90 дневна диета-килцата стопи и фиданка стани-тема 280

Да, 3 години и малко , след първото завъртане ( помня точната дата 11 юни 2011) и аз се меря всеки ден, за да държа нещата под контрол. Най-големия ми страх беше, че ще се върна към предишния начин на хранене.
Тогава бях ужасно нахъсана - нищо не можеше да ме спре. Нашите ядяха тутманик, аз варена тиква - никакво ядене след 18 часа, никакви прегрешения. После обаче човек се уморява... омръзва ти да живееш като в конц лагер и да си викаш "не може". Е, не може, не може, ама може  
Отпускаш се, малко. Нещото, което този режим и хората, пишещи по онова време в него ми дадоха беше промяна на възгледхите към храната и храненето. Това за мен е ключа към дълготрайния резултат - започнах да мисля, да чета етикетите, да обмислям. Нещата стават все по-бавни и по-трудни с времето и почиващите трябва да го знаят - ще има дни, месеци и седмици, в които просто ще ви дойде до гуша от всичко. Идеята не е да си тормозите психиката и организма с "не може", "не е разрешено" - няма такова нещо, всичко може и всичко е разрешено, 90 Дневната Диета не е изобретението на века - има много теории, които я оборват тотално. Просто човек трябва да е на ясно какво прави, най-вече да бъде наясно със себе си, с това кой е той и какво иска и каква цена ще плати, за да постигне желанията си. Нищо повече. Да знае, че когато изяде ей онзи чипс или ей онзи киткат - какво вкарва в тялото си, на коя хранителна индустрия става жертва и какви ли не химически боклуци състаряват тялото, клетките, организма - ако искаш да платиш цената - изборът е само твой. Животът на жертва не е ок - не е ок да казваш "Ох милата аз сега това не мога да го ям", не. Просто знай защо го правиш - ядеш плодове сутрин, защо? Не защото някъде е казано, че трябва, а защото е лека храна, чувстваш се добре, знаеш че подхранваш тялото си с нещо полезно и задвижваш метаболизма - същата работа би свършила и лъжица кисело мляко с ленено семе примерно - просто правиш избор. Ядеш разделно, ядеш смесено - пак изборът е твой - ти си господар на самия себе си и когато осъзнато знаеш защо и в името на какво го правиш чувството за неудовлетвореност се стопява

И аз съм така от 7 годишна. Само дето моята майка направи чудеса, за да ми помогне, но не успя. Просто идва времето, в което правиш избор между живота и не-живота. И той е само началото, както ти знаеш   После идва трудното, но аз вярвам, че ще се справиш  

Аз също съм с наднормено тегло от малка, не се ли ограничавам ще добия предишните си размери. Като ученичка в гимназията бях около 80+, но майка ми не ме оставяше на мира. Водила ме е на лекар, викаше у нас приятелки, които са отслабнали, купуваше ми чайове и криеше ядене... В началото и се сърдех, но сега съм и благодарна, че така ме е "тормозела". Благодарение на нея и една оризова диета, ограничих храната. Първата година като студентка бях 55кг, които задържах близо 9 години, но тогава забременях и за мен най-важно беше да имам здраво бебе и не съм се ограничавала и така...Съжалявам,че стана дълго..Но който иска може да отслабне с този режим и най-важното да задържи свалените кг