- Защо си толкова мрачен?
- Нямам пари.
- Опитвал ли си да скриеш по 20 лева на месец?
- Не става..... Намирам си ги.
- Нямам пари.
- Опитвал ли си да скриеш по 20 лева на месец?
- Не става..... Намирам си ги.
- Публикувана: 19 март 2014, 10:04 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2014, 04:07 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 12
Любовницата на Путин се оплаква на приятелка:
- Аз на Володя му поръчах да ми купи крем, а той взе че ми донесе Крим. Сега не смея да му кажа, че искам каляска...
- Аз на Володя му поръчах да ми купи крем, а той взе че ми донесе Крим. Сега не смея да му кажа, че искам каляска...
...или...
Любовницата на Путин се оплаква на приятелка:
- Аз на Володя му поръчах да ми купи крем, а той взе че ми донесе Крим. Сега не смея да му кажа, че искам онзи парфюм.. BVLGARI...
Мария имала 80 торти, изяла 74. Защо Мария носи клинове ?!!!
Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер като се наканили да лягат, тъкмо угасили огъня и в тъмнината се родила идеята:
- Хайде тази вечер да се разменим на кръст – нали сме приятелски семейства, за една вечер само.
След размисъл всички се съгласили …
На следващата сутрин в едната палатка се води разговор:
- На мен много ми хареса. А на теб?
- И на мене – то било много хубаво.
- Добре, хайде тогава да ходим в другата палатка да видим какво правят жените...
Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер като се наканили да лягат, тъкмо угасили огъня и в тъмнината се родила идеята:
- Хайде тази вечер да се разменим на кръст – нали сме приятелски семейства, за една вечер само.
След размисъл всички се съгласили …
На следващата сутрин в едната палатка се води разговор:
- На мен много ми хареса. А на теб?
- И на мене – то било много хубаво.
- Добре, хайде тогава да ходим в другата палатка да видим какво правят жените...
Хайде и аз в новата тема! 
Ще ви разкажа една истинска история, която лично на мен ми беше много смешна.
Един мой роднина (Стоян) сяда с компания в заведение. Идва сервитьора - познат на Стоян:
И се започва следния диалог:
Стоян: Брато, кажи паролата за Wi - Fi
Сервитьор: Паролата е "много сложна"
Стоян: Е, кажи, де, все ще я уцелим.
Сервитьор: Паролата е "много сложна"
Стоян: Е, колко да е сложна тая парола?!
Грамотни сме, ще я напишем.
Сервитьор: Не, бе, брато, не ме разбра. Паролата е "много сложна"
Стоян: Е, като е толкова сложна, на ти телефона, напиши я ти!
Докато се разберат, че паролата е "много сложна", голям смях е паднал!
Ще ви разкажа една истинска история, която лично на мен ми беше много смешна.
Един мой роднина (Стоян) сяда с компания в заведение. Идва сервитьора - познат на Стоян:
И се започва следния диалог:
Стоян: Брато, кажи паролата за Wi - Fi
Сервитьор: Паролата е "много сложна"
Стоян: Е, кажи, де, все ще я уцелим.
Сервитьор: Паролата е "много сложна"
Стоян: Е, колко да е сложна тая парола?!
Грамотни сме, ще я напишем.Сервитьор: Не, бе, брато, не ме разбра. Паролата е "много сложна"
Стоян: Е, като е толкова сложна, на ти телефона, напиши я ти!
Докато се разберат, че паролата е "много сложна", голям смях е паднал!
Вървят трима мъже по улицата. Пред тях крачи дългокрака красавица.
- Лелейййй, за да спя с тая не бих пожалил и пет хиляди...- възкликва единият.
- К`ви пет хиляди, бе.. За тая са малко и десет хиляди..-добавя вторият.
- Пичове, какви ги говорите, това е самата прелест. Такава жена трябва да се облича, обува, да й се подари хубава кола, да се води всяка вечер по ресторанти, по чужбина.....
Девойката спира и се обръща към тях:
- Извинете, кой го каза това последното?
И тримата в един глас:
- Ама я си ходи по пътя, ма! Ние тука само така си говорим....
- Лелейййй, за да спя с тая не бих пожалил и пет хиляди...- възкликва единият.
- К`ви пет хиляди, бе.. За тая са малко и десет хиляди..-добавя вторият.
- Пичове, какви ги говорите, това е самата прелест. Такава жена трябва да се облича, обува, да й се подари хубава кола, да се води всяка вечер по ресторанти, по чужбина.....
Девойката спира и се обръща към тях:
- Извинете, кой го каза това последното?
И тримата в един глас:
- Ама я си ходи по пътя, ма! Ние тука само така си говорим....
Тоталитарно време. Голяма опашка за месо. На опашката хората чакат тихо да почнат да продават. По едно време един от опашката се обръща към съседа си:
- Абе вие знаете ли каква е разликата между свинята и милиционера?
Не щеш ли, оказва се, че на опашката има един милиционер, който веднага надига глава:
- Я, я, я кажи да чуем каква е разликата?!
- А, не, няма никаква разлика, никаква разлика няма! - отговаря човекът.
- Абе вие знаете ли каква е разликата между свинята и милиционера?
Не щеш ли, оказва се, че на опашката има един милиционер, който веднага надига глава:
- Я, я, я кажи да чуем каква е разликата?!
- А, не, няма никаква разлика, никаква разлика няма! - отговаря човекът.
Един мъж бяга по перона на гарата и вика:
- Инфекция, инфекция!
Един кондуктор строго му прави забележка:
- Не нарушавайте обществения ред!
- Търся жена си!
- Е, какво сте се развикали "Инфекция, инфекция"?
- Ами тук пред хората чума ли да я нарека?
****
Лежи един мъж на смътното си ложе. До него седи жена му и го държи за ръката. Той с мъка произнася:
- Скъпа,... в най-трудните моменти от моя живот, ти винаги си била до мен. Когато на 25 години си счупих крака - ти беше до мен...
- Да, скъпи...
- Когато на 35 години получих инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато на 40 години получих втори инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато се парализирах на 45 години - ти беше до мен...
- Да, мили...
- И знаеш ли, скъпа, какво ми се струва?
- Какво, скъпи?
- Че ми носиш нещастие...
- Инфекция, инфекция!
Един кондуктор строго му прави забележка:
- Не нарушавайте обществения ред!
- Търся жена си!
- Е, какво сте се развикали "Инфекция, инфекция"?
- Ами тук пред хората чума ли да я нарека?
****
Лежи един мъж на смътното си ложе. До него седи жена му и го държи за ръката. Той с мъка произнася:
- Скъпа,... в най-трудните моменти от моя живот, ти винаги си била до мен. Когато на 25 години си счупих крака - ти беше до мен...
- Да, скъпи...
- Когато на 35 години получих инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато на 40 години получих втори инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато се парализирах на 45 години - ти беше до мен...
- Да, мили...
- И знаеш ли, скъпа, какво ми се струва?
- Какво, скъпи?
- Че ми носиш нещастие...