Здравейте. На 33 години съм-от Русе. Казвам се Гергана. Преди 3 години загубих баща си и съпруга си и от тогава започна кошмара. Панически атаки една след друга. Посетих всякакви лекари, които ми казваха че физически съм здрава. За 3 години ту бях добре, ту зле-не съм посещавала психотерапевт в този етап. Имам хипохондрични мисли-непрекъснато си откривам някакво заболяване. От месец съм с ускорен пулс-след един доста тежък хипохондричен момент. Разбира се, първо посетих ендокринолог и кардиолог, според които съм здрава. След кардиолога имаше един момент от 10 прекрасни дни, в които нямаше ускорен пулс и бях много добре. Но сега нещата пак са зле. Преди 3 дни ходих на психиатър-постави ми диагноза Депресия и ми каза, че ускорения пулс е от там. Разбира се, типично за мен, не вярвам на лекарите. Седя и си мисля, че нещо са пропуснали, че проблема е физически. Въпроса ми е, наистина ли при депресия и психични разтройства може да се получи ускорен пулс-който е непрекъснато-с леко намаляване вечер. Има ли някой който е минал през това. Чувствам се ужасно уплашена и вече се чудя накъде да тръгна-да почна пак по лекари ли да ходя. В понеделник ще почнем някаква терапия с псипиатърката, но се страхувам че няма да помогне.
- Публикувана: 11 юли 2014, 11:08 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2014, 12:46 ч.
Ускорен пулс при депресия??? Помощ!!!
Здравей,
Минала съм през това, макар при мен да нямаше никаква причина да ми се случи. Имах множество панически атаки, а тогава дори не знаех че е това, постоянно си измислях заболявания, посещавах различни лекари и всеки казваше че нищо ми няма. Накрая един невролог буквално ми се скара, каза да се взема в ръце и да отида на психиатър - отидох и се преродих. Пих андтидепресанти доста време и ефекта беше много добър. За ускорения пулс е напълно нормално ако си с депресия или ПР. Аз имах един момент в който бях сигурна че получавам инфаркт, толкова беше зле, но много лекари са ми казвали че това ускоряване не може да предизвика някакви лоши последствия за тялото, просто всичко е в главата. Слушай психиатъра или ако не ти харесва как се отнася отиди при друг, но им имай доверие, учили са доста повече от нас в тази сфера и знаят как да помогнат. Смело започни лечение, това е заболяване като всяко друго, просто си дай шанс да се излекуваш! Успех
Минала съм през това, макар при мен да нямаше никаква причина да ми се случи. Имах множество панически атаки, а тогава дори не знаех че е това, постоянно си измислях заболявания, посещавах различни лекари и всеки казваше че нищо ми няма. Накрая един невролог буквално ми се скара, каза да се взема в ръце и да отида на психиатър - отидох и се преродих. Пих андтидепресанти доста време и ефекта беше много добър. За ускорения пулс е напълно нормално ако си с депресия или ПР. Аз имах един момент в който бях сигурна че получавам инфаркт, толкова беше зле, но много лекари са ми казвали че това ускоряване не може да предизвика някакви лоши последствия за тялото, просто всичко е в главата. Слушай психиатъра или ако не ти харесва как се отнася отиди при друг, но им имай доверие, учили са доста повече от нас в тази сфера и знаят как да помогнат. Смело започни лечение, това е заболяване като всяко друго, просто си дай шанс да се излекуваш! Успех
Ходила съм няколко пъти на психиатър. В момента в който ми изпишеха медикамент, просто спирах да ходя. Пила съм деанксид, който според много лекари е като плацебо-няма ефект. На мен ми действаше добре за известно време-5-6 месеца. Сега съм решила да правя каквото ми каже психиатъра, защото явно не мога да се преборя с това сама.
Здравей! Казвам се Надя и съм на 34 години. Случайно попаднах на твоята публикация и реших да ти напиша за моя опит и моята дългогодишна борба с депресията. При мен нещата започнаха също след като загубих майка си, когато бях едва на 24 години. И се започна една... Като за начало и аз нямах доверие и се отнасях малко скептично към антидепресантите, но след като почувствах ефекта им, се чудих защо съм се мъчила толкова време. Пих ги 5 години и постепенно ги спрях, което не отричам че беше трудно, но се спират. И така 3 години си бях добре без лекарства, не че не изпадах от време на време в разни дупки, но сама успявах да излезна. Обаче, от тази зима започнах не толкова да се депресирам, а да се тревожа за всичко, и за най-малкия проблем се тревожех с дни. Аз примерно не се тревожа толкова за своето здраве, а за детето си и близките си. Все си мисля, че ще ги сполети нещо лошо, каквото чуя лошо по новините си представям, че ще се случи и на моите хора.
Продължавам, понеже не ми стигнаха редовете от предния абзац. Та така с тези тревожни мисли до деня в който получих за първи път паническа атака. Беше ужасно! Последва отново тежка депресия. И без да се замислям започнах си антидепресантите. Сега съм добре, много по-спокойна, не че не се тревожа, но в много малка и поносима степен. Моята съвет е слушай си психиатъра, а не приятелки и тем подобни и се лекувай. Казвам лекувай, защото депресията и тревожното разстройство са болести като всички останали. На мен са ми помогнали и на много други хора. Бих те посъветвала да си купиш една книга, която много точно обяснява тези състояния и дава ценни съвети. Книгата се казва,, 5 спасителни крачки от депресията към радостта,, на известния руски психотерапевт Андрей Курпатов, на мене лично тя ми помогна също. Ако имаш някакви въпроси пиши ми, насреща съм защото знам колко е тежко и трудно. Само човек минал през този ад може да те разбере. Бори се, лекувай се, ще имаш и по-хубави дни повярвай. И знай, че не си сама- много сме вече. И как няма след такъв хроничен стрес. 
Антидепресантите помагат на физическите симптоми (и на физическите но докато ги пиеш), за пълно излекуване е необходима цялостна промяна в начина на мислене. На мен лично ми помогнаха книги, филми, промяна на хората с които общуваш и много инат разбира се. Ако някоя от вас иска помощ за съвет или материали по въпроса може да ми пише, знам какво е и с удоволствие бих помогнала 
Благодаря ви за отговорите. Аз сега започвам с терапията и съм решила да я спазвам точно...този път. Защото и преди съм ходила по психиатри, но като се заговореше за антидепресанти и спирах да ходя. Искам да живея нормално-без страхове, да се радвам на живота и на сина си.....знам че антидепресантите ще ми помогнат, но и аз самата трябва да си променя мисленето-което до сега не съм успявала да направя!
Да промениш себе си е изключително трудно и изисква огромна воля, която в етап на депресия я няма никаква. Когато се стабилизираш тогава се опитвай да водиш преговори със себе си. Между другото бях чела една статия на един професор, че понякога всички тези книги и методи от типа,,Опознай себе си,, при някои хора имат обратен ефект, защото се стараят да спазват посочените съвети, но не при всеки се получава и започва обратния ефект със съответните мисли - защо при мен не се получава, какво ми има, защо съм толкова слаб и т.н. Така че прави това, което е по силите ти, все пак затова сме различни, някои са борбени и силни, други по-малко. Но си струва поне човек да опита. А и освен това загубата на толкова близки за нас хора нанася огромни щети върху психиката ни, оставя една празнина, която не мисля че нещо може да запълни. Няма как да си вече същият, но живота продължава и повярвай ми с времето наистина болката позатихва. 
Здравей,
И аз попаднах в подобна ситуация след силен и продължителен стрес. Имах ускорен пулс, световъртежи и мислех, че съм болна, а никой не открива какво ми е и ще ми се случи нещо ужасно. След едно ходене в бърза помощ където ме прегледа и кардиолог и каза, че съм здрава ми поставиха успокоителни. Всичко се нормализира. Тогава ЛЛ ми предложи да посетя психиатър, тъй като всички изследвания са в норма и според нея е на нервна почва. Аз бях скептична, но психиатърката ми обясни детайлно как в следствие на силен стрес тялото реагира с физическа симптоматика. Изписа ми Деанкит. Пия го вече 4 месеца и се чувствам отлично. Разбира се ми е ясно, че трябва да си променя начина на живот и да намеря как да се боря със стреса, но и от лекарствата виждам голям ефект.
Надявам се проблемът ти да се реши скоро, не се притеснявай и се освободи от черните мисли
И аз попаднах в подобна ситуация след силен и продължителен стрес. Имах ускорен пулс, световъртежи и мислех, че съм болна, а никой не открива какво ми е и ще ми се случи нещо ужасно. След едно ходене в бърза помощ където ме прегледа и кардиолог и каза, че съм здрава ми поставиха успокоителни. Всичко се нормализира. Тогава ЛЛ ми предложи да посетя психиатър, тъй като всички изследвания са в норма и според нея е на нервна почва. Аз бях скептична, но психиатърката ми обясни детайлно как в следствие на силен стрес тялото реагира с физическа симптоматика. Изписа ми Деанкит. Пия го вече 4 месеца и се чувствам отлично. Разбира се ми е ясно, че трябва да си променя начина на живот и да намеря как да се боря със стреса, но и от лекарствата виждам голям ефект.
Надявам се проблемът ти да се реши скоро, не се притеснявай и се освободи от черните мисли
Напълно те разбирам. Имам абсолютно същия проблем, необяснимо висок пулс, без причина. Прегледите, че нямам проблеми нито със щитовидната жлеза, нито със сърцето. Оказа се депресия. Започнах да взимам деанксит, някои други по-слаби успокоителни, но освен че станах много сънлива и отпусната, друг ефект нямаше. Най-гадното беше постоянната ми тревожност. Моето си беше направо идиотска тревожност, притеснявах се дори, когато трябва да звънна един телефон на някого. Всяко нещо го мислех с дни. Помогна ми моя близка, много слънчев човек, много позитивен, а беше минала буквално през ада...В един момент си помислих-ок, имам проблеми, които ми създават душевен дискомфорт, но каква е ползата да ги мисля, да се окайвам и тревожа, като това само ме срива и ме води надолу. Започнах да излизам повече, да се радвам на малките неща- приятна разходка, интересен разговор с приятел, кино, театър, книги...Пълният прелом дойде, когато случайно попаднах в нета на групата " Клуб за борба с рака"...Не знам защо започнах да чета тази тежка тема, постовете на болните в нея. Написаното направи ме разтърси, плаках като дете докато четох. Обречени хора, но с такъв висок дух, толкова позитивни, толкова щастливи от малкото положителни моменти, които преживяват между две тежки химиотерапии- щастливите моменти с децата, кафенце с приятели, малки екскурзии...Така се засрамих от себе си, какво бяха моите проблеми спрямо техните? Та аз съм щастлива, затова че съм физически здрава!...И си казах, е, добре, предстои ми еди си какво, но защо да се тревожа, като каквото има да става, то ще стане независимо от това, дали се притеснявам или не. Получих голямо огорчение от близки, и какво-нали точно това огорчение ми отвори очите, кои са истинските хора в живота ми. Имам често финасови проблеми, но кой ги няма? Нали си плащам сметките и гладна не съм заспивала никога, а колко хора заспиват гладни...Чашата винаги трябва да е наполовина пълна, а не наполовина празна. Постепенно пулсът ми се успокои, е пак скача понякога, но не е както преди. Всичко е в главата, лекарставата само подтискат симптомите.