Пожелавам ти намерите начин да сте заедно. Дотогава, да, човек е принуден на нестандартни методи.
- Публикувана: 20 окт. 2014, 23:15 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2019, 22:49 ч.
Очи, които не се виждат, се забравят
Не съм живяла сама . Но така се стекоха обстоятелствата ,че в цялата огромна къща с двор останах да живея само аз в момента . Вечер нещо да скръцне и се стряскам ,много ме е страх особено след като зачестиха кражбите в нашия квартал .Като си говорим по скайпа ми е по-спокойно.Знам че няма какво да направи ако нещо стане , но се чувствам закриляна .Може да звучи тъпо ,но си е така .
Еднократно ли ще е това отсъствие? Дано 
Направо ти се възхищавам, каквато съм страхлива нощеска ще го сънувам това
Докато мъжът ми беше в казармата викнах в нашата стая съквартиратката ни
хем живеехме в апартамент аз, сестрата на мъжа ми, нейния приятел и това момиче, хем не можех да спя сама...
Направо ти се възхищавам, каквато съм страхлива нощеска ще го сънувам това
Докато мъжът ми беше в казармата викнах в нашата стая съквартиратката ни
хем живеехме в апартамент аз, сестрата на мъжа ми, нейния приятел и това момиче, хем не можех да спя сама...
.Може би, защото моят няма скайп там? 
Много зависи през времето, когато не са заедно как се държат и какво правят.
И колкото и наивно да звучи като за жена на моята възраст, смятам, че ако има достатъчно силна химия помежду им, няма толкова лесно да се забравят. Но ако и без това са несигурни в чувствата си или в човека отсреща, разстоянието и времето съвсем биха задълбочили вече съществуващите липси.
И колкото и наивно да звучи като за жена на моята възраст, смятам, че ако има достатъчно силна химия помежду им, няма толкова лесно да се забравят. Но ако и без това са несигурни в чувствата си или в човека отсреща, разстоянието и времето съвсем биха задълбочили вече съществуващите липси.
Преди смятах, че времето и разстоянието, новите моменти в живота, новите хора изтриват всичко старо. Но има хора, има любов, която нито времето, нито разстоянието изтриват. Такава, която съществува напук на обстоятелствата, напук на доводите и на разума. От която се опитваш да избягаш, но винаги, когато се обърнеш е там. Още по-силна, по-ярка, по-жива. Наричат я безусловна.
