Знам, че не се коментира, но понеже ми е актуално, затова ще си позволя съвет. Изкарай няколко опреснителни курса с инструктор и след това се качи сама на колата без мъжа ти. Разбира се, за начало избягвай и натоварени кръстовища в пикови часове. Постепенно ще свикнеш.
- Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.
365 тайни от моя живот ...тема №2
МП снощи отново успя да ме засегне по темата с шофирането. Имам книжка отдавна,изкарах си я с голямо желание,но така и не преодолях страха си да започна да шофирам.Много се измъчвам и дразня на себе си заради това,но още по-тъжно ми става,когато той не проявява разбиране.Всеки път ми казва,че за него е много важно жена му да може да шофира,а когато караницата е по-сериозна и че има голяма вероятност да се разделим заради това.Обидно ми е най-вече за това,че не ме разбира.Според него причината е,че нямам желание. 
и аз бях така,но сега ми се налага да шофирам сама,оправям се
нека мрънкането му те амбицира
Аз през това време съм карала многократно,но не често.Всеки ми казва да опитам сама и че ще свикна,ако шофирам редовно,но просто ужасно много усилия полагам за да се кача в колата.Несигурна съм и правя грешки.Страх ме е и да съм сама.
Благодаря Ви за съветите!И също съжалявам,че коментирам.
Благодаря Ви за съветите!И също съжалявам,че коментирам.
Аз през това време съм карала многократно,но не често.Всеки ми казва да опитам сама и че ще свикна,ако шофирам редовно,но просто ужасно много усилия полагам за да се кача в колата.Несигурна съм и правя грешки.Страх ме е и да съм сама.
Благодаря Ви за съветите!И също съжалявам,че коментирам.
Благодаря Ви за съветите!И също съжалявам,че коментирам.
За съжаление в моят случай става точно това-паниката,която е неоснователна,изиграва лоша роля.Аз също вече смятам,че щом не съм сигурна в уменията си е по-добре да не шофирам.В интерес на истината той рядко ми прави забележка,когато карам.Според него се справям добре.
Съгласна съм,че да умееш да шофираш е свобода.Изобщо не изгарям от желание да пътувам с градски транспорт ежедневно,нито всеки път да се моля на някой да ме закара до някъде или да ме вземе.И това се опитвам да му обясня и на него.Ако нямах желания,тези неща нямаше да ме дразнят.Повярвайте,това е нещото,което много искам.Да се науча да шофирам имам предвид.А и да получавам разбиране. За което много ви благодаря!
Съгласна съм,че да умееш да шофираш е свобода.Изобщо не изгарям от желание да пътувам с градски транспорт ежедневно,нито всеки път да се моля на някой да ме закара до някъде или да ме вземе.И това се опитвам да му обясня и на него.Ако нямах желания,тези неща нямаше да ме дразнят.Повярвайте,това е нещото,което много искам.Да се науча да шофирам имам предвид.А и да получавам разбиране.
За което много ви благодаря! Аз пък смятам, че след като ти е толкова притеснено да караш, по-добре не го прави. Няма да имаш правилните и бързи реакции в различни ситуации. Паника може значително да попречи на шофьорските ти умение.
+1
Аз също имам книжка, но не шофирам - страх ме е, панирам се и съм преценила, че не е редно да съм на пътя. За себе си и заради околните П.П. За това мръзна като куче по спирките
Всеки път ми казва,че за него е много важно жена му да може да шофира,а когато караницата е по-сериозна и че има голяма вероятност да се разделим заради това.
Боже! Този човек изобщо не трябва така да те притиска, още повече след като си му обяснила многократно как стоят нещата. Не от всяко дърво става свирка - важи и в този случай. Не от всеки става шофьор. Да можеш задължително да караш кола и да караш /ако имаш възможност/ е абсолютно необходимо и задължително за мъж. За жена не е задължително, още повече щом има такива притеснения.
Нека и други хора около вас му го обяснят това нещо, а не да проявява егоистично притискане.
Знам нещо, което ще ти оправи страха бързо. Трябва ти работа, коато да е свързана с често шофиране и пътувания. Аз бях като теб. От 2007 имам книжка, до преди половин година само 2-3 бях карала, от немай къде. Откакто започнах нова работа, ми се налага да карам. Първия месец ми беше ужас. Не съм спяла по цели нощи от вълнение, защото знаех, че за другия ден задачите ми са свързани с пътуване...3-5-10 нощи. 
Всичко е на психическа основа. Надвих се и на втория месец сядах в колата и отпрашвах. Сега дори ми прави удоволствие.
Аз бях като теб. От 2007 имам книжка, до преди половин година само 2-3 бях карала, от немай къде. Откакто започнах нова работа, ми се налага да карам. Първия месец ми беше ужас. Не съм спяла по цели нощи от вълнение, защото знаех, че за другия ден задачите ми са свързани с пътуване...3-5-10 нощи. Всичко е на психическа основа. Надвих се и на втория месец сядах в колата и отпрашвах. Сега дори ми прави удоволствие. 
Ай_ви, много се радвам като чуя, че някой е успял да преодолее притесненията си.Разбирам те чудесно за безсънните нощи, аз съм така винаги, когато ми предстои нещо такова.
Джулия, не вярвам, че ако тръгнем да се разделяме би изтъкнал това като причина наистина...Може би си мисли, че по този начин ще стимулира.
Джулия, не вярвам, че ако тръгнем да се разделяме би изтъкнал това като причина наистина...Може би си мисли, че по този начин ще стимулира.
Всеки път ми казва,че за него е много важно жена му да може да шофира,а когато караницата е по-сериозна и че има голяма вероятност да се разделим заради това.
Боже! Този човек изобщо не трябва така да те притиска, още повече след като си му обяснила многократно как стоят нещата. Не от всяко дърво става свирка - важи и в този случай. Не от всеки става шофьор. А иначе аз напълно те разбирам. Имам книжка от 20 години, но не карам, защото ме е страх и точка по въпроса. Ще ми се да не ме беше страх, но това е положението, не искам да поставям себе си и другите хора в опасност само заради едната идея и аз да съм шофьор. 
! Препоръчани теми