Как да създадем интерес към ученето у детето

Е, то въпросът отдавна е спорен. Почитателите на всяка от двете теории могат да се ориентират към:
1. Психодинамична школа, която бележи началото си именно с Фройд и трите му концептуализации за психодинамиката в човешката психика
2. Когнитивно-поведенческа школа.
Родината на първото е Европа, а на второто - Америка и Русия.

По темата, моят син харесва книжките, защото му започнах да му чета възможно най-рано.

Не съм специалистка и не ми е работа да споря кой термин бил верен и кой грешен - дали подсъзнателно, дали несъзнавано. Защитавах една много простичка теза, която независимо от терминологията работи така:
- прочиташ нещо за пръв път. Не го схващаш в дълбочина, но някаква идея ти остава в главата
- с времето тази идея "узрява" - дали подсъзнателно, дали несъзнавано мозъкът някакси я обработва
- прочиташ я за втори път/преподават ти я с обяснение и много по-лесно схващаш нещата, отколкото ако се сблъскваш за пръв път с тях

При мен това работи и затова го споделям. Хич не ми пука дали ти си съгласна или не. Ако някой реши, че на него концепцията също му пасва значи съм споделила нещо полезно. Ако никой не я хареса значи съм написала безсмислица. И толкоз, спор с теб ми е последна грижа.

ти не спориш с мен, а с хората, които са го проучвали всичко това, не са мои изследвания. Няма как всичко предварително да се прочете, а ако се прочете предварително и тръгне да се разбира, това е съвсем самостоятелно учене, а при децата това е много по-трудно - самостоятелно да анализират текст по някоя наука, в който болшинството от информацията е нова. Типичен пример за това е пропускането на учебни часове, когато децата са болни - вкъщи не само не може самостоятелно да разбере новия урок, а и трябва родител да му го обясни, за да навакса, дори когато се вземат тетрадките от някой съученик и се види какво е писано, и пак остават неясноти, защото детето не е било в клас да чуе и да види какво е показал и обяснил учителят. И всичко това е защото учителят е водил урока така, че да могат децата да стъпят на вече придобитото знание, за да възприемат новото.

От личен опит зная какво е интерактивно обучение в унинерситет, когато трябва предварително да прочетеш определени текстове, да ги разчоплиш, а в часа само се обсъждат въпроси, които поставя преподавателя и изникващите въпроси по време на часа. Но при интерактивното преподавателят не сяда да обяснява от А и Б, освен ако не се окаже така, че никой от групата не е разбрал за какво става въпрос в материалите.

Ама аз съвсем не съм казала това Писах за информативно прочитане, не за напъване да схванеш всичко и да го учиш като урок за изпитване.
Да не говорим, че и това предварително четене си е тренировка за схващане на информация.

И за да се придържаме към линията на спора - таблицата за умножение. Много по-лесно се учи тази таблица, ако преди 2 клас детето е запознато с идеята, ако му е илюстрирано с примерчета, че това всъщност е многократно събиране и че сухото "5х3" всъщност значи "ако в пет чинии сложим по три кюфтета". После тази информация зрее в подсъзнанието (или както го наричаш) и след това се възприема много лесно.  Да не говорим, че от таблицата за умножение само половината е "трудна", другата половина може лесно да се запомни с някаква логика - умножението по 1, 2, 4, 5 9 и 10 е доста по-лесно.

хубаво, нека децата предварително да учат всичко, готови да отиват научени в първи, втори, трети клас, а после се чудете защо постоянно се смъква материал от горните класове в долните! Защо, мислиш, че го правят? Децата се насилват предварително да "бъдат запознати" с неучен материал, и то не защото на децата ще им е по-лесно после, а защото майките са се впуснали в състезанието "а моето проходи на 6 месеца и проговори на 4", само че вече пренесено на ниво училище родителите да се страхуват, че ако не изпратят детето си четящо в първи клас, то ще е безкрайно изостанало от другите деца. В ежедневието едно дете може да бъде запознато с идеята за таблицата, но не и за да му е по-лесно във втори клас, а защото детето е узряло да "му светне" и много често децата успяват да извлекат някакво правило, когато вкъщи две деца трябва да си поделят 6 бонбона или при трима членове в семейството да има 9 кюфтета.

Няма такова нещо като информативно прочитане, защото четящият ще-неще, се опитва да разбере какво е прочел. Прочитането не е просто да прочетеш, а се включва и разбирането, и човек започва да използва стратегии да разбере нещичко от прочетеното. Информирането е и разбиране на съдържанието на това, което те информират.

Сега, нали се усещаш (ако не ти, то надявам се другите го усещат), че аз тези червените неща не съм ги казала (точно така). От това, че ми вменяваш разни работи не ставаш по-убедителна. А и аз нямам намерение да защитавам нещо, което не е моята теза. Толкова по този въпрос, повече няма да се спирам на него, всеки сам да си решава.


С оглед на темата на тази дискусия - няма по демотивиращо и убиващо интереса на децата към ученето нещо от това детето да не схваща какво става и да се чувства тъпо. Математиката затова е омразна и трудна за много деца - не схващат нещо навреме, губят нишката и после отива конят в реката. В 5 клас моята щерка беше на път да намрази историята, а учителката беше набедена за гаднярка и каква ли не. И как няма да е така, като учебникът по история беше нещо като комикс, на който са махнали 2/3 от картинките - ха разбери за какво става дума Ми отделяхме по 15 минути преди да седне да си учи предадения вече урок за допълване на тези липсващи картинки за да се схване идеята. Опитах се да обясня, че в историята има причинноследствени връзки и логика и като се учи трябва те да бъдат търсени и намирани, а не да се зубри тъпо и неразбрано. И за един срок историята стана лесен и едва ли не любим предмет, а учителката стана толкова готина, че после много съжалявахме, че вече не и преподава. И така предметът "история" беше спасен и това може да направи всеки родител за всеки предмет в началния курс - там не се преподава ракетно инженерство все пак. Просто всеки един родител е добре да следи детето си и АКО Е НУЖНО да взема мерки да не се изпадне в такава ситуация. Средното дете през лятото между 1 и 2 клас трябва да е узряло за идеята за таблицата за умножение, а ако не е узряло точно едно такова предварително обяснение ще му помогне да узрее. Не призовавам децата да зубрят наизуст таблицата предварително, а да им се обясни така, че съзнанията им да приемат идеята, да се подготви почвата за новото знание под формата на игра, неангажиращи разговори и пр.

това са индивидуални случаи. И аз навремето в девети клас нищо не вдявах от органичната химия, беше ми много криво, но да прочета "информативно" урока по химия предварително пак нямаше да ми помогне, защото не разбирах изобщо каква е логиката на нещата, затова единственият изход би бил някой да ме научи предварително и аз да отида разбрала урока. В началото на десети клас изведнъж ми светна, а дори не бях погледнала нищо от момента, в който затворих учебника за девети клас в края на учебната година и цяла ваканция нищо не правих. Сега, щом с мен така се е случило с химията трябва да генерализирам ли? Хората не сме еднакви, но болшинството успяват да се справят с това да разберат един урок още в клас, без информативно да го четат или някой предварително да им го обяснява вкъщи. Ти можеш да говориш само за себе си и за своето си дете, а не за всички деца. За твоето дете проблем е била историята, за мен е била химията, за теб е било нещо друго.

Ако повечето деца не схващат нещо в клас или този материал не е за тях, или учителят не умее да обясни.

Ако нещата са така, то се търси начин децата да го схванат, защото голите констатации нямат никакъв смисъл. И детето е редно да бъде научено от малко, че ако нещо не е разбрало, трябва да си намери начин да го разбере - дали от интернет, дали от мама, дали от уроци - това няма никакво значение. Отговорността е и на учещия се, не само (и не толкова) на учителя. И четенето напред е също един от начините, стига да върши работа.

нищо не констатирам, а говоря за случващото се в клас. В клас е учителят и децата. На учителя ролята му е да поднесе материала така, че децата да го разберат. Но ако даденият материал не е за възрастта на децата, то разбирането ще е много трудно, а понякога и невъзможно, и се стига до зазубряне. Не всички деца са склонни да питат на момента, интернет под ръка нямат, нито мама да им обясни.
Има и нещо друго - ако моето дете винаги или почти винаги отива на училище предварително разбрало някакъв материал, който ще се взема през следващия час, то защо изобщо ходи на училище, само да го изпитват ли?Ако ще е така, направо да си покрива годишния материал на годишни изпити и да си минава през класовете като частен ученик! Аз искам моето дете да отиде и да разбере основната част от урока в клас, учителят да му обясни, а не докато учителката обяснява, то да блее през прозореца, защото предварително го е прочело или съм му го обяснила.

Разбира се! Научи твоето дете, че всяка инициатива е наказуема. Че каквото не е преподал учителят, не е достойно да бъде научено. Че ако учителят е калпав, то това е положението. И в никакъв случай да не се интересува от собствената си съдба и собствените знания - това не е негова работа да се ограмотява, а на учителя. Това са много полезни внушения и ще му осигурят живота занапред.

Нещо по много странен начин си възприела написаното от мен. Нито за наказуеми инициативи става въпрос, нито за интереса на детето към собствената му съдба и ограмотяване, нито да се подминава калпавият учител. Не зная откъде ги измисли тези неща. Аз пиша едно, а ти разбираш друго.
Моите деца съм ги питала "какво учихте днес", а не "какво ще учите утре". Когато днес са учили едно нещо, сме си говорили за него - какво са разбрали, какво не са, нещо допълвам аз - това, дето му казват "надграждане". Можем и да си говорим за други неща, не е задължително да е за учебния материал, да не говорим да го учат предварително. Това, което исках децата ми да научат е в клас да внимават и да гледат учителката в устата и очите какво говори и какво показва и активно да работят през часа. Вниманието, особено умението активно да се насочва това внимание и да се поддържа, е много важно за децата и по-късно когато станат възрастни, защото така ще имат по-голям капацитет за обработка на информация, а оттам и разбирането.

Много рядно ми се случва да съм на мнението на Андариел. И точно затова ми е странно:
Как нейното мнение, че се ходи на училище за да ти преподадат и да научиш, а не за да се убедиш, че си научил точно един урок предварително доведе до "Разбира се! Научи..." /това в цитата/.
Само аз ли си мисля, че инициативата не е анархия? Учителят преподава, ученикът слуша, пита и учи, учителят изпитва, намира грешки и ученикът коригира.

Да учиш независимо от учителя е неуважение към него по няколко различни начина и причини. Не е никак похвално. А той сам се обижда, ако обяснява лошо, невярно, или знае по-малко от ученика. Тогава идва доброто възпитание.