Здравейте! Аз не живея в Норвегия, но няма как да не забележа вълната от репортажи в медиите и статии и коментари в социалните мрежи относно този наболял въпрос.
Поразрових се и в английски и американски сайтове, да видя какво пишат там и да разбера фактите. Явно има някакъв проблем с тази агенция, но дали е толкова голям, както го изкарват българи и руснаци? Повечето статии от родните и руските медии са твърде емоционални, генерализирани, толкова крайни и на момент почват да звучат като измислени.
Това, което ме шокира беше интервюто с рускинята Ирина Бергсет. Явно е, че жената е случила на кофти мъж, имало е насилие към детето и и от там нещата тръгват в грешната посока. Не искам и да си представям какво са преживяли и преживяват тези родители, та разбирам защо тези интервюта с тях са толкова крайни и против всичко в Норвегия.
Но от друга страна мисля, че щом е била създадена тази агенция, явно са имали проблем с насилието на децата в миналото и се е наложило действие. Може би сега тези деца, които са били обект на това насилие, създават законите и искат да предпазят други деца, но явно са влезли в другата крайност.
Това, което ми се стори като нелогично, преувеличено и казано под власт на емоциите в интервюто с рускинята, беше как целта е всички да станат еднополови, как в училище едва ли не се опитват да направят децата по-тъпи и как се провеждат експерименти с идентичността на пола в Северна Европа и в държавите от британския commonwealth.
Твърде крайно и измислено ми идва, казано от жена, която е безсилна пред система и държава, която със сигурност не разбира напълно поради културни различия.
Искаше ми се да обсъдя това с хора, живеещи в Норвегия, без сляпо да вярваме на всяка статия статия в интернет, и без невъзпитани коментари и генерализации и обиди, както за съжаление става в социалните мрежи.
Поразрових се и в английски и американски сайтове, да видя какво пишат там и да разбера фактите. Явно има някакъв проблем с тази агенция, но дали е толкова голям, както го изкарват българи и руснаци? Повечето статии от родните и руските медии са твърде емоционални, генерализирани, толкова крайни и на момент почват да звучат като измислени.
Това, което ме шокира беше интервюто с рускинята Ирина Бергсет. Явно е, че жената е случила на кофти мъж, имало е насилие към детето и и от там нещата тръгват в грешната посока. Не искам и да си представям какво са преживяли и преживяват тези родители, та разбирам защо тези интервюта с тях са толкова крайни и против всичко в Норвегия.
Но от друга страна мисля, че щом е била създадена тази агенция, явно са имали проблем с насилието на децата в миналото и се е наложило действие. Може би сега тези деца, които са били обект на това насилие, създават законите и искат да предпазят други деца, но явно са влезли в другата крайност.
Това, което ми се стори като нелогично, преувеличено и казано под власт на емоциите в интервюто с рускинята, беше как целта е всички да станат еднополови, как в училище едва ли не се опитват да направят децата по-тъпи и как се провеждат експерименти с идентичността на пола в Северна Европа и в държавите от британския commonwealth.
Твърде крайно и измислено ми идва, казано от жена, която е безсилна пред система и държава, която със сигурност не разбира напълно поради културни различия.
Искаше ми се да обсъдя това с хора, живеещи в Норвегия, без сляпо да вярваме на всяка статия статия в интернет, и без невъзпитани коментари и генерализации и обиди, както за съжаление става в социалните мрежи.
)
.
Никъде не влизам. 
Народът очевидно има необходимост от турски сериали, „риалити“ прелести и сензации, базирани на смърт и други, колкото може по-големи, трагедии. С никоя от темите нямам допирна точка, имам много по-интересни и полезни неща за вършене.