Как да създадем интерес към ученето у детето

До тук прочетох
Ще се сгромоляса, когато мама спре да преподава и трябва да започне да учи и разбира всичко в училище, за няколко пъти по-кратко време.
Както разбирам имаш намерение поне до 3 клас да действаш изпреварващо.

шокът ще е в пети.
Сега се сетих, че имах такива съученички, които учеха предварително, включително в гимназията. Докато не знаех, им се възхищавах как могат да учат толкова бързо, докато веднъж едната не я хванах, а друга се изпусна. Дотам бях с уважението към тях. За мен станаха обикновени зубрачки.

Ами не си разбрала правилно. Ама вече свикнах, че трябва да пиша едно и също по няколко пъти 
Изобщо не съм действала изпреварващо. Детето цяло лято игра от сутрин до мрак и беше в тотално неведение какво ще учи във втори клас. И не се справи с таблицата.
Сега за трети клас пак нищо предварително не е правила. Нито една буква или дума не е написала за цяло лято, а от материала по математика единствено си наваксва с таблицата, пак няма идея какво ще учи през учебната година.

Обърках те с aniram* Сори.

Да, това е наистина смешно.  Едното научаване на таблицата 4- 5 месеца преди това да се случи в училище определено няма да се отрази никому апокалиптично. 
Просто не е абсолютно задължително.
И не е задължително точно това да доведе до какъвто и да било шок в който и да било клас в последствие. Стига предварителното научаване на материала да не стане навик на детето. Тогава вече наистина ще види зор в даден момент.
Вярно, че във форума доста неща се изопачават и пресилват.

За таблицата аз предпочетох първо детето да научи смисъла и логиката и това му обясних лятото след І клас. Самото зазубряне на таблицата си стана естествено във ІІ клас, с много решаване на примери и текстови задачи. Така е, има ги двата момента- разбирането и заучаването /механично/. За мен заучаването трябва да е последваща дейност. Сега, през лятото, си поддържаме, за затвърждаване, заученото, но не давам примери, а само текстови задачи и то по- скоро логически и състезателни, т.к. писах каква е моята цел и моето виждане за смисъла на образованието- развиване на мисленето, логиката, изразяването, разбирането, творчеството.



Не, разбира се. И слава Богу. Не се равнявайте по големите ентусиасти- и в живота, и във форума.
Вижте си кое ви е важно на вас и си следвайте вашите си цели.
Моите такива, във връзка с образованието, не се покриват с тези, които поставя училището, затова и явно разделих "интереса към ученето" с интереса към училището, които понятия не се припокриват.
Та за да запазя и развия интересът към ученето, който за мен е важен, не стресирам децата с претенции за високи оценки по всичко, винаги и на всяка цена. Оценките училищни за мен са периферия, нещо, което някой ми е натресъл и просто го изтърпявам, т.к не ми пречи особено.
Не им залагам аз целите и не им правя изборите. Оставям ги да си правят домашните сами от ранна възраст. Давам такива задания, които смятам, че развиват горепосочените от мен умения, които аз намирам за важни и които, за жалост, не са цел на нашето образование. Източниците на информация също си подбираме- разбираеми, добре написани, обяснени достъпно и професионално.

Пак ще дам пример, за да съм конкретна- в момента с малкия /за ІІІ клас/ си обясняваме историята на България. Четем заедно 12-те книжки на изд. Златно пате, т.к. има нужда от пояснения. Когато взехме основаването на държавата, паралелно изгледахме филмите за Аспарух, след това за Борис І и "Златният век". Така детето не запомня просто механично някаква си там информация, която да изпапагалства после, а наистина разбира събитията, има картинна представа за фактите и обяснения за появата им, а това е, точно, историята. Тя не е запаметяване на събития, дати и имена, а изводи за тези събития.
За географията децата са водени навсякъде из България. Посетили са съседните държави. Разглеждали сме почти всички големи музеи у нас, както и много интересни забележителност навън. И продължаваме с по- голям обсег в тази насока постепенно. Едва след като един човек има реална представа за географските и етнографски забележителности, смятам, чак тогава може да се обърне към по- академично заучаване на информация. Така ученето ще е наистина с разбиране.

Май не само аз не чета внимателно.

Нали пак не ме бъркаш с aniram*, защото изглежда има нужда отново да си сменя ника 


Аз също давам много допълнителна информация, но в сфера, за която виждам, че е интересна и се възприема успешно (science). Не обособяваме някакви конкретни занимания като уроци, а по-скоро обясняваме научната страна на най-различни ежедневни явления в хода на деня. Възпиема отлично и запомня. Но нищо от това, което сме обсъждали до момента, няма никакъв допир с учебния материал.

В същото време точно по география и история няма никаква проводимост  На мен са ми интересни и много пъти съм се опитвала да обяснявам разни неща. Примерно като пътуваме някъде и пита кога ще стигннем най-после, давам да погледне картата, да покажа от къде сме тръгнали, къде сме сега, по кой път се движим и къде ни е крайната точка - дори това не иска да погледне. Нито разбира нито иска да знае.
Историята ѝ е малко по-интересна, би гледала и слушала обяснения с интерес, обича музеите, крепостите и особено много тракийските светилища, но изобщо не съм сигурна, че си обяснява нещата както трябва. Примерно на Бегликташ супер много ѝ хареса, но два часа се занимава да тича по камъните и да си играе на Астерикс и Обеликс 
Просто ѝ е рано да проумее концепцията за историческия ход на времето. Тя в собствения си живот не може много хронологично да подреди определени събития. Но пък ще се наложи да учи история от тази година и сигурно ще трябва да помагам, вече виждам как не схваща обясненията на учителката.
Примерно за Левски миналата година имаха цял месец, в който четоха разкази, играха театър по един от тях, ходиха да поднасят цветя на паметника, супер много време му отделиха, но това изобщо не ѝ помогна да схване за какво е умрял и какво точно е правил. В учебника всичко е представено малко абстрактно, като "дал живота си за освобождението на България", а от обсъждането в уроците беше запомнила, че ако не бил той, нас нямало да ни има  което тотално нищо не ѝ говори.
Така че няма как да оставя всичко на учителката, очевидно ще трябва много допълнителни обяснения да вкарвам.

Точно обратното. Онова за сгромолясването се отнасяше за модела на анирам, а не за научаването на една таблица за умножение. Отчасти твоята грешна интерпретация ме накара да те сбъркам с жената от цитата. Така че - не се сърди

Как да създадем интерес към четенето,се запитах аз,след като днес се наложи да обяснявам какво е това повесмо/между другото и аз не знаех,че търсих в тълковния речник/,хурка,вретено. Дори откъснах снопче памук и се опитах да "преда"-т.е. да види как от "повесмото" става нишка.Що е това лен-като влакнодайно растение,как се тъче,защото човекът е в трети клас и е виждал да се плете,но не и да се тъче. И всичко това не по Човек и природа,а приказка от Ангел Каралийчев-по Развитие на речта. Накрая ме попита какво е това "Божия свят" и след като му обясних какво е имал предвид писателят,заяви,че светът се е появил след космически взрив И така докато прочете приказката-мина час в обяснения. Кому е нужно да се дават такива текстове в наши дни? Нима те ще увлекат детето и ще го накарат да чете с интерес?

Принципно не виждам проблем в това, че някой учел предварително, важен е ефектът накрая, нали? Ако после на изпитите си знаят какво лошо има? Впрочем ако човек си е прочел нещата предварително после може много по-ефективно да слуша и запомня в час. Знам го от личен опит - в училище за да не скучая редовно си четях в час като романче уроците по история, география, физика, химия и т.н. Хем си уплътнявах времето когато нямаше какво друго да правя, хем ми беше интересно. А по-късно в гимназията вече и много учители държаха да се явяваме в час с предварителна подготовка и не учителката да си изпява урока (и аз мога да чета, не ми е нужно някой да ми разкаже това, което пише в учебника), а да се дискутира и разяснява в час. И смея да твърдя, че едно предварително прочитане + преподаване в дискусионна атмосфера след това е много по-ефективно от това учителят да изпява урока, а после детето да го зубри вкъщи.
Абе ако учителят сее семената на познанието едно е да ги хвърля на коравата земя, друго е нивата вече да е разорана и подготвена.


И кога едно дете ще внимава повече и ще участва активно в урока - ако му стоварят на главата нещо съвсем ново, или ако има някаква идея за какво става дума, някакви бегли спомени, нещо като предварителна подготовка на съзнанието да поеме новите неща? Ти сама настояваш да не се гледа конкретно това или онова дете, а масата. Е, на масата и е трудно да се съсредоточи и да внимава 45 минути, ако и стоварят отгоре нещо ново и сложно. Да не говорим, че някои хора схващат като слушат, други като четат, трети като търсят аналогии и мнемонични схеми.


Много добре казано, ако детето има идеята предварително + малко време да я обработи на подсъзнателно ниво, после зазубрането е много по-лесно.

Идеята е детето да се научи да обработва нова информация онлайн. Да включи това, на което му казват ризънинг. Това е много важно умение. Новата информация се надгражда върху старата и тук е ролята на учителя. На него това му е работата. Затова винаги в началото на часа се прави преговор на вече наученото и тогава се поднася новото.

Няма такова нещо като обработване на подсъзнателно ниво. Има обработка на информация без целенасоченото размишляване на детето относно тази информация.

Нали ти казваше да не съдим по себе си
За теб няма, но за мен има. Мога да си спомня много случаи, когато първоначално не съм разбирала нещо, а после след някакво време изведнъж ми просветва на второ четене. И съм убедена за себе си, че през това време съм асимилирала информацията на някакво друго ниво. Ама щом ти казваш, че не може

аз не съдя по себе си. Това, което съм написала е основно положение. На децата поне дванайсет години ще им се налага да обработват информацията онлайн, няма как винаги да са с предварителни знания за новия урок. Колкото и да си говорим за интерактивно обучение, не става само с предварително четене, трябва и справяне с новото на момента.

Не разбирам кое точно не ти стана ясно - няма такова животно като подсъзнателно, Фройд говори за нещо, което всъщност се превежда като "несъзнавано", но той няма предвид когнитивния аспект в обучението, а нещо съвсем друго. Има обработка при волево насочване на вниманието - тогава общо казано, човек разсъждава, задава си въпроси, отговаря си на въпроси, прави сравнения, аналогии, търси за какво да се закачи, полага активни усилия, за да осмисли информацията. Но мозъкът не спи и продължава да си работи, а се твърди, че най-често по време на сън 4дискът се пренарежда" и информацията продължава да се обработва без активното внимание на човека. Затова в един момент "ти светва", защото всичко си работи, но трябва време.

Хм, знаеш ли как е изнамерена формулата на три-метил-бензола?

Ето една извадка за да не търсиш:

Фридрих Август фон Кекуле
,,Да се научим да сънуваме, господа!" — призовал Фридрих фон Кекуле, професор по
химия в Ганд на първото заседание на един научен конгрес през 1890 г. И тогава, за да
обясни изявлението си, той разказал как самият той съумявал да извлича полза от сънищата си. Разказал как след като напразно търсел да открие структурата на молекулата на три-метил-бензола, решението му дошло насън:
„Обърнах стола към огъня в камината и задрямах. Пред очите ми отново затанцуваха атоми. Този път най-малките групички срамежливо стояха на заден план. Погледът ми, изострен от често повтарящите се подобни видения сега ясно различаваше по-големите структури, с разнообразни форми - дълги редици, понякога съвсем нагъсто свързани и всички те се гърчеха в змиевидни движения. Но какво виждаха очите ми? Какво беше това? Една от тези змиевидни форми захапа опашката си и така образуваният кръг се завъртя, сякаш надсмивайки се, пред очите ми. Тогава се събудих осенен от прозрение." От образа на змията, захапала опашката си, професор Кекуле открил затворения кръг
или теорията за бензоловия цикъл, който поддържа структурата на бензола, откритие
предизвикало истинска революция в органичната химия.

Джеймс   Уат
Джеймс  Уат  често  сънувал,  че  се  разхожда   под   дъжд   от   оловни   топчета.
Накрая той стигнал до заключението, че ако пуснем разтопено олово от високо, то ще
се раздроби и ще се изсипе в малки сфери. Той проверил опитно тази хипотеза, която се
оказала  вярна.  Така  той  открива  сачмения лагер.  След  което  този  сън  повече  не  го
споходил.

Френският   учител
Един френски преподавател по теология преживял   нещо   подобно,   но   без   тези
повторения. Той срещал сериозни затруднения по разгадаването на вавилонски надпис,
чиито смисъл продължавал да му убягва дори и след като се бил допитал до най-големите
световните умове по въпроса. Отговорът дошъл насън, в който му се явил вавилонски жрец и вместо него наредил символите в текста така,  че той  тутакси  придобил  ясен  и свързан смисъл.

Музиката
Много  от  музикантите  чуват  композициите  си  по  време  насън.  Един  от  най-сензационните случаи на подобно явление е творбата „Дяволски трели" на Джудзепе Тартини, италиански композитор, който разказва на астронома Ланланд историята на тази соната, композирана от него на двадесет и една годишна възраст. По-късно Ланланд описва историята в своите пътеписи. Изглежда Тартини е сънувал, че продава душата си на Дявола преди да му даде цигулката си, за да провери дали ще може да свири на нея. Ето какво пише Ланланд, предавайки думите на Тартини:
„Какво  беше  учудването  ми,  когато  го  чух  да  свири  с  виртуозно  майсторство,
изпълнявайки сонатата с такова съвършенство, че надминаваше и най-дръзките представи
на моето въображение. Бях възторжен, омагьосан, възхитен, загубих дъх и тогава се
събудих. Грабнах цигулката и се опитах да си припомня звуците, които току-що бях чул, но
напразно. Сонатата, която тогава композирах, „Дяволски трели" бе най-доброто, което бях
съчинил, макар и да не възпроизвеждаше напълно онази музика, която чух в съня си".



Ваната на Архимед и ябълката на Нютон също са пример за това, как мозъкът продължава да работи върху проблем, докато активното съзнание е заето с нещо друго.

И? Всичко, което си дала като примери потвърждава това, което съм написала. Явно на теб зора ти е за "подсъзнателно", каквото и да означава това. Предполагам, че е лош превод и тълкуване на unconscious, но в него няма нищо под съзнанието, а просто е несъзнавано, т.е. без активното, волево насочване на вниманието за решаване на определения проблем.  Тезии хора не са новаци и са размишлявали активто върху проблема, но със сигурност им се е налагало да поемат и обработят нова информация онлайн, а не да си ходят на училище с предварително четения урок. Когато на човек му се налага да обработва ново знание, той започва и да използва целия арсенал от похвати, които има под ръка (в случая под ума).