Здравейте,
жена на 30 години съм, с Него се загаджихме през 2005, живеем заедно от 2008г. Не сме подписвали брак, имаме дете на почти 3 години. Отдавна съм осъзнала, че не сме един за друг. Той е монотонен, аз пък обичам разнообразието. Детето ни се роди непланирано, но желано от моя страна, за него не знам. Когато малкия се роди той пожела да се преместим при моята майка, която е пенсионерка и вдовица за да може тя да ми помага. До тогава живеехме в моят апартамент, който дадохме под наем. Съгласих се. Майка ми е доста толоерантен човек и съвместното ни съжителство никога не е било проблем. През годините в които живеем заедно той почти никога не ми е помагал финансово - когато му поискам пари за нещо започва да обяснява колко разходи има. Намирам начин и се справям сама с разходите. Дори след като се роди малкия си прави оглушки и не ми е давал пари за да му купувам разни неща. Ако му кажа че детето има нужда от нещо отлага момента на излизането, за да ми писне и да го купя сама. Пари за домакинството също почти не съм видяла. Аз пълня хладилника, а когато му кажа че съм похарчила еди колко си пари в магазина ми обяснява как еди кой си е безрабоен и няма пари за хляб и как шибаното правителство е виновно за всичко. Физически също не ми помага, тъй като има собствено магазинче и по цял ден е там. Честно казано не знам точно колко и какво печели, тъй като когато го попитам защо се бъхти за нищо ми се обяснява, че иначе ще работи за 300 лв. Интерес към детето почти никакъв не проявява, когато се прибере вечерта си поиграва с неги 15-20 минути, след което се изолира сам и прекарва на терасата час- час и половина далече от нас. Ако все пак успея да го накарам да ми помогне за детето, то обикновено на третата минута е наказано да си седи в кошарата. Преди година и половина ми беше прекипяло и му бях събрала багажа, но той така и не си го качи в колата. Няколко дена не спа в къщи, спял в колата си, за да не тревожи родителите си. В крайна сметка го прибрах обратно след много рев и сополи от негова страна, но не след дълго започнах да съжалявам. Нищо не се промени. През последните 2-3 месеца едва издържам присъствието му. В редките случаи когато излизаме заедно се държи, сякаш му е неприятно, излязохме на пикник - седя и сумтя през цялото време. Ходихме извън града за 3 дни - затвори се в стаята с бутилка водка и не ни придружи почти никъде с детето. Излязохме с кръстниците на малкия до детската площадка - изцепил се пред кръстницата, че това разходките били голяма простотия. Вече не го искам около мен, неприятно ми е дори интимното общуване - не искам да ме целува, за секс да не говорим. Наясно съм, че искам да се разделим. Не знам обаче по какъв начин да го направя. Опасявам се, че ще стане като последния път - ще реве вкъщи, няма да си изнесе багажа, за капак на всичко ще ми вмени и вина. Страхувам се, че ще се огъна като го видя разстроен. Какво да правя?
жена на 30 години съм, с Него се загаджихме през 2005, живеем заедно от 2008г. Не сме подписвали брак, имаме дете на почти 3 години. Отдавна съм осъзнала, че не сме един за друг. Той е монотонен, аз пък обичам разнообразието. Детето ни се роди непланирано, но желано от моя страна, за него не знам. Когато малкия се роди той пожела да се преместим при моята майка, която е пенсионерка и вдовица за да може тя да ми помага. До тогава живеехме в моят апартамент, който дадохме под наем. Съгласих се. Майка ми е доста толоерантен човек и съвместното ни съжителство никога не е било проблем. През годините в които живеем заедно той почти никога не ми е помагал финансово - когато му поискам пари за нещо започва да обяснява колко разходи има. Намирам начин и се справям сама с разходите. Дори след като се роди малкия си прави оглушки и не ми е давал пари за да му купувам разни неща. Ако му кажа че детето има нужда от нещо отлага момента на излизането, за да ми писне и да го купя сама. Пари за домакинството също почти не съм видяла. Аз пълня хладилника, а когато му кажа че съм похарчила еди колко си пари в магазина ми обяснява как еди кой си е безрабоен и няма пари за хляб и как шибаното правителство е виновно за всичко. Физически също не ми помага, тъй като има собствено магазинче и по цял ден е там. Честно казано не знам точно колко и какво печели, тъй като когато го попитам защо се бъхти за нищо ми се обяснява, че иначе ще работи за 300 лв. Интерес към детето почти никакъв не проявява, когато се прибере вечерта си поиграва с неги 15-20 минути, след което се изолира сам и прекарва на терасата час- час и половина далече от нас. Ако все пак успея да го накарам да ми помогне за детето, то обикновено на третата минута е наказано да си седи в кошарата. Преди година и половина ми беше прекипяло и му бях събрала багажа, но той така и не си го качи в колата. Няколко дена не спа в къщи, спял в колата си, за да не тревожи родителите си. В крайна сметка го прибрах обратно след много рев и сополи от негова страна, но не след дълго започнах да съжалявам. Нищо не се промени. През последните 2-3 месеца едва издържам присъствието му. В редките случаи когато излизаме заедно се държи, сякаш му е неприятно, излязохме на пикник - седя и сумтя през цялото време. Ходихме извън града за 3 дни - затвори се в стаята с бутилка водка и не ни придружи почти никъде с детето. Излязохме с кръстниците на малкия до детската площадка - изцепил се пред кръстницата, че това разходките били голяма простотия. Вече не го искам около мен, неприятно ми е дори интимното общуване - не искам да ме целува, за секс да не говорим. Наясно съм, че искам да се разделим. Не знам обаче по какъв начин да го направя. Опасявам се, че ще стане като последния път - ще реве вкъщи, няма да си изнесе багажа, за капак на всичко ще ми вмени и вина. Страхувам се, че ще се огъна като го видя разстроен. Какво да правя?
Той не спазва бащинските си задължения. 
Съвети няма да дам, те момичетата вече са ти дали.