил в този момент, е твоята забрана? Та на него му е било толкова приятно да е част от група, да правят нещо заедно. Това е все едно да срещнеш стари приятели и да изпиете по чаша бира. Може изобщо да не пиеш бира, но компанията ти е така приятна, че какво толкова-една чаша. Децата не са по-различни от нас. Той не е мислил вероятно- о, аз сега нарушавам забрана. И да, може и изведнъж да се окаже, че на 16 това е цигара. Просто бъди постоянна, без да забраняваш. Настоявай, както настояваш за други важни неща. Ако е нужно обясни за зависимостта по детски начин, обясни, че човек се привързва към храна и напитки, но някои от тях могат да убиват. Обясни, че има хора, които разчитат на привързването на човека, за да правят пари от това. И настоявай, че той може да си прекарва страхотно без да прави това. и не избухвай, не се сърди, не го избивай на емоция. детето , а и възрастния, не мисли под емоция. Твоята цел не трябва да е той да се страхува от тези неща, защото страха поражда борба или бягство....и става една. Просто му покажи, че му вярваш, вярваш в неговата разумност, колкото и крехка да е тя сега. Покажи му , че си загрижена ( това не значи ядосана, крещяша, забраняваща). Ти най-добре знаеш как и кога детето ти се чувства уютно, давай му колкото можеш повече от този уют И не се притеснявай толкова, не можем да спасим децата си от всичко...ще иматтолкова забрани в живота си, толкова непозволени неща.