7-годишно проблемно дете

пробвай с някакви дребни наказания, сега е моментът да разбере, че поведението му няма да бъде толерирано и ще има последствия, ако се държи зле, след години ще е късно за превъзпитаване

Казваш, от 10 дни? Може би някой го тормози или нещо се е случило? Бих те посъветвала да потърсиш помощ, щом ти е трудно да се справиш.
Като първа стъпка си помисли кое ти е най-важното и не отстъпвай и за секунда. Аз например не бих изтърпяла неуважение и грубости и децата ми го знаят. Дори да отговарят, пак го правят по приемлив начин, който отваря врата за диалог. Като по-малък синът ми веднъж имаше дързостта да смени телевизионния канал, докато дядо му гледаше нещо, и над главата му се изсипа такава буря, че втори път подобно нещо не си позволи да направи.
Най-вече, горе главата и не се отчайвай. Такива кризи преминават.

От 10 дни ли е така или има някаква предистория? Винаги ли се е държал така или това е новост?

Наистина най-важният въпрос сега е дали това е новост, или детето по принцип си е такова.
Бащата трябва да се намеси незабавно. Ако той е авторитет за детето, ако няма такъв, спешно трябва да се намери.

Да, и аз щях да пиша за бащата. Да се взима в ръце и да отделя време на сина си. Включително да го води на разни места, да му обръща внимание, да си говорят, такива неща се харесват на момченцата.
Иначе, доколкото мога да разбера от написаното, детето по принцип е по-властно, но в момента е в криза.

На 7 не се ли оправя сам сутрин?

Ти си родител, има и баща. По-големи сте и по-умни, няма как да не може да сте пет крачки пред детето. Измислете го.

И проверете за луда учителка, която тормози нещо децата.

Да не цитирам всеки пост, ще се опитам да отговоря на всички, като първо ви благодаря сърдечно, че откликнахте! По принцип, да, изявява се като властно дете, но знае кой командва в къщи. Постарах се да се наложа и като кажа или обещая нещо, да си държа на думата, например след като съм заявила, че ще изхвърля неприбраните играчки, съм го правила. Също и че ще играе на компютъра, само след като направи едикаквоси... Просто предната седмица си беше вкъщи заради грип, поотпусна се явно, (държа да отбележа, че има и кой да разваля дисциплината- свекитата... ) оттам казвам, че са 10 дни. Иначе си е избухлив по характер, много емоционален, аз от своя страна съм строг родител, за сметка на татито децата ме питат по принцип "мамо, може ли това, или онова..." но последните дни си беше изпитание на търпението ми и каляване на нервите. Да си призная малко се стреснах, още от сега ли започваме? Не знам и като ми падне пердето докъде ще я докарам! А колко още ще има!! Та ако сега ми се опъват до крайности нервите как ще издържа по нататък?!  Ще дойде и пубертета... Таткото се страхува да поеме отговорност понякога, (случвало ми се е да имам чувството, че съм го осиновила ) не е строг, мека душа, в повечето случаи взема участие, само след направена забележка. Наказвам също, когато се налага, обяснявам защо наказвам, гледам да се изтърпи наложеното наказание... Старая се в повечето случаи да има избор, за каквото и да е. Опитвам се почти винаги да обяснявам спокойно (привидно или не), какво трябва, какво не и защо...
Вчера като се прибрах от работа го извиках, седнахме, поговорихме си спокойно като мама и син, обещахме си някои неща... да видим за колко ще ни държи влага
п.п. Сам се оправя, но иска побутване, иначе ще изтърве автобуса и ще се наложи и него да водя до училище.

Леки наказания и мотивация. Да получи нещо желано за добро поведение.
Автобуса училишен ли е? Или градски транспорт?

Не грешиш в отношението, по-скоро в начина на приложение. "Тупнах" звучи все едно лекичко си го погалила... а това няма ефект, нито смисъл. Ако ще шамариш, прави го така, че да не ти се налага друг път.

И стига с тия психолози за всяко нещо. Просто ти стани по-сериозна и по-строга. Като се държи неуважително, защо изобщо му обръщате внимание на "молбите"? На "не ме интересува, намери я", ще отговоря "и мен не ме интересува, намери си я сам". Също му кажи, че ако не се държи добре с бабите и дядовците си, няма да ги вижда, и дръж на думата си. Няма смисъл да заплашваш с нещо, ако не си на 100% готова да го изпълниш. Именно чрез изпълнението ще му покажеш, че си сериозна, и ще го научиш да се вслушва в думите ти.
Като ти каже "няма да го направя!" кажи му "аз пък няма да ти правя вечеря" или му вземи някоя привилегия (таблет, телефон, лаптоп, каквито глезотии има) и я дръж нависоко 1 седмица, ама сериозно не му я давай, нито му се обяснявай. Като не иска да направи нещо, ти пък няма да му дадеш таблета. Точка.
Като ти каже, че няма да ходи на училище, при първия удобен случай седни и му обясни защо изобщо ходи на училище, нищо че е на 7 години... обясни му като на възрастен какви ползи носи тази институция и дипломата от нея и се надявай, че детето е интелигентно и ще реши да не се лишава от бъдеще, различно от метене на улиците заедно с циганите. Ако не е... и да ходи и да не ходи, смисъл няма да има, така че не е голяма загуба.

Звучи като изключително разглезено дете. Има една книга "SOS разглезено дете! Как да го превъзпитаме", мисля че ще ти е полезна - http://www.book.store.bg/p65493/sos-razglezeno-dete-kak-da-go-pr … rd-bromfijld.html

Здравей, Jesus, аз пък си мисля, че съм прекалено строга понякога (имало е случаи в, които съм се усещала, че съм прекалила, все пак той е едно дете ), моя мъж ме нарича "Живков режим на възпитание", а той пък е прекалено мек. Мисля, че сме двете крайности и това също е проблем в цялата картинка. 
За психолозите, естествено, че не ми се прибягва до тях, нямам излишни пари, но си признавам, че поне си го помислих като някакво решение на МОЯ проблем.  Държа си на обещанията и заканите. Не заплашвам, а предупреждавам.  Но, има едно голямо НО, няма да му приготвя вечеря, ще отиде при баба си да яде, тук удрям на камък, скарам му се, отива да се оплаче на баба си - тук веднага го връщам обратно, никъде не мърда, докато не се успокои. Имам бабата като препядствие за прилагане  на моите методина възпитание. Направи някоя щуротия, вместо да очаква моята реакция, той отива сам в ъгъла наказан предварително, сигурен че е за там . Таблети нямаме вкъщи, не ми пука за модата, че всяко дете е с таблет в ръка, според мен това е глезотия, прекалено скъпа играчка, неподходяща за 7 годишно дете, т.е. не ни е времето още. Играе по малко на компютъра и то не всеки ден.
Много ти благодаря за книгата, освен посочената, избрах още 3 (едната е "майки и синове"), ще ги поръчам и силно се надявам да има "указания" за определени ситуации и как да реагирам,  защото си мисля, че проблема ми не е в детето, а в мен или нас - родителите. 

П.П.  Към Darcey - Автобусът е училищен!

Аз бих го записала на някакъв спорт, примерно бойни изкуства. Ще го научат да прилага агресията си на правилното място, а и треньорът допълнително ще помага за дисциплината и послушанието.

А това "не ме интересува..." трябва да го чува отнякъде. Ако на него така му се говори, детето приема, че е нормално да се говори по този начин.

Оф, тая няма ли да идват и да я прибират социалните вече! Аман от средновековната й "педагогика".

Пак към аз,
наблюдавала съм такива случаи след боледувания (особено пък след тежък грип) - едно, че болестта оказва влияние на нервната система, и друго, че им харесва по-лежерният режим вкъщи и липсата на задължения... Понякога продължават месец-два дори, но постепенно отшумяват.

По другите точки няма да се задълбочавам, има кой да ти пише, само подбирай кои коментари да вземеш под внимание

Именно заради такова близко съжителство с любимата баба (свекърва ми), смених държавата даже . В една къща, на различни етажи и отделни домакинства, но при най-малкия проблем, малката търчеше при баба си да се оплаче или да търси подкрепа. Това е ужасно. В крайна сметка наистина не можеш да приложиш никакви правила. И то, при положение, че моите отношения със свекърва ми са чудесни, но просто по отношение на малката ми пречеше ужасно, мислейки си вероятно, че помага.

Здравейте, отново!

 Тупкала или удряла, резултата е един и същ. Убедих се, че с бой нещата няма да се оправят, а само тормозим физически децата си, травмираме ги психически и всяваме страх, а не уважение спрямо нас. Затова аз обещах и на детето и на себе си най-вече че приключих с тия методи, повече няма да вдигам ръка на децата си. В крайна сметка посягането показва колко съм слаба и не намирам друг начин да се справя с положението. 
Записан е на спорт - футбол и плуване. През ден е на всеки спорт до събота включително. Напълно е възможно да се случва казаното в по-горен пост относно боледуването и фазата след това. За сега постигнах някакъв резултат  с добро и търпение и много обяснения, надявам се и занапред да намирам сили в себе си за търпение, а и книгите, които си поръчах също се надявам да ми помогнат, защото съм убедена, че когато АЗ се променя, тогава мога да очаквам и резултат от детето си.
 Ние ги възпитаваме, ние ги правим такива, каквито са!
За бабата кво да кажа, оставам без думи, и най-лошото в случая е, че тя (свекито) си мисли, че прави добро!И то едва ли не по-добре от мен !