Здравейте! Отдавна искам да споделя нещо и ето днес се реших.По стечение на обстоятелствата, живея в Белгия, но в България при майка ми е моето момченце, което е с Генерализирано разстройство на развитието, а именно, трудно се справя с общуването, той е вече на седем годинки, тази учебна година комисия реши да отложи постъпването му в първи клас, в детската градина с него работи ресурсен учител-логопед. Най-голямото ми желание е, да взема детето си тук, при мен, но се опасявам, как ще се справи с другия език, след като той едва скоро започна да говори и да свързва елементарни изречения на майчиния си!!! Дали ще объркам още повече детето по този начин, колкото и добри специалисти да има тук, в тази държава, как ще се комуникира с него...Споделям това тук, понеже се надявам някой да има адекватен отговор или съвет по този въпрос. Благодаря ви!!!
- Публикувана: 18 март 2014, 12:15 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2014, 12:28 ч.
как да постъпя с детето си?
според мен задължително вземи детето при себе си; не познавам двете системи за работа с деца с подобен рпоблем/бг и белгийска/, но все си мисля, че там след време детето по-лесно има шанс да се интегрира някъде; тук винаги ще го приемат като мноооооого различен; не сме толерантен народ за различните хора, нито социалната ни система
rumbic, много сложен въпрос. със сигурност, вземайки го от средата, с която е свикнало, ще го стресираш (постоянната и позната среда е много важна за аутистичните деца, ако грр е в аутистичния спектър). но предполагам, ти сама знаеш, че това понякога може да отключи подобряване в развитието. както и обратното.
защо не потърсиш специалист в белгия, с когото да обсъдите случая? предостави му всички документи, становища и оценки на детето, обсъди с него желанието си да го вземеш при теб, сподели му как го отглежда майка ти, и как то според теб се чувства, направи си план как ще го отглеждаш още сега...
защо не потърсиш специалист в белгия, с когото да обсъдите случая? предостави му всички документи, становища и оценки на детето, обсъди с него желанието си да го вземеш при теб, сподели му как го отглежда майка ти, и как то според теб се чувства, направи си план как ще го отглеждаш още сега...
Ако трябва да се сравняват само възможностите на държавите за интеграция на по-специални деца, Белгия би трябвало да предложи повече. И от медицинска гледна точка, и като интеграция в образователната система.
Според мен трябва да си наясно и със следните въпроси:
Как ще се отрази на детето ти и на развитието му живота без майка, ако решиш да не го вземеш? (За мен този въпрос принципно решава нещата, но аз бих се върнала в БГ, ако за детето ми е по-добре да е там.)
Колко сигурна е работата ти в Белгия? Можеш ли да си спокойна за поне следващите две-три години, че ще имаш работа и достатъчно доходи?
Имаш ли на кого да разчиташ в Белгия да ти помага с гледането? Роднини или възможност за плащане на детегледачка, когато закъсняваш, детето е болно т.н.?
Подкрепям мнението да питаш специалист дали е добра идея промяната на средата. Дори аз бих говорила с тукашен за възможностите в Белгия и с българския лекар, който познава детето.
Според мен трябва да си наясно и със следните въпроси:
Как ще се отрази на детето ти и на развитието му живота без майка, ако решиш да не го вземеш? (За мен този въпрос принципно решава нещата, но аз бих се върнала в БГ, ако за детето ми е по-добре да е там.)
Колко сигурна е работата ти в Белгия? Можеш ли да си спокойна за поне следващите две-три години, че ще имаш работа и достатъчно доходи?
Имаш ли на кого да разчиташ в Белгия да ти помага с гледането? Роднини или възможност за плащане на детегледачка, когато закъсняваш, детето е болно т.н.?
Подкрепям мнението да питаш специалист дали е добра идея промяната на средата. Дори аз бих говорила с тукашен за възможностите в Белгия и с българския лекар, който познава детето.
rumbic конкретен сьвет не мога да ти дам, но това което бих те посъветвала е да разучиш повече за белгийската система, дори ако може да говориш с някой, който е запознат/ работи в системата. Сьс сигурност ще ти бьде по-лесно да вземеш решение ако може да сравниш двете системи. Аз сьщо интуитивно предполагам че белгийската система е по-добра, но може да се окаже че в Бьлгария ще има по-добьр прогрес. Важно е да разбереш дали ако той дойде, ще бьде пренасочен кьм специалист веднага или ще трябва да чака. Не сьм в Белгия, но мога да предположа, че ако разговаряш сьс специалист, те няма да ти предложат конкретен план без да са видели детето, но поне ще ти кажат какви са стъпките и от там ти ще си решиш.
Зависи какви са ти плановете за в бъдеще - постоянно ли ще останеш да живееш в Белгия или ще се върнеш след време в БГ. Ако ще останеш постоянно тогава си вземи детето защото след време пак ще си пред този проблем но то вече ще е по-голямо и ще му бъде още по-трудно. Ако ще се върнеш в БГ след няколко години няма смисъл да си стресираш дето от една система в друга.
Благодаря ви много за съветите, имах нужда да чуя други мнения. По принцип съм тук с намерение за постоянно пребиваване и още когато дойдох, пред мен стоеше въпроса, веднага ли да си взема детето или да изчакам да напредне поне още малко с говоренето и комуникацията. В България някои психолози са на мнение, че тук /Белгия /той ще получи много по-добро лечение, но други също смятат, че езика може да го обърка допълнително, понеже в нашия случай не става въпрос за нещо друго, а за дете, което има специфично разстройство в развитието на езика!
Здравей те,преди една година се преместих в Белгия заради дъщеря ми.Тя страда от идиопатична фармакорезистентна епилепсия и в България не можах ме да я стабилизира ме.Лекувах ме се при невероятна невроложка и съм и много благодарна за всичко,но обстоятелствата около липсващите медикаменти и липсващи условия за лекуване ни накара да предприемем драстична мярка в името на детето.От първия момент в който посетихме невролог в Белгия и дъщеря ми грейна.Редуцираха и дозите на лекарствата смениха някой и пристъпите спряха.Аз съм много доволна и щастлива от това.Вече трети месец посещава ме училище имаме малко изоставане в развитието,но не е нищо сериозно изисква време и постоянство и ще навакса.За един месец в училище научи много нови неща и вече може да разбира всичко и да говори по малко.Чакам и писмо от тукашната организация занимаваща се с такива деца да видим как ще процедираме за напред.С една дума никога няма да съжалявам че взех нещата в свой ръце само и само детето ми да е добре.
rumbic, не знам дали въпросът ти е още актуален, но да споделя и аз като живееща в Белгия. Според мен детето ти ще получи много по-добри грижи тук, отколкото в България, и най-вече много повече възможности за преодоляване на трудностите и за научаване да се справи сам. В яслата на моя син има детенце с проблеми в развитието и общуването и виждам как работят с него специалисти, които идват отвън.
Трябва обаче да имаш предвид следното - от постинга ти оставам с впечатлението, че гледаш детето си сама, т.е. нямаш партньор до себе си. Ако е така, препоръчвам ти да вземеш майка си в Белгия, ако е възможно - първо, детето е свикнало с нея и може би преходът за него ще бъде по-лесен, ако тя е близо до вас. Не знам какво и къде работиш и как работодателят ти гледа на отсъствията от работа, но като цяло отсъствието от работа заради гледане на дете не се толерира особено. Както е написала Мик123, трябва да имаш кой да ти гледа детето - роднини или гледачка. Това ти го казвам от опит - аз отглеждам сама сина си и въпреки че майка ми е тук, за да помага, на моменти определено става доста напрегнато. Имам 12 дни в годината за гледане на болно дете - миналата година синът ми е ходил на ясла общо шест седмици, през останалото време е бил болен плюс една седмица в болница.
Така че моята препоръка е да вземеш детето, по възможност с бабата, и да се консултираш със специалисти тук.
Успех!
Трябва обаче да имаш предвид следното - от постинга ти оставам с впечатлението, че гледаш детето си сама, т.е. нямаш партньор до себе си. Ако е така, препоръчвам ти да вземеш майка си в Белгия, ако е възможно - първо, детето е свикнало с нея и може би преходът за него ще бъде по-лесен, ако тя е близо до вас. Не знам какво и къде работиш и как работодателят ти гледа на отсъствията от работа, но като цяло отсъствието от работа заради гледане на дете не се толерира особено. Както е написала Мик123, трябва да имаш кой да ти гледа детето - роднини или гледачка. Това ти го казвам от опит - аз отглеждам сама сина си и въпреки че майка ми е тук, за да помага, на моменти определено става доста напрегнато. Имам 12 дни в годината за гледане на болно дете - миналата година синът ми е ходил на ясла общо шест седмици, през останалото време е бил болен плюс една седмица в болница.
Така че моята препоръка е да вземеш детето, по възможност с бабата, и да се консултираш със специалисти тук.
Успех!
А може това, което смяташ че ще му създаде стрес и ще го забави, всъщност да му се отрази стимулиращо. И това, че ще е с теб да отвори допълнително потенциал. Децата са невероятни същества.
Аз мисля, че една организирана, чиста и приветлива среда ( каквато си представям е белгийската) е винаги за предпочитане. Всички преди мен са казали всичко вкл. и за помощ от майка ти, ако си сама там и работиш, ще имаш нужда от помощ. И сериозно проучване за белгийската система.
Аз мисля, че една организирана, чиста и приветлива среда ( каквато си представям е белгийската) е винаги за предпочитане. Всички преди мен са казали всичко вкл. и за помощ от майка ти, ако си сама там и работиш, ще имаш нужда от помощ. И сериозно проучване за белгийската система.