Отдавна не съм писала тук, но няма къде другаде да си излея всичко, което чувствам и мисля.
Накратко:
Февруари 2021 г. разбрах, че съм бременна. За съжаление, март месец ми направиха кюретаж, тъй като плодът беше спрял да се развива в 10-11 г.с. Няма смисъл да описвам болката - не физическата, а емоционалната.
Септември 2021 г. отново забремнях. За щастие, този път нещата се получиха. В момента дивакът е на година и половина и има най-заразителната усмивка 🩵 Имах не лека бременност - болки, инжекции Клексан, преносване, но без значение.
Обаче! Нещата не приключват до тук.
Този септември отново разбрахме, че съм бременна. Да, беше неочаквано, но се зарадвахме. Е, и този път радостта ни беше малка, защото в 6 г.с. направих спонтанен аборт. И то в момент, в който имаме гости и моя близка приятелка ни сподели, че е бременна.
Защо? Защото съдбата ме наказва 2 пъти. Да, ще кажете "ама ти вече имаш дете". Да, така е, съгласна съм, но това не намалява болката от загубата.
Пуснах хормони - всичко е наред, както и скрининг за антифосфолипиден синдром - там също няма отклонения.
Относно клексана - мутациите са ми нискорискови, но тогавашният ми лекар сякаш реши да се презастрахова.
И сега...сега ме е страх и да си помисля за следващ опит, а толкова много искам пълна къща с деца.
Та..благодаря, че ме изчетохте. Ей така трябваше да си го кажа, защото е застанали като буца на гърлото ми.