Моля дайте ми съвет...........

Не се шокирай от това.  Вие имате право да си искате бебе. Така и така ще пропуснеш раждането, защо да пропускаш и всички ония вълнуващи моменти до една годинка!!!  но пък ако това е твоята възможност - не се отказвайте! И на една годинка не е голямо!!! Е не е като бебе, но ще е ваше и ще го обичате повече от всичко на света!

Ani** , поздравявам ви за решението. Процедурата по осиновяването  изисква изготвянето на документи,изследвания  и изобщо процедури(чисто юридически и не само) , които не позволяват да осиновите такова малко бебенце.

Иначе и ние сме от тези, които искат детенцето да е възможно най-мъничко, за да се насладят на всички моменти от неговото израстване и за детето е добре, но... В началото сте още, попаднали сте  на точното място, не се притеснявай да питаш и да се интересуваш.

Ще видиш как с течение на времето ще разбереш много неща, ще се подготвиш да бъдеш родител и ще усетиш как детето ти е близо до теб и те чака... независимо на каква възраст

Виж всички деца, които ти предложат. Веднага ще познаеш ТВОЕТО. Вероятно няма да е всичко това, което си описала в документите. Ние искахме момче около 2-3 годинки, а се оказа, че нашето е момиченце на 2 месеца, докато минат процедурите то стана на 4 месеца. Веднага се познахме. Сега е на 3 год. Даже не съм мечтала за толкова много любов /да дам и да получа/.

Няма знечение, колко ще чакате. Някои чакат много, други малко. Вашето дете ще си дойде при вас.

Просто жената ви е посъветвала така, за да имате по-голям шанс да стане по-бързо.
като си прецените - аз бих писала ДО една годинка, което вкл всички бебета от 1месец до 12 месеца, нали?
А както казват знаещите - като го видите ще го познаете.
И за да не се травмираш - не е се задълбавай на възраст, а на това какво искаш да е бебето и за теб ще е по-лесно и е по-нормално да мислиш за това, а не колко голямо да е - и на 6 и на 10 месеца да е - ще има да тичаш, трополиш и да се чувстваш мама! 2-3 мръсни памперса по-малко не са болка за умиране ,стига детето ти да е живо и здраво.
успех! И помисли добре - ако пишеш до 3 месеца диапазона ти се стеснява невероятно мнео! Може да чакаш дъъъло време, но пък може и късмет да имаш.

Във връзка с това - да питам - ако решиш да ПРОМЕНИШ нещо по подадените документи - имаш ли ПАРВО?

Да, имаш право и често се случва.

Правилно те е посъветвала с писането -до една година!!!Так диапазона на търсенето е по-широк и шанса да се открие подходящо дете е  по-голям!Има семейства ,които чакат с години,подготви се и за дълго чакане!Дай Боже да стане бързо при вас!Поздравления за решението да си осиновите детенце

Здравей.Относно тревогите ти както са ти казали по-горе това за бели ядове.
Естественно е да искаш детенцето да е колкото се може по-малко.
Ние бяхме писали до 1 год.Когато видяхме за пръв път нашето момченце беше само на 10 месеца.Докато оформим документите беше станал на годинка.Но даже и на годинка най-хубавите моменти ни предстояха.Пред нас направи първите си крачки,пред нас каза първата си така чакана думичка "мамо"
Имай предвид обаче,че колкото по-малка възраст пишете,шансът ви да ви се обадят е по-малък.Но нищо не се знае.Всичко си е до късмета.
Пожелавам ви успех.

Едно не мога да разбера.Тук всички пишете, че се чака дълго за да осиновиш детенце, че е трудно.Толкова много изоставени дечица има, къде отиват те, какво става, че желаещите толкова чакат и ходят по мъките?Нещо не мога да си го обясня това и ми намирисва на нещо нередно от страна на домовете, родилните и тези за отглеждане, също така на разни търговии.Дано не съм права и причините да са други, но това ме мъчи от години........

Много често съм си задавала същия въпрос, marypopins, и един от отговорите е, че много от децата по домовете са с неуредени документи - няма отказ от родителката. Това е не по-малко престъпно, както и другото за което намекваш, а то неминуемо съществува............

Отправям един апел към всички вас-майки осиновителки и осиновени и т.н.Много си говориме и биеме в гърдите, пощиме най-различни теми, но за мен най-важната и съществена е тази да направиме нещо, нещо съществено за промяна на законодателството в тази насока.Трябва да се уреди нормативно този въпрос.Като се оставя дете да бъде оформено документално така, че да има конкретен срок през който ако не бъде взето от майка си автоматично да може да бъде осиновено.Не може тази безкрайност да се толерира.Има още много неуредици, които няма смисъл да описвам-всички ги знаеме.
Аз съм юрист и съм готова да участвам в сбирки, на които да обсъдиме тези въпроси и да предприемеме нещо за промяна на закона.Има резон, не е невъзможно, просто трябва да се тръгне отнякъде.Стига само празни приказки.
Толкова много семейства има, които ожидат да станат родители, да не говориме колко деца остават цял живот по домовете точно заради тези неуредици.
Приканвам ви чрез бао, като една легитимна организация да се събереме и да направиме нещо наяве.................Стига чесане на езиците

Мери Попинз,аз съм първата,която заставам зад теб!Чакам от цяла година някой да ми се обади за едно 2-3 годишно момиченце.Ми нямало....Системата е отвратителна!Ако искаш пусни нова тема за да се включат и другите по-бързо.Говорила съм с Лавендер от движението на българските майки.Те също имат намерение да се борят с неуредиците по въпросите на осиновяването. 

наистина ще пусна тема, защото аман от това "те искат." и "ще направиме, ще видиме.........."Крайно време е, в кой век живеем.На жена, изоставила дете се дават дори пари от държавата.За какво питам аз? Не са ли по-нужни на тази, която ще го вземе за отглеждане, не че тя е умряла за парите на който и да било, но принципно? Хем го зарязала, хем срок и се дава да помисли, ами срока му се казва срок, защото има някаква крайна фаза, а в нашето законодателство трябва да му се вика безсрочно, тъй като на практика така се получава.В крайна сметка какво-дават на всяка безотговорна личност да захвърли детето и да измива гузната си съвест години наред с това, че не е положила подпис и всеки един момент може да си го вземе обратно.А това как расте, живее и се изгражда психически като характер това дете никой не го е грижа, да не говориме за чакащите и желаещи да отгледат такова нещастно създание...................

Мила Ани, не съм много наясно, но зная, че доходите и жилището са много важни.И така трябва да е все пак, важно е да имате и двамата постоянна работа също. Но пък до нас има едно момиченце, осиновителите са под социалния минимум, просто трагично бедни, е какво като имат жилище.Освен това майката е регистрирана шизофреничка и алкохоличка..............................къде са гледали и какви са им били критериите не зная.Подавала съм стотици сигнали, водила съм детето в Пирогов след поредния побой от майката и нищо, дори съм пробвала и от служебно положение да натисна социалните да направят нещо, но не би...............трагедия пълна и за жалост вече е късно, детето е с трайни увреждания на психиката от всичко това.
Пиша това, защото изискванията явно са толкова различни и според човека, а може би и според рушвета, че не зная отговора..........Успех 

За това ли влезе, да се заяждаш с мен? Както виждам не си отговорила на Ани, а явно си на ти с темата.
Не мога да разбера злобата и лошотията на някои персони.Какво лошо в това, че искам морално да подкрепя тази жена? Единственият начин по който си обяснявам това грубо отношение е, че зад анонимността се крие социален работник, който не си върши работата и се дразни от ИСТИНАТА, която съм изписала.....................накрая ще помоля да не се занимаваш с мен и написаното от мен, не е отправено до теб и като не можеш да отговориш на жената, задала въпрос, то просто не пиши..............

Наистина не разбирам какво е това озлобление.Напишеш нещо съвсем чистосърдечно или изразиш мнение без да ангажираш никого с него и хоп-някой те подхваща с обиди и т.н.
Извинявай, че така ти съсипваме темата.Няма да отговарям повече дори и да има реплики.Успех утре и ще стискам палци всичко да е наред и да се приберете трима в къщи 

Мила Ани, недейте да се притеснявате от доход или материалнто положение. Безспорно има значение какъв дом ще предложите на едно дете и как ще го гледате. Но не това е определящо. За съжаление въпроса с рушветите е много тежък. За съжаление новата процедура като че ли "оскъпи" осиновяването. Но има и голяма доза късмет. Ако вашето детенце е вече родено и ви чака някъде, вие непременно ще го намерите. Няма случайни неща, повярвайте ми. Преди около пет години, котаго ние със съпруга ми направихме първата крачка към осиновяване -подаване на молба ( тогава процедурата беше по друг начин), в същия ден е родено и нашето дете. За щастие ние я взехме на 2 месеца. Но същото се случи и със семейство - в интерес на истината с не високи доходи и живеещи в гарсониера, детето е било родено около дата на първите крачки по тази тежка пътек - те го взеха около 8-10 месечен. Желая ви много късмет, търпение и силна вяра.

Ани превърни минусите в плюсове:
- имаш ЧАСТЕН бизнес - не зависиш от някой друг, а от себе си и от труда ти!
- сега НЯМАШ лично жилище, но пък ще получиш в НАСЛЕДСТВО и имаш със сигурност - това на майка ти - занеси пълното й съгласие да го припише на теб или поне съгласие да живеете с бебето там /или не го носи, но ако стане дума го кажи/;
- пенсионирана си по болест - имаш ТВЪРД доход - пенсия, не голяма, но пък ТВЪРДА и никой никога няма да ти ея спре + твоите доходи - не е нещо зда пренебрегване;

Така, че не се шашкай. Имаше тук някъде тема за нормативните документи - седни и прерови страница по страница форума и прегледай заглавията на темите - ако някое ти заприлича на твоя въпрос - отвори и чети. Имаше много теми по въпроса - просто порови.
Успех и мисли позитивно, а не със страх - просто съм сигурна, че всеки недостатък може да бъде превърнат и в плюс ако му потърсиш положителната страна.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19363.0 Нормативни документи
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19274.0 извлечение от семейния кодекс
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=34132.0 някоалко въпроса за осиновяването
има и др - рови

Е, добре де, не може ли малко да поокрасите нещата. Например, че майка ти живее в момента с вас, само в очакване на събитието, а пък веднага след като дойде бебето тя ще си отиде на село или при сестра си или някъде другаде, а вие сте готови във всеки един момент да започнете ремонт на нейната стая да се превърне в детска. Няма кой толкова да проверява къде живее сестра й. Истината е, че при мен нещата стояха точно така. Просто майка ми я нямаше при всички огледи на апартамента. Само няколко ролки тапети и така ...

просто е късмет и до соц.работник май
ама възраст 3 месеца си е невероятно малък период и да са уредили нещата на бебе ДО 3 месеца е просто ... ми не знам - направо се обричаш на провал - лично мое мнение - пиши поне годинка - не бой се, не те привързва смяната на мръсни памперси...

Ani** мисля, че умишлено са го направили така, защото е имало инциденти с много малки деца, от неправилно хранене от осиновителите и т.н. Поне така съм чувала, затова на мен ми звучи логично. Според мен няма значение на каква възраст е детето. Аз лично искам да е около 1-2г. Вече си имам свое бебе и не мисля, че ще изпусна кой знае какво. А най веселото започва към 1г. не се притеснявай. 
Дано ТЕА се включи тя е социален работник и ще може да ти отговори най точно и компетентно.

Тinka ,това с инцидентите с неправилното хранене звучи най-малкото несериозно.Нали не мислиш че една майка е по добре подготвена за храненето на детето си само защото го е родила а друга която е осиновила  е по неподготвена.Аз не мисля така.Според мен не дават дечица преди навършването на 3-4 месеца защото все пак е нужно време да им се изготвят нужните документи/нали всяко детенце също си има досие/освен това му се правят някои задължителни изследвания и ваксини а това също отнема време.Нашата соц. работничка ни обясни ,че някои заболявания кото глухота,слепота могат да се установят едва след 3-4 месец .Та си мисля ,че това са част от причините да не ни дават новородени бебета а не защото не знаем как да ги храним и евентуално  бихме ги уморили  от неправилното хранене 

Също така, не всички майки след раждането дават писмен отказ, или се бавят и не го дават веднага , започват служебни дела и така минават няколко месеца.

Да не говоря наизуст, но май има доста такива дечица по домовете, които са с неуредени документи. Има и такива, на които служебно им дават и имена...щото и това си нямат.

Не съм социален работник, психолог съм

Ани, за доходи и жилище не се притеснявай - каквото е, такова. Ако решаваш да доукрасяваш нещата, внимавай много - за да не те хванат в лъжа. Това може да ти изиграе лош номер, ако не е координирано с бабите или там с хората, които ще намесиш.

За социалния работник - да, до късмет е

За възрастта на детенцето - след раждането на бебето, когато майката решава да го даде за осиновяване, постъпва сигнал и социалне работник отива при нея в болницата да я убеждава да не изоставя детето си - парви се превенция. Ако тя все пак е категорична, се прави социален доклад - изготвянето му отнема време. На майката се дава определен срок да размисли, Всичко това отнема време. а
И както момичетата са ти казали, като пишеш по-голяма възраст и ВСИЧКИ РЕГИОНАЛНИ ДИРЕКЦИИ, си увеличаваш шансовете.

Желая ти много късмет

Ани, в кой район си, от кои социални имам предвид зависи? Под район Красно село имах позната, която напусна, но все пак е с позиции все още и може да се говори с нея..

Да ти кажа не съм много запозната и информирана, но това съм чувала. 

Ани, спокойно

Процедурата не е чак толкова тромава. Организирате се, подавате всички документи и ви входяват молбата за осиновяване. След тази дата, до три месеца ще бъде направено социалното прочуване - минимум три срещи със социалния работник, една от които ще е у вас. Ако в отдела имат психолог, една или две от срещите ще бъдат в присъствието на психолога. След като минат и трите срещи, социалният работник изготвя доклада, имаш право да го прочетеш и всичко отива в Регионаланата Дирекция по местоживеене.

След това в моя опит, ако си писала ВСИЧКИ РЕГИПОНАЛНИ ДИРЕКЦИИ и малко по-широк диапазон за възраст, май-вероятно до девет месеца (една бременност ) ще имате детенце

Много късмет - и ако имаш още въпроси, питай

Да, Ани, съветвам те да впишеш в молбата ВСИЧКИ регионални дирекции - така нещата стават по-бързо!

Ани, в закованите теми има примерни препоръки, но те са само формални, предполага се, че ще ги пишат ваши приятели. В този смисъл, може да по-свободен текст. Отпусни се и по-спокойно. Жената се научава на търпение докато чака детето си. Е, ние не ги износваме, но си знаем каква тръпка е

Ани, препоръките са лесна работа. Две или три ваши приятелски семейства (не е задължително да са семейства), с всяко от които впоследствие социалният работник ще се срещне, пише впечатленията си за вас. Обикновено хората са мого искрени - разказват от кога ви познават, защо ви ценят, какво им е направило впечатление през всичките тези години приятелство, ей такива неща. Няма някакви критерии, по които да се пише препоръката - естествено, най-добре е, когато е написана от сърце

Ние купихме такива /за работа/, но май са излишни защото всеки специалист си дава отделен документ. Успех!!!

Здравей Ани.Ние също бяхме записали че искаме момиченце до една годинка.Искахме да е възможно най-малко, но въпреки това да е минало всички изследвания.Когато получихме писмо,че сме одобрени за осиновители на детето......,тя беше на 4 месеца.Видяхме я и докато изготвим отново всички необходими документи,че на старите им беше изтекъл срока....Вземахме я вкъщи на 13.09,когато вече бееш на 6 месеца.Сега на осми март нашата кукличка стана на 2годинки.
Желая ти щастие и скоро да станете родители.

ЗДРАВЕЙТЕ КАЗВАМ НА ВСИЧКИ!ДНЕС Е МНОГО РАДОСТЕН ДЕН ЗА НАС 
Днес си пододохме документите за осиновяване-и ни казаха че другата седмица ще ни назначат социален работник.
кажете ми -мами ,който сте минали по този път-адвокат ще ни трябва ли,и как протичат срещите със социалния р-к.?

не трябва адвокат на този етап (според мен и на по-нататъшни етапи)

социалният работник ще ви задава въпроси за всичко, което ще му помогне да ви създаде социален портрет - за него вие сте непознати хора,ще посети дома ви, за да види при какви условия ще отглеждате детето

бъдете максимално естествени и откровени, бъдете позитивни

гледайте на всичко, което се случва  с търпение, вие и бъдещето ви дете вървите един към друг, вместо да си родите дете, вие изчаквате процедурата по осиновяване за да се срещнете

...успех

Здравейте!Наи -накрая дойде и нашия ред .Запознахме се с нашия социален работник,онзи ден ходихме на обучение эа кандидат осиновители и днес чакаме социалния работник да ни посети в къщи.
Малко по малко нещата се подреждат.

Знаех си!  С теб сме!!!

много вяра, търпение и положителни мисли!

стискам палци и

Стискам палци и аз, успех от сърце!!!

Благодаря ви за подкрепата! Срещата в къщи със социалния работник мина много добре-даже мога да кажа- Чудесно.Другата седмица ще се среща и с нашите препоръчители.Толкова много се радваме-направо нямам думи да ви опиша ....

хайде да ни зарадваш и с едно детенце! в най-скоро време!

Много късмет и да се отварят вратите леко пред вас, за да стигнете по-бързо до оная врата зад която ви чака вашето дете!

С вас сме! 

Ani**, нека всяко преодоляно от вас стъпало вдига нивото на щастието и в момента на осиновяването то да бъде най-пълно! Пожелавам много късмет на семейството ти!

Мила Неизвестна, пиша ти тук, защото не си регистрирана и няма как да ти пиша на лични. Разполагам с доста информация за адаптацията на по-големите осиновени деца и евентуалните проблеми, които това би породило. Ще се радвам да ти помогна с каквото мога - пиши ми на лични съобщения.

Мила Неизвестна, няма никакво съмнение, че Теа ще ви даде най-добрите професионални съвети, от които много често сме се възползвали и сме й благодарни за нейната безкористна и всеотдайна помощ.По времето когато осиновявахме нашия син информацията също беше безкрайно оскъдна , тогава изобщо не се говореше публично за осиновяването.Във ваша подкрепа ще публикувам една история, макар да знам, че по принцип тук не й е мястото:

                        ТЯ  НЕ  МЕ  ИЗОСТАВИ

                                   Тя не се предаде нито веднъж.
                                   Моята майка е моят герой.
                                                    Кимбърли Ан Бранд

      Лежах на пода, ритах бясно с крака и крещях, докато не ми пресъхна гърлото - и всичко това, защото жената, която ме гледаше като свое дете, ме помоли да прибера играчките.
      - Мразя те - пищях аз. Бях на шест годинки и не разбирах защо съм така озлобена.
      От двегодишна възраст ме гледаха все чужди семейства.
Истинската ми майка не била в състояние да осигури необходимите грижи както на мен, така и на петте ми сестри. Нямахме си татко или някой друг, който да се грижи за нас, и затова ни бяха изпратили в различни домове. Чувствах се самотна и объркана. Не знаех как да кажа на хората, че сърцето ме боли. Гневните изблици бяха единственият начин, по който изразявах чувствата си.
      Тъй като изобщо не слушах, тогавашната ми майка накрая реши да ме върне в агенцията за осиновяване, както беше направила и предишната. Мислех, че съм най-отблъскващото момиченце на света.
       Тогава срещнах Кейт Маккан. Бях на седем години и живеех с третото си семейство, а тя дойде на гости. Когато ми казаха, че Кейт не е омъжена и иска да си осинови дете, дори и не помислих, че ще избере мен. Трудно можех да си представя, че някой ще иска да живее с мен завинаги. Същият ден тя  ме заведе в една ферма за тикви. Хубаво си прекарахме, но не вярвах да я видя отново. След няколко дни в къщи дойде една жена от социалните службии и каза, че Кейти иска да ме осинови. Попита ме дали имам нещо против да живея с един родител.
       - Искам само някой да ме обича - отвърнах.
       Кейти дойде на следващия ден. Обясни ми, че формалностите по осиновяването ще отнемат около гидина, но мога скоро да се преместя при нея. Бях едновременно развълнувана и уплашена. Та ние въобще не се познавахме. Чудех се дали ще си промени мнението, като ме опознае.
        Тя долови страха ми.
        - Знам, че са те наранили - прегърна ме тя. - Знам, че си уплашена.  Но ти обещавам, че никога няма да се разделим. Вече сме едно семейство.
        Изненадах се, като видях сълзи в очите й. Прониза ме мисълта, че и тя е самотна като мен!
        - Добре, мамо - отвърнах.
        През следващата седмица се  запознах с новите си баба и дядо, леля, чичо и братовчеди. Беше едновременно  странно и хубаво  да се виждаш с непознати хора, които те прегръщат така, сякаш вече са те обикнали.
       Когато се преместих при мама, за първи път попаднах в собствена стая. Вътре имаше тапети, покривка за легло в подходящ тон, старинна тоалетка и голям гардероб. Със себе си носех само няколко дрехи в кафяв хартиен плик.
       - Не се безпокой - каза мама. - Ще ти купя много нови хубави неща.
        Вечерта заспах с мисълта, че съм на сигурно място. Молех се да остана там завинаги.
        Мама правеше много хубави неща за мен. Водеше ме на църква. Позволи ми да си взема домашно животно, учеше ме да яздя и да свиря на пиано. Всеки ден ми казваше колко ме обича. Но това не беше достатъчно да унищожи насъбралата се в мен болка. Всеки момент очаквах да си промени мнението. Мислех си: "Ако  се държа достатъчно лошо, ще ме зареже като другите".
        Ето защо се опитах да я нараня преди тя да успее да нарани мен. Карахме се за дребни неща и ако не станеше моето, се вбесявах. Тръшках вратите. Когато се опитваше да ме спре, аз я удрях. Тя обаче нито веднъж не загуби самообладание. Прегръщаше ме и ми казваше, че въпреки всичко ме обича. Когато избухвах, ме караше да скачам на батут.
        Мама много държеше да си пиша  редовно домашните, защото откакто се преместих при нея, започнах да изоставам в училище. Един ден гледах телевизия, а тя влезе и спря телевизора.
         - Първо си напиши домашното, а после можеш да гледаш телевизия - каза тя.
          Това ме изкара извън нерви. Грабнах учебниците и ги запратих в другия край на стаята.
           - Мразя те! Не искам да живея повече тук! - изкрещях аз.
           Очаквах да ми каже да си събера багажа. Когато това не стана, попитах:
            - Няма ли да ме върнеш в агенцията?
            - Не ми харесва как се държиш - отвърна тя, - но никога няма да те върна. Ние сме семейство, а в едно семейство хората не се изоставят.
              Тогава ми просветна. Тази майка бе по-различна, тя нямаше да ме зареже. Наистина ме обичаше. Разбрах, че и аз я обичам. Заплаках и я прегърнах.
               През 1985г. мама официално ме осинови и всички отидохме на ресторант да отпразнуваме случая. Хубаво ми беше да принадлежа на някого. Но все още се страхувах. Нима наистина съм намерила майка, която да ме обича завинаги? Гневните ми изблици не спряха изведнъж, но с течение на месеците намаляха.
              Днес съм на 16 години. Имам много добър среден успех, кон на име Дагърс пойнт, четири котки, куче, шест гълъба и една голяма жаба, която живее в басеинчето в задния двор. Имам и мечта: да стана ветеринарна лекарка.
             С мама обичаме да вършим много неща заедно, например да пазаруваме или да яздим. Усмихвам се, когато някой каже колко си приличаме. Никой не вярва, че тя не е моята истинска майка.
             Сега съм по-щастлива, отколкото някога въобще съм си представяла, че е възможно. Когато порасна, искам да се омъжа  и да имам деца, но ако това не стане, ще си осиновя дете като мама. Ще си избера някое уплашено, самотно момиченце и за нищо на света няма да го изоставя. Толкова съм благодарна, че мама не ме изостави.

                                                                 Шарън Уитли
                                                               Из списание "Уомънс уърлд"

Пожелавам Ви много търпение и със сигурност ще се справите. Успех!

Диди, прекрасна история... От опита ми мога да кажа, че невероятно точно описва чувствата и преживяванията на осиновеното дете:

- страхът отново да не бъде изоставено, който мотивира голяма част от поведението му

- неистовият копнеж за любов, противопоставян на усещането "Кой би могъл да ме обича точно мен?"

- провокативното поведение "Мразя те, не искам да живея повече тук" ("Ще те предизвиквам отново и отново, за да видя докога ще ме обичаш")

- защитната реакция "Ще те нараня пръв, преди да ме нараниш ти" или "Ще си тръгна пръв, преди ти ме изгониш", защото "Как ще преживея поредната раздяла, поредната загуба?"

- силното желание за контрол на дребни неща в ежедневието - осиновеното дете иска да знае, че може да контролира живота си, тъй като се чувства безпомощно от факта, че някой друг се е разпоредил с живота му от самото му начало. Когато дететое осиновено на по-късна възраст, това желание е още по-силно - тъй като, както в историята, детето е преживяло много повече привързаности, раздели и загуби.

- гневните изблици са типичния начин, по който детето дава израз на бушуващите емоции в малката му душичка, естесвения начин, по който отреагира на напрежението

и най-важното - поведението на МАМА, която знае всички тези неща, която не се поддава на провокациите, която е последователна във възпитанието и прави всичко с много, много любов... И търпение. Защото "Хубаво ми беше да принадлежа на някого. Но все още се страхувах. Нима наистина съм намерила майка, която да ме обича завинаги?"...

Диди, тази история е много поучителна. Благодаря ти, че си я поместила тук за нас. За мен тя е полезна една йота повече. И ме успокоява с една йота повече. Важно е да има поне един човек, който да те обича и въприема такъв какъвто си, а не двама в чувствата на които не си сигурен.

каквото и детенца да осинови човек,все е прекрасно,но аз мисля,че е добре детето да е поне на 6 месеца,защото тогава се разбира вече дали няма здравословни проблеми.какво по-хубаво от това да имаш здраво дете!

Много хубава и поучителна за нас осиновителите история е намерила Диди. Надявам се, че случаите на разсиновяване в България не са чести - българите не са свикнали да се отказват от нещо, пък и като си вложил толкова мерак и емоции, преминал сума ти изпитания, последното нещо което може да ти хрумне е да се разделиш с "твоето" детенце. Хората които са си родили свои деца си имат много по-големи грижи и кахъри с тях, но на малко им хрумва въобще да ги зарежат .... някъде ...

ДНЕС НИ БЕШЕ ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА СЪС СОЦИАЛНИЯ Р-К ,ПРЕЗ ИДНАТА СЕДМИЦА КАЗА,ЧЕ ВЕЧЕ ЩЕ СМЕ В РЕГИСТРИТЕ-И ЩЕ ЧАКАМЕ.....

Ами честито!!!! Много късмет и щастие в начинанието!      

Стискам ти палци.Много късмет и положителна нагласа.И ние сме отскоро в регистрите и ние сме в очакване...

успех! дано скоро пишеш с новини...

неизвестна,чакат те още много проблеми с толкова голямо детенце,тук в по-стари теми сме споделяли за проблеми и трудности!Трудно се преобразява детенцето и бавно се адаптира към новите условия и порядки на семейният живот!Ако ми пишеш на лични с конкретни въпроси или проблеми ще ти отговоря с удоволствие!Трябват ти много,много търпение и здрави нерви!Но си струва   
Ani**   скоро да се похвалиш,че сте на среща с детенце!!!

Здравейте отново!Получихме одобрително писмо с което ни уведомяват че сме включени в р
егистрите за осиновяване.Отук нататък ни остава само да чакаме !

Чудесна новина Скорошно да е обаждането,което ще сложи край на чакането и притесненията ви

Аni**, пожелавам ви много късмет и скоро да изпитате щастието да сте родители!

Много се радвам, чакам с нетърпение да се похвалиш като мама. Успех от сърце 

Благодаря ви много!И ние чакаме с нетърпение нашето слънчице.

Здравейте !Ние септември месец получихме писмата от всички регионални дирекции-и сега сме в процес на чакане-за първа среща.Нямаме търпение кога ще ни повикат!

Здравей,  Ani**! Скоро се пиках какво става с вас... Но се радвам, че колелото се е завъртяло и се надявам, че скоро ще се получи и при вас ще изгрее слънчице! Стискам парци и чакам с вас! 

Нямаме тарпение да изгрее слънчице и при нас.Ще ви даржа в течение на нещата.