Започвам работа като учител

Точно казано! Браво!    Всичко друго което си описала е част от работата , досада , но се преживява.  Не е чак толкова страшно, бумащина. Моята приятелка е учителка и никога до момента не се е оплакала от работата си, напротив. Доволна е. В интерес на истината е в едно от най-известните у-ща в София, къде се предполага , че децата са...ами те са деца, приятни, има и случаи някой някого да набие, но това е в рамките на нормалното. Родителите се отнасят с нужното уважение. Толкова години е учител, как пък никога не ѝ са се случвали случки с неприятни родители, както споделяте тук.  Апропо, учител е на ученици до четвърти клас само, т.е. начално образование.

Ето и моите съвети:
Не се плаши да пишеш двойки. Има деца, които чакат да им се натрупат две-три двойки по предмета, преди да седнат да учат.
Много вероятно е учениците ти да са неграмотни, а ти да трябва да ги учиш на видовете изречения и да правят анализи, подготви се психически и планирай време за наваксване.
Как да изядем слон- на малки хапки. Това е годишното разпределение. Обърни му внимание.Като правиш план на урока, помисли и за съкратен, и за удължен вариант. Важно е точно да се вместиш в учебния час.

Поздравления!
Първо за бумащината - не е страшна, макар че изглежда така. Винаги ще се намери някой да ти помогне, макар че тук трябва да те предупредя - още в първия ден ще станеш обект на преценка и въздействие от страна на колегите си, особено в по-голям колектив. Теченията са подмолни и години ще са нужни да ги уловиш в детайли. В общи линии има 3 основни клики, точно както при учениците - готините, смотаните, неутралните. Последните са най-зле, защото всяка група се опитва да ги придърпа до себе си   От първия ден още вероятно ще бъдеш "атакувана" от "готините", защото са по-отворени. "Смотаните" ще те огледат и преценят по-дискретно и по-бавно. Моят съвет е - усмивка и уважение към всички, но не бързай с присъединяването към никоя група, докато не ги опознаеш и на си намериш мястото. Надявам се да личи добронамерено ироничния тон в думите ми и да няма обидени учители, просто споделям в какво гнездо на змии попаднах аз като млада даскалица - най-хубавите години от живота ми , харесвах всичките си колеги, дори и непоносимите ми бяха интересни!
Втори съвет - всеки учител си има някакво място в учителската стая и това няма как да го знаеш. Аз се цопвах на жълтото диванче на учителката по музика цял месец, преди да ме светнат колко много тя си държи на мястото , добре са се забавлявали с мен! Значи трябва да внимаваш да не бъзнеш някой колега без дори да имаш представа, че го правиш.
Отношение към началството - неутрално нека бъде поне на първо време, ако изглежда, че си човек на шефката, ще стане кофти за теб, ще усещаш как разговорите секват като влезеш в стаята. Ако демонстрираш непукизъм към началството, няма да е добре за самата теб.
Това бяха по-маловажните неща, най-важното е да си обичаш професията и хората, на които преподаваш!
По-ценен съвет не мога да ти дам. С тази обич ще успееш да преодоляваш всяка трудност и ще получиш обич от децата и уважение. А, още нещо - всички деца се радват на неформални дейности - събирай ги колкото можеш по-често на импровизирани спортни състезания в парка например - само че трябва да си уведомила директора предварително, нищо, че е в извънучебно време, заведи ги на сладкарница, в училищната библиотека, ако има, прожектирай им филм, ако има възможност. Спомагай за изграждането на хигиенни навици - мое огромно постижение беше, че научих петокласници да си мият ръцете след тоалетна... Поощрявай ги, наказвай също така без угризения, когато трябва. Много се пази да не усетят кой ти е фаворитът, ще му навредиш!
Много се разписах, но се върнах в годините, когато моите ученици бяха написали песен и пиеса специално за мен, за рождения ми ден... най-великата проява на обич, която съм получавала!
Пожелавам ти да изпиташ това щастие и ти! Успех!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=607291.0;topicrefid=19

Имам един много глупав въпрос и сигурно ще ми се смеете, но не съм наясно. Тъй като утре ще ми се наложи да пиша отсъствия и закъснения искам да попитам нещо. В дневника има графа за отсъстващи, закъснели с пет мунутки и закъснели с 15. Ако дадено дете липсва и му напиша отсъствие, а се окаже, че закъснява? Пиша и в двете графи ли? Знам,че въпросът ми е много смешен и глупав, но не ми се иска утре да се излагам пред колегите. Притеснявам се от тях, защото директорът каза, че не помагат на новаците и ги гледат с презрение. Споменаха ми още, че като класен трябва да нанасям ежеседмично всички предмети в дневника. Те къде се пишат? В него също трябвало да пиша и уроците. Моля да ми обясните, много съм шашната.

И още нещо, колко закъснения правят едно отсъствие? Мисля, че бяха 3, нали?

 "„Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк” - Хр. Ботев." Напълно подкрепям от гледна точка на моите 28 г педагогически стаж! Така че успех!

И тъп и упорит, като полицай.

Това е гадно, няма място за сравнение едното с другото. Не!
За мен това е уважавана професия.

А професията на полицая не е ли уважавана? Без учители и полиция за къде сме? Защо професията " учител" да е по- престижна от " полицай" ? Хвани едните, удари другите, та третите да паднат. И кои са третите...?

Задай си ти въпроса, и си намери отговора.
Зная за себе си, че едните са прочели повече книги от другите, но въпрос на разбиране и виждане, не, няма да влизам в безумен спор. Не обичам!

Уважавам и полицаите и учителите, но най не уважавам хората тип мишка. Прикрие се мишката зад маската на анонимността и започва да църка. Жалка работа!

И как помагате на жената, ръсейки квалификации за професията?

Плодово мляко, аз първия ден не бих бързала да пиша отсъствия. Запознай се с децата първите часове, отбележи си отсъстващите и закъснелите в тефтерче. В края на деня погледни в някой дневник и виж дали колегите са писали отсъствия. Ако фигурират, впиши и твоите. Ако липсват отсъствия, допитай се до класния ръководител да не би да са освободени за часа, за деня или някаква друга е причината да не се пишат отсъствия.
Закъсненията не се делят на 5 и 15 минути. Просто са закъснения и има графа за тях. Зачертаваш с наклонена черта номера на вписаното отсъствие и го вписваш в графата закъснения.
Прочети си указанията в дневника и чл. 25, 26 и 27 от Наредба 4 за документите в системата на народната просвета. Само ще ти е от полза. /Цялата нормативна база ще намериш в сайта на МОН/
В края на седмицата вписваш програмата на класа за следващата седмица на страниците след оценките - ще видиш как е вписвана и просто продължаваш по седмици.
Уроците не се пишат в дневника. Темите на уроците се нанасят в материална книга за взетите часове. Тя стои на достъпно място в учителската стая. Вписваш темата на урока и се подписваш под нея.
Не се страхувай да питаш, когато нещо не ти е ясно. Дори да ти се струва тъп въпроса, задай го. Никой не се родил научен. Колкото и да е калпав колектива, все ще има хора, които да откликнат.
А че ще те посрещнат като натрапник, хич да не те притеснява. Обикновено в малките колективи част от старите кучета се изживяват като "сайбии" на училището и мислят, че им е бащиния. На тях им трябват поне 2-3 години, за да те приемат като равен и част от колектива. Ще има учители, които ще ти подадат ръка, повярвай ми.
Ще се справиш, момиче. Усмихни се и  тръгвай. Честит ти първи учебен ден!   

Учителството не е уважавана професия!!! Ако беше такава, най - малкото нямаше да взимат колкото една продавачка без образование, та дори и по-малко.... Щяха да направят така,че да се пенсионират по-рано като полицаите, защото това е една страшно много изхабяваща професия...., я не някви баби с ченета, недочуващи, недовиждащи, зле с нерви и сърце , да преподават още - милите....... ,броейки дните до пенсия... ,ако доживеят.. И това ли е уважаваната професия....,ученика да има право да прави безобразия в час и ти да нямаш право дори да го изгониш... Да се занимаваш - ,,пишман,, родители и малоумни ученици с големи претенции - които си позволяват да ти крещят,псуват а съм виждала дори и да посягат на учител.... Айде моля ви се..., колкото по-рано се осъзнае авторката - толкоз по-добре за нея!!!

Здравейте, момичета! Много благодаря на всички, че се включвате и помагате. Първият ми ден мина много трудно. Бях като изгубена, не бях наясно с нищо. Направих опити да преподавам, но беше трудно. Предишния колега е бил меко казано немърлив. В годишното разпределение с часовете не е отбелязвал датите на уроците, не се знае какво е преподавал. Предната седмица са го замествали и в материалната книга също няма записани уроци. Направо в чудо се видях. Трябва да се върна назад, за да разгледам в материалната книга къде и какво има записано. Днес реших аз да пиша в нея, но явно съм объркала темата за ЗИП по български с тази на ЗП. Това поправимо ли е? Може ли с коректор да се изтрие? Повече няма да нанасям нищо в материалната книга докато не съм абсолютно сигурна за уроците. За утре също не знам какво да преподавам. Ще разпитам децата какво са вземали последно, но те не са много редовни в час и не пишат. Към кого да се обърна?
За децата не знам какво да кажа. Има и добрички и тихи, но има и направо фурии. Явно им е интересно и ме питаха какво ли не днес. Питаха ме от кой град съм, на колко години, женена ли си, имам ли приятел, за моя роден град разпитваха. Крещят много, надвикват се, бият се. Питат ме едно през друго, говорят ми цинизми на турски. Това са 5-ти клас, много са непослушни. В седми и осми вече бях достатъчно ядосана, за да им взема страха. Те ме слушаха и нямаше проблем, но закъсняват с по 20-30 минути за час. На мен не ми остава почти никакво време да преподам урока. Бях много строга и сериозна днес с тях, обясних им, че в моите часове се влиза, когато бие звънеца. Като цяло много тежък ден, но не мисля да се отказвам. Все пак трябва да се науча и да не скланям глава толкова бързо. Искам да докажа на себе си, че мога и не съм слаб човек. Посъветвайте ме какво да правя с уроците. За нито един клас нямам информация до кой урок са, на децата не може да се разчита много.
Много ми се иска да ги стегна сериозно и да ги науча на нещо, мотивирана съм!