ооо в никакъв случай на такава височина , и с такава яркост ... може да е бил някакъв сателит ама пак не се вързва , двигателя на това нещо беше изключително мощен (занимавам се с авиационна техника) , нищо не ми прилича на нещо , което познаваме.
- Публикувана: 23 ян. 2015, 12:33 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2015, 08:44 ч.
Случи ми се нещо странно XII
да посъживя малко темата, тази седмица на два пъти видях НЛО в небето. Сигурен съм , че не беше самолет , в никакъв случай. Беше ярка светлина , като експолозия , след това се придвижи на изток много бързо и изчезна. Два пъти едно и също видение на едно и също място в небето. В началото ме беше малко страх , но сега като , че ли пак ми се иска да го видя поне беше много красиво.
Здравейте, искам да попитам някой имал ли е подобно привидение. Като дете веднъж бях в стаята на баба си и незнайно защо като видях една паднала дръжка на моп започнах да се опитвам да изкарам нещо от под леглото с нея. Май нещо ми беше паднало. Ръгайки с дръжката в един момент привидение ли беше, халюционация ли, но изпаднах в шок. Стори ме се че пред мен изкочи някакво странно същество. Не го видях видимо естествено, а някак си вътрешно го почувствах. Сякаш на енергиино ниво, но очите ми фактически не го виждаха. Трудно ми е да го обясня, но така се стреснах, просто настръхнах и в миг излязох от стаята. Не беше душата на заминал си човек, а по-скоро като това:
Някой имал ли е подобни зрителни халюцинации. Друг път преди това и след това никога не ми се е случвало. За щастие. Единствено понякога чувствам студени вълни, но това е по-скоро защото не съм свикнала да живея сама и си е страшничко да седиш сам в едно супер тихо жилище. Дори когато съседите вдигат шум се радвам. Апропо като дете често ми се случваше да сънувам сънища с подобни същества, общо може би 5 пъти. На сън караха лампите да гърмят, аз крещях на сън и исках да светна лампата (защото чувствах, че ги е страх от светлото), но лампите или се пръскаха, или светваха с много слаба, постепенно угасваща светлина или не успяваха да светнат. Като че ли тези човечета контролираха лампите мислено. И дори ми отнемаха гласа насън. Кещях, крещях но нищо не излизаше. Помня ги защото обикновено сънищата ми бяха щастливи като дете - едни прекрасни слънчеви дни, а аз вървя по тротоара с една подскачаща походка, реейки се като в безтегловност, все едно гравитацията на земята е станала по-слаба. И ако сънищата са просто израз на подсъзнателни емоции, то кое може да обясни това привидение. Дали е било плод на развинтено детско въображение? Никога не съм имала въображаеми приятелчета и подобни, които казват че са нормални. Много моля ако някой има подобен опит да сподели!
Някой имал ли е подобни зрителни халюцинации. Друг път преди това и след това никога не ми се е случвало. За щастие. Единствено понякога чувствам студени вълни, но това е по-скоро защото не съм свикнала да живея сама и си е страшничко да седиш сам в едно супер тихо жилище. Дори когато съседите вдигат шум се радвам. Апропо като дете често ми се случваше да сънувам сънища с подобни същества, общо може би 5 пъти. На сън караха лампите да гърмят, аз крещях на сън и исках да светна лампата (защото чувствах, че ги е страх от светлото), но лампите или се пръскаха, или светваха с много слаба, постепенно угасваща светлина или не успяваха да светнат. Като че ли тези човечета контролираха лампите мислено. И дори ми отнемаха гласа насън. Кещях, крещях но нищо не излизаше. Помня ги защото обикновено сънищата ми бяха щастливи като дете - едни прекрасни слънчеви дни, а аз вървя по тротоара с една подскачаща походка, реейки се като в безтегловност, все едно гравитацията на земята е станала по-слаба. И ако сънищата са просто израз на подсъзнателни емоции, то кое може да обясни това привидение. Дали е било плод на развинтено детско въображение? Никога не съм имала въображаеми приятелчета и подобни, които казват че са нормални. Много моля ако някой има подобен опит да сподели!
Скрит текст: Върна не в детството ми-много често сънувах такива същества,исках да извикам,да светна лампата,но бях като парализирана и без глас,лампата светваше съвсем лекичко.А тези гадини бяха край мен.Дълго време бях сигурна,че това не е само сън.
Интересно, мислех, че съм само аз... На мен и до днес ми се случва на сън да 'замръзвам' - отварям уста, но не излиза звук от нея, не мога да посегна, за да запаля лампата - в момента, в който го помисля и не мога да помръдна. Здравейте, искам да попитам някой имал ли е подобно привидение. Като дете веднъж бях в стаята на баба си и незнайно защо като видях една паднала дръжка на моп започнах да се опитвам да изкарам нещо от под леглото с нея. Май нещо ми беше паднало. Ръгайки с дръжката в един момент привидение ли беше, халюционация ли, но изпаднах в шок. Стори ме се че пред мен изкочи някакво странно същество. Не го видях видимо естествено, а някак си вътрешно го почувствах. Сякаш на енергиино ниво, но очите ми фактически не го виждаха. Трудно ми е да го обясня, но така се стреснах, просто настръхнах и в миг излязох от стаята. Не беше душата на заминал си човек, а по-скоро като това:
Някой имал ли е подобни зрителни халюцинации. Друг път преди това и след това никога не ми се е случвало. За щастие. Единствено понякога чувствам студени вълни, но това е по-скоро защото не съм свикнала да живея сама и си е страшничко да седиш сам в едно супер тихо жилище. Дори когато съседите вдигат шум се радвам. Апропо като дете често ми се случваше да сънувам сънища с подобни същества, общо може би 5 пъти. На сън караха лампите да гърмят, аз крещях на сън и исках да светна лампата (защото чувствах, че ги е страх от светлото), но лампите или се пръскаха, или светваха с много слаба, постепенно угасваща светлина или не успяваха да светнат. Като че ли тези човечета контролираха лампите мислено. И дори ми отнемаха гласа насън. Кещях, крещях но нищо не излизаше. Помня ги защото обикновено сънищата ми бяха щастливи като дете - едни прекрасни слънчеви дни, а аз вървя по тротоара с една подскачаща походка, реейки се като в безтегловност, все едно гравитацията на земята е станала по-слаба. И ако сънищата са просто израз на подсъзнателни емоции, то кое може да обясни това привидение. Дали е било плод на развинтено детско въображение? Никога не съм имала въображаеми приятелчета и подобни, които казват че са нормални. Много моля ако някой има подобен опит да сподели!
Някой имал ли е подобни зрителни халюцинации. Друг път преди това и след това никога не ми се е случвало. За щастие. Единствено понякога чувствам студени вълни, но това е по-скоро защото не съм свикнала да живея сама и си е страшничко да седиш сам в едно супер тихо жилище. Дори когато съседите вдигат шум се радвам. Апропо като дете често ми се случваше да сънувам сънища с подобни същества, общо може би 5 пъти. На сън караха лампите да гърмят, аз крещях на сън и исках да светна лампата (защото чувствах, че ги е страх от светлото), но лампите или се пръскаха, или светваха с много слаба, постепенно угасваща светлина или не успяваха да светнат. Като че ли тези човечета контролираха лампите мислено. И дори ми отнемаха гласа насън. Кещях, крещях но нищо не излизаше. Помня ги защото обикновено сънищата ми бяха щастливи като дете - едни прекрасни слънчеви дни, а аз вървя по тротоара с една подскачаща походка, реейки се като в безтегловност, все едно гравитацията на земята е станала по-слаба. И ако сънищата са просто израз на подсъзнателни емоции, то кое може да обясни това привидение. Дали е било плод на развинтено детско въображение? Никога не съм имала въображаеми приятелчета и подобни, които казват че са нормални. Много моля ако някой има подобен опит да сподели!
Олелеее, с тези същества се сетих за филмите Critters брррр 
Днес ходих на гроба на един близък човек.Разказах му все едно е жив всичките неща които ме тормозеха.Най-странното което забелязах бяха красиви пеперуди които летяха около мен.Накрая като му казах всичко си тръгнах спокойна и всичките ми тревоги отминаха.Казах си това са бели кахъри и всичко се нарежда така както човек го иска.
Днес ходих на гроба на един близък човек.Разказах му все едно е жив всичките неща които ме тормозеха.Най-странното което забелязах бяха красиви пеперуди които летяха около мен.Накрая като му казах всичко си тръгнах спокойна и всичките ми тревоги отминаха.Казах си това са бели кахъри и всичко се нарежда така както човек го иска.
P.S.: ама съм Ви голям фен, де. И с трепет следя творчеството Ви!
От преди 3 месеца е... В навечерието на първия рожден ден на сина ми сънувах баба си, която почина ден след като детето навърши 2 месеца. Не я бях сънувала дотогава, колкото и да ми се искаше. Толкова е жив образът на съня, че ... знам ли и аз, на сутринта имах чувството, че не е било само сън.
Разведеляваше се. Вратата на спалнята леко се открехна, прага прекрачи тя. Беше сияйна, красива... Както като беше по-млада, преди болестите да я повалят. Аз надигнах глава от възглавницата, тя ми направи знак да пазя тишина. Надникна в кошарата на детето и само каза "Спокойно, бабо, дойдох само да го видя и да му честитя рождения ден. Много е пораснал и е много красив". Затвори вратата...
Събудих се, навън беше все още сумрачно, нямаше 6 часа... Още не мога да сдържам сълзите си, когато се сетя за това.
Разведеляваше се. Вратата на спалнята леко се открехна, прага прекрачи тя. Беше сияйна, красива... Както като беше по-млада, преди болестите да я повалят. Аз надигнах глава от възглавницата, тя ми направи знак да пазя тишина. Надникна в кошарата на детето и само каза "Спокойно, бабо, дойдох само да го видя и да му честитя рождения ден. Много е пораснал и е много красив". Затвори вратата...
Събудих се, навън беше все още сумрачно, нямаше 6 часа... Още не мога да сдържам сълзите си, когато се сетя за това.
Надникна в кошарата на детето и само каза "Спокойно, бабо, дойдох само да го видя и да му честитя рождения ден. Много е пораснал и е много красив". Затвори вратата...
Настръхнах! Сън или не, имала си прекрасно изживяване!
Абсолютно! Вярно, цял ден не бях на себе си, но това беше най-прекрасният подарък за рождения ден на детето. Надявам се баба по-често да идва да го вижда! Искрено съжалявам, че не успя приживе да го види, дори и на снимка. Още не мога да си го простя. В същия ден мм остави снимки в едно фото да извадят, за да ѝ пратя. Само един ден...
Здравейте, много харесвам точно тези теми, защото аз съм меко казано ''запален'' по всичко не обяснимо. Сега чета по-старите теми, защото не знам по каква причина, но в тази скоро никой не е споделял нищо ново..
Та така.. сега се сещам за една случка, която ми я разказа моята баба:
Един ден тя и майка ми решили да слязат на долу по улицата до един магазин, за да купят кафе. Било есенен ден (мисля), който бил много мъгляв и дъждовен, но както и да е тръгнали те и някъде на половината на техния път видели човек, който ги спрял и ги попитал знят ли къде живее Д. гайдаджията (живеем в село и по принцип всички се знаят). Търсеният човек е наш роднина (т.е. на дядо ми чичо), който живее точно до къщата на бабини. Трябва да се отбележи, че те не му видели лицето поради мъглата. Все пак му обяснили, че човекът живее малко по-нагоре по тази улица и няма как да не открие къщата му.
На следващият ден майка ми и баба ми разговаряли със жената на гайдаджията. Попитали я дали някой е търсил мъжа и, но тя отрекла (отново трябва да вметна, че няма как мистериозния мъж да обърка къщата или да се загуби, защото дори и да го направи ще намери друг, който да го опъти към къщата). В същото време жената на Д. споменала, че на този ден е била връхнина от смъртта на дядото на майка ми по бащина линия (т.е. братът на гайдаджията). В този момент на моята майка и влязла в главата идеята, че това е било дядо й, който просто си е търсил причина за това да ги заговори по улицата предния ден, а не е имал никакво намерение да ходи в къщата на брат си. След това баба ми каза, че това и минало през ума още след въпросната случка, но просто не искала да безпокои майка ми.
Е май стана дълго и не можах да обясня като хората, но дано сте ме разбрали. Ще се радвам да дадете мнение по случката.
Та така.. сега се сещам за една случка, която ми я разказа моята баба:
Един ден тя и майка ми решили да слязат на долу по улицата до един магазин, за да купят кафе. Било есенен ден (мисля), който бил много мъгляв и дъждовен, но както и да е тръгнали те и някъде на половината на техния път видели човек, който ги спрял и ги попитал знят ли къде живее Д. гайдаджията (живеем в село и по принцип всички се знаят). Търсеният човек е наш роднина (т.е. на дядо ми чичо), който живее точно до къщата на бабини. Трябва да се отбележи, че те не му видели лицето поради мъглата. Все пак му обяснили, че човекът живее малко по-нагоре по тази улица и няма как да не открие къщата му.
На следващият ден майка ми и баба ми разговаряли със жената на гайдаджията. Попитали я дали някой е търсил мъжа и, но тя отрекла (отново трябва да вметна, че няма как мистериозния мъж да обърка къщата или да се загуби, защото дори и да го направи ще намери друг, който да го опъти към къщата). В същото време жената на Д. споменала, че на този ден е била връхнина от смъртта на дядото на майка ми по бащина линия (т.е. братът на гайдаджията). В този момент на моята майка и влязла в главата идеята, че това е било дядо й, който просто си е търсил причина за това да ги заговори по улицата предния ден, а не е имал никакво намерение да ходи в къщата на брат си. След това баба ми каза, че това и минало през ума още след въпросната случка, но просто не искала да безпокои майка ми.
Е май стана дълго и не можах да обясня като хората, но дано сте ме разбрали. Ще се радвам да дадете мнение по случката.
Първо - прави ми впечатление неграмотността. Не само твоята. Тука са десетки такива, сякаш е парад на несвързаната мисъл и конкурс "не съм ходил на училище, но и да съм ходил, не ми личи".
Второ - не ти разбрах питането, честно. И, не, не те разбрахме. Нито какво обясняваш, нито какво питаш.
Второ - не ти разбрах питането, честно. И, не, не те разбрахме. Нито какво обясняваш, нито какво питаш.
Първо - прави ми впечатление неграмотността. Не само твоята. Тука са десетки такива, сякаш е парад на несвързаната мисъл и конкурс "не съм ходил на училище, но и да съм ходил, не ми личи".
Второ - не ти разбрах питането, честно. И, не, не те разбрахме. Нито какво обясняваш, нито какво питаш.
Второ - не ти разбрах питането, честно. И, не, не те разбрахме. Нито какво обясняваш, нито какво питаш.
. явно си трябва килийно обучение, с наказания. Да се научите как се пише 
. ПП познай грешките. 
Препоръчани теми