ЗА И ПРОТИВ ДЕЦАТА ВИ С ЕДНА ГОДИНА РАЗЛИКА ДА ТРЪГНАТ ЗАЕДНО НА УЧИЛИЩЕ

Благодаря ви за отговорите,които са дадени до тук.Дори и да са различни от моето мнение ги уважавам-затова съм направила темата.
Мари,питала съм госпожите им и са на мнение,че и на тях и на мен ще ти е по-лесно да са заедно като познават децата.Единственото само,което ме притеснява е конкуренцията между двете.Засега голямата доминира,което е нормално но има голямо желание да помага на малката.Аз сега в градината не успявам да присъствам на събиранията и при двете какво остава за училище.Прибирам се всеки ден от работа в 18ч. и се почва както всяка знае готвене,оправяне,учене.Те са много единни и се разбират много добре затова мисля,че като седнат да четат и пишат ще го правят заедно .Поне така се надявам.Не съм решила разбира се-ще говоря и с директорката на съответното училище да чуя и нейното мнение.Надявам се има поглед върху такива деца.И изобщо не мога да си представя да ги водя на различни места на разни уроци,кръжоци..то просто нямам физическата възможност.Ние и затова си ги направихме едно след друго веднага-с цел да си вървят заедно а и да не се откажем после 

И аз мисля, че с две собствени деца се работи по-трудно.
Опитахме един срок с дъщеря ми и близко дете. Още на първия месец се наложи да ги разделя в отделни стаи.

Освен това, ако едното дете ти е в градина, е много по-лесно.
Особено лятото, когато първи клас свършват май, а градината може да работи и август /зависи/.

Освен това - дъщеря ми е декември. Съответно тръгна на 6,9. Ами мога да кажа, че малко куца след другите. Реално си я наблюдавам и преценявам. Просто някои знания ги възприема няколко месеца след другите. И други декемврийчета са така. А какво остава за баш 6 годишно.

Пред очите ми пораснаха съседските деца, породени с 1г.3м разлика.

Майката беше твърдо против да тръгват заедно на школо, точно защото не са близнаци и си имат, макар и минимална разлика. Още повече, че 2рото й дете беше момче, та хептем нямаше смисъл от по-ранно започване на 1ви клас.
Сега са големи: в 10ти и 9ти клас. Децата се радват на решението на родителите си, че всеки си е тръгнал с набора си. От 1г. вече са и в различни школа...
Това от мен.
Мисля, че ще ти е интересна и детската гледна точка.

Аз съм по-малката сестра. Учех със сестра ми в един клас. Винаги имаше конкуренция и ревност. Беше ми трудно, в първи клас тя се познаваше с децата, бяха заедно от детската градина. Винаги бях сестрата на ... Когато се отделихме в техникума, вече имахме отделни приятелства и групи, тогава се почуствахме и по-близки със сестра ми /без да сме имали някакви сериозни конфликти преди това/. Ако сега избирах, не бих почнала първи клас заедно с нея /макар, че като дете плачех и  исках и аз да уча с нея/. Дано да направите правилния избор. Успех

Точно за такова решение децата не бих питала. Те представа си нямат от подобни житейски ситуации. Нормално е да искат това, което познават, ако ще и да е нещо негативно и вредно за тях, самите. Както могат да се тъпчат цял ден с чипс и кола по свой избор, така ще кажат веднага "Искам с брат ми/ сестра ми.", но дали това ще е полезно за тях и за другото дете, това те по никой начин не могат да преценят.

Това имам предвид точно при подобно залепяне на братя и сестри, правено от родители за собствено удобство, най- вече. Имала съм приятелки, на чийто гръб бяха буквално залепени по- малките им братя или сестри. Ужасно нещо. За моите деца това беше табу още преди да се родят.
Ти пък разказваш от позицията на по- малкото дете, за което това положение определено е също неудобно. 

Без да коментирам психологическите страни на дилемата, от позицията на родител на по-голямо дете, събирането на две деца в един клас ми се струва и чисто икономически неизгодно - това са 2 пълни комплекта униформи, два пълни комплекта помагала, едновременно плащане на евентуални частни уроци за кандидатстване, след 7 клас - по два пълни комплекта учебници и две абитуриентски, всичко наведнъж. Някак бих предпочела да съм го минала веднъж и после, на "второ четене" (ако ще и след година), да се възползвам от придобития опит и материални активи.

Що се отнася за едновременното (ползотворно) учене с двете - илюзия е това, казвам го от опит с деца на една възраст и в един клас (не мои). По-лесно е поотделно, а и по-голямата би могла да помага на сестра си от позицията на "по-знаеща" (а за нея ще е полезен преговор).

Не бих пуснала 2деца с разлика от 1година в един клас.
Не знам за кое твърдиш, че ще ти е по-лесно. Единственото лесно ще е воденето и прибирането от училище.
Колкото и да се разбират помежду си, това ми се струва, че ти искаш да го видиш по-скоро.
Конкуренция неминуемо ще има, а ще има и достатъчно други деца с които да се конкурират, за да го правят и помежду си.
Ще си и пречат повече при подготовката в къщи според мен, вместо твоите очаквания че ще си помагат.
Остави децата всяко да си започне с набора.

Аз не бих пуснала дете на 6 години на училище при никакви обстоятелства по принцип.
Също така не бих пуснала двете деца в един клас поради ред причини, споменати вече в темата, да не ги повтарям.
Малкият ми също е 2008.
Имах огромен интерес да го запиша тази година в първи клас в училището, където учи /учеше/ брат му, защото е много желано и добро /73-то/.
Не го направих, макар че брат му от тази година вече е в СМГ и реално другата есен детето няма да има 50 точки, които му дава критерият брат/сестра.
По новите критерии без тези точки няма да бъде приет там, а алтернативите не са никак розови.
И въпреки горните факти, не го пуснах тази година /въпреки, че академично е напълно по силите му да се справи/.
На твоите деца разликата е над година даже. Разбирам малката да е родена в началото, а голямата- в края на годината.
Но, каквото и да решиш - успех! Няма универсални рецепти и теоретично всяко едно от решенията може да е по-доброто за твоите деца. 

От позицията на майка на породени момчета - абсолютно "ЗА" да  са в един клас.
Пиша от опит:
 - пуснах децата си заедно на градина, в една група. Директорката един ден ме извика и ме посъветва нещо подобно на съветите които са ти дали други потребителки, но не и от позицията на майки на породени деца. Нещо от сорта на това, че едното ще расте в сянката на другото, че един ден като пораснат единия няма да взема самостоятелни решения без да се е допитал до брат си.... че всеки трябва да си има среда и приятели....доверчива бях, повярвах й, поговорихме си у нас и... малкия се върна да повтори 1-ва група, която беше изкарал полулегално с брат си, макар и да нямаше нужните години. И в резултат се получи какво ? С две думи - пълна каша...
Днес децата ми са големи, но не искам да ти изброявам колко пъти са ме питали - мамо, защо ни раздели?
А ти защо не ги попиташ - те са достатъчно големи за да знаят искат или не да са в един клас?
Защото разделянето на моите деца когато големия продължи във втора група, а малкия го отведоха в другото крило на градината при новосформираната първа група поразително напомняше една сцена от филма " Хлапето" на Ч. Чаплин. И до сега ми се свива гърлото като се сетя как протягаха ръце един към друг и плачеха....
Разбира се, всичко зависи от самите деца. Моите са много близки и винаги е било така. Те никога не са разделяни и няколкото часа в училище когато не са заедно им коства няколко часа бъбрене  когато се съберат.
Родителите на породените деца знаят какво е това - когато се скараш на едното, плаче и другото. То не може да се опише с думи, то може само да е преживее. Слушай сърцето и децата си - остави мненията на околните за тях.

Стана ми тъжно. Душички.

вие вече сте ги били пуснали в една група, наистина е било травмиращо за двамата.
Не знам защо, но на моите все им казвам, че колкото и да са близки и да са почти като близнаци, са отделни хора, и затова всеки има свой път в живота, ще си има свои приятели, свои съученици, свой живот.

Нямам породени деца, но имам близнаци и две години и малко по-малка сестричка.
Каките са в един клас, за което все още горещо съжалявам. Ако трябва да избирам отново дори и близнаци бих ги разделила в различни класове. Да по-лесно ми беше когато и трите бяха на ДГ, сега първо взимаме каките, а след това почти последна малката от ДГ. Но догодина евентуално и малката ще е в училището на каките и отново ще ги водя и взимам от едно място. Реално при теб ако не ги пуснеш заедно, взимането от различни места ще е само една година, на следващата вече може да са в едно училище.
Подкрепям мненията, че по-важно е това което ще е по-добре за децата, не да се попитат те какво искат, а какво наистина ще е от полза за тях и да се прецени съвсем обективно дали по-малкото детенце може да се справи с материала.

Моите деца са на възрастта на твоите, не мисля да ги пускам заедно в училище. Малкият няма да е готов за първокласник,каката пък иска своята самостоятелност. Децата са различни, всеки родител най-добре може да прецени.

Аз бих ги пуснала заедно в първи клас.

Благодаря още веднъж за мненията!
Искам да кажа ,че от един месец малката я преместих в предучилищна.Т.е. пропуснахме една година от градината и от втора група направо я преместих в групата на кака й-подготвителната.Госпожите ми казаха вчера,че малката страшно много иска да знае всичко,запаметява много лесно и е много по-внимателна и "ученолюбива4 от по-големите деца.На въпроса ми как я виждат догодина в първи клас ми отговориха,че според тях няма да има никакъв проблем.От друга страна през този месец двете ми деца станаха много сплотени и правят всичко заедно.В градината съм казала да не я покровителстват като по-малка и да се държат с нея като с равна.Учителките казват,че всяка от двете си има свои приятелчета там и изобщо не са като дупе и гащи -т.е. малката не е зависима от кака си.Надявам се и в училище да са така но най-вече това зависи от нас родителите.През тази една година ще се постарая да им говоря много за това без да се натрапвам и да ги "убедя",че всяка трябва да е самостоятелна и ще направя всичко възможно да ги предпазя от конкуренцията помежду им.Сигурна съм,че ще успеят.