Помните ли името на акушерката, която ви води раждането

Е как да не я помня,като родих малката и ме питаха как ще се казва и аз казах Лилия,акушерката се засмя и каза : Е,като мен! Има ли забравяне

Аз и двата пъти раждах с операция и с предварителна уговорка и идеално помня имената на всички от екипа, все пак общо 18 месеца от живота си съм прекарала с тези хора, знам рождените им дати,също и рождените дни на децата им, поздравявам ги с картичка или телефонно обаждане, понякога дори пращам подаръци

Vitaminka, кога празнувате? На 8ми или утре?

И аз го помня. Обаче и тя помни моето. Съвсем случайно, при второто ми раждане (8 години след първото), отново попадам на същата акушерка и тя беше тази, която ме разпозна.

Акушерките, които погнаха на бебенцето ми да се роди, дори не си бяха казали имената. Докато чаках да минат 2-та часа след раждането ги разпитах как се казват и си мислех, че няма да ги запомня и затова си ги написах на съобщение в телефона Още помня едната акушерка как убеждаваше докторката, че няма смисъл да ми прави епизиотомия, че ще стане и така и беше права Името на докторката не помня. Тя гледаше отстрани с ножицата и накрая само ми направи един шев.

Помня разбира се...и двете помня. И тази преди повече от 7г. и другата преди почти 3г. И двата пъти попаднах на страхотни професионалистки.
Първият път като раждах не успях да разбера името на жената но по физиония я помнех и още я помня. След 4 години като ходих в АГ-то пак на отворените врати попитах дали мога да разбера името и - получих положителен отговор и така разбрах и името.

Помня ги! През 2007г. - Кършибрадова и през 2010г. Митева. В АГО към МБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" - Стара Загора. Благодаря им!

Помня едно име ,но не знам дали е на акушерката,която ме изроди,или на старшата,която през цялото време(10минути )ме успокояваше и ме караше да не мисля за това,което се случва...Тази,която ме изроди беше много мила и добричка и симпатична млада дребна жена,с русолява къса до рамената коса,може би на около 30,казваше ми през цялото време какво се случва,напънах два пъти и родих,после ми обясняваше какво ще трябва да ми правят,понеже нямаше време преди драждането за нищо,малчо искаше да излезе,после ме хвана за ръката и дойде с мен навън,където ме чакаха моите хора,изчака с мен,докато поседя при тях и ме върна вътре Името,което помня и е написано в епикризата,която ми дадоха на изписването е Блажева..а от подписа мога да разчета Ани....На доктора го помнех,но сега като се замисля не се сещам,той беше много млад и участваше само с шевовете накрая...Много съм доволна от екипа,на който попаднах,бяха страшно мили и много ми се радваха,че съм родила бързо и нормално,а на другия ден вече другата смяна бяха отвратителни,надути,не можеш нищо нито да ги питаш нито да им кажеш...Да уточня,че съм раждала в Монтана..ако някой познае това име,или описанието на акушерката може да ми пише,за да знам все пак,да съм сигурна дали Блажева се казва милата акушерка Но по-скоро Блажева сигурно е на старшата...не зная

Помня цялата бригада от три акушерки. Страхотни момичета, няма да ги забравя никога.
Първата кака Мони....Съпруга на зам, шефа ми. Той готин, кака Мони още повече.Учила четири години Медицина и последната петата разбират, че баща и е бил кмет на селото им и я гонят от Университета- била е пълна отличничка. Беше дясната ръка на лекарката. А самата лекарка младичка, но ме накара да успокоя топката. Страшно мило същество. Гинеколог ми е все още- 30 години след раждането на Змея.  Втората мацка- Горанова....тази жена имаше ангелски глас, чудех се що не е завършила пеене. Докато раждах ми пееше една страхотна песен, за съжаление не мога да си спомня името на песента.  имах сложно раждане а тази песен някак си ме мобилизира. Знаете има песни които те карат да ти настръхва душата и да те кара да се чустваш силен и можещ. Каза ми- стискай ми ръката, аз ще ти пея ти само слушай какво ти казваме  и ако може слушай и песента. Третото момиче- Мария....Най младичката от бригадата, туко що завършила, обаче как ми помогна и това момиче.  Господ да ги благослови всичките. Случих на Човеци на раждането си!!! И красиви жени еййй!!! Година и половина след раждането научих, че са спасили живота и на ДивенетУ и на мама му. Въпреки, че бях редовна на консултации, лекарката при която бях не е отбелязала за тези месеци, че с този тесен таз съм за секцио.  Това се разбра при приемането ми за раждане когато ми измериха отново таза.Тогава секцио се правеше рядко.  Добре, че попаднах на такива можещи и знаещи Жени! А да минеш на ехограф да се види бебето, трябваха връзки.

Помня името на акушерката, която води второто ми раждане. Манчева.
На практика тя изцяло пое раждането, защото раждах през нощта, в празнични дни и двамата дежурни лекари на етажа се наложи да влязат в спешно секцио.  Прекрасно раждане. Без окситоцин. Бързо и много приятно.

Помня я,няма как да я забравя,че ми е и колежка Акушерка Клингова от Разград-страхотен професионалист и човек!Благодаря и! 

Помня акушерките и имената им и при двете ми раждания. Дори съм си ги отбелязала в бебешките дневници на децата, защото с времето се забравя.

Ооо, тази, която ме прие с първото раждане няма да я забравя- така ме овика, че цял живот ще я помня. Колкото бях стресирана, тя ми се накара и съвсем ми взе акъла. Добре, че ме препратиха в друга болница.
И двете раждания ми бяха със секцио и не знам имената на акушерките, само на докторите.

Интересно.Мислех си , че повечето жени не помнат имената на акушерките си , но май не е така.
Или поне тук пишат паметливите.
За Секцио си е доста трудно да запомниш -2-ма АГ доктори+ 1 анестезиолог + операционна акушерка + анестезиологична акушерка + акушерка за бебето + неантолог + санитарка.
Май трябва да си вишист. .Но това е 2 пъти в живота ви или 3 пъти.

В навечерието на 21.1. Ден на родилната помощ.- искам да поздравя всички жени и да им пожелая много здраве и приятни преживявания по време на раждане и прекрасни деца, които да ви раждат.

Да, помня го - Светла. Но помня още и нелюбезното й отношение... То вярно, че започнах да раждам в края на нощната смяна, но пък за сметка на това, без да имам излишно самочувствие, не създадох никакви проблеми, раждането мина по учебник и за около час и без упойка родих бебе 4625 гр и 55 см.
Когато акушерката тръгна да ми включва венозен източник и забеляза няколкото спукани капилярчета на ръката ми, появили се в резултат на бременността, възкликна с погнуса: "Бълхи ли са те изпонахапали?!". Добре, че съзнанието ми беше ангажирано с други по-хубави и важни неща и не й обърнах достатъчно внимание, но не ми беше приятно подобно отношение точно в този момент. За сметка на това помня с добро две акушерки (лежах няколко дни заради пренасяне) - Деси от отделението (която беше дежурна по време на раждането ми и също присъства в залата; след това специално ме поздрави за това колко геройски съм се държала) и Добринка от родилна зала (съжалявам, че не случих на нейната смяна!).
Бяха прекрасни, много мили - такива, каквито трябва да бъдат всички, помагащи да се дарява нов живот!!!

Не помня името й, но помня отношението й. Все едно съм някаква луда, невменяема. Постоянно се чудеше как може да не напъвам достатъчно. А какви изрази употребяваше, просто не ми се иска да си спомням?! Добре, че съм перде, дори и в такива моменти, че не й обръщах внимание на отношението, че съвсем щях да се омотам какво да правя. Ужасно просто! Все едно израждаше крава!!!