Чувствата ни при смъртта на популярни личности

Не съм казала, че Жаве е лицемерна. Темата е такава или поне такъв облик придобива.
Аз не съм обяснявала нищо за покойника в темата. Но темата е за покойника и всеки, който има мнение за него защо да не го каже.

И ти ли обичаш Превер?

Много

И аз. 

 
Дано не е лицемерно, че го споделяме

Ами така излиза, темата е лицемерна=мненията в нея са лицемерни=авторите им са лицемери.
Аз не мога да направя подобно заключение.

Не казвам, че ти си обяснявала, говоря принципно.
За мен е изключително просташко, писах по-горе. Естествено всеки има право да се излага.

Приемам смъртта на популарни личности по различен начин. За някои казвам - "Ами жалко за човека", за други ме е яд, ако са се погубили сами, за трети ми става много тъжно, а за Майкъл Джексън, Фреди Меркюри, Робин Уилямс, Уитни Хюстън и Патрик Суейзи си поплаках. Патрик ми е непрежалим!

Има хора, които съм чувствала близки, макар и да не съм познавала лично.
Творчеството им е било и е значимо за мен.
Така че тяхната смърт ме е натъжавала много, една епоха си отива - дори бих казала повече от такива, които познавам лично, но не ги намирам за важни за себе си.
Да, някои от тях не са били светци, но какво от това - кой е? Дори винаги съм симпатизирала на противоречивите личности, а не на подредените - последните са ми доста скучни и предвидими.

Аватарът ми е на мъртъв човек. Никът също провокиран от въпросния. Значи ми пука.

Добре казано Въпреки, че цялата истерия, когато една смърт бъде обявена публично, ми идва малко в повече.

Че кой иска таквози нещо? Какво е това екзистенциална празнота-езика ми се оплете от тези думи...
Изкуство е да можеш да кажеш нещо ценно от твоя опит на хората така, че да те разберат...
В този смисъл съвременната живопис аз не я броя изкуство. Стихоплетството също. Последните две са си просто бизнес.

Разбира се, че ми става тъжно когато любим творец си отиде.
Аз не бих пуснала тема в Клюкарника по тоя повод, но уважавам тази нужда на тези, които са го направили.Смятам, че тук хората трябва да толерират чувствата на останалите.Като нямаш какво да кажеш за човека, който си е отишъл е по-добре замълчиш.

Понякога наистина ми е мъчно. Например за Робин Уилямс. За Георги Калоянчев също. За други просто ме е яд, че ги няма. Например  Майкъл Дж., Уитни Хюстън, Хийт Леджър и още много. Яд ме е, че можеха още красота да създадат. Фреди Меркюри го няма повече от 20 години, но преди малко в колата като го слушах пак се ядосах на тъпата висша воля. Само че ми е малко нелепо да изразявам тези си чувства в теми за съболезнования, но и не мисля, че хората които го правят са лицемерни. Всъщност не ме интересува и да са.

Дълбоко се разстроих и плаках много за Фреди...
Той ми е идол и винаги ще ми липсва...

За другите - може да ми стане тъжно, да се ядосам, ако са си отишли по своя воля или поради зависимост, за някои си мисля, че са си отишли по реда си, но като цяло не ми допадат изобщо такива теми, за публично оплакване.
Досадно ми е и като се залее фейса със снимки на актуалния покойник...
Аз съм интроверт, трудно показвам чувства и тази показност не ми е по вкуса.
Не знам дали е лицемерно, но честно казано не разбирам идеята.

Ще се опитам да обясня моето виждане за нещата, тъй като изненадващо за мен е доста непопулярно.

Смятам за естествена появата на подобни теми, както смятам за съвсем естествено поднасянето на цветя пред паметник, участие в помен, изказване на съболезнования, отбелязване на годишнина като знак на почит, уважение, признателност. Лицемерно или показно е това поведение не знам доколко е основното в случая. Ние от хилядолетия правим тези неща и някак си са част от нашата култура.

Другият момент е пробуждането на чувството за общност, когато загубата се предполага, че е загуба за цялата общност; когато животът и делото на човека е било важно за общността и ценено високо от нея; струва ми се, че сме длъжни да отдадем тази почит иначе е някак ... нередно; ако хиляди българи поднесат виртуална роза на починал техен сънародник за мен това е затрогващо, независимо от това, че мотивите може да са продиктувани от желание за показност. Усещането на чувството за общност /може би измамно/ е доста силно във форум като този или във Фейсбук.

Третата причина е личната. Желанието за се "разтъжим" със сродни души, да си припомним стихове, песни, филми на починалия, които сме обичали, да си поплачем, да се посмеем.

Стана ми много зле последните два дена след като прочетох коментари и тук и във Фейса колко глупаво, показно, захаросано, лицемерно, досадно, неестетично, прекалено, фалшиво поведение е това да постнеш съобщение за починал наскоро общественик. Колкото и да се опитвам да разбера въпросната необходимост да споделиш това на всеослушание, да изкритикуваш, ми се струва чисто и просто невъзпитано.

Всеки си има свое разбиране.
Аз мога да скърбя истински за човек, който ми е близък.

За другите - да, наистина ще липсват талантите на доста хора, но такъв е животът, никой не векува.