Семейството на съпруга ми

Я едно цитатче.

Така, от написаното става ясно едно, че на теб това положение не ти харесва, не ти допада, искаш да не е така.

Сегаа, на всяка цена ли искаш да го промениш, има ли нещо, което може да те накара да приемеш/търпиш това положение? Кое е това нещо?

Ако има - чакам да кажеш, за последващи съвети.
Ако няма - то тогава трябва да потърсиш промяна на всяка цена. Загуби ще има, с това трябва да си наясно.

Просто трябва да си отговориш сама на себе си, какво искаш и как желаеш да ти изглежда живота, с кое си склонна да се примириш и кое не искаш да приемаш.
Ясно е, че копнееш за ситуация в която с мъжа ти си в прекрасни отношения, а роднините му, които описваш, не ти се бъркат, но дали това е реално възможно и на каква цена?

Успех и едно знай, че щастие има, просто трябва да го намериш, да се пребориш за него и все пак, то никога не е пълно.

Аз не мисля, че авторката е мекушава. Човек с толкова активно ежедневие и способен да създава, гради и пр, му се налага да се справя всеки ден във всякакви ситуации и хора.
Това е страх.
В началото просто не е имало условия, заради които някой да се намеси и обсеби семейството им и да си играе в такава степен с чувствата 'и.
Но съм почти сигурна, че от самото начало  по други поводи и случаи, той се е възползвал от емоционалността, чувствата 'и, любовта 'и.
Ясно е, че той се обижда и я поставя в условия да се пържи в собствения сос на несигурност и страх, когато тя не реагира, не мисли и не решава според очакванията и желанията му. Това си е модел на поведение и не става от днес за утре. Може да е за един бонбон, към този момент вече става въпрос за семейството им.
Тя през цялото време се тревожи за неговите чувства, безусловно...
В цялата история просто не е включила себе си в желанието да угажда, удовлетворява и създава душевен комфорт.
Аз не съм важна, аз не искам да съм на първо място и пр. - до тук е стигнала, но духът 'и се бунтува, защото не можеш да се отречеш от себе си за негово удоволствие, ако ще да е съпругът ти, който и да е било.

Те не стоят от една страна, не са и на едно стъпало, и само те могат да го решат този въпрос. Майки, сестри, приятелки няма да ги наместят.
Аз мисля, че чудесно може да защити себе си, стига да приеме в себе си, че нищо не трябва да е на всяка цена, особено ако цената е тя.
Малко са хората, които са способни на безусловна любов, да не говорим за възможността да се случат в една връзка.

Малко повече здравословен  егоизъм  ще  ти  е от полза. Не бива  да позволяваш  да бъдеш емоционално изнудвана  с   детински  сръдни.
Ходиш  с него при близките  му толкова често, колкото  ти  искаш. Точка. Оттам нататък- който  иска  да  се  сърди, да  се  сърди.  На никого  не   дължиш обяснения  ама как, ама защо.
Ако продължиш  да   търпиш емоционално  изнудване , утре  то   ще  се разпростре върху всички сфери от  семейния  ви живот и то-без да  се усетиш даже.
Ти си свободно  човешко  същество  и   не  си длъжна  да  отговаряш  на  ничии очаквания, освен  на  своите.
Ако  проявиш твърдост, ми  се струва, че рано или късно  мъжът ти ще проумее, че  не това  е  правилният начин  да те мотивира , така  да се каже.
Ако ти  започнеш редовно  да  го мъкнеш при  своите  роднини, дали  ще му е приятно? Дали  още  на второто или третото поредно  ходене  няма  да   почне  се  сърди  още по- люто?
С какво  твоите  роднини  са   по-долу  от  неговите?
Сърдел се. Ами  да се  сърди, щом му е  толкова  акъла.
Бракът  щял да  се  разпадне...Щом трябва   да се разпадне  за такава глупост, да се разпада.
По- добре  сега, отколкото  след време, когато  ще  има и деца в картинката.
Поведението  му оттук  нататък  ще е много  показателно  за това, какви  са неговите  приоритети. И ако  ти  не си сред тях, ами си на  ента  позиция  след  цялата рода,  дали  си  струва  да  продължавате?
Веднъж свикнал така, той  утре  ще пренебрегва и  децата  си  от търчане  подир  д...то  на   близки и  роднини.Те не са виновни. Виновният е  той, че не си  знае мярката.

Има ли къде да отиде?
Защото може да не си тръгва заради повечето минуси на раздялата ви.Сега му е добре, може да се сърдите, да не си говорите, ама има уютен дом, има чисти дрехи и топла храна....една раздяла явно би му донесла доста негативи.
Не знам доколко съм права, ти живееш с него и го познаваш, но това е една алтернатива.Защото това поведение, което той ти демонстрира, не е поведение на обичащ човек.Без значение коя зодия е.

Аз не мога да разбера, защо всеки път, когато някой пусне тема за проблеми, се стига до съвета за раздяла? Тук става въпрос за съвсем друго питане. Авторката пита има ли тя право да иска повече автономия за своето семейство от изнудванията на роднините. Ами разбира се, че има право. Роднините трябва да бъдат научени, че младата двойка също има свои нужди. Тук не става вупрос да не им се помага, а да се помага само когато наистина имат нужда. Иначе те ще си измислят нови и нови нужди и несгоди, само  и само  да може синът им да тича при тях. Точно така съм живяла години наред и знам, че ако авторката не се опълчи ще продължават да командорят сина си до второ пришествие. Собственото семейство е най-важно.

Ами ходи понякога и ти и го изтъргувай с мъжа си срещу поне 1-2 почивни недели само аз вас в месеца. Навремето съпругът ми ходеше на ежедневни посещения при майка си, аз много се радвах, че си говорят, дават си внимание кой не иска такъв син (!) , живеем близо не е било никакъв проблем и тн. Не съм се чувствала задължена и аз да ходя, но 1х седмично ( неделя на обяд) бяхме определили да ходим заедно да се видим всички.

Здравейте отново, ще се опитам да отговоря на всички и да не съм толкова обяснителна.
Благодаря ви за всички отговори!
Днес пътувах, имах един малък успех, за който той ме подценяваше, но се справих отлично и понеже се наложи да мина покрай работата му, той дойде и ме прегърна и ме целуна...но после си влезе вътре да си работи и аз си тръгнах. (не че съм очаквала подкрепа и похвала)
Kara, относно майка му, тя винаги си го действа някак тъничко, винаги е мила, усмихната, добра и го информира за плановете т.е работата за събота и неделя и нещата се вършат, мен никой не ме пита, а той е съгласен, т.е аз съм на второ място след техните планове. Мен никой не ме пита. Той с нея не се кара, тя засега сякаш е отстъпила и не го ангажира толкова. Едва ли мога да му подскажа или да му кажа направо - да ме защитава пред тях и да е на моя страна, защото той все не е разбрал какво е станало и с какво толкова са ме притеснили или обидили...така че е излишно да му се обяснявам вече, по-лесно ми е да откажа категорично. За последствията не знам.

zhani, с баща му не желая изобщо да общувам, нито да го слагам на място, той не е човек, който ще разбере, щом синът му не може да се разбере с него (сигурна съм, че го вижда какъв е), представи си аз с моята крехка психика да се разправям с него...изключено. Дори ме е страх.

meduncka, точно така е и при нас, и аз така говоря, говоря и накрая от безсилие викам, другите ни карат да сме такива с поведението си, пък после ние сме луди (цитирам майка му, говори пред него - "то нашето момиче е малко нервничко, но ние и така си го обичаме). Много е хубаво, че си успяла да постигнеш това спокойствие, но то все пак е един компромис със себе си. Знам, че не трябва да си мълчим...и аз много искам да поговорим, но пак ще кажа - трябва да е взаимно. Понеже все още не се е прибрал му се обадих и му предложих да вечеряме навън, мисля че ще е подходящо да поговорим - съгласи се.

Like_Smoke, да точно незачитане е, не може да го оправдаваме все с ината му, със зодията и т.н...когато един човек иска да оправи нещата, ще намери начин. Ако иска да ги развали - също.

..........-не мисля че някой е в състояние да му повлияе, майка ми се опитала да поговори с него, резултатът е, че е бил доста нервен и е нападал, дори е казал неща, които не му правят чест...а те по принцип двамата си се разбират, но тя избягва да се намесва, този път реши да ми помогне жената, но...
Карали сме се пред майка му преди време...беше още по-гаден. Искаше да излиза, да се маха, молихме му се тогава, плакахме....страшен филм.

Sta_di, значи добре ме разбираш, и аз все гледам да не го дразня, да се старая, че то нямам право нищо да казвам да не би случайно цар Лъв да млъкне и да ми съсипва душичката пак седем дни.

Toffi, изненадваш ме с твоя отговор, чела съм други твои мнения...)
Това, което ме кара да търпя това положение е, че съм виждала и другата страна на съпруга си, когато сме били щастливи, когато сме се разбирали, знам че МОЖЕ да е така, в началото ме подкрепяше за всичко, радваше се с моите успехи, трудно ни е било и на двамата, винаги е бил до мен, да ме гушне, да поговорим....като се запознахме пътувахме доста (отделно) и сме си говорили по 6 часа....а аз не съм човек, който обича да говори по телефона...обаждал ми се е сутрин в 7 преди упражненията...да ми каже че е с мен, че ме обича...мога да изброявам още..
Отговарям ти на теб какво искам от живота - да се разбираме, да говорим, да сме едно сплотено семейство, да сме си опора един на друг...просто откакто се навъртат тези хора около нас, нещата се промениха, той се промени, може би е изморен от работа, те го дърпат да работи, искат му пари...чувства се длъжен, а нищо кой знае какво не са му дали, знам че звучи грубо, все пак са му родители, но моите наблюдения върху тях са, че много ама много ги мързи да си мръднат пръста, и не са постигнали кой знае какво...не говоря за образование, а просто да помогнат на децата си за един нормален старт в живота...тук вече не знам дали са ми правилни разсъжденията, може някой да ме посвети в тази тема...
Т.е пак може да си ги уважава ама чак пък толкоЗ да търчи до изтощение...не знам.

Vermilion, така е, аз съм едно всеотдайно същество с малки изисквания и големи мечти..с една дума глупаче. Определено този път ще се защитя и ще кажа всичко което мисля, кротко и спокойно, но ИСКАМ ответна реакция, дали ще се развежда, ШЕ мълчи ли кво ШЕ праи? Тази неизвестност ме дразни още повече. Поне да каже, не да ме върти на бавен огън...а после да ми казва, че аз му правя номера, щото не съм отишла.

Бронте, наистина детинска е тази работа...не съм срещала досега такъв човек честно, имала съм дълга връзка преди, била съм и с разни други не толкова интелигентни личности, но поне са ме уважавали, говорили сме...това което се случва сега направо ми е необяснимо. Така е, ако това не можем да решим...за какъв брак говорим? Аз му бях казала че си представям ако направя някаква голяма грешка (странно в началото ми е казвал, че дори можел да ми прости изневяра?!)

Krasi, няма къде да отиде освен при майка си, но няма да се задържи там, тя ми каза, че не искал да стои там преди време и затова заминал, защото се притеснявал, че са бедни и т.н...
Ние си постигнахме двамата нормален живот и аз съм сигурна, че той го вижда, защото като се запознахме и отидохме да купуваме дрехи каза ...никога не съм си купувал ново яке...(тъжно ми е да го споделя), а аз съм била винаги задоволена. Толкова лесно да загърби нашия труд...не знам?

Morphea, да, искам малко автономност, но той като се опъва така и не е на моя страна, как да се постигне ? Освен наистина да отидем много далече....ама тогава хайде пак отначало..

Сега приключвам, мили хора, защото се обади, че тръгва от работа, ще видим какво ще се разберем и задължително ще ви пиша, благодаря ви, че сте толкова прекрасни!  

Съвет не обичам да давам, а още повече обичам да изказвам крайно мнение, но понеже точно така описана историята съм я живяла, мога да кажа само едно - един мъж, който се оставя другите да го водят за носа и е против теб, не те заслужава най-малкото, остави настрана квалификациите само какъв тип мъж ще се остави да го връткат така.

Имаше моменти, когато си мислех, че всичко е преодолимо. Не, не беше. Едва когато срещнах нормални отношения, разбрах как дори не е трябвало и да опитвам, камо ли да се хабя като луда в такава отровна среда.

Знам какво е да обичаш и да ти сриват света. Пожелавам ти да намериш сили да се измъкнеш, за да страдаш по-малко.

Понякога казват, че никой и нищо не може да раздели хора, които се обичат истински. Можеш да рискуваш с това и да се бориш. Но аз вече научих, че ако двама истински се обичат, те намират общ път след караница много бързо, а не бавно, тягостно и ужасно изтощително.

Такива  екземпляри, като  съпруга  на  авторката, могат  да  бъдат  много  добре излекувани  само от  жена, чийто  инат  надхвърля техния  и  чиято  психика е  дуракоустойчива.Чувствителни  хора  покрай  такива  инати не могат  да виреят, още  повече, когато   инатите  са  със  силно  обременено   детство, което  значително  е  осакатило  личността  им.
Най- гадното  е, че  този мъж  може би наистина  не  проумява  какъв е  проблемът  на  Баф. На него , понеже е  отраснал  в отровна  среда, отровните  отношения вероятно му се виждат  съвсем естествени. И вероятно  му  се  струва, че  съпругата   му  проявява  ненужни претенции, понеже   се мисли  за  нещо повече от  роднините му.
Това е  само предположение, разбира се, но нищо  чудно , да се окаже вярно.
И , да допълня- в ситуация, в която  някой ми  мълчи като  пукал цяла седмица  и ми се прави  на интересен, ще  види   сготвено  и  изпрано   точно  на куковден. Пък независимо  колко  дълбоко  ще  бъде   накърнено  удобството му

Бронте, те такива екземпляри си намират чувствителни и отговорни партньори, каквато е авторката. То наистина в маминото му семейство всеки по своему си е бил егоист и едва ли на някого му е правило впечатление, че мъжът й да се загрижи за нейните терзания.
Ако той не е дорасъл да разбере, че  трябва да се съобразява и с жена си, тежко й на Баф.

Като чета някои мнения тук и започвам да се чудя - що за мазохистично настроени жени има? Да си жертваш собствения комфорт, да стъпваш на пръсти, за да не ядосаш Негово величество, да си прекроиш съществуването и да се поставиш доброволно някъде в миманса и накрая да си щастлив, че след 20 години спряло да ти пука 
Страшен живот, няма що 

Много жени са така. Лесно се омайваме, влюбени сме, водим се по течението за общото благо. И за какво? После приоритетите се пренареждат, на първо място е детето, което пак не живее в идеална среда, но...нали "идеално няма".
След осем години компромиси и вече пораснало дете, мои близки в момента се развеждат. Той в началото беше мил и добър, после жената се оказа в същата схема като авторката. Само че той взе, че се превърна в баща си.
Не е задължително историята да е със същия край, но е хубаво да вземеш в ръце собствения си живот, а не да чакаш благоволението на други хора.

Ако се прочетеш, все едно пишеш за детето си. Така си го зажалила!
Какво толкова го жалиш, та той ти мълчи с дни като пукал и се муси, просто защото не е на неговата.
Да, точно защото не е каквото той иска!
Аз бих го помолила, да ходи да се муси на друго място, пък като му мине да се прибере и да поговорим като хората ако иска да бъде с мен.
Ега си льольото, цупи се и те наказва с липса на секс ли
Я се нацупи и ти и спри да го обслужваш. Да се пере и да си готви сам.
На теб ти трябва мъж, а не разглезено дете като този дето дори не смее да се изправи да проведе разговор.

Ще ти направи едно дете, дето после ще трябва да разнасяш по села и паланки, щото негово величество иначе ще ти се цупи.
Я тропни с крак и ти! Откъде, накъде ще се оставяш така да се мачкат!

baff, явно е, че тормозът на семейството му, го смазва. Според мен той осъзнава този факт, но не иска да го признае и най-вече пред теб. Слаба му е психиката да се бори с тях и си го изкарва на жена си. Разбира се те го настройват, но според мен проблема е с вътрешната му борба, че не може да се противопостави. Тази абсурдна ситуация е като отрова и за двама ви. Наистина да си твърда в позицията си е според мен най-правилното. Трябва да говориш с него и да му поставиш ясно границите и да му кажеш как виждаш от страни поведението на семейството му към него самия и колко променен е той. Те никога няма да се променят и ако той не осъзнае, че трябва да се откъсне и да се противопостави ( не да ги зареже дори ) така ще е цял живот.
За пример, и моя мъж, който уж не позволява да ни се месят, застана срещу мен, щом възникна конфликт с майка му. Донякъде е разбираемо, 99 % са така, или се правят, че ме забелязват, но тази липса на подкрепа от партньора си остава и много боли.
Желая ти много сила и твърдост и не позволявай да те смачкат. Младостта и въобще живота са много кратки, за да бъдат прекарани в такъв абсурд.

Мъжът на авторката е страхливец и комплексар, колкото и да ми е неприятно да слагам етикети. Тя го дърпа нагоре, буквално измъквайки го от мизерията, а той не може да се откъсне от там. Хем му харесва да живее нормално, хем не иска да си призне че тази жена е неговия шанс. С това си обеснявам гаднярското му поведение. Смята че покаже ли и какво всъшност тя означава за него ще го смачка както прави баща му или ще го остави. За това я кара да го гони и да му се моли. Не е толкова твърд на колкото се прави, така е намерил, отцелил е тактиката. Но тактиката на авторката няма ефекта който тя търси. Никога не съм смятала че нещата се получават с ултиматуми, но ... с молби и кандърми и сълзи изобщо не стават.