Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

Много е забавно, когато някой работещ в София се оплаче от тъпканица в метрото в пиков час Аз лично съм преживявал тъпкачи в Лондон многократно - Бейкър стрийт, Метрополитен лайн - посока Ситито. 8:10 ч.

Разбира се, че е непрестижно да се возиш в градския транспорт. Най-престижно е да те носят на носилка.  

За Токио става въпрос. Има натъпквачи. За Лондон и аз не съм чувала, макар да съм била няколко пъти там. Возила съм се и в пикови часове.

Може да са почерпили от добрата практика на Токио 

Aз пък не разбирам тази мания да стоиш с часове в задръствания в колата си, когато можеш да използваш метрото и да четеш примерно.
Не мисля,че позицията ми е ниска, но никога няма да се кача на колата да дойда до офиса. Даже и паркомясто ми се полага.

Или да те возят в частен самолет  

Стига бе хора - не всички робуват на престижа за сметка на удобството. А като живееш в мегаполис, често трябва да избираш.

Е, хайде сега, това че има държави, в които те натъпкват в метрото, не значи че нямаш право да се оплачеш как са нещата в твоята страна.
И мен ме дразни тъпканицата в Софийското метро в пиков час, и се опитвам да избягвам въпросните часове. Ако все пак ми се налага, изчаквам тъпканицата да премине, защото мразя някой да се залепва за мен като гербова марка и да ми диша във врата. А и страдам от клаустрофобия, та съм имала и кризи.
И все пак, не си представям някой как ще ме натъпче в метрото, при все, че в пиковите часове, има влакче на 3-4 минути.

Попеа, моето изказване съвсем не е съпоставимо с изборът, който правят хората в чужбина и това, което води до избор на местоживеене тук. Аз проблеми с кварталите нямам. Нито ще седна да деля хората на Люлинци и и такива от Младост. Стига да не ми се налага да живея в блок, в който има местни заради тясната им емоционална връзка с нужника в двора. Преди години много държах да се изнеса извън града, но не с цената на това дворното ми място да бъде с лице от 15 метра (защото само това се предлагаше на някаква що годе приемлива цена).
Моят избор не е нито Люлин (с всичката му концентрация на мебелни магазини и метро до центъра, ако се подбере правилният микрорайон. Признавам си, че все още не знам кой къде се намира, защото не ми е било необходимо), нито в Младост с тапата, която концентрира Бизнеспарка, а още по-малко Дружба, Надежда и всичкото друг градски пейзаж.
Дори светът считам за едно голямо село и всеки е свободен да се движи, където реши, че ще се чувства най-добре. Все пак сме една от малкото крепостни държави, в които всеки трябва да има собственост и сигурно 85 % от населението се придържа към това си задължение.
И пак така по същество, както стана ясно и нагоре, хората определят местоположението си според броя на стаите, които могат да си позволят или според желанието им да бъдат в район, за изборът на който ще трябва да жертват жилищна площ. В чужбината пак така го няма този избор. Хората там не считат за човешко четирима човека, та било то и не всички да са възрастни, да ползват гарсониера. Оттам насетне вървят едни причинно-следствени връзки, които определят кой къде може да си позволи да живее при спазване на елементарните битови норми.    

Подкрепям напълно. Удобството е по-важно от престижа за мен.

Изключително несъгласен съм с това, което казваш. Много важно е да уточним какво имаш предвид под "престижен" квартал. Надежда "престижен" квартал ли е? "Люлин" престижен квартал ли е? Това, че някога бяха тотални дупки, а сега заради метрото, станаха сравнително предпочитани и за средна ръка хора.... далеч не значи, че са престижни или пък някога ще станат престижни. Някой, който е живял в Люлин преди 1998 г. може да каже как се пътуваше оттам до центъра в пиков час....

Но ... остави София. Тя е още град в преход - между тоталитарното минало и пазарното бъдеще, между чистата нация и постепенното навлизане и тук на имигранти, между равенството и еднаквата средна мизерия във всички райони и постепенното разслояване по доходи, професии и образование.... и т.н.

Нека говорим за тези градове, които си включила в поста си... Кой е този престижен район на Лондон, който има метро? През цялото време аз говоря и нарочно уточних, че тук трябва да се изключват централни райони - в тях има метро , което просто минава за отдалечените. Няма как в центъра да няма метро, логиката на метрото е такава просто.

Обобщението ми е за ОТДАЛЕЧЕНИТЕ от центъра квартали във всеки един голям мегаполис. Колкото и престижен да е един район - прокара ли се метро до него, в него започват да живеят все повече хора, които търсят евтин начин на транспорт и не ползват автомобил. Ако метрото е от скоро - ОК. Нямало е още време да се отрази. Но виж всеки един квартал 20 г. след като метрото е стигнало до него. Богатите са заминали.

Примерно за САЩ важи с огромна сила това. Днес един район е нов, престижен, уютни къщички, няма високо строителство, красота. Утре прокарват метро. Виж този същия квартал след 20 г. Тогава може да си направиш извода.

И пак да кажа - говоря за крайни и отдалечени квартали. Кенсингтън и Челси не могат да са примери тук.

В Атина си се тъпчат и още как! И в Мадрид се тъпчат, например. Разбира се, поради разликата във възрастта на демокрацията и пазарната икономика, процентно може би все пак са по-малко - не знам. Но имам гърци-приятели в Атина, които живеят две поколения заедно в един апартамент (е, не е гарсониера, с две спални е и общо помещение за хол/трапезария/кухня) и скоро чакат и трето поколение. Просто младите трябваше да си продадат апаратмента с ипотека, който бяха взели, защото останаха без доходи и не можеха да го изплащат.

Изтрих си поста за изискванията в Канада, не съм живяла там, за разлика от Европа, и го зная от моето семейство. Но нямам общодостъпни доказателства и няма да споря по темата.

Последните страници ме умориха от смях.

В това има доста резон, макар пак да има изключения - например до Жет (Брюксел) стига железница и си има гара, но пак си се води добър квартал. За разлика от северната гара, където пак има гара, но не се води добър. В Атина, например, в Халандри стига метро и е добър, а в Кифисия стига градска железница, последна спирка, но е един от топ трите скъпи района. Така че пак не е универсално вярно.

Но пък дамата с твърдението за железницата изобщо не бе направила това уточнение - тя пък обобщо "навсякъде, където има железница". А това отново не е вярно , защото в централните райони като правило има железница, която минава от там на път за крайните райони.

Не, Люлин и Надежда, а и Младост не се водят престижни в София - макар хората в тях да си ги харесват, което няма нищо лошо.

Но понеже приказката тръгна от едно обобщение за чужбината, че крайните винаги били престижни, пък централните не, и от там аз непрекъснато давам за пример как това не винаги е вярно. И че зависи от много неща.

Живяла съм в Кенсингтън, но чак милиардерка не съм . Без съмнение обаче цената на имотите там е най-висока. Преди няколко дни гледах класацията за престъпления и Кенсингтън беше на едно от първите места...въпреки, че аз не съм имала проблеми там, явно квартала е таргет за обири.

За Лондонското метро, писала съм и преди, че дори актьори се возят там.


В Лондон, транспортна мрежа има навсякъде - http://www.metro2.ztm.waw.pl/download/schematy/underground_map.jpg. Кой е този престижен район в който няма метро ?! Ричмънд на Темза е много добър район, но и там също има метро.

Да ти кажа, като гледам къщите в Кифисия, богатите няма скоро да си заминат от там Иначе градската железница до там е от доста години - мисля, поне от 20 някъде.

Може би има разлика между силно  имигрантски държави (САЩ и Канада) и по-малко имигрантски, макар че Гърция също има проблеми с имигранти. А и Белгия си е силно имигрантска, но пак има изключения.  

Това за крайните, че били абсолютно престижни, наистина е много несериозно изказване. Не може да се прави такова обобщение.

Но... да вземем големите мегаполиси... Намери ми място в Лондон, където хората да живеят в къщи - еднофамилни, с дворче, окосена тревица, гараж, две коли паркирани пред него... и т.н. и т.н. Тези места са много далеч от центъра. Къщите струват от 500 000 нагоре паунда и там просто няма как да живее сульо и пульо. Не е живял и няма и да живее.

Елементарно е - метро се строи към високо и гъсто населени квартали, за да е икономически ефективно. А .... истински богатите квартали никога не са гъсто населени...

Хм, всъщност защо Лондон. Ами София. Колко струва еднофамилна къща с двор в Панчарево? Бистрица? Симеоново? Драгалевци? Бояна? Княжево? Та дори и в Казичене, Нови Искър, Бенковски, Малашевци?.... Елин Пелин....  А колко струва апартамент в Надежда и Люлин?

Факт е, че по-ниските слоеве се стремят да живеят по-близо до центъра, за да пестят от транспортни разходи. И факт е, че животът в еднофамилна къща в близост до град.... не е по джоба на всеки.

За мен "престиж" са само две неща:

1. Еднофамилна къща в негъсто населено предградие без високо строителство - двор, гараж и т.н.
2. Апартамент над 100 квадрата на пъпа на града - който и да било град. Ремонтирана и поддържана сграда, контролиран достъп.

А най, най-доброто. Да имаш и 1. и 2. На всеки го пожелавам.

Всичко друго са някакви компромиси, които правим наложени ни от ограниченията на доходите ни.