Ако съм усмихната след 5м ще се сетя за нещо и ще ревна или ще се натъжа. Въпроса е там, че съм тъжна и рева за неща, които аз съм си набила в главата или подозирам...нищо съществено! Накрая винаги се успокоявам като гледам от добрата страна на нещата, но не след дълго пак се сетя и пак садна. Попринцип съм голям непукист, но не знам какво ми става.
Сякаш не съм аз...яко се вкарвам във филми. Пубертета ли ме тресе... не знам! Но искам това да спре...като се замисля...аз съм на 14...живота ми е още приказка...нямам сериозни проблеми...тепърва ще имам! Затова не искам да се измъчвам за глупости. Често садвам, защото малко се откъснах от социалния живот...до 5 клас си излизах с компания бях навън по-цял ден, но малко се вманиачих по анимета и не излизах от вкъщи цяло лято...зяпах в компютъра по цял ден...прекъснах и приятелства и всичко...сега с хората, с които бяхме неразделни сме на едно здрасти. Та въпросът ми е от пубертета ли е? Кога ще отмине? Посъветвайте ме как да се справя с тази депресия или каквото там е. Благодаря!