Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 566
Здравейте ,момичета!

Отварям тази тема защото чувствам, че имам нужда да пиша.Длъжна съм да го напиша...може би...
Имам син на 11,5г. роден през 2003г. Бременността беше чудесна,без никакви проблеми, раждането също.
Но ето, че през 2009г. забременях и нещата приключиха рано- в 5-6г.с.
Не се наложи абразио, изчистих се с хапчета и инжекции.  Лекарката  ме успокои с това, че всяка жена има поне по един такъв ранен аборт,някои дори не успяват да разберат, че са били бременни,просто си мислели, че им закъснява от промяната на сезона или смяната на климата. Аз разбира се не бях спокойна дори след тези думи и как бих могла? Кое му е нормалното?
Плаках много,но мина време и "забравих". Не направих никакви специални изследвания
(ОГРОМНА ГРЕШКА!) от сорта на имунологични,генетични и т.н. с които обикновено се търси причина "защо стана така?" ,тъй като повечето лекари са на мнение,че съвсем ранните аборти са поради хромозомна грешка,която е абсолютна случайност и обикновено не се повтаря. Причина се търсела след 2-3 спонтанни аборта...

Тази година през август,отново разбрах, че съм бременна. Зарадвах  се. Имах много изразени симптоми,беше ми лошо,от всякаква храна ми се гадеше и си казах "щом ми е така лошо,значи бебчо този път се е хванал здраво за мен и няма да се пусне". Отидох на първия преглед в 8г.с. (на 26август) ,лекаря установи бременността,показа ми че си има главичка,краченца и ... сърчице което мигаше така изразително на екрана! Хиляди пъти попитах "всичко наред ли е???" Той ме успокои, че абсолютно всичко е в норма, по всички показатели и размери. Толкова бях щастлива! Дори това, че ми беше лошо ми доставяше удоволствие! Лека-полека започнах да мечтая,момченце ли ще е,или пък момиче? Започнах да мисля имена,да разглеждам колички ,легълца, кои са най-добрите памперси...Представях си как държа малкото човече,а то лакомо суче от гръдта ми... Ах, колко хубаво ми ставаше на душата от тези мисли... Усещах, че се усмихвам неволно..

1октомври 2014, 13г.с.+1дни.  Ставам както винаги сутринта-ЩАСТЛИВА! Докато изпращам мъжа си на работа, още рошава и не измита,си мисля че от "днес" влизам в 4-ти месец...Затварям вратата след него и отивам в банята.  И какво да видя- зацапване...  Много оскъдно. Зачудих се,беше кафеникаво,а аз знам че не е толкова фатално, ако не е ярко червено,а пък и нищо не ме болеше.... Обадих се на ММ веднага, той ми каза че не знае какво да прави и ако му кажа да се връща-се връща веднага. Реших да изчакаме и ако се засили течението или ако промени цвета си тогава да го карам да ходим в болница. Наистина не течеше нищо до вечерта. През нощта много се въртях от болки в кръста и корема. На сутринта на 2октомври, отново имах зацапване малко по-обилно. Разбира се веднага отидохме в болница-вече нямаше място за чудене.

И там... легнала под ехографа чух думите, които никога няма да забравя..
"За съжаление няма добри новини,няма сърдечна дейност,плода е мъртъв от поне 5 дни,а размера му отговаря на 9г.с...."   Така наречения- мисед аборт.
Кръвта ми спря във вените,не си усещах ръцете и краката в този момент.
Потекоха и първите сълзи.

3 октомври- абразио ... и много сълзи.

4 октомври - празно ми е,мъчно ми е и няма нещо на тая земя което да спре сълзите.
Няма дума с която да се опише чувството, да загубиш някой който си обичал още преди да си видял,докоснал и истински имал ...
За повечето хора това е "нещо" някъде там... в матката.
За всяка жена на моето място то вече НЯКОЙ! Някой е... още с втората черта на теста...

5 октомври - дори вече не мога да плача. Плаче ми се ,а не мога. Само буцата в гърлото стои.
Чувствам се като празен, съдран,стар чувал..

Днес, 6 октомври, пиша това за да ви кажа,момичета:
ПРАВЕТЕ СИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОЩЕ ПРИ ПЪРВИЯ, ДОРИ НАЙ-РАНЕН АБОРТ!
НЕ ПРИЕМАЙТЕ ДУМИТЕ, ЧЕ БИЛО НОРМАЛНО!
НЕ СИ ПРИЧИНЯВАЙТЕ ТАЗИ МЪКА ПОВТОРНО!
КОМУ Е НУЖНО ДА СЕ ЧАКАТ 2-3 СПОНТАННИ АБОРТА ЗА ДА СЕ ТЪРСИ ПРОБЛЕМ?
НУЖНО ЛИ Е  ДА НИ ОСТЪРЖАТ ОТ ВЪТРЕ ПО 3 ПЪТИ, ЧЕ ДА ВЗЕМЕМ МЕРКИ?

Тръгвам по пътя на изследванията и прегледите и се моля след всичко което ще направя,след всички мерки които ще взема, да не ми се налага да преживея отново този
ужас. Милиард пъти съжалих,че не го направих по-рано.

Убива ме мисълта,че започвам всичко от начало. Убива ме и мисълта за времето през което ще трябва да чакам резултати от изследвания,лечения,цикъл,овулация,тест....
Колко ли време ще е нужно да чакам? За Бога, колко още...

Най-трудното нещо на света е да чакаш.
Дано има защо...дано дойде радостта,преди да умра от мъка...

# 1
  • "Може и да не съм стигнал там, където възнамерявах, но мисля, че се озовах там, където имах нужда да бъда. " Дъглас Адамс
  • Мнения: 3 110
The Mum, много, много прегръдки ... и ти знаеш тривиалните неща ... "ще мине болката от загубата", "ще направиш изследвания" ... и т.н. ... и т.н. ... Много ми се иска да те прегърна силно и наистина да повярваш, че ще има и по-добри дни ... Преди средната, и преди третата ... имах миседи в 6-7 г.с. ... Може те да са ми били мъжките рожби ... Мисля си ги постоянно, когато погледна децата си ... Представям си какви ли са щели да бъдат ... Но ... Това е живота ... Има и загуби, и радости ... Много, много прегръдки  Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 4 641
Здравей! Много съжалявам за това, което си изпитала и аз съм го преживала, за съжаление.   Tired Hug Знам колко ти е тежко, затова искам да ти кажа, че ако искаш да споделяш с жени, които ще те разберат, това е твоята тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=793683.0;;19 Болката в момента е огромна. Въпроси хиляди те терзаят - защо аз? направих ли всичко по силите ми да не се стига до тук? и т.н. Моят съвет - изживей си го, поплачи си, но и споделяй!

# 3
  • Мнения: 2 133
Много са неприятни тея месед аборти!  Аз също съм имала! Трябва да си преживееш мъката и да намериш сили да пробваш пак! Късмет!

# 4
  • Кюстендил
  • Мнения: 346
Отдавна не бях плакала докато чета , но сега сълзите ми се стичат по лицето ми. Аз не съм изживяла аборт, но не можех да забременея близо 5 години. Изпитвах същото което изпитваш и ти - празнина, болка, отчаяние, всеки ден чакане и молене на Бог и ето че при мен чудото стана. Пожелавам ти от все сърце и ти да се сдобиеш с втора рожба, защото по - голямо щастие от това няма. Моето спи сладко до мен, а аз още не мога да повярвам, че ми се случи - сякаш е един хубав филм.  Стига много силно да искаме нещо, то става! Повярвай и много скоро и ти ще гушкаш своето съкровище!
Още веднъж ти пожелавам това да се случи възможно най - скоро, а ти се въоръжи с търпение, защото това чакане е убийствено.

# 5
  • Мнения: 2 708
The Mum, колко добре те разбирам.  Hug
Много е неприятно това, което ти се е случило.

Щом имаш сили за изследвания, действай и не се отказвай. Пожелавам ти скоро пак да видиш 2 чертички и да гушнеш сладко бебче.

Аз след 2 спонтанни аборта, общо 3 загубени бебета, се отказах. Ще си гледаме едната рожба, но нямам сили за нищо - нито за изследвания, нито за нови опити. А мъката, тя си остава, цял живот /за тези, които не съм успяла да родя, и за това, което няма да се пробвам да имам/.

Не че ти помогнах де.....

# 6
  • Мнения: 566
Благодаря на всички ви,момичета!
Тежко и мъчно ми е,но го чувствам от вътре,че трябва да пиша, за да се знае.
Ще пиша и по нататък,как се развиват нещата с изследванията.
Не ми се занимава с нищо,но за изследвания съм готова веднага.
Искам час по-скоро да разбера дали ми има нещо и да започна лечение, ако трябва.
Тъкмо ще използвам месеците в които не трябва да опитваме.
Поне ще имам усещането, че правя нещо. Нямам нерви да чакам.

# 7
  • Reading, United Kingdom
  • Мнения: 300
Много съжалявам за преживяното... разбирам те напълно (преди седмица оперативно и при мен извадиха нашето ангелче). за мен беше първа бременност и все още дори не мога да осъзная какво се случи. Аз се старя да чета позитивна литература, разказвам смело за случилото се, това някак си ме отпуска. сега съм се заела с активно възстановяване - не живея в България и тук системата е дост различна, затова чета постоянно. За да си отпуснеш съзнанието и да възстановиш организма си мога да ти предложа да пиеш чайчета от жълт кантарион, бял равнец, аврамово дърво (може и на капки), блатен тъжник, коприва, листа от малина, черен кохош, полски хвощ, пищялка. не сме си правили изследвания, за сега и не възнамеряваме. Решили сме да предизвикаме съдбата в най - скоро време на втори рунд и този път няма да се дадем! Не съм лекар, но те съветвам да не се отчайваш и да не се предаваш - малкото ви ангелче не е умряло, а просто ви е дало още малко време да се подготвите за него и ще дойде съвсем същото много скоро при вас. Може би звуча като някоя луда, но ако наистина започна да мисля над това, коетос е случва... е, тогава наистина ще се побъркавам. Затва те съветвам - щом си решила да се изследваш, го направи, обаче не се стресирай под никаква форма (мен вече ходене при лекари и изследвания ме разтреперват). Постави си за цел да възстановиш тялото си възможно най-бързо (естествено не препоръчвам приемане на лекарства, а в билки). проучи билките, които споменах и ако решиш пий чайчета от тях (при мен помгат мнооого - върнаха ми дори съня). При нас няма медицинска причина да чакаме дори и 1а меструация да чакаме, но за всеки случай ще се пазим, докато не мине 1 цикъл и след това ще се изправим за 2ри рунд. Само не се отчайвай, не се побърквай, надъхай се и смело се изправи. Повтярй си всеки ден, че ще имаш детенцето! В мое лице имаш пълната подкрепа по пътя ти към пълно възстановяване! Направи го за себе си, за семейството си, за бъдещото ви ангелче!
Прегръшта те сино! Не се давай, ти си по-силна от всички трудности!!!!

# 8
  • София
  • Мнения: 676
Здравей The Mum, аз също имам мисед преди няколко месеца, като тогава кърмих първото си дете. Ще изчакаме 6 м., засега правя само хормонални изследвания, може би дуги няма да правя, защото го отдавам на кърменето или хромозомна аномалия в ембриона. Защо сте чакали от 2009 до 2014 за втори опит-не се е получавало или не е било на дневен ред?

# 9
  • Мнения: 566
Baltazara ,мъжа с който съм в момента ми е втори,той няма деца и не е бил женен. Когато стана първия път,през 2009, и двамата останахме много стресирани. Но най-вече той,защото не разбираше какво се случва. За него беше наистина голям шок. Аз започнах да изпадам в депресии, сменях си настроенията и даже отношението към него,обвинявах го в разни неща,което допълнително го стресира. Като цяло, минавахме през разни периоди,някак си и двамата замлъкнахме,никой не отваряше темата. После пък се заехме да си устройваме дома и се заплеснахме.  newsm78

# 10
  • София
  • Мнения: 676
The Mum, поне да се радваме, че сме били в ранни седмици, защото някои преживяват и късни загуби на плода. На мен ми казаха, че над 70 % се дължи на хромозмни аномалии в ембриона и той спира да се развива. Аз се чудя освен хормоналните дали да правя други, според гинеколога не трябва. Скъпи са, на 29 съм, а с първата бременност преди само 1.5 г. всичко мина идеално. И не съм резус фактор -. Твоите 2 аборта не са последователни, така че има голям шанс да е било случайност. Успех с изследванията и дано следващия път имаш здраво бебче.

# 11
  • Мнения: 566
Благодаря ти, дано всички получат желаните бебчета по-скоро!  Чакането наистина може да побърка човек!

Не знам моите дали се водят последователни ... май не. Даже не се водим че опитваме.
Просто това бяха два пъти в които ММ не ме е пазил. В смисъл- първия път ме пита "сега ли е момента,искаш ли да не те пазя тази вечер" ,казах да - и забременях само от този "опит" защото следващите дни пак продължи да ме пази (незнайно защо...)
Втория път тъкмо ми беше свършило, и му позволих да не ме пази с идеята че "баш сега няма как да стане".
Да,ама на мен нормално ми тече по 10 дена,да сме го правили на 11-тия ден, и ако сперматозоидите наистина умеят да живеят по 2-3 дена след това,  значи са доживели овулацията... - и пак бременна.
До тези разсъждения разбира се достигнах едва след това.
Може да ви е малко непонятно какво е това,уж се пазим-пък не се пазим,но е дълго и широко за обяснение.
Важното е че при всеки случай бебетата бяха желани.

Та,така..
Последователни или не, проблема, че стигнах до 13г.с. и не успях да продължа,си остава.
Сигурна съм,че ще изкочи нещо от изследванията,
в днешно време като гледам не е нормално да ти няма нищо.

Аз мисля да правя генетичните първо.Писах вчера на проф. Кременски,днес ми отговори,каза да изчакам първия цикъл да мине,тогава да се пускат изследвания,явно за да се понаместят малко нещата в организъма.
До тогава ще отида на 1-2 контролни прегледа да ме видят как съм след аборта,ще пусна ПКК и урина,ей така да се намирам на работа дето се вика,че ще изкукуригам докато стане време за срещата с Кременски.

# 12
  • Кюстендил
  • Мнения: 346
Успех, дано всичко мине леко и скоро гушкаш своята рожба!

# 13
  • София
  • Мнения: 676
The Mum,
 
и аз му писах на e-mail-a, ако каже ще правим и в НГЛ. И аз забременявах от раз само два пъти, първия път никакъв проблем. А сега със страх подхождам. Мисля си, че и кюретажа има последствия.

# 14
  • Мнения: 566
Тоничка   bouquet

Baltazara и мен ме е страх вече от всичко.Все си мислех,че това е от онези неща ,които се случват на "другите". Сега ме е страх,че може да не видя двете черти ако нещо съм се повредила,страх ме е и ако ги видя. Въобще психарска работа.
На мен сега ми е най-важното това- как ми е матката след аборта. Ще мина на 3ма лекари ако трябва и ще им кажа да ме гледат сантиметър по сантиметър!
Не знам дали да си почна пак фолиевата  newsm78 имам 6-7 хапченца още,защото от 5 дена съм спряла всичко,а и пиех антибиоток първите 3 дена,и си казах че друго няма да пия през това време.
А и нещо друго,дали да не си взимам Неофолик Мета? Нали е по-хубава,по-пречистена,по-добре се усвоява?  newsm78 (е, и по-скъпа е,ама...  Rolling Eyes )

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт