Нашите големите са с 2г5м разлика, но да кажа, че сега като по-големи, на 9г и 11г е много по-добре всеки да си има своя кръг приятели. Иначе винаги единият се чувства пренебрегнат.
- Публикувана: 11 окт. 2014, 13:58 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2017, 12:20 ч.
Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 32 **
Здравейте,мили мами!Включвам се в темата с моите две момчета.Разликата е 2 години и 1 месец(не са баш породени,но пък и разликата не е толкова голяма.)Баткото е на 2,5 години,а малкия е на 4 месеца.Голяма радост са,особено во моментите,когато баткото проявява обич и привързаност към братчето си.Обаче има моменти,в които ми идва да се метна през прозореца.Мъжът ми е с някакви ненормални смени на работа и аз общо взето съм сама с децата доооооста време.Имам чувството,чеме хваща късна следродилна депресия.Баткото ни още не говори,а само мучи.Бебчо и той мрънка и аз просто ми идва да ревна,което и правя понякога.Нямам с кого да проведя един нормален диалог.Побърквам се.Не мога да изляза сама навън.Количката ли да бутам,баткото ли да гоня.Сега съм намислила да взема една ергономична раница и бебчо в нея,а аз подир големия.От другата седмица съм намислила да го пускам в център за работа с деца,понеже нашата детска градина е в ремонт.Надявам се по този начин малко от малко да си облекча ежедневието.
Ох, мами с опит - как се справяте с разходките? Двойната количка ме убива
Като натоваря момчетата става около 35 кг пък и тичам ту към катерещ се тодлер, ту към ревящо в количката бебе
Пробвах с единичната и слинг, обаче малко трудно опазвам диво двугодишно без да тичам и друсам бебето. Сега се чудя дали има смисъл да пробвам с борд 
Като натоваря момчетата става около 35 кг пък и тичам ту към катерещ се тодлер, ту към ревящо в количката бебе
Пробвах с единичната и слинг, обаче малко трудно опазвам диво двугодишно без да тичам и друсам бебето. Сега се чудя дали има смисъл да пробвам с борд
theimpossiblegirl,на колко е бебчето? Ние имахме такъв проблем по едно време.Малката беше на около 6-7м и се оказа,че просто не вийда нищо от задната седалка и затова пищи.Премествах я отпред,за да гледа какво правим и имаше мир 
Също така избягвах площадките,ходех основно на спокойни места с пейки и носех мноого играчки,за да се занимава каката.Пак имаше доста трудни моменти,но ставаше малко по-поносимо.
Сега ми е рай в сравнение с тогава де
Също така избягвах площадките,ходех основно на спокойни места с пейки и носех мноого играчки,за да се занимава каката.Пак имаше доста трудни моменти,но ставаше малко по-поносимо.Сега ми е рай в сравнение с тогава де
theimpossiblegirl,на колко е бебчето? Ние имахме такъв проблем по едно време.Малката беше на около 6-7м и се оказа,че просто не вийда нищо от задната седалка и затова пищи.Премествах я отпред,за да гледа какво правим и имаше мир Също така избягвах площадките,ходех основно на спокойни места с пейки и носех мноого играчки,за да се занимава каката.Пак имаше доста трудни моменти,но ставаше малко по-поносимо.
Сега ми е рай в сравнение с тогава де
Също така избягвах площадките,ходех основно на спокойни места с пейки и носех мноого играчки,за да се занимава каката.Пак имаше доста трудни моменти,но ставаше малко по-поносимо.Сега ми е рай в сравнение с тогава де
Баткото чака само да го сваля от количката и хуква да гони я топка, я котка/птичка и хич не се пази. Мен пък ме е страх да се отдалеча от количката, с една дума разходката ми е стрес, а без нея не може. Нямам търпение да тръгне кротичко за ръка, ама тц. Покрай малкия се вбебеши и той 
Посещавай само площадки, които са оградени, търси по закътани кътчета, в които да можеш да пуснеш баткото да тича. Дори двор на детска градина или училищна площадка са вариант. С количката е трудно, но с див батко пак си е най-лесния вариант, защото е вързан поне докато стигнете от точка А до точка Б. Пък и като е вързан в двойната количка пак е по-лесно да влезеш в магазин, да напазаруваш и да излезеш. С борда не виждам как ще влезеш в магазин. Той ще хукне някъде, може и беля да сътвори... За да не плаче бебето, взимаш на разходката играчки, които да го занимават, залъгалки за гризане. Говориш му, пееш му, пускаш му на бебето музикална играчка да го успокоява. Първите месеци са много стресиращи, но пък на първо място е безопасността, според мен. Защото, когато си под стрес много лесно може да му изтървеш края и нещо да се обърка. Затова е по-добре по-голямото дете да е вързано в количка като по-малкото.
По повод разходките - това май ми е най-тегавата част. У дома поне са под контрол Как процедирам аз - баткото ми е доста темпераментен, на 2 г. и 7 м., но някак съм успяла да го "дресирам" да ходи за ръка извън парка. Малкия кротушко, на 7 месеца, го нося в слинг и ергономична раница от новороден. Друсането изобщо не му пречи, даже го приспива. И съм се научила да вдигам големия по люлките с бебе отпред. Тъй като нямам двойна количка, а и не планирам да купувам (баткото много отдавна не се вози), съм в чуденка като как ще се оправям като стане малко по-топличко и не мога вече да нося бебчо лепнат за мен. Но все ще измислим вариант.
По едно време обсъждахме купуването и на борд, но не съм убедена, че ще е много удобно. Не си го представам технически по бордюрите и неравностите как ще премине.
Като цяло в момента правя относително кратки разходки и чакам таткото да ги водим на по-големи "пътешествия". За щастие той относително често се прибира по-рано от работа и при по-дългите дни децата имат достатъчно време навън.
Как процедирам аз - баткото ми е доста темпераментен, на 2 г. и 7 м., но някак съм успяла да го "дресирам" да ходи за ръка извън парка. Малкия кротушко, на 7 месеца, го нося в слинг и ергономична раница от новороден. Друсането изобщо не му пречи, даже го приспива. И съм се научила да вдигам големия по люлките с бебе отпред. Тъй като нямам двойна количка, а и не планирам да купувам (баткото много отдавна не се вози), съм в чуденка като как ще се оправям като стане малко по-топличко и не мога вече да нося бебчо лепнат за мен. Но все ще измислим вариант. По едно време обсъждахме купуването и на борд, но не съм убедена, че ще е много удобно. Не си го представам технически по бордюрите и неравностите как ще премине.
Като цяло в момента правя относително кратки разходки и чакам таткото да ги водим на по-големи "пътешествия". За щастие той относително често се прибира по-рано от работа и при по-дългите дни децата имат достатъчно време навън.
При нас пък такова чудо безопасна площадка не съществува.Отворени са,пълно е с улични кучета,съответно си е опасно,стърчат железа...за това у нас на двора люлка,пързалка,пясъчник и си решаваме проблема.
За сега е мечта само.
Мами,вашите деца,заиграват ли се активно с други дечица,когато са навън? От едно известно време ми се струва,че моите момичета са малко затворени към останалите.Все си играят двете,сякаш са си достатъчни и хич нямат интерес към други деца. Чудя се,дали не греша някъде,или е нормално поведение за породени?
И аз си мечтая за къща с двор и детски кът. Това ми е условието за трето дете 
засега май ще ги държа във вътрешния двор на блока, нищо че е колкото стая. Благодаря за съветите 
Моите са още малки да си играят заедно, обаче баткото на 2г. не се заиграва още с деца. Тича си като муха без глава и това е. Иначе ми се иска всеки да си има негови приятелчета.
засега май ще ги държа във вътрешния двор на блока, нищо че е колкото стая. Благодаря за съветите Моите са още малки да си играят заедно, обаче баткото на 2г. не се заиграва още с деца. Тича си като муха без глава и това е. Иначе ми се иска всеки да си има негови приятелчета.
Нашата разлика е 1 г 7 м. В началото беше тегаво, мноооого тегаво,защото разходките само наблизо. Мислих за количка за породени, но те са тежки, а баткото ми все пак ходи. После исках от тези степенки (бордове),но за нашите улици слез,качи се, слез...отказах се. Та останах с нормална количка. Баткото ходеше, просто наблизичко. Сега вече и малката ходи на 1 г 5 м скоро ще стане и излизаме наблизо без количка. За по-далеч баткото за ръка и ходи. Няма начин иначе.
Като чета как батковците и каките ви ходят до вас или за ръчичка и благородно ви завиждам.Моят е като отвързан!Ако тръгна с него и количката никакъв шанс да стои до мен или пък хванат за ръка.Търчи напред като бик към червен плащ.От време на време се спъне някъде,падне,стане,изтупа се и пак хуква.Как да бутам количка и да гоня големия.Мислила съм и с ергономичната раница-бебето в нея,ама пак като гоня баткото и малкия ще си изподруса главата.Онзи ден сложих големия в триколката.Ей,като изпадна в една истерия,че не иска в нея....Върнах триколката и го оставих пеша да ходи.Ама таткото ни беше с нас.Ами ако съм сама с бебето и него?Не ми се мисли!