Имам предвид изказвания от сорта "Чуваш ли какво ти казвам? Аааааа довечера ще кажа на баща какви ги вършиш."
Правите ли го и смятате ли, че е правилно?
Правите ли го и смятате ли, че е правилно?
- Публикувана: 28 фев. 2006, 16:09 ч.
- Последно мнение: 6 март 2006, 08:44 ч.
Плашите ли детето с баща му ?
защото тати е по строг/е то трябва да има и такъв/ама не е редно...........тати да не е звяр. 
Точно по описания начин не, но баща им е последна инстанция и там нещата не подлежат на обжалване. Последен пример - малкия не иска да спи и прави кълбо напред - кълбо назад - кълбо напред - кълбо назад в леглото си /само за протокола - спи на втори етаж/ и това го виждам, след като 3 пъти съм казала "заспивай". Е, писна ми и му казах "стани, обуй си пантофите и иди да обясниш на баща си защо съм те изпратила". Следват молби, вопли, стенания. Отиде, защото аз не отстъпих. Баща му го изслуша, попита го "не си уморен значи?". "Да", отговори момъкът от-немай-къде. Последваха 20 лицеви опори, 20 клека и още 20 лицеви опори. После заспа за 10 минути. Е, аз те такова не мога да измисля, а дори и да измисля, никой няма да се впечатли. Затова опираме до баща им.
Дара, ще ме умориш от смях 
вашият тати е страшен! Ще предам на нашия тоя номер, щото и нашето дребното не заспива лесно!
А по темата - по-скоро казвам: това тате не разрешава!
Защото на мен до такава степен са се научили да ми вадят душата с памук, че нищо не им отказвам. 
Е, почти...
вашият тати е страшен! Ще предам на нашия тоя номер, щото и нашето дребното не заспива лесно!А по темата - по-скоро казвам: това тате не разрешава!
Защото на мен до такава степен са се научили да ми вадят душата с памук, че нищо не им отказвам. Е, почти... 
Не, не го правя. Но свекър ми непрекъснато ми обяснява, че трябва да го правя защото така се градял "бащински авторитет" 
. Обаче за какво да плаша децата с баща им като той не се кара и не ги наказва, а си играе с тях и понеже го виждат за малко е склонен да им отстъпва 
. В редките случаи когато избухва те го гледат като втрещени. Виж мен често ме виждат да яхам метлата 
.
. Обаче за какво да плаша децата с баща им като той не се кара и не ги наказва, а си играе с тях и понеже го виждат за малко е склонен да им отстъпва . В редките случаи когато избухва те го гледат като втрещени. Виж мен често ме виждат да яхам метлата . 
Но свекър ми непрекъснато ми обяснява, че трябва да го правя защото така се градял "бащински авторитет" .
. И се подбива майчинския...
Затова не съм фен на този метод. Не сме опрели дотам, Марианчето е още малка, за да бъде заплашвана с мен, но ми се струва, че е грешна тази концепция. Имам роднини, които процедират така с двамата си синове. Бащата е плашилото, а майката я нямат за нищо. Отебават я отвсякъде. Е къде е нейния авторитет питам аз...
Няма такъв... 
не, не плаша децата с татко им. чувам обаче, че се случва някой да ги плаши с мен 
в нашата къща аз съм лошото ченге - следя всички да са по леглата навреме, да не ядат солети преди вечеря и мръсните чорапи да попадат директно където им е мястото. абе направо съм убиец на всички малки радости в живота!
в нашата къща аз съм лошото ченге - следя всички да са по леглата навреме, да не ядат солети преди вечеря и мръсните чорапи да попадат директно където им е мястото. абе направо съм убиец на всички малки радости в живота!
Но свекър ми непрекъснато ми обяснява, че трябва да го правя защото така се градял "бащински авторитет" .
. И се подбива майчинския...
Затова не съм фен на този метод. Не сме опрели дотам, Марианчето е още малка, за да бъде заплашвана с мен, но ми се струва, че е грешна тази концепция. Имам роднини, които процедират така с двамата си синове. Бащата е плашилото, а майката я нямат за нищо. Отебават я отвсякъде. Е къде е нейния авторитет питам аз...
Няма такъв...Според мен това е някакъв остатък от патриархалното общество. Но то "насила хубост не става", ние в къщи като нямаме подобни отношения помежду си как изкуствено да ги създам за децата. А и авторитета и уважението е нещо което човек сам създава, не мога аз да градя нещо, за което таткото сам трябва да се грижи.
Иначе аз съм доста властна
и няма начин някой да ми подбие авторитета.
Не я плаша, не ми харесва да си плаша детето с най-любимите му, има други начини за респект и уважение или поне тъй си мисля, щото ми е малко и неразбиращо детето. Обаче с мен плашат, тоест закани от типа "Ще дойде оная и ще се развика.." и детето казва "мама".
Не ми харесва тази идеология!
Не ми харесва тази идеология!
Не. Никога не съм го плашила с баща му. Но моят мъж поначало е много мек с Иво. Изобщо не става за плашило.
Но дори и да не беше такъв-не бих плашила детето си с него. На времето майка ми редовно плашеше мен и сестра ми с баща ни. Той пък се беше вживял в ролята на страшилището. С ръка на сърце признавам, че докато не се измъкнах от "родното гнездо" и не се заселих да студентствам в София изпитвах респект, граничещ с лек страх от баща ми.
Но дори и да не беше такъв-не бих плашила детето си с него. На времето майка ми редовно плашеше мен и сестра ми с баща ни. Той пък се беше вживял в ролята на страшилището. С ръка на сърце признавам, че докато не се измъкнах от "родното гнездо" и не се заселих да студентствам в София изпитвах респект, граничещ с лек страх от баща ми.
Ами да..
- "Сега като се прибере тати, ще му кажа, че не си слушала мама изобщо"..това е най - употребяваният израз от мен
Признавам си, че го правя понякога...не ми харесва, но когато се ядосам не мога да прехвърля цялата информация за това, кой метод е най - добър за прилагане от всичките книги дето съм изчела хаха....
Иначе моите и на половинката родители използват този метод....мама и тате не дават това или онова...все ние не даваме, а те са добрите 
- "Сега като се прибере тати, ще му кажа, че не си слушала мама изобщо"..това е най - употребяваният израз от мен
Признавам си, че го правя понякога...не ми харесва, но когато се ядосам не мога да прехвърля цялата информация за това, кой метод е най - добър за прилагане от всичките книги дето съм изчела хаха....
Иначе моите и на половинката родители използват този метод....мама и тате не дават това или онова
...все ние не даваме, а те са добрите 
Не. Да плаша детето с баща му означава, че не мога сама да се справя. Хайде де! То не че винаги се справям, ама когато съм на път да си изпусна нервите, плаша така: "Внимавай, защото ще се ядосам и ще се разсърдя". Действа безотказно общо взето, тя така или иначе мен най-много слуша.
изпуска ми се понякога от устата, но подозирам, че е от моите първи седем
старая се да не го правя
... и у дома само аз викам, той - никога, за това
старая се да не го правя
... и у дома само аз викам, той - никога, за това
Ня плаша - аз съм страшната вкъщи
И се подбива майчинския...
Затова не съм фен на този метод. Не сме опрели дотам, Марианчето е още малка, за да бъде заплашвана с мен, но ми се струва, че е грешна тази концепция. Имам роднини, които процедират така с двамата си синове. Бащата е плашилото, а майката я нямат за нищо. Отебават я отвсякъде. Е къде е нейния авторитет питам аз...
Няма такъв...Цитат
Пере,предполагам си чувал за психологическия метод в полицията за "добрия" и "лошия" полицай?На същия този принцип се гради и "ще кажа на баща ти и ще..."
Аз лично не одобрявам този метод,а и не ми е необходим( и така съм си доста страшна:)
);смятам ,че има хиляди други начини човек да се "пребори" с наследниците!У дома често казвам:"там където ти отиваш,аз вече съм минала и съм наясно какво се случва"
Не, те са на татко принцеските. И те безпогрешно го усещат.
Обикновено те използват репликата "Пък ти ще видиш като кажа на тати..."
Заплахата за намеса на "великите сили", независимо дали това е бащата или майката, показва безсилие. То не че съм много силна де, просто няма с какво да ги заплаша.
Дени беше на малко над 2г, когато и казах, че ще дойде Баба Яга, а тя ми вика "Къде я, искам да я видя".
А уплаши я де!
Обикновено те използват репликата "Пък ти ще видиш като кажа на тати..."
Заплахата за намеса на "великите сили", независимо дали това е бащата или майката, показва безсилие. То не че съм много силна де
, просто няма с какво да ги заплаша.Дени беше на малко над 2г, когато и казах, че ще дойде Баба Яга, а тя ми вика "Къде я, искам да я видя".
А уплаши я де!
Децата,които са наплашени, като порастнат имат проблеми в общуването с родителите.Струва ми се много глупаво и примитивно да плаша когото и да било с най-близките му,особено пък дете.Има по-разумни и по-ефективни методи за изграждане на авторитет.Но изискват повече усилия от страна на родителите.....
Никога. Нито пък обратното. Гледаме винаги да сме на една и съща позиция с таткото и няма по-страшен. Даже бих казала, че на мен търпението ми се изчерпва доста по-бързо и отрязвам по-бързо квитанциите като има капризи. Случва ни се обаче, ако единият се занимава с дъщеря ни и тя например започне да му се качва на главата и той вземе да губи търпение, другият да се намеси, за да успокои топката и да разсее детето, за да не се стига до ексцесии. На мен ми се е случвало специално да казвам на дъщеря ми нещо от рода: " не тормози така татко, той е толкова добър с теб, бъди добра и ти с него" (дъщеря ми често се опитва да се качи на главата на баща си 
) Съвсем различно е от заплахата, но не знам дали е правилно и дали дъщеря ми разбира това което се опитвам да кажа.
) Съвсем различно е от заплахата, но не знам дали е правилно и дали дъщеря ми разбира това което се опитвам да кажа. 
Не го плаша с нищо- нито с баща му (дори и да се пробвам, май- много да ми се изсмee, щото в къщи само аз повишавам тон), нито с разни чудовища и други подобни (това пък ми се струва абсолютно неуместно). Успявам обаче да го изнудя- я с добро (обещавам му нещо хубаво), я с лошо ( "да взема ли капките за очи?").
Мен са ме плашили с баща ми, ама той си беше и страшничък. Имам предвид, че хем ми се караше, хем ме и потупваше. Ама факт е, че не само не съм била никога близка с него ми и сериозно ми беше взел страха.
Това определено ми се е отразило....
Мен са ме плашили с баща ми, ама той си беше и страшничък. Имам предвид, че хем ми се караше, хем ме и потупваше. Ама факт е, че не само не съм била никога близка с него ми и сериозно ми беше взел страха.
Това определено ми се е отразило....
Ех признах си, че от време на време казвам "ще се обадя на баща ти" и сега ще излезе, че детето ми кат порасне ша има проблеми с общуването с нас Не мисля.
Явно трее го заплашвам, че ша му откъсне главата, че да стане така Ама ние сме мухички
Не мисля.Явно трее го заплашвам, че ша му откъсне главата, че да стане така
Ама ние сме мухички И аз си признах...сега ще ида да се
"куха лейка"....
нивгаш!
таткото си е татко, не е плашило.
Но аз изобщо и не плаша детето с нищо.
Някой и беше споменал нещо за баба Меца. Две вечери ме пита дали баба Меца ще идва?... та се наложи да обяснавам, че ако баба Меца идва, то ще е на гости с мечетата да пием чай с мед и да я черпим с круши. Даже я вкарах в приказката за черевната шапчица и там ЧШ и дава круши, бонбони идр. таксива за малките мечета. 
по темата - самият татко никога не е плашил детето.
таткото си е татко, не е плашило.
Но аз изобщо и не плаша детето с нищо.
Някой и беше споменал нещо за баба Меца. Две вечери ме пита дали баба Меца ще идва?
... та се наложи да обяснавам, че ако баба Меца идва, то ще е на гости с мечетата да пием чай с мед и да я черпим с круши. Даже я вкарах в приказката за черевната шапчица и там ЧШ и дава круши, бонбони идр. таксива за малките мечета. по темата - самият татко никога не е плашил детето.
С нищо не я плашим Дариа и с никой...
Но пък ако аз съм наблизо, а тя отказва да направи нещо - винаги ме викат на помощ. Не знам как съм го постигнала това, защото както и друг път съм споменавала - никога не съм я удряла, не съм й викала, не съм я наказвала... но кажа ли нещо - става.
Ааааааа - онзи ден баща й каза нещо от сорта: "Край тати, мама се прибра - спирай се вече."
Но пък ако аз съм наблизо, а тя отказва да направи нещо - винаги ме викат на помощ. Не знам как съм го постигнала това, защото както и друг път съм споменавала - никога не съм я удряла, не съм й викала, не съм я наказвала... но кажа ли нещо - става.
Ааааааа - онзи ден баща й каза нещо от сорта: "Край тати, мама се прибра - спирай се вече."
НЕ, никога! В нашето семейство тотко не е страшилище. Не ползваме и мечки, баби яги, торбалани или нещо подобно. Детето трябва да възприема родителя като авторитет, а не да се чудим с какво да го сплашим за да ни слуша и уважава. Ние с таткото сме се разбрали, да се подкрепяме във възпитанието, единия родител ако накаже или се скара на детето другия го подкрепя, независимо дали е на същото мнение.
Но другите хора го казват, ако аз или баща му не му дадем да пипа ножа, външния човек било дори баба или дядо, казва мама или тати не дават, като че ли те дават. Това не го одобрявам.
Но другите хора го казват, ако аз или баща му не му дадем да пипа ножа, външния човек било дори баба или дядо, казва мама или тати не дават, като че ли те дават. Това не го одобрявам.
Имам предвид изказвания от сорта "Чуваш ли какво ти казвам? Аааааа довечера ще кажа на баща какви ги вършиш."
Правите ли го и смятате ли, че е правилно?
Правите ли го и смятате ли, че е правилно?
Не, не го правя и не смятам, че е правилно! По принцип това показва неумение на майката да се справи сама с дадена ситуация.. Не мога да си кривя душата, че не ми минава през ума да го кажа, защото наистина понякога се чувствам безсилна, но удържам фронта...
Иначе дъщеря ми се опитва да ме плаши с баща си...
Като не й изнася нещо, започва неистово да го търси и да вика "Татиии, татиии, къде е татииии", но отговрът е.."Ти ако мислиш, че тате ще е на по-различно мнение..." 
Мисля, че не е много правилно, но ми се случва, признавам си без бой
Когато съвсем ми скъса нервичките, защото е голяма блейка и понякога трябва 100 пъти да му повторя нещо (измий се, измий се, измий се...), си позволявам да кажа "След малко ще се върне баща ти и ще имаш неприятности, че не си направил .. това или онова".
От друга страна и като цяло обаче - аз съм по-голямото страшилище, по-често вкъщи се чува "Ей сега ще дойде майка ти и ще видиш какво ще ти се случи".
Но все пак не мисля, че това плашене с който и да е родител е ЧАК толкова трагично и би оставило отпечатък върху отношенията с родителите впоследствие. За мен е по-важното, че в момента излизам от трудната ситуация.
Когато съвсем ми скъса нервичките, защото е голяма блейка и понякога трябва 100 пъти да му повторя нещо (измий се, измий се, измий се...), си позволявам да кажа "След малко ще се върне баща ти и ще имаш неприятности, че не си направил .. това или онова".
От друга страна и като цяло обаче - аз съм по-голямото страшилище, по-често вкъщи се чува "Ей сега ще дойде майка ти и ще видиш какво ще ти се случи".
Но все пак не мисля, че това плашене с който и да е родител е ЧАК толкова трагично и би оставило отпечатък върху отношенията с родителите впоследствие. За мен е по-важното, че в момента излизам от трудната ситуация.
нивгаш!
таткото си е татко, не е плашило.
Но аз изобщо и не плаша детето с нищо.
таткото си е татко, не е плашило.
Но аз изобщо и не плаша детето с нищо.
Аз също!
аз искам да споделя че като малка около 1 годинка,някой беше наплашил мойта с баба меца.ей,колко зор видях ако знаете.още не можеше много да говори,но се будеше през ноща с рев,баба меца идва,баба меца идва,и така не можем да я успокоим.накрая я убедихме че тати е набил мецата и нея я е страх да идва вече.оттогава чуя ли да я плашат голям скандал става
Последваха 20 лицеви опори, 20 клека и още 20 лицеви опори. После заспа за 10 минути. Е, аз те такова не мога да измисля, а дори и да измисля, никой няма да се впечатли. Затова опираме до баща им.
Ще го опитам още тази вечер.На въпроса - не плаша малкия с баща му. Няма да се уплаши, той го обожава и едновременно с това се е качил на главата му и играе там бесен танц.
Плаша го с мен!
Никога не бих го направила.Това е изключително нередно според мен.Едно време като бях малка живеехме при баба ми и дядо ми.Та те постоянно за щяло и нещяло все ми викаха-ОО,само да си дойде довечера бащата ти,ще те одере!А той милият един не ми е посегнал,ама мен много ме беше страх,та като си дойдеше дума не обелвах,глътвах си граматиката.И после като се отделихме с наште в друго жилище,малко,по малко започнах да говоря свободно с баща ми и много добре даже си комуникираме!
Определено не г оправя, защото и без това тя е по-привързана към мен и съвсем би странила от баща си. Но понякога просто я предупреждава, че баща и или аз ще и се караме ако пипа или прави нещо непозволено. Насаждането на страх за мен не е правилно, но и децата трябва да са наясно какво им е позволено и какво не - всичко в граници!
Не го правя разбира се.Не искам да насаждам страх у детето от неговия собствен родител,но много често чувам околните да го плашат с майка му т.е. с мене или с куче,меца и т.н. и не съм съгласна и с това.Не мисля,че в детето трябва да се насажда страх към животните.Мен са ме плашили като малка с Торбалан,но така и незнамкак изглежда той
ОФФФф случвало се е ,но несъм много за този метод .Нестига че го вижда за малко и то само вечер ами като го види и се стресира . 
Гледам само в краен случай и то само когато пипа нещо негово а нетрябва.Но бабта много я плаши с мен ,направо някой път ме дразни ужасно 
Недей така зашото майка ти ще ти се скара ,а не защото нетрябва примерно.
Гледам само в краен случай и то само когато пипа нещо негово а нетрябва.Но бабта много я плаши с мен ,направо някой път ме дразни ужасно Недей така зашото майка ти ще ти се скара ,а не защото нетрябва примерно. 
Аз:
- Яж и ме слушай, че ще се обадя на баща ти!
Тя:
- Обади му сеееее
, той ме обича и нищо няма да ми нарави 
А този вариант дп:
Той (мъж ми):
- Не прави така, че ядосваш майка ти!
Е - как ти се струва това?
- Яж и ме слушай, че ще се обадя на баща ти!
Тя:
- Обади му сеееее
, той ме обича и нищо няма да ми нарави А този вариант дп:
Той (мъж ми):
- Не прави така, че ядосваш майка ти!
Е - как ти се струва това?
ЕЕ Шани разсмя ме.
Не го плаша с баща му, а и да се опитам вероятно няма да ми се върже. Друг е въпросът дали баща му не го плаши с мен
??? Ня плаша - аз съм страшната вкъщи
Освен това родителите не са плашила, не ми харесва този начин на възпитание.
Но се случва да кажа: не пипай това, защото е на баща ти, остави онова, че на тати му трябва, дай телефона, че като се обади тати....
Освен това родителите не са плашила, не ми харесва този начин на възпитание.
Но се случва да кажа: не пипай това, защото е на баща ти, остави онова, че на тати му трябва, дай телефона, че като се обади тати....
Мисля, че това е недопустимо и го знам от собствен опит. Баща ми, че не беше стока не беше, но това допълнително ми внушаваше, че е някакъв страшен човек, който се прибира само за да се кара. Никога няма да плаша детето с баща му, а и с всякакви там Торбалани, Караконджули и т.н. Предпочитам да му кажа, че ако не слушка врабчето ще види и ще каже на Дядо Коледа да не му носи подаръци. Мисля, че е много по-добре от разни внушени страхове !
Ня плаша - аз съм страшната вкъщи
И нашето е безстрашно!
Не я плаша с баща й, но ако той изрично й е забранил да прави или пипа нещо й го напомням при нужда.
Иначе се оправяме двете, даже сякаш мен по ме слуша
Аз не я плаша и с разни нереални образи. В яслата, обаче научи за Торбалан
, та се наложи да й обяснявам, че Торбалан е един смешен чичо със смешни скъсани гащи. Сега като чуе Торбалан се хили с глас. Отскоро започна за някакъв вълк да приказва и да се крие от него дет свари, ама не изглежда истински уплашена, игра ще да е някаква
Ако се наложи, я плаша с реални неща - колите на улицата, Чук и Пук, като не ми съдейства при миенето на зъбите, че ще се разболее и няма да може да ходи на ясла като шляпа боса по паркета и, че ще й нашляпам дупето като ме ядосва 
. Като не чува какво й говоря й обяснявам как и аз няма да я чуя като ме моли за нещо и ще правя така като нея - след минутка е доприпкала и застанала мирно . Веднъж се търкаляше по земята и се лигавеше - ступах я! Оттогава само да се тръшне и й напомням какво й се е случило тогава, става веднага! 
Не знам дали е било правилно, но съм доволна, че е запомнила какво е станало и е разбрала, че не трябва да прави така, и най-вече, че не ми се налага да прибягвам до физическа саморазправа повече .
Иначе, да си призная, и аз много крещя, понякога и без основателна причина... Пусти хормони! 
Не я плаша с баща й, но ако той изрично й е забранил да прави или пипа нещо й го напомням при нужда.
Иначе се оправяме двете, даже сякаш мен по ме слуша
Аз не я плаша и с разни нереални образи. В яслата, обаче научи за Торбалан
, та се наложи да й обяснявам, че Торбалан е един смешен чичо със смешни скъсани гащи. Сега като чуе Торбалан се хили с глас. Отскоро започна за някакъв вълк да приказва и да се крие от него дет свари, ама не изглежда истински уплашена, игра ще да е някаква Ако се наложи, я плаша с реални неща - колите на улицата, Чук и Пук, като не ми съдейства при миенето на зъбите, че ще се разболее и няма да може да ходи на ясла като шляпа боса по паркета
и, че ще й нашляпам дупето като ме ядосва . Като не чува какво й говоря й обяснявам как и аз няма да я чуя като ме моли за нещо и ще правя така като нея - след минутка е доприпкала и застанала мирно . Веднъж се търкаляше по земята и се лигавеше - ступах я! Оттогава само да се тръшне и й напомням какво й се е случило тогава, става веднага! Не знам дали е било правилно, но съм доволна, че е запомнила какво е станало и е разбрала, че не трябва да прави така, и най-вече, че не ми се налага да прибягвам до физическа саморазправа повече .Иначе, да си призная, и аз много крещя, понякога и без основателна причина
... Пусти хормони! 
понякога ми се е случвало да заплаша щерката с баща й, но понеже ефекта е бил нулев, не го правя повече.И да я заплашвам и да не я заплашвам, на нея й дреме....нали в момента баща й го няма, а кото се прибере, тя вече ще е свършила това, което си е наумила.А при свършен факт нищо не се оправя.
