Просяците в България?!

Това лято при нас беше супер - триа, квартети, солисти  , май са студенти в Консерваторията. Разкошни са. И ми става гадно, че са излезли на улицата, за да изкарат някакви пари.
Веднъж с дъщеря ми седим на "Славейков", до нас свири млада цигуларка. По едно време детето вика: погледни картончето пред калъфа. Поглеждам: три рисунки - на едната компютър, на втората учебник и абсолвентска шапка, на третата велосипед. Много ме трогна; дадох й за образованието.

Знам, Како, ама това работа ли е? Може да е печелившо, ама да стоиш на стълбите и да се надяваш на милостинята на хората, ми не ми е се струва впечатляваща работа. На улични музиканти и аз давам с удоволствие. Веднъж с детето тръгнахме и направо се разорих, но пък всички свиреха хубаво и си заслужаваха.

Това момиче на ул.Пиротска и аз често съм я виждала. Не знам какво образование има, но да клечи и да проси не е работа. Все нещо може да си намери. Макар и чистачка някъде даже, но явно няма желание. Не съм й давала пари, освен веднъж, когато просеше на Витошка. Скоро един арабин от Сирия уж, се пробва да вземе пари от моя близка, аз бях неволен свидетел на театрото му колко е гладен. Пушеше цигара и ние категорично отказахме. Щом има пари за цигари значи не е гладен.Ако мине номера, да ама не. Просяците ги заобикалям отдалеч и бързо. Изобщо не слушам какво приказват и какво искат. Ако пък са от малцинството, пък съвсем.

В София безработицата е  мисля е не повече от 2-3 процента. (2012 е била 1,1%) Една от най-ниските в Европа, ако не и най-ниската.
Друго нямам какво да кажа по темата, защото всеки може един ден да е на улицата да проси и не съм на мястото на никой от тези хора, нито имам кураж да съдя по такъв въпрос.  Но има нещо странно в това, че има толкова много просяци в град с толкова ниска безработица, на практика нулева.

Не се регистрират много хора.
Имаше период, в който внасяха просяци от Румъния, доколкото си спомням. Предимно дечица.

С изненада забелязвам как с времето все повече хора изникват на различни места - по-ключови разбира се, да просят. Дали ще са музиканти, или не, но е нещо страшно на моменти. Слизам по стълби за метрото - днес бяха трима. Обикновено - 1-2, излизам по стълбите от метрото - не ги преброих този път колко са.
Днес пред квартален голям магазин - за първи път видях и там да се проси. Досега нямаше.
Не знам от всички, които виждам навън, колко от тях наистина са нуждаещи се, но ми се струва, че е като зараза. Гледат един от друг хората, копират, и къде е професионално, къде не, но се множат. Може би защото има хора, които с лекота дават пари и то сериозни суми. Има такива примери. А някои знаят, че еди кой си , еди къде си като го види и ще му даде - и това съм виждала.

Аз лично не давам каквото и да било. Нямам доверие, а и съм виждала как един човек тичка след трамвая, а след това в центъра същият с патерицата силно накуцвайки просеше. Или друг как го настаняваха с количката на определено място за просене и го оставяха.

Съпруга ми много често, когато си е купил нещо за ядене, го дава на възрастен, най-често ровещ по кофите - такъв който не проси. Давал е и на деца, които явно, очакваха пари, но ако ги пита - гладен ли си, и каже - да, получава пица. Забелязвахме, че се изяжда.
Пари - може би на музикант и то ако е баща с дете, защото и такива сме виждали, макар да не го приемам за правилно да се използват децата.

А за музикантите по улиците - не мога да ги издържам. Съжалявам, по-горе има едно мнение, положително към тях, но на мен не ми издържат нервите всеки ден, от службата да слушам едно проклето танго - por una cabeza - това от филма "Усещане за жена". Има още няколко мелодии, които дори понякога съм ги брояла колко пъти ще ги повторят на ден, а после и на следващия и на следващия. Мислила съм да сигнализирам някъде, защото наистина ми е пречило на работата. Искам да отворя прозореца за чист въздух - но отвън ще чуя пак същите мелодии.
Да, може и да са в нужда, но и аз не съм на работа от кеф. Това е на Славейков, където идват едни музиканти, и се заменят с други, но това което се свири е едно и също. Скоро пък един свиреше и пееше с пълно гърло. Вече да се чудиш, да се смееш ли, да плачеш ли, да помагаш ли. Изкуство ли показват, в нужда ли са.

В метрото имаше китаристи с усилватели, такова нещо може да ти пробие тъпанчетата.
Такава шумотевица, че чак да бягаш по тези стълби.
Мисля, че тези си правеха кефа или не им разрешават у дома да вдигат такъв шум.

На ровещи по кофите съм давала пари и с неудобство са ги вземали. Явно това им е поминъка - да търсят нещо, което могат да предадат на изкупните пунктове.

 И аз правя така, като ме лъже, лъже ....
 В този наш град - СЗ, преди години, имаше една просякиня, дребна, облечена в черно, седнала на земята, прегъната на две, баба. Винаги и пусках монети, докато един ден виждам как пъргаво се реди на опашка за закуски, след което се качва в една нелоша кола. Заболя ме. Не защото съм дала парите, а защото се почувствах излъгана.
 Има още един такъв "обект" по центъра. Циганин, който от години събира пари за лечение. Някъде около 40 годишен, от време на време куца.
 Последният ми обект /който не знам защо "спонсорирам"/ е пак циганка. Обикаля центъра около Верея. Със специфичен грим, особено се набива ружът и все иска да ми предсказва бъдещето.

Болната ми тема...Понеже пътя ми за работа е дълъг и минавам през метро и няколко автобуса често се замислям,че като изброя просещите около мен и на всеки да оставя по 1лв.,то моите дневни ще заминат/не съм с висока заплата/.Така,че европейско или не,хуманно или не,но всеки да се оправя както може!
И един пример:преди години баща ми работеше около х-л "Плиска".Всеки ден си идваше до "Дружба" на обяд,за да спести някоя стотинка.Един път видял в подлеза мъж с китара и дете,дожаляло му за малкото и оставил левчето.На връщане, минавайки покрай една кръчма до хотела забелязва същите на обяд/бащата пийва биричка и похапват скаричка/ .
Е да се чудиш дали да се ядосваш или да се смееш на наивността си...

Рано сутринта един в инвалидна количка на Б-я, в центъра пак същия на жълтите павета. Е, как успя да стигнеш преди мен? Карали го. От кръстовище, на кръстовище.

А хората, които ровят по кофите дали не са го закъсали също? Имам чувството, че където и да ми се насочи погледа някой рови в някоя кофа. Хиляди са. Ама не просят и пари на милосърдни съграждани - йок. Щом не просят значи не са гладни.

Е, не съм съгласна, че всички са така недобросъвестни.
Наистина има хора, които нямат пари за единия хляб. Поне в по-малките градове е така. Големият град повече предполага към всякакви спекулации. Ако усетя, че е инсценировка, и на мен ще ми стане неприятно.

Не съм срещала такива, които се преструват. Затова винаги давам, когато ми поискат. Вярвам, че за да получаваш, трябва да даваш! Дано сте ме разбрали!

Разбрахме те. А ти какво точно получаваш, когато даваш на мошеници и измамници?

Точно днес ме засича един на улицата, с кожено яке, има няма 45 годишен, нито един бял косъм, няма да ти направи впечатление, ако не те спре да ти обяснява, че " днес ми блокираха пенсията...." 

Скоро гледах предаване, в което беше засегнат проблема с просията. Журналистката снима "комшийските сестри" просещи в Мадрид. 12 часа е седяла и е наблюдавала какво се случва с една жена и спящо в ръцете и дете около 2-3 годишно. През цялото време детето е било неподвижно. Разказа че упойват децата с дрога или водка за по евтино, че често детето умира в ръцете на жената която го държи, но тя не напуска работното си място до края на определените и часове. В този грозен бизнес единствените жертви са децата, не майките им, не излъганите минувачи. Единствения начин да се спре този ужас е хората да престанат да дават.
Аз живея в малко село. Имаме трима местни и двама "комшийски" просяци - постоянни. Приходящи има много но не се задържат. Единият от местните е с физически дефект. Обича да пие. Пари не му давам, но мъжът ми му купува от време на време ядене и някоя бира. Ония ден 3 год. ми дъщеря видя как един човек му остави стотинки и се запъна и тя да даде. Не и позволих, предложих и да му оставим нещо за ядене. Не знам дали сбърках, но не искам да се учи да им дава пари. На другите не давам, в трудоспособна възраст са, здрави и прави. Миналата година се появи отнякъде "едно нещо", наложи се полицията да го изгони от селото. Беше досаден и агресивен. Лепва се и докато не дадеш не те оставя. Налиташе предимно на майки защото се страхувахме да не направи нещо на децата в количките. След поредния скандал който спретна му забраниха да влиза в селото. Помня преди доста години на Главната в Пловдив една червенокоса жена на средна възраст просеше за болно дете. Като не дадеш се ядосваше. Детето може би е на моя възраст ако изобщо съществува, но последния път преди около 8 години продължаваше да събира пари за него. Казват че има голяма къща в центъра и не е зле финансово, но колко е истина ...
Та, не давам, вече не се и замислям дали е правилно или не. Смятам че единствения начин да се премахне този бизнес е да престане да бъде печеливш. Така ще е лесно да се различават нуждаещите се от измамниците.