Честит празник и на двете момчета на Вени и Сливка! Да са здрави, щастливи, успешни и много да ви радват!
Поздравявам и всички празнуващи през вчерашния ден !
Добре дошли на Акаша и joy_r !
Джой, с голямо удоволствие чета мненията ти за филми в другия подфорум и високо ги ценя!
И мен ме впечатли историята за Олга .
Много са вълнуващи са разказите ви кой как и кога е започнал да чете. Стоплят сърцето!
Странно, че бащите ни като че ли са изиграли по-голяма роля в сприятеляването с книгите . И при мен баща ми беше човекът, който ме научи да чета на 5. Майка ми също помогна, но татко беше по-търпеливият. Помня, че вечер ми четеше от "Дивата гора" от Орлин Василев. Много ме запленяваше тази книга. Като се научих да чета я изчетох сама поне 3 пъти. Татко ме заведе и в читалищната бибилиотека и ме записа там. Помня и първата книга, която взех по препоръка на възрастния бибилиотекар - роман за партизанските ятачета Сава и Васил Кокарешкови . Не помня точното заглавие, но беше дебела книга с твърди, кафяви корици, ужасно скучна, неразбираема и неподходяща за едно малко дете . Е, после не допусках тази грешка - сама избирах какво да взема. У дома книги се купуваха много и се четеше много. Нашите имат голяма и богата библиотека. Спомням си, че когато ходехме на море влачехме поне десетина книги в куфарите. Баба ми по майчина линия при която прекарвах летата си, също много обичаше да чете, макар че беше учила само до 6-ти клас. Най-много харесваше българските класици и историческите книги. През ваканциите обикаляше приятелките си бабки в селцето за да ми намери книги за четене.
Всичко това остана вякъде в детството ми..... Баба вече я няма. Родителите ми в последните години едва ли са купили повече от 10 книги и то такива свързани с готварство и градинарство. Майка вече предпочита филми и сериали вместо романи, а баща ми е фен на вестниците и публицистичните предавания. А вече и на разни сайтове в Интернет. Художествена литература не му се чете, пък едно време той купи "Мъртвата зона" и "Подпалвачката" на Кинг и ги прочете преди мен...
А относно уменията на децата ни първокласници цял роман мога да напиша. Не сте сами, момичета!
И моята девойка не може да си връзва обувките и не познава часовника. А не е, като да не сме полагали усилия да я научим. А да излизат от трудни ситуации с трагична физиономия и ред сълзи и двете ми момичета го умеят! Майсторки са направо!