- Публикувана: 12 юли 2014, 23:05 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2015, 10:35 ч.
Има ли други късно проходили?
Синът ми проходи на година и шест месеца. Дотогава още 8-9 месечен пълзеше сръчно като хлебарка и изобщо не се чувстваше мотивиран да си наруши рахата на четири крака и да се мори на два. Аз самата също съм проходила на такава възраст. Ако детенцето е здраво и се развива в норма, не би следвало да има основания за безпокойство.
Дъщеря ми също не иска все още да се пусне да ходи самичка. На 1 г. и 2 м. е. Преди около седмица започна да пуска едната ръка и да ходи само за една. Но засега не изглежда да има желание да пусне и другата. Няма някакви проблеми с движенията, поне по мои наблюдения, просто е малко по-предпазлива. Вашият случай май е подобен. Нашата педиатърка казва, че до 1 г. и половина не е проблем. Явно ще трябва просто да изчакаме още малко. 
За съжаление, не мога да попълня анкетата, защото синът ми днес става на 18 месеца и категорично отказва да се пусне и да ходи сам. С пълзене стига до където пожелае. Като иска да ходи, идва, взема дланта на съответния човек, хваща му показалеца и се запътва в съответната посока. Ако опитаме да си измъкнем пръста, просто сяда на земята и до там. Не желае дори да седи във въздуха, без да е хванат/подпрян за нещо. Знам, че може да го прави, защото на моменти по собствена инициатива го прави. Не е, като да се е пуска и да се е пребивал, та да го е страх. Стабилен е. Супер съм изнервена от тази ситуация с невървенето, но се владея за сега. Никога не съм го насилвала да прави нещо - да спи, да яде, да седи, да се изправя..само че това вече минава даже моите широки граници. Депресирам се, като гледам как всички по-малки от нас деца тичат и се забавляват наоколо. Притеснявам се, ако го приемат на ясла скоро, че ще бъде изолиран заради това, че не ходи...
Снощи четох тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=664476.0;topicrefid=20, имаше успокояващи думи, но за съжаление са я заключили преди да стане ясен изхода...
Снощи четох тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=664476.0;topicrefid=20, имаше успокояващи думи, но за съжаление са я заключили преди да стане ясен изхода...
Моето проходи много рано-на 10 месеца,като от 6-ият пълзеше където искаше.За сметка на това проговори след втората си годинка .Не можем да сме спец по всичко едновременно.Дори и в училище децата нямат еднакви оценки по всички предмети,нито пък им се отддават по еднакъв начин.Просто едното е за сметка на другото.А детето говори ли вече забравих да те питам?
.Не можем да сме спец по всичко едновременно.Дори и в училище децата нямат еднакви оценки по всички предмети,нито пък им се отддават по еднакъв начин.Просто едното е за сметка на другото.А детето говори ли вече забравих да те питам? 
Аз не мисля, че имаш повод за притеснение освен ако няма нещо друго притеснително в развитието и поведението на детето. Моят син проходи (т.е. пусна се и се придвижи сам 
) на 1г и почти 4м , аз също бях доста притеснена. Застани на близо пред детето на толкова, че да трябва да направи 1-2 крачки само и подай ръце към него или го подлъжи с нещо - играчка/храна....въпросът е да се престраши веднъж да се пусне.
) на 1г и почти 4м , аз също бях доста притеснена. Застани на близо пред детето на толкова, че да трябва да направи 1-2 крачки само и подай ръце към него или го подлъжи с нещо - играчка/храна....въпросът е да се престраши веднъж да се пусне.
Голямата ми проходи на 9 месеца. Не знам дали има връзка, но беше много непредпазлива. Имахме изключително бурно детство с нея - то не бяха спукани глави, сътресения на мозъка, удари от люлки в главата, ожулени части на лицето и главата (за другите няма и да споменавам). Не е лошо детето да е по-предпазливо, дори и по-трудно да се отпуска, ще проходи.
Да напиша и аз моя скромен опит-моят син проходи сам на 1,6год.Не искам да описвам кошмара си,защото си беше точно такова-КОШМАР!За първи път се пусна и направи 2-3 крачки сам като направи 1,3год. и аз си помислих,че е дошъл момента.Да,ама не!Чак след още 3месеца и то на морето се престраши да се пусне от мамината ръчичка.Беше голямо облекчение за мен,защото ми беше писнало до не знам каква степен да съм все до него където и да се намира и докато другите деца тичаха през глава синът ми нямаше никакво намерение да ме пусне.Сега си го обяснявам,че е бил предпазлив,но той и до ден днешен се държи за ръката ми като тръгнем на някъде.Не знам дали ще ви успокоя,но просто има и такива дечица,които за никъде не бързат и си се развиват с тяхно си темпо.