Писмото до моята майка завинаги ще остане неизпратено..............Никога няма да се изправя очи в очи с нея и да и кажа това което чувствам в момента.В писмото го написах там е цялата истина.................Но всичко което исках да и кажа е събрано незнам колко време трябва да мине за да проумее истината която съм и написала но така и не приема...вероятно като стана на 50 тогава може би бих и казала...
- Публикувана: 1 апр. 2014, 20:29 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2014, 17:25 ч.
Писмо което завинаги ще остане неизпратено
Нямаш неограничено време, за да кажеш на майка си каквото мислиш. Писмо? Неизпратено?
Жената може да се пресели и утре - ако ти е важно, отивай и говори, не чакай (аз на 50 няма да имам какво да казвам на майка си, тя се премести, когато бях на 41, и добре че вече й бях казала предимно колко я обичам, макар че много ме ядосваше често).
Жената може да се пресели и утре - ако ти е важно, отивай и говори, не чакай (аз на 50 няма да имам какво да казвам на майка си, тя се премести, когато бях на 41, и добре че вече й бях казала предимно колко я обичам, макар че много ме ядосваше често).
Нямаш неограничено време, за да кажеш на майка си каквото мислиш. Писмо? Неизпратено?
Жената може да се пресели и утре - ако ти е важно, отивай и говори, не чакай (аз на 50 няма да имам какво да казвам на майка си, тя се премести, когато бях на 41, и добре че вече й бях казала предимно колко я обичам, макар че много ме ядосваше често).
Жената може да се пресели и утре - ако ти е важно, отивай и говори, не чакай (аз на 50 няма да имам какво да казвам на майка си, тя се премести, когато бях на 41, и добре че вече й бях казала предимно колко я обичам, макар че много ме ядосваше често).
Schreier, твоя е темата за загубата на майка, съчувствам ти и се радвам, че си била измежду късметлиите с майка в добро психично здраве, с добро сърце и способност да изгради смислен контакт между вас.
Приеми, че не с всички е така. Понякога има толкова драстични случаи на майчински безобразия, че не личнен разговор, не писмо, за димен сигнал не събираш сили.
Авторке, изговори тези неща, но не с майка ти, а с хора, които ще те разберат - психолози, приятели. Премисли историята, поживей, пък когато си готова, се изправи срещу нея. И бъди подготвена, че най-вероятно никога няма да те чуе. Важното е ти да преработиш чувствата си и да се научиш да живееш със случилото се.
Еми изяснете целта на темата ,тука да не ви е вестник "Лична драма".
Ще ме прощавате, но този раздел е електронната форма на Лична драма. Едно към едно. Съвсем си е на място темата.
...да се научиш да живееш със случилото се.
Моля те, обясни ми как да разбирам това.
п.п. Съжалявам, че не живееш в България
...да се научиш да живееш със случилото се.
Моля те, обясни ми как да разбирам това.
п.п. Съжалявам, че не живееш в България
Котьо, позволявам си да ти пиша на лични, защото и отговорът на въпроса ти е много личен
