Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

Оххх мила Пухи, ти сама си казваш всичко и вътрешно знаеш отговора, но те е страх да предприемеш тази крачка...
Мъжа трябва да ти дава опора, а не да ти тежи.. да има трудни моменти и хората в една връзка трябва да се подкрепят, но като чета виждам, че в случая ти си силната и никога няма да спреш да бъдеш, докато трябва да се оправяш сама и никога няма да те напуснат тези твои страхове дали ще се справиш... докато не срещнеш човек на който истински може да се подпреш, а повярвай появи ли се ще разбереш за какво иде реч..
Според мен не бързай с детето или по-точно не с този мъж. Насилените неща не носят никому удовлетворение.

Всъщност с времето (нашето време, от как сме заедно) се опитва да стане по-добър, да не повтаря грешките си (някой от тях). Да работи и печели повече, за да не ни издържам аз и сега тепърва ще започва (започна този месец с 1/2 от наема, въпреки, че трябваше да е целия, но при разговор разбрах, че ще остане без пари и реших да помогна с част). Аз обаче след това не малко според мен време се обезверих. Той продължава да прави някакви неща, в които аз се вторачвам и си казвам "Пореден знак, че този човек мисли само за себе си или първо за себе си и, че аз и моите желания сме на ... място в приоритетите му." Тропвам с крак и казвам "Не е честно.". Според мен, ако искаш да ме зарадваш, да имаме сватба или да те интерсува някаква моя мечта, ще правиш всичко възможно, ще пестиш всичко, за да се случи, ако и ти имаше тази мечта, но твоята мечта е само до закупуването на нов касетофон за колата. Не ти пука дали ще имаме сватба, дори дали ще имаме брак, дали ще имаме дете (ти нали си имаш), не ти пука как се чувствам аз на 31 г. в тази ситуация. Започвам с нападките и така.
Всъщност не знам какво трябва да направи той, за да ми върне вярата и да се почувствам обичана. Ако знаех щях да му го кажа. Така че да се успокоя и да ни е добре.

Пухи, струва ми се, че тука му се вижда края. Научих едно полезно нещо от изключително изкукуригалия си бивш. Един ден ми каза следното: "Иска ми се да си по-женствена". Доста време ми отне докато си обясня какво точно е искал да ми каже, понеже с думи свои не можа да конкретизира. Първоначално се обидих, после се чудих, след това забравих за случката. Доста след като се оттървах ми се случи нещо, заради което на мен ми светна лампичката.
Имам една позната, с която сме като материята и антиматерията. Тя е момиче с лек характер и леко поведение, и наистина смята, че всички мъже са й длъжни. Изобщо, съчетава едни качества, които според мен я правят негодна да бъде "човек за дълъг път". Въпреки, че не е смугла хубавица е желана. Седя си аз самичка, плащам си наеми, кафета, наливам си бензин и се чудя какво, аджеба има тя повече от мен, като нито е по-красива, нито е по-умна, за перспективи няма да коментирам изобщо (много нескромно звучи, но...). Една вечер в компания, предимно мъжка, се заговори за въпросното девойче. Мъжете обсъждаха, обсъждаха и стигнаха до извода, че тя била много женствена.
Ей в този момент разбрах какво ме проваля мен като жена. Значи, всичкото онова, което на мен ми е "под достойнството" - да завися от мъж, да чакам да ми купува, да се сърдя, да се глезя, да не съм докрай откровена, ей то'а целия набор от качества е "женственост", която е неустоима.
Ти, Пухи, ми се струва, че също не си "женствена" в онзи смисъл на думата. Ако се решиш да смениш партньора, да имаш хабер от мен и да си спомняш, че ако не искаш да се повтори същото, трябва да оставиш мъжете да бъдат мъже, а ти да си бъдеш жена и да се научиш да и вземаш.

Lidsy Много си права, но не ми казваш ново нещо. Аз съм го открила същото може би не така рязко, както ти, а постепенно и с различни примери.
Обаче как да се променя? А ти промени ли се стана ли по женствена? Или просто на теб не ти е необходимо да си женствена, за да си щастлива.
Мен не женствена майка ме е отгледала и възпитала и нямах и от кой да вземам пример. На дърти години може ли да се научи човек?
На мен лично ми е болно, че не съм женствена, защото все пак съм си момиче и искам да получавам вниманието, което заслужават момичетата, обаче май не зна как да си го заслужа.

Може би мъжът никога не е готов. Просто трябва да му се случи и да се подготви в процес на действие

Ох, Пухи, за съжаление не съм оптимист за тази връзка. Най-много твоичкият да си потърси друг гостоприемник, ако прекалено го натиснеш. Явно си е такъв, ден да мине, друг да дойде  . Желая ти да намериш спокойствие и един добър ЧОВЕК за себе си. А в краен случай, медицината вече позволява една жена да си има детенце и без да е наличен мъж. 

И аз тук Вместо запис

Пухи, това, което каза за майка си е валидно и за моята майка. Винаги ми е повтаряла колко съм умна/хубава/талантлива и как трябва да знам, да мога и да се справя с всичко (а аз дете като дете, съвсем обикновено). Всичко се научава човек, когато осъзнае, че не може да прави едно и също и да чака различен резултат. Колкото и трески да има ММ, полага усилия за да не изпадам в истерии около 20-то число. Обича да е полезен и има незаменимо изражение когато каже: "Дай на мен, не се мъчи". Всеки си има себеуважение, представи си как се живее с човек, който е толкова самостоятелен, че чак изглежда самодостатъчен. Не е приятно да имаш усещане, че живота на човека до теб изобщо не зависи от теб, едва ли не, с теб, без теб - няма разлика.
Разбира се, пак стигаме до там, че с твоето злато случая не е такъв. Оставам с впечатлението, че той се е намърдал и така му е добре. И е преценил, друго дете освен него не ти трябва.

poohito, на теб за какво ти е този паразит?! Той ти е само разход – финансов и емоционален. Помисли, не е ли по-разумно да го разкараш от живота си и да спестиш средствата, които хвърляш по-него. Осигури си, доколкото можеш, финансова стабилност и ако до някакъв период от време не срещнеш подходящия за теб човек /а аз вярвам, че ще го срещнеш/, ще можеш да си направиш и отгледаш дете и сама.
31 години не са малко, но не са и фатално много – дай си шанс да получиш нещо по-добро. И повярвай, че го заслужаваш. 

Той няма против да сключим брак, няма против да имаме дете. Дори твърди, че искал тези неща да се случат.
Искал, но какво е направил по случая или искал и чакал аз да направя.
Може би е моя грешката, но очаквам малко повече вълнение и ентусиазъм. Нещо, като "Толкова се радвам, че ще се оженим." или "Радвам се, че решихме да си имаме бебе." Отношението е обаче: "Да ще направим това щом като ти искаш, да ще го направим, когато ти искаш, кажи как да го направим, да аз съм съгласен с това, което решиш ти." Това ме наранява, защото в моите уши звучи "Все ми е едно дали ще съм с теб. Все ми е едно дали ще се оженим. Все ми  е едно дали ще имам повече деца. Щом се налага и ти настояваш ще го направяя, но ми е все едно."
Ядосах се и попитах - винаги ли си бил такъв "умрял рибок" без никакви емоции и чувства, та ти се радваш повече, когато си купиш някоя джаджа от колкото на това, че ще се оженим. Отговори (може би на пук) - да винаги съм бил такъв.
Може би аз искам твърде много (като във филмите и приказките), а не можеш да върнеш човек, който вече е минал с разочарование през всичко това към вълнението, че го очаква нещо прекрасно. Може би той е вече прогледнал, че сватбата, брака, бебето не са празник, а само натоварване, грижи, отговорности и няма смисъл от вълнение и радости в такива моменти.
Искам обаче да ми демонстрира поне малко радост, защото и това е нещо, което да ми помогне да бъда щастлива.

Ами най-лесно е така, да каже- ми както ти искаш, както ти решиш. Това е тотално бягане от отговорност, после ще каже-ааа, ами то нали ТИ така искаше, ТИ така реши.

Сватбата, брака и бебето СА празници и са празници за цял живот. Тези неща са свързани с любов и радост, но човек трябва да гледа отвъд прозаичното и злободневното, към "голямата картина" на нещата, където има само светлина, благослов и щастие. Защото любовта и децата са си подаръци, но, факт е, че не всички хора ги оценят.
Още нещо... според мен това, което ти е казал "такъв съм си", не е било напук. Помисли си дали не ти го е казал сериозно. А след това помисли готова ли си да го обичаш такъв, какъвто е.

poohito, имам чувството, че си напрегната, че просто ти се е натрупало много. Според мен изхода от ситуацията е или да се стабилизира връзката ви или да не продължаваш по този път занапред. Ти си прецени кое от двете е възможно.... Аз по принцип не разбирам двойки, чийто финанси са отделни. Имаме такива познати и незнам как го правят.... Но при вас като че ли голяма част от проблема идва оттам....ами то и за годежния си пръстен може би ти трябва да отделиш средства? Нямам против новото касетофонче в колата, но не на всяка цена и за сметка на нещо друго... Дано ме разбираш.... С най-добри чувства се опитвам да обясня, че имаш нужда и право на щастие, и ако не се чувстваш сега така, трябва нещо да се промени....
Записвам се да следя темата.

Опитах с общи финаси, но не се получи, защото се чувствах много предадена (нечестно разпределение - хем да внасяш повече, хем да харчиш по-малко, хем понякога и за малкото да се оказва, че няма останали или предвидени средства). Реших, че за да съм спокойна е най-добре да се разпределям в моите възможности без да очаквам нито подкрепа нито саботаж (по-често се е случвало) от някой друг и неговите решения и прищевки.
Имам стремеж да се успокоят нещата, за това и стремежа ми е да се установим, да сключим брак и сериозно да се заемем с плановете за дете.
Годежния пръстен ми беше подарен изненадващо, след като при разправия месец или два по-рано бях казала, че ако не получа истинско предложение за брак, а не тип "Аз съм съгласен. Дай да седнем и да си решим какво ще правим." ще трябва да се разделим, защото бъдеще за нас няма да има. Получих годежния пръстен на 30.12. Зарадвах се, макар да не златен, скъпоценен, скъп и т.н. Зарадвах се, че и все пак ме попита "Ще се омъжиш ли за мен." После обаче започна да ме тормози въпроса - дали този човек, наистина е искал да зададе този въпрос или просто се е чувствал притиснат от опасността да трябва да се разделим и да трябва ад се грижи сам за себе си.
И аз нямам нищо против новото касетофонче имам против то да бъде приоритект. Когато аз предложа да направим нещо. Например - да идем на екскурзия, няма да тръгна да си купувам касетофонче, а ще се старая да събера пари за екскурзията ни. Според мен, ако искрено беше отправил предложението трябваше да е започнал да мисли за това сключване на брак, а такова нещо не виждам.

Разбирам, е, ами поне знаеш, че си опитала.
Знаеш ли, според мен са малко мъжете, които си изразяват чувствата като нас. Не мисля, че е необходимо да се тормозиш, че може да си го изнудила да ти предложи. Чак пък...
Успокой се! Може би покрай организацията на сватбата нещата ще потръгнат Аз с изненада установих, че мъж може да се старае да прави ръчно покани за сватба.....не само за да ми угоди, а защото е съгласен, че трябва в поканите да има някаква индивидуалност, а не да са поръчани от някоя печатница....
Има хиляди неща, които трябва да се замислят и нагодят за една сватба. От неговото поведение ще си извадиш изводи за себе си...
Хората се променят, може пък твоя ентусиазъм да го зареди
Успех!