Как се справихте с плача в детските ясли?

Дъщеря ми тръгна на ясла на същата възраст, като сина ти. Плака само първия ден сутринта, то май аз плаках повече от нея . Тя също е много чуствителна, но се адаптира за два дни и после ходеше с удоволствие. Ако малкия има любима играчка му я дай да си я носи с него. Не му показвай по никакъв начин, че и на теб ти е притеснено .
Успех и бърза адаптация 

Не искам да те плаша, но се приготви да ти е трудно. Констанца до последно плачеше в яслата. Според лелите е млъквала, след като съм си тръгнела, но...незнам. Аз тръгнах на работа веднага, след като тя тръгна на градина и май това е единствената причина да не я спра от яслата. Оказва се, че е било за добро. Много неща се научават там, стават по-самостоятелни и със сигурност им е по-забавно, отколкото вкъщи. Лелите ме бяха предупредили сутрин, докато я събличам, да не й говоря много, за да е по-лесна раздялата. Бяха прави, защото, ако й заговорех, тя се разплакваше още повече. Сега нямаме проблеми в градината. Разделяме се с целувка и влиза сама по живо, по здраво. Дано при вас да е по-бързо свикването. Всичко е много индивидуално.

УСПЕХ!

Привет и от мен - мама с опит от две деца. И двамата ми тръгнаха на ясла когато бяха на 1 год., но адаптацията им беше различна.Баткото свикна за около 2 седмици, но до 1 год и 9 мес. при влизането плачеше - успокоява се след 5-10 мин. по думите на лелките, пък и по мои впечатления, защото няколко пъти стоях в коридора и се ослушвах. Дъщеря ми много трудно се адаптира - трябваше и близо месец - отказваше да се храни, да играе и пр. Даже е биела батко си, когато е отивал да я успокои!! Сега обаче няма никакви проблеми. Взима си шишето за вода и с бодра крачка влиза.
В началото обаче и двамато ги давах до обяд - при Емо първите 2 дни, но при София поради трудното и адаптиране - цяла седмица

Каката свикна много бързо,даже се учудих ама тя си е самостоятелна и добре се адаптирва . Обаче малкият ето сега вече станаха 2 месеца ,е с малки прекъсвания дето беше болен.еми всяка сутрин плаче,обаче след 10мин спира (чакала съм в коридора да видя дали ще спре).и следобед като го вземам от доволен предоволен.Но сутрин плаче.Незнам докога ще е така и всеки път сърцето ми се къса на парчета.Дали да го оставя или да си го взема вкъщи.

Наде , и мен ме вълнува същия въпрос и съм много претиснена . И ние от сряда сме на ясли . Дано имаме късмет децата ни бързо да свикнат  . Вие в коя ясла сте?Ако намеря решение на проблема като тръгнем ще ти пиша как е при нас .

и ние ходим от скоро, от 1 март, ходи два дни, сутрин рев, на обед като я взимам пак рев, гушка ме, много разстроена беше, 1 седмица почивахме, защото беше болна, днес пак я заведох, рев, истерия, взе я лелята, и ние с татито докато тръгнем излезе пак лелята и вика " ми тя се успокои, не се притеснявайте ", иначе днес като я взимах пак си поплака
ясно ми е, че ще е трудно, но Вики сама не може да осъзнае, че винаги ще се върна да я взема, голям шок е, и за нас, и за тях
дано свикнат по-бързо малчовците

Ох,мили мами благодаря ви вашите отговори ми действат по оптимистично.Май при всички е трудно,но мислите ли че има деца ,които никога не свикват.Май    вече искам да е минал периода ни с адаптацията.,и да ходим с желание на ясла.     
Никол,ние ще започваме от 3 април в ясла14 филиал в Кючука.А вие?Щом сте преди нас ще разказвате как е минало. Успех на всички,на които предстои ясла.Нека дечицата ни да свикват по лесно и да ходят с усмивка така и ние ще бъдем по спокойни.

И Румен ще тръгва от 3-ти април на ясла. И аз съм много притеснена как ще тръгнат нещата, макар сега да е много ентусиазиран и да има голямо желание да ходи.
Той е същият като твоя син, даже може и по-зле да е. Реве на чужди места и от чужди хора, не говори и само аз си го разбирам. 
Само можем да се надяваме да свикнат лесно дечковците. Аз го настройвам много положително засега, ходим всеки ден в двора на градината, махаме на батковците през прозореца, обяснявам му какво има вътре и какво ще прави там. И му казвам всеки път, че аз ще го оставя и ще ходя на работа, а той уж щял да ми маха и да ми казва чао... да видим. Все ми се струва, че няма да е лесно, но само времето ще покаже.
Успех момченцето ти, ще следя темата   

Ние ще сме в 18 ясла зад р-т Стадиона . По - добре , че сте от април ние хващаме точно грипната вълна  .

Дияна също плака. Но и в яслата и в градината имаха страхотни учителки и лелки, които помогнаха за адаптационния период. Много зависи от това как персонала ще предразположи детето.

Ами не знам сестрата с която говорих,може би около час и я разпитах за всичко ми предложи първият ден да го доведа след 10.30,за да може да му обърне пълно внимание защото тогава няма много работа с другите деца.Това ме укуражи,стори ми се мила и ми обясни всичко с големи подробности,а аз задавах доста въпроси.Исках да запозная Марио с нея да е по подготвен но той само като видя бялата и престилка и писна.И аз веднага си представих картинката на първия ден.  
Никол не се притеснявай,вие в началото ще прекарвате по толкова малко време в яслите,докато свикне че току виж грипа попреминал,дай боже.Ти даваш ли някакви имуностимулатори на детенцето.?Дано да попаднем на добър персонал,който да се грижи добре за децата ни.            

От 1 март Вики ходи на ясла, ходи 1 и 2 и се разболя и миналата седмица си беше вкъщи, запшисах я в една група с племенницата ми, която е с точно 6 месеца по-голяма от Вики, много са свикнали една с друга, на 1 и 2 доста плака като я оставях и взимах, особено първия ден беше много стресирана, вчера пак порева доста, но докато се наканим с татито да тръгнем и лелята излезе и каза, че се е успокоила, днес същата история, рев, писъци, ужас
Снощи към 00 часа се събуди с писък и взе да реве неистово, поне 10 минути не можахме да я успокоим
все си мислех, че като са двечките Вики по-бързо ще свикне, но уви.
Много съм притеснена, защото я виждам, че е много привързана към нас и дори и да спре да плаче пак ще гледа едно такова...
Иначе е много контактно дете, като я водим по разни детски центрове и в Арена, буквално забравя за нас, само като изтече времето отиваме да я вземем, и то се гоним, защото тя не иска да си тръгва.
До кога е нормално такова поведение, вашите малчовци кога свикнаха?

Спокойно нещата ще се наредят, все пак тя почти не е ходила. Моите си ревяха сутрин почти цял месец. И на мен ми беше много мъчно в началото, но удържах фронта и сега  и двамата ходят с желание. Сигурна съм , че и твоето момиченце ще свикне.

Аз и друг път съм писала, но пак ще кажа, за да те успокоя - много малко са децата, които не спират да реват и не свикват с яслата или градината. В повечето такива случаи, просто родителите ги спират преди да са свикнали...
Естествено, всяко е индивидуално, едно ще реве 2-3 дни, друго 2-3 седмици, трето въобще няма да реве...но важното е майката да е спокойна и да е убедена, че това е най-доброто за детенцето й, иначе винаги ще намери недостатъци... и причина да се притеснява.
Боян беше на година и 1 месец, когато тръгна на ясла, рева около седмица - две сутрин, и следобед когато го взимах. Преди това никога не е ревал, когато съм го оставяла на някой друг да го гледа, но в яслата е различно - съвсем друга среда, други деца, всеки иска нещо си, трябва да се научи да си отстоява "правата", да види, че не е вече "царицата", и че мама я няма...нормално е да му е трудно на детето.
Всички сме минали през този начален период, когато едва си сдържаме сълзите, но още малко и трудното ще свърши и ще видиш как сутрин детето се затичва с радост към вратата, отваря я само и влиза, и въобще не поглежда към теб...направо чудо! 
Среднощните събуждания с рев също сме ги имали, нормално е, когато детето е преживяло емоционално натоварен ден това да се отрази и на съня. Ако обаче зачести и няма друга причина (зъби например), тогава може вече да се притесняваш и да търсиш вина в яслата.
За братовчедката, не знам какво да кажа, от една страна е добре, че познава някой там, но от друга, не знаеш пък как тя например се държи в яслата и дали не е различна от тази кака, която Вики познава? Аз също в началото съжалявах, че не съм записала Боян в същата ясла като братовчед му (по-голям е с 1 година), но лелките ми казаха, че често деца, които са роднини и приятели отвън, там вътре когато са сред много други деца, не могат да поддържат същите отношения... просто заради другите може би.
Не знам дали да им вярвам, но според мен е добре, че дъщеря ти е заедно с каката, важното е само да минете през периода на адаптация и всичко ще се нареди   

Оххххх, и Иво много плаче и аз с него! Той е супер контактен, винаги е бил сред много деца и много хора, НИКОГА не е плакал без причина, а откакто ходи на ясла (10 дена вече) плаче ужасно като го оставяме и взимаме на обяд, храним го отвън на шкафчетата, защото вътре не иска да яде и за 3 дни научи едно изречение, което е "Тао-тао леии", в превод:"Чао-чао лели" и го повтаря докато не си тръгнем от яслата.
Не знам..........на мен ми е ужасно мъчно!

Много е индивидуално. Марти плака първите 10 дена. Въпреки, че и сега когато се съберат повече почивни дни и после тръгне на ясла първия ден пак мрънка. Но след време всичко се нарежда, ще ти дам пример от тази сутрин. На вратата се засякоха с едно от другите дечица - Марти го прегърна, хвана го за ръчичките и каза "Айде" като го теглеше да влизат. А на нас само ни каза "Тао"   Сладур.
Той тръгна на ясла на годинка и два месеца и май аз плаках (тайно) повече от него. Майки сме - притесняваме се. Няма как?!

И на мен ми предстои скоро да пусна малката на ясла - от сега се настройвам да издържа на сърцераздирателния детски плач.
Имам тренинг с баткото - той докато беше в яслата, не спря да плаче, чак когато го прехвърлихме в детската градина спря. Но пък лелите все ме уверяваха, че 10-15 минути след като си тръгна, вече се е успокоил.
Наистина тръгването на ясла е травма за детето и има период на адаптация, но мисля, че родителите го изживяват много по-тежко и от самите деца 

И аз искам да и  давам някакъв имуностимулатор , но още незнам какъв . Нашето педи не може от два дни да ми каже какъв е подходящ  . Засега по моя преценка и давам витамини Киди според приложените указания . Днес оставихме документите при директорката беше много внимателна . Каза първите две седмици да водя малката за по 2 часа докато се адаптира. Но за утре не ми се мисли отсега знам какво врещене и тръшкане ще бъде .

Аз мога само да ти пожелая по безболезнена раздяла и по молко сълзи. Утре ще пишеш как е било.Желая успех и на двете ви.Бъди силна.

Успех на всички дечица които тръгват на ясли и по малко сълзи и безпокоиства за тях и техните родители.

Гери я бях спряла 1 месец от ясла и от два дена ходи. Ами много плаче..., а преди влизаше самичка. Тази сутрин се тръшна на земята даже и изпадна в дива ярост, че я карам да влиза вътре. Отмъкна ми я лелката от ръцете..., аха да ревна и аз. И се въртя отвън и не знам, накъде да хвана. Върнах се след 1 минута и поглеждам вътре, а лелята ми вика - Влез и виж, да не се притесняваш!... надниквам и виждам изпадналата в истерия Гери седи на едно столче на масата за закуска и си чака чинно закуската, без изобщо да рони горчиви сълзи . Даже се озърташе дяволито.
А на мен сърцето ми свито... знаете как е.
Та, май реват само докато се разделят с нас, след това няма и помен от това.
Приятелчето на Гери, с което тръгнаха заедно, вече влиза без проблем, дори не поглежда майка си... гледа, че Гери реве и й се чуди на акъла . В събота  и неделя става рано и вика - Децата, децата...
Ами - свикват и започва да им харесва. Зор е в началото, много е мъчно, коства много развалени настроения и дни, ама нали трябва да се изкарват пари. Иначе алтернативата е до първи клас да си го гледаш:)). Защото, ако го дадеш в детска градина направо, пак ще реве.

И дъщеря ми беше така в началото, като я пуснах в яслата..След 2 седмици свикна и не ревеше изобщо.

Спокойно и упорито трябва да подходиш към плаченето. Синът ми плака доста, но сега вече няма никакъв проблем. И на мен ми беше мъчно, но лелките казваха, че като го оставим, се успокоява, яде, играе, спи - всичко е окей.
Потърпи - минали са само 10-на дни. Щесвикне и ще видиш колко добре ще се чувства.

Ние бяхме направили 2 опита с яслата но не стана.Първия път беше на 1г.3м.Сутрин го хранехме в къщи и като го заведем там хоп всичко повърнато.И все така продължи,отказахме се.Втория път беше на 2г. и пак същата история.Накрая се отказахме.
Сега ходим на градина,с по-големите деца.Там свикна сравнително бързо.Пак ми правише номерата с повръщането но този път ни посъветваха да не го храним,а там да хапне нещо за закуска.И така свикна,сега няма проблеми.
В момента не иска да ходи защото приятеля му е бил болен,с него са страшна комбина.
Иска се много търпение,трябва да устоиш на всичките му номера.

Да кажа как мина :Отиваме ,  лелката излиза с бялата манта и тя ревна и си навря главата като щраус между краката ми , но бързо се успокои като видя , че разговаряме и никой не се шашка около нея . После лелята се прибра и каза като се приготвим да звънна , за да я вземе . Като я взимаше пак писна , но докато и прибера нещата в шкавчето се успокои . Отивам да я взема след 2 часа - тишина ...Обаче като я взеха да ни я дадат пак се разпищя незнам какво си е помислила , че ще правят. Не е искала да ходи да си играе и са я държали на ръце , за да не плаче , не е пила и от сока . Сигурно и е било мъчно  . Но като ни видя започна да говори та даже и се разпя  .Питам я - какво правят децата? А тя мъдро ми отговаря - плачат . И добавя - Дени , плаче!Дано по - бързо да се отпусне и да си намери приятелчета да си играят.

Eй не е било лесно днес и на двете ви дано утре мине по леко.Дано да започне да и харесва,тя през цялото време ли е плакала?

Мога да кажа аз какво правех и мина доста лесно

1. Говорех с възхищение и нетърпение за това ново и интересно нещо - яслата.
2. Измислихме си ритуал за разделяне:пеем на отиване,  лепя им целувки по тялото, където искат, ако им е мъчно да си ги вземат, после ми махат през прозореца и тн.
3. Като отида да ги взема ги разпитвам как е било и демонстрирам завист за преживяното от тях, обяснявам, колко е жалко, че не пускат майки и колко ми се ходи и на мен.
4. На покъсен етап ги заплашвам, че няма да ги пусна на ясла / сега вече детска/ когато направят нещо лошо.

При нас минаваше, но при всяко дете си е индивидуално. Късмет с приспособяването   

Не е плакала през цялото време . Днес обаче повече рева като я оставях . Но след това се е заиграла с играчките и когато ми я даваха не ревеше .

   на детенцето.