По немската телевизия показваха филм за България с "великия журналист" Иво Божков. В този филм за пореден път България се показва тенденциозно. Не се показват българи, които изглеждат нормално или живеят нормално, работят, а единствено малцинства, живеещи на границата на оцеляването. Нямам нищо против малцинствата, но не смятам, че само те и единствено те са репрезентативни за България и средния българин. И именно такъв имидж се сформира тук за нас, благодарение на медия и филми. Преди няколко месеца бях гледала друг филм за България, в него пък се говореше за уличната проституция на българки в Германия, в които немски проститутки се оплакваха, че българките смъквали цените и обслужвали за 10 евро (става дума отново за ромки). Не съм гледала нито един филм, в който да се покаже нещо що-годе европейско от България.Защо наред с тези филми, не се правят и филми показващи животат на средния българин? В чий интерес е България да бъде представяна само и единствено по такъв начин?
с талигите , препускащи из града, проститутки, просяци и улични музиканти . 
