Млад татко - що е то и има ли почва у нас?

Точно на 25 години стана баща за първи път. Повечето ни приятели и познати доста по- късно се сдобиха с наследници  Като цяло наблюденията ми са, че възрастта на станалите за първи път бащи надхвърля чувствително тази на първескините. Имам приятели над 40 г., които още нямат деца.

След 30 трябва да е. Под тази възраст не е мъж, а момче. Най-вече емоционално .

Малко са.Мъжът ми стана баща на 25 и все още е едниствения татко в нашата компания,а когато разбраха,че чакаме дете и ще се женим абсолютно всичките му приятели го ожалвали,че е направил гаф и сега трябва да се жени   а гаф нямаше,но явно на 25 повечето си мислят,че за да се женят трябва да имат опрян пистолет в гърба.
Най-младия баща,когото познавам стана такъв на 21 и все още след 8 години си гледа децата и жената.
В момента един познат ще става баща на 28 и е единствен сред обкръжението си и всички също само се шегуват с него на тази тема.
Аз не го разбирам,но явно е така в днешно време,деца се правят масово след 35.
Всеки си знае и сам си прави избор как да живее,но това не пречи да не ги разбирам,както и те нас:)

Относително е. Той може и да е станал, ама да не знае.
За протокола- на 23.
Те затова някои майки си дундуркат момчетата след 20- ата годишнина, че и след 40- ата. Не са емоционално поарасли.

Fashionmama, тук пишат жени на възраст от 20 до 60 (грубо казано, иначе сигурно има и извън тези граници). А със сигурност има разлика във възрастта при първо дете през последните години, през 90-те, 80-те, 70-те и така нататък. На мен би ми било интересно да видя такава анкета за мъжете, които са станали за пръв път татковци през последните 15 години, примерно. Защото мисля, че през 70-те масово ще са ставали татковци на 20-25, докато сега... надали.

Можеш да разшириш анкетата. Т.е., същия въпрос, но със шест по пет опции (примерно) - разбивка по възраст, на десетилетие. Нещо такова:


Определено ще се получи интересно.

28 г.

Като цяло повечето около нас преди 30 г. имаха дете. Говоря за набори 75 до 85.

Към днешна дата  30 - 33 г. е масовия случай.
Не знам за какво дундуркане на мъже  споменавате,  аз не живея с родителите си от 17 годишен.

Ох, сега ме озадачихте, ще взема наистина да я разширя анкетата, обаче сигурно ще се нулират резултатите. Ще пробвам...

29г.

Никой мъж от компанията още няма дете, някои нямат и връзка (набори 73-87).
Масово забелязвам, че стават бащи след 35; давам пример със свои познати само. И разбира се, жените им са много по-млади, с едно 6,7 години поне.

Добре, ще му кажа.
Втора опция. И вече 20 години доказва, че е мъж бил още при първото дете. Емоционално се справи по-добре с първото дете, когато бяхме "малки" уж.

2013 - на 29 беше, аз на 28.

Има и дано за тях има по - добро отношение от това към младите майки
От познатите ми най - младия татко е на 23

Предполагам по някои населени места е в реда на нещата и на 18 да стават бащи.
Успех им желая 

на 28 години моят мъж стана татко,може би е до човек,но той е улегнал мъж за разлика от някой негови приятели

Кои, например?

Не съм съгласна. Моят на 29г. беше по-зрял в емоционално отношение от мен в началото. Айде верно, че ме друсаше следродилната... Но той си беше достатъчно узрял, презрял и т.н.

Фешънмама, ако искаш, можеш да помолиш модератор да ти помогне. Може би ще се наложи да се изписва десетилетието до възрастта, т.е.


Не знам дали се нулират резултатите, ако е така, най-добре преди да са гласували много хора.

На 32.

Това с десетилетието е добра идея. Дано се получи.

Извинявам се за статистическия спам,   , но сега се сетих, че ако се направи това, може да се сложат шест (или колкото са групите по десетилетие) опции за гласуване - тогава потребителите ще могат да гласуват в различните години, ако примерно имат две деца от двама мъже, за които това са първи деца, или за бащите си/ приятели/ братя. Ще имаш по-пълна картина.

Жените винаги са емоционално по-зрели от връстниците си  мъже.

От друга страна сигурно едно 70-80% от пишещите тук имат деца, родени през последното десетилетие и тогава променянето на отговорите в анкетата се обезсмисля.

Уж е така, ама в началото той се справяше по-добре.
А сега е доста отговорен и зрял. На 30 е.

Мъж ми беше на 25г когато се роди голямата ни дъщеря, а на 32г беше и ни се роди малката дъщеря.
С коя опция да гласувам 20-25 или 25-30г.

На 30 г.
Повечето от приятелите ни, които са в тази възраст +- някоя и друга годинка все още са необвързани и не смятат скоро да се впуснат в сериозна връзка. За деца да не говорим.

Беше на 33 години.

На 29 стана татко. И е от последните сред приятелите му 

 Стана баща през 2013г. на 35год.

Повечето мъже си остават момчета и на 50, и на 60 .... Това не е лошо разбира се. Когато обаче един мъж стане баща се променя много, независимо от възрастта.

Мъжът ми беше на 21 години, когато се роди синът ни. Сега е на 26 и след месец чакаме да се роди дъщеря ни. Аз съм с 4 години по-голяма от него. В никакъв случай не мога да кажа, че е или е бил емоционално незрял! Напротив! Той се оказа невероятен баща 

 Мъжът ми бе на 25 когато стана баща/ дори на 24, а ни изписаха с детето на 25 - я му рожден ден/. Все още учеше, но и работеше събота и неделя, живеехме в гарсониера в семейно общежитие....Супер трудно, но и много романтично и полезно за нас време. Няколко от колегите му около нас също станаха бащи по същото време - заедно си гледахме децата / 6 семейства/, деляхме си храната от колетите, ползвахме си вещите....Все още сме заедно с тези хора и до днес.

Сигурно ще получа доста обвинения, но мисля, че родителите трябва да остаряват с децата си, а не много преди тях, за да имат сили и нерви за всичко, с което ще се сблъскат.

 Бързам да кажа, че опит възрастта не носи, особено за мъжете, а по-скоро ги прави рутинирали, изморени, дори леко егоистични. Негов приятел ще става татко сега за първи път / на 40/, щастлив е , но и ужасен, че се нарушава целия му житейски ритъм....Чуди се как на 50+ ще се справя с буен тийн...

Следваща тема: "На каква възраст татко ти стана мъж?"

Добре де, а тези  22-25 годишни татковци имат ли финансова обезпеченост и жилище което да предложат на семейство то си? Щото варианта да набута жена си в двустайния с майка му и баща му , това не никак много желателно   А  лично за мен изключено.

Подкрепям мнението ти, че е по-добре по-млад да си си "свършил" работата.
Едно, че е по-добре за децата, както си и писала.
Второ, че представителите на мъжкия пол, след една определена възраст, много трудно излизат от коловоза, в който са се движели години наред. Ти и това си го подкрепила с пример.

И това важи.
Трябва да се намери някаква златна среда, което се оказва доста трудно в повечето случаи.

И да нямат финансова обезпеченост, това че имат дете и семейство малко или много ги мотивира. Като тук включвам и двамата - и жената, и мъжа....Що, като е на 35-40 и е сам, не живее ли още с майка си и баща си? Това супер много им изкривява психиката и изобщо като цяло е вредно за социалното им функциониране...Или друг пример - сами са си на някаква възраст, парите от автосервиза/ напр./ им стигат за купончета, приятели и някоя дрешка, стават инертни някакви.

Не разбирам какво означава "остарява с децата си". Разбирам "остарява с партньора си", т.е., 40 години подред заедно, например. Но децата и на младите родители са поне 20 години по-малки от тях, няма как да остарявате заедно. И какво като цяло означава "остаряване"? 45-годишните нито са остарели много преди децата си, нито изобщо са "стари".

Макар че на 15-годишните сигурно изглеждат дори древни.  

Златната среда (по мое мнение) е 25-35 и за двата пола. Като хората спокойно имат щастливи семейства, създадени и преди 25, и след 35.  

Има две сродни активни теми тук, "Майка на 18", в която, обаче, 18-годишните майки никак не успяха да оборят стереотипите за негативите на ранното майчинство с разсъжденията си и поднасянето им, само ги подсилиха. И "Какво правих от 20 до 25", в която потребителите разказват за себе си.

Всички момчета, които познавам на 25 години в момента, са много далеч от създаване на деца. А и момичетата.  

Не.

Да, ние имахме жилище и работехме и двамата, точно затова се решихме да имаме дете. Варианта с двустайния апартамент на родителите му или пък на моите родители също е повече от абсурден лично за мен.

Като имаш собствено жилище и не зависиш от никой , камо ли да търпиш друго поколение хора, тогава нещата са други

Как на 40 ще живее с майка му? Той застои ли се повече от 20 години до полата й - нека да си остане там, мерси ,ще го пропусна.

Изобщо нямах предвид физическия аспект на остаряването, а чисто психологическия, т.е. като разбиране, дори като мислене и скорошен опит, един по-млад баща е значително по-адекватен на потребностите и проблемите на детето си, от такъв, растнал и възпитаван в по-далечно минало.

Стана баща за първи път на 24,а на 25 ще стане за втори път    
Работи по много,издържа ни,живеем самостоятелно.Той беше инициатора да си имаме деца ,помага ми винаги когато може и се вижда,че го прави с удоволствие 

Да, но и психологически - на каква възраст си остарял психологически? Пенсионерите са ясни, но там поколенческият проблем идва не толкова от възрастта, колкото от липсата на активна ангажираност в света, споделян от всички работещи. А и там има изключения. Пък и не говорим за родители, станали за пръв път такива на 60.

Адекватността на чуждите проблеми и потребности идва от способността за емпатия, разбиране, вникване и анализ, която по-често е продукт на съзряването, отколкото обратното. Та е до човек и характер, а не толкова до възраст - еднакво може да я има или няма и на 23, и на 43

Ако целта е да сме възпитавани с детето в максимално близко време - дори ако родим на 15, когато то е на 15, ние ще сме на 30 и пак битието и мисленето на днешните 15-годишни ще ни е далечно и неразбираемо, ако липсва описаното във втория абзац.

"Да остаряваме заедно с децата" не разбирам, съжалявам. Да сме възпитавани паралелно с тях разбирам, но това за жалост се случва при ученически бременности, които никой от нас няма да приеме за желани и съзнателно търсени.

Аз адекватен много млад баща не съм виждала. Да не говорим колко адекватни стават след едно-две десетилетия и се сетят, че не са се наживели когато е трябвало.

Не тълкувай буквално нещата.Кой говори за паралелно възпитание баща-дете?!Съгласна съм, че младия дух не е функция на възрастта, но за съжаление  проблемите , съпътстващи живота ни , ни амортизират психически, променят нагласи , правят ни цинични.

Имаш своите аргументи и аз ги уважавам, но за себе си съм убедена от личен опит, че между родителя и детето , между бащата и детето/ в частност/, голямата разлика във възрастта/ респективно във всички психологически аспекти/, е по- скоро проблем в по-късна детска възраст/ особено тийн-възрастта/, отколкото предимство.

[quote author=Check Please link=topic=837597.msg30552106#msg30552106 date=1

Аз адекватен много млад баща не съм виждала. Да не говорим колко адекватни стават след едно-две десетилетия и се сетят, че не са се наживели когато е трябвало.
[/quote]
Съгласна съм напълно и  най-вече с втората част.

Ами не е сам все пак. Нали са двама? За наем или ипотека ще стигнат.
Това зависи от начина на мислене, не от възрастта. Има хора, които излизат от семейното гнездо на 18 г., както и такива, които и на 40 пак си смята за нормално да живеят при мама и тати.

С бебе и ипотека в София са им нужни поне 3500 за да не гладуват.

Подкрепям напълно! Не е задължително само мъжа да поема финасовата обезпеченост, та нали затова са семейство. Разбира се има изключения, но тези, които познавам са по "правилото."

Ако сметките са водещи, то светът отдавна да е изчезнал. Не подценявам парите, но те се печелят по лесно, когато човек е мотивиран и не е сам.

О, да, даже 35 000 

Пък и както казах, двама са, ако изкарват по 1750 всеки, ето ти началото, пък занапред ще се развиват.
И по света хората са така, нали не смятате, че всички създават семейства след като купят имот? Повечето точно ипотеки изплащат, говоря за хора от средната класа.

Тя ипотеката е много важен фактор за създаване на семейство. 

Има почва за млади татковци навсякъде щом момчето е кадърно, самостоятелно и отговорно.
Имам двама наботи (момчета родени след 90те) които станаха татковци, и двамата по неволя както се казва, без да са планували. Единият си обра крушите за отрицателно време и си остави приятелката да се оправя (която не искаше да абортира). И до сега финансова помощ от него няма за бебето, покри се някъде и е неоткриваем. Младата мома сама се оправя благодарение на родителите си, но все пак двама са го правили детето, отговорността не е само на майката  
Второто момче стана татко на 22, но си остана с момичето, отдели се от родителите си, намери си апартамент и по-платена работа, доста бързо се мобилизира и в момента готви и сватба.

Мякои мъже и на 40 си остават с акъл на 20-годишни, някои на по 20 са по-отговорнни от тези на по 30. Тези които стават татковци в по-късен етап се съгласяват и да са по-малко време с децата си. Мъж станал баща на 40 не се знае дали ще доживее да види внуците си и да е с децата си във важните им моменти. Но пък и разни недорасли пикл*овци не бива да се оставят на хормоните, да правят деца и после да не поемат отговорност.

Не знам как изобщо сравняваш с "по света". Нито доходите са им такива, нито лихвите, нито нищо.

Интересно ми е колко 20-25 годишни имат заплата 1700 ,примерно. А и нали се предполага, че майката няма да е работоспособна известно време. Какъв е варианта да работи - ясла на годинка или баби

мъжът трябва да стане татко след 30 г. Младите хора е добре да си поживеят , а не рано рано да се нагърбват с отговорности и проблеми. Това не е пряко свързано с доходи, имоти, а просто с време което да прекараш както ти искаш, защото когато се появят децата вече не можеш да правиш каквото си искаш.

Ще му предам и на моя, че на 28 е бил момче.

Жади, значи, предупреди останалите, които още не са се минали, че след 30 се прави тая работа, иначе ще срещнат Бориловото неодобрение  

christina1980 , не съм съвсем съгласна. Зависи кой и как се е наживял. На някои в един момент  направо писна.

Да, има незрели мъже под 30 г. и Борил е един ярък пример за това.  За жалост доста от тях не узряват никога, така че все тая относно възрастта.
Иначе по темата - на 32 години. Аз бях на 31.

Да, добре. Да не казвам колко "зряло" се държат  тук някои жени на възраст над 35 дори. 

Ааа, няма да се нападаме сега! Мир и любов! 

Докато се усетя и се е изписало доста, а и гласувалите са над 160 вече, та реших да не променям отговорите, както каза някой, може да допуснем, все пак, че мнозинството от пишещите са станали родители през последното десетилетие, а другите ще са сравнително малко, та... каквото е - такова, извинявам се 
И едно уточнение - тези, които са с навършени 25 години влизат в графата 25-30, а не в графата 20-25, дано няма много недоразумения.

Аз ще се съглася, че възрастта не е фактор за зрялост, но тъй като младите татковци явно са по-малко като процент, излиза, че готовите за бебе мъже под 25 са по-скоро излключение, т.е. може да се тупат в гърдите, че превъзхождат останалите 

Това с наживяването не знам как да го разглеждам, от една страна, човек, който е видял повече в живота си по-добре знае какво иска и съответно по-рано може да достигне до етапа със задомяването, стабилността и децата. Но пък някои хора доста рано започват да имат връзки, да опознават отсрешния пол, да пътуват по света та те вероятно по-рано се наживяват...

С финанси аз не мисля, че е свързано, тук и за двата пола съм убедена, защото някой път хора, които са "сгазили лука", решават, че ще задържат детето и много бързо успяват да се мобилизират и в крайна сметка детето се оказва стимул за тяхното лично развитие. А пък не е рядкост и над 30 младото семейство да се нанесе у нечии родители просто защото "място има, къде ще давате пари по квартири!"

Цените на имотите също. Нещата са съпоставими. Не те убеждавам, само споделям моето мнение   

Не, не са изобщо съпоставими въпреки цените.

+1
че дори и 25-30-годишни...
Някои хора търсят работа по над половин година.

Брей ,  всеки мъж ли трябва да е със собствено жилище  щом е решил да се жени ?!

Да се жевее на квартира гледам го изкл. като вариант ?!




Мъжете  със собствено жилище са единици  имам предвд да не е наследствено и т.н.
иначе мама/тате  дали , апартамента от баба ги има,  да  но това не ми е критерий за преспективен мъж 

Тук в моят запад 
хората купуват жилище след като се съберат, създадат семейство  , говоря за масата 
до тогава живеят самостоятелно под наем в апарамент или къща 

То и плащането на ипотека си е вид 'наем'  вс. месец си длъжен да плащаш , тъй че 

Със собствен изплатен имот са по-възрастните хора 
е разбира се има и изключения де 

Оф, само като прочета за тия млади татковци и мами, които разчитат на колети, за да се нахранят, и ми става ясна картинката. Не, че криво-ляво детето няма да оцелее, но нужни ли са подобни ексцесии?

За анкетата - мъжа ми беше на 29години, когато се роди сина ни, а аз на 24. Детето ни беше планувано и беше от 2ри опит след 1ва бременност неуспешна бременност - спонтанен аборт.
Та нека да не говорим глупости, че под 25 децата се получавали от "опа, май стана беля"

Не съм съгласна, че до 30години мъжа бил момченце
И ако е от значение - да, имаме си собствено жилище (което мъжа ми е купил с 2мисии в Афганистан и Ирак - не му е от баба и дядо) и в момента се борим за още едно, по-голямо такова, което да изплатим с годините.
Ние имаме месечен доход над 2500лв. Това е без аз да работя и без майчинството - заплатата на мъжа ми и наеми, от имоти, които отдаваме под наем (лека му пръст на баща ми ми остави доста и осигури живота ми), не ми е гордост, защото не съм се трудила за тези средства, но мисълта ми е, че ако нямах тези средства пак щях да се старая да осигуря най-доброто за детето си.  

Нека не издребняваме. Децата не ядат пари, не заспиват с пари, те дори не мислят за тях. Деца се гледат с обич и спокойствие. С любов и уважение между родителите.
Кой когато иска да прави деца. Не мисля, че може да съдим тези, които са станали родители на 18 или тези, които са станали на 50. Нито тези, които нямат достатъчно средства. Всеки иска и мечтае за дете. Някои се осъзнават по-рано, други по-късно.

Mоят съпруг стана баща на 24. От самото начало искаше да има три деца. Не бяхме готови, то пък кой ли е, но се справихме и с отговорностите, и с финансите, и с дома, и с всичко. На финансова подкрепа не сме разчитали. Изгладувахме си решението да запазим детето и да го отгледаме така, че да не му липсват основни неща. Това ни мобилизира да си устроим живота по-бързо и по-добре, както и да сме задружни и сплотени. Радвам се, че имахме трудно начало. Може би иначе нямаше да сме заедно все още.

Всичко си зависи от човека, моят мъж е с една година по- малък от мен - на 23г. има сериозна и доходна работа, не сме финансово зависими от никой. Тъй като предполагам че ще има хора със забележки от типа "родителите са ви дали всичко", ще трябва да ги разочаровам - нито сме реститути, нито сме деца на милионери, просто и двамата работим в IT сферата, която дава достатъчно много възможности

Аз смятам, че не е подсъдно, ако родителите дадат един добър старт в живота на децата си, стига да имат тази възможност.

Както казвам на моите деца, че "от тръмплин се скача по-лесно", но е важно как ще усъвършенстваш скока. И ние бяхме под 25 години, когато създадохме семейство, но успяхме както се казва да се изучим и дом да построим......Мъжът ми продължава да работи по 15-16 ч и се стараем да предадем добър бизнес в ръцете на децата си. Ама никога няма да забравя как се пренесохме в недоизмазана къща и как сутрин се събуждахме без вода, защото са замръзнали тръбите през нощта. Дълго перях на ръка всичко, ядяхме мазани филии с лютеница ..............................стига толкова, че ще ме разкостят повечето четящи тук.
Та имаш ли хъс и амбиции се постига макар и трудно заветната мечта.

Аз бях на 19 , мъжа ми на 28. Повечето ни приятели са над 28 год. и нямат деца и мислят, че рано сме станали родители. Имаме собствено жилище и други, които пустеят, но са наследствени! Това в което живеем си е закупено от него! Но има много хора, които  живеят на квартира и са доволни и щастливи! Това е един добър вариант, ако човек няма жилище или няма работа в родното си място 

ето и аз да споделя ..Аз съм на 32 г с три деца , на 5 г , 3 г и малката на 10 мес ....Моя мечи е на 28 г  та значи е станал татко на 23 г и не беше без да иска ....Почти сме си изплатили апартамента , които определено ни е малък .За сега се справяме ,а и бабите помагат с децата , а ние финансово .

Да, разчитали сме на колети като студенти в кошмарната 97/98г. , но всеки, който е бил студент в столицата и е от друг град, може би също е разчитал....Не се срамувам, че сме си отгледали детето сами, с колети, че мъжът ми учеше редовно инженерна наука и работеше, а аз с бебе, давах частни уроци в гарсониерата...Всичко това само ни сплоти още повече , даде ни безценен опит сега, когато имаме успешен бизнес, без да се самозабравяме.

А що се отнася до "оцеляването" на детето ни, не само, че се случи, но мисля отгледахме достоен човек , учещ в елитно училище, с няколко езика, но най-вече скромен и почтен в отношенията си към нас и приятелите си, ценящ и най-малките жестове...

Абсолютно подкрепям това, все едно сме извървели един и същ път...

Мъжът ми стана баща меец преди да навърши 28г.
Първи е в неговото обкръжение.
Но пък аз май имам впечатления, че доста мъже стават бащи преди 30, даже повечето.
Финансово никой не ни помага, макар, че живеем в апартамент на баба му и дядо му, без да олащаме наем.
Но скоро започваме ремонт на нашия(преписан му пак от баба) и сме теглили заем, който сами ще изплащаме и много се надявам да не изпадаме в лоши ситуации, в които да разчитаме на някого. На неговите родители не можем, ще са моите вероятно.Но дано не става такова нещо, в много, много краен случай бих помолила за помощ.
Лично аз съм готова да работя колкото е нужно. 
Имам добри и лоши примери около себе си, за всякакви по възраст татковци.
Хората ако се обичат, ако са амбициозни и трусолюбиви се оправят, дори в началото да е трябвало да разчитат на някого.

Е, защо пък мъжете да са по-големи от жените? Че и с няколко години? 
Моя мъж е по-малък от мен. 
Аз станах майка на 26 и половина, той - на 24 и половина. 

Май повечето млади татковци в темата са с някоя и друга година по-малки от майките на децата си. Ще се обърне стереотипът, че мъжете обикновено са по-големите. 

Защо преместиха темата в "Татковци"? Вярно, че има "татко" в заглавието, но анкетата и първи пост е към потребителките-жени. Представям си как шепата татковци в този форум отварят темата в техния раздел и четат "На колко години партньорът ви стана баща?" 

E, ако на 45 стане баща, то когато тийна се разбесува, таткото ще е на около 60-пенсионер.Като манталитет и разбирания ще са на светлинни години един от друг.Едно е да имаш тийн на 40-45, като си "пораствал" заедно с него, друго е да го имаш на 60.
Мъжът ми:първи син на 24, втори на 30.Разлика няма, винаги е бил всеотдаен, отговорен и любящ баща.

това е добра  помощ , оценете  я . 

Нямахме жилище - ни той, ни аз. Родителите ни живеят в тристайни жилища, ние си живеехме на квартирка - гарсониерка. После си купихме. (бяхме на по 21 като забременях, на по 22 родих).
Не са ни плащали нито наема, нито сметките, нито кръчмите.

Живот и здраве, след 2-3 месеца ще имаме още едно дете. Все по-добре се справяме .

Два дни след като навърши 25 стана татко.
Имаме собствено жилище от няколко месеца (преди това бяхме на квартира), мъжът ми работи на две места и се грижи отлично за семейството. Това по повод на изказването дали 25-годишните татковци са финансово независими и живеят отделно от родителите си.

  Несериозно ми звучи , мъж преди 30 да става баща . Нито емоционално , нито морално а още повече материално може да бъде подготвен за такова важно събитие , което ще промени живота му , ще спре съботните запои ,дори излизането след работа за по час , два ще е мираж .И преди да се нахвърлите със светли примери , как някое хлапе на 23 , 24 е бил баща на годината , само да кажа , изключения винаги има , аз говоря за общия случай 

А на мен ми звучат несериозно такива изказвания 

Майко мила.
Преди 30 моят точно мъж защо да е неморален, като е създал дете?
Това ми бяга.
Материално беше подготвен, и двамата имахме трудов стаж, изградени навици и прилична заплата. Той-по-добре в това отношение от мен.
Събитието-дете-не промени живота ни в онзи момент. Аз просто останах една година вкъщи, а той си продължи както ходенето на работа, така и излизането с приятели. Аз също съм излизала с приятели, редували сме се. Излизането след работа за по час-два беше задължително, а не мираж. Особено, ако уцелиш и лятно бебе, по бирарии в парка е пълно с приспиващи деца татковци на по бира.

Изобщо не съм съгласна с подобни генерализирания:
1. Емоционаланата зрялост не е функция на възрастта. Много са "светлите" примери и за инфантилни мъже на 30-40-50....
2. Що е то "МОРАЛНА зрялост"?
3. ...И материалното благополучие не е функция на възрастта....

Като допълнение, към абсурдността на горецитираната генерализация ,да припомням ли за намножилата се в последните години порода мъже "Христо Сираков"?!

И аз ще коментирам този пост  


И аз да попитам какво е морално? Той беше на 27-28 г., живеехме заедно от 7 г., 4 в брак. Смятам, че е предостатъчно, за да съм преценила има ли морал.
От 10 г. живееше сам и работеше, междувременно завърши висше образование.

Относно запоите и излизането след работа - това е до характер. И ако съвпадне с този на жена му ще си се редуват и ще им е екстра. Не са едно и 2 семействата, които след работа ходят някъде, а другият гледа децата, на следващия ден пък ролите са разменени, в събота излиза единият, в неделя другият. Какъв е проблемът?
Въобще няма връзка това с възрастта, и на 20, и на 30 и на 50 има такива, които го правят всеки ден, както и други, които никога. Ние като студенти не сме се спирали, всеки ден сме били на купони след лекции и работа. После разредихме до почивните дни, сега само в събота или петък. Но сме двойка, която обича да го прави заедно. Бях на 19, той на 22, когато заживяхме заедно и за 18 г. нито веднъж след работа не е ходил на друго място, освен вкъщи, ако има оферта за ходене някъде винаги ми се обажда да решим ще ходим ли. Както и никога не е проявил желание да ходи на запой без мен. Ако обстоятелствата не го позволяват - каним гостите вкъщи. Все пак сме големи хора, пиянските изцепки от тийн годините са ни далечни.

Мисълта ми е, че ако си избереш човек, с когото не си пасвате, няма как да чакаш да се промени. Тези, които предпочитат колегите си след работа и само приятелите в събота са си такива. Не казвам, че са лоши, просто са такива. И е голяма грешка да се обвържеш с човек с подобен характер и да се опитваш да го променяш.

То, един мъж ако на 25-30 още не е узрял емоционално и морално, и на 130 няма да узрее.    
"Тийновете" на 30 си остават "тийнове" и на 130.
Опит и наблюдения.

По-голяма глупост отдавна не бях чеЛа. Ако не искаш примери за супертатковци под 30, мога да ти дам такива залепени за полата на мама пък са над 30.

Аз говорех за общия случай, мнозинството е такова, иначе и моят мъж е с година по-малък от мен .
Май наистина ще се окаже, че младите татковци в по-голямата си част са "преждевременно узрели" и забърсали по някоя кака  Това в кръга на шегата де...

Това пък със запоите ми е много странно - ми има хора, които не обичат да излизат на шумни, задимени и блъскани с народ места... С моя мъж не сме се уцелили в това отношение, той си пада домошар, аз съм повече по излизанията и всеки уважава избора на другия. Нито аз го карам да ходи с мен по клубове, нито пък той ми забранява да излизам и да си правя купона, когато реша (рядко се случва, но като имам желание, го правя). Така и проблемът с гледането на детето се решава, а ако се случи да излизаме някъде двамата вечерно, го даваме на баба и дядо да го гледат за една нощ.

С ММ запивахме като ученици, не бяхме двойка, пиянски изцепки и по 3 дни с главоболие. До 18. От както стана на 18, мм се е напивал 3 пъти - на бала, като се роди синът ни и една вечер, по приятелски. Последните две са за близо 7-те ни години съвместен живот. Не изпитва нужда, по принцип не пие, дори когато има рожден ден.

Защо смятате, че щом вие сте заобиколени от недорасляци, емоционално незрели или пропаднали мъже, които на 30 са неспособни да се грижат са себе си, камо ли за друго човешко същество, всички, "масата" мъже са така??? Изобщо не е така, просто средата ви е кофти.

Няма лошо да си неспособен, но не казвайте, че другите са така. Не са, само вие сте така.
Другите си се справят прекрасно, макар и да не ви се побира в представите.

+1
Хората са различни, не разбирам как може да се обобщава.

не мисля, че си права ... всичко е въпрос на обкръжение 

Eто , моя е изключение 
да видим колко изключения ще се появят още