ЧЕТВЪРТОКЛАСНИЦИ, успех в пети клас!

Рядко пиша по принцип тук, но да се включа.

Искрено се радвам за всички приети, където искат деца.

За моето имам "вина" и аз- можеше да съм по-настоятелна що се отнася до подготовката му, но не държах на всяка цена да влезе в СМГ. В даден момент и то се отказа с мотива, че няма увереността да пътува само до там. Както и да е. Искаше да учи в математическа паралелка в училище в нашия квартал. Влиза се, за разлика от СМГ, само с един изпит. Е, на него се провали тотално. Само три дни по-късно имаше 60% по-висок резултат на пробния тест и чудесна състезателна година.
Драмата беше невероятна. Още си ближе раните, мен също ме е яд, но само донякъде.
От есента ще учи в паралелка с шест часа математика, английският е на ниво Flyers- все пак в училище имаха по 12 учебни часа английски седмично. Поиска да учи и френски във Френския културен институт. Матурите с пълни шестици. За една година пътува два пъти в чужбина с ансамбъла. Тренира редовно и усилено. Дете, с което мога да се гордея, ако и да не учи в СМГ.
Не ми е кисело гроздето, уточнявам за следващото, което ще кажа, но истерията около всякакъв вид математически паралелки, гимназии и пр. след четвърти клас ми идва повече.

Беше ми много интересно да изчета последните страници.
Деска, Mivan поздравления, че сте отгледали малки бойци, а не мамини синчета.  - много ми е нужна рецептата за това, нареждам се за нея.
SZA, мило ми е, че сте такъв екип с твоето хлапе, чела съм  старите мнения и разбрах или поне така си мисля какво имаш предвид под това лесно и трудно да ти се получават нещата, по скоро , според мен е  не на всяка цена. . Доволна си от настоящото си училище, разчиташ че детето ти и там ще получи достатъчно знания, затова и позицията ти е такава.
Облачна и Lulumba на 100% съм  съгласна

Тонита, като цяло са доста различни възгледите ни за отглеждане, възпитание и образоване на децата, така че не се учудвам, че сме на различни позиции. Мисля, че ключът към разликите е именно в подчертаното в черно – според теб едно дете на 10-11 не може да взима самостоятелни решения, а аз твърдо вярвам, че може.


Колкото до този въпрос:


Аз съм пример за дете, научило език без никакви школи и без родителска намеса. Дори два езика. Първият (английски) – научен изцяло самостоятелно от песни, книги, учебници и речници. Силна мотивация Вторият (испански) – научен в езикова гимназия, където лично аз, без никаква родителска намеса, съм решила да кандидатствам. Резултати на изпитите за езиковата – 5.75 по математика (нито един урок, само решаване на задачи от сп. Математика и сборници, самостоятелно и без майка ми да ми виси на главата, дори като я питах за някакви задачи, тя ме пращеше при една съседка да ми обяснява, че беше учител по математика, а пък майка ми в същото време държеше два изпита по висша математика) и 5.13 по български (ходех на курс в Класическата и развивахме темите там, но то тогава резултата на българския зависеше от това дали си зазубрил темите). Единствената роля на родителите ми във всичко това е била да кажат „Ами ОК, щом така искаш и си решила“ и ако има нужда, да ми купят сборници, учебници, или каквото е нужно. Ще кажеш – купили са ти учебници. Затова ще дам и друг пример – децата на братовчед на мъжа ми. Два броя, научили английски единствено от интернет и абсолютно сами (родителите не го говорят), без родителите им да са дали и стотинка за нищичко свързано с езика. Децата дори си говорят помежду си на английски – едното сега е студент, другото е в 10 клас. Родителите им не са се занимавали грам с тях, ама грам – не защото не ги обичат и не искат най-доброто за тях, напротив, просто хората са такива, оставили са децата си да се развиват самостоятелно и ги мързи в общия смисъл на думата да се занимават. И те успяват много добре. Момчето беше с награди по история и предложения да ходи в някакъв японски университет. Момичето програмира, а е на 16. За да успее едно дете в по-зряла (да я наречем) възраст, това е тръгнало още преди 10-11 г., че дори и преди това, като развитие на характер и качества. Затова пак повтарям, че има много случаи, в които е ВЪПРЕКИ родителите.

Manzhelka, никъде не съм противопоставила математиката и езиците директно. За сина ми отиването в СМГ би било отказ от езиците не поради невъзможността да се съчетават двете интелектуално, а поради липсата на време и възможности за логистика от наша страна. София е голям град и е трудно детето да се придвижва само за две школи по езици (например – защото за да поддържа и развива нивото си, това е неизбежно, в СМГ няма такова ниво на езика), на спорт и на училище (далеч от дома с поне две превозни средства). А ако трябва родител да го кара, трябва да напусне работа и само с това да се занимава. Освен това основното ми убеждение, че трябва да заложи на езиците (на този етап) повече, отколкото на математиката се корени не в противопоставянето на двете (както казах, имам мнение, че и двете му вървят), а в това, че с езиците му е много, много лесно, а за математиката трябва да решава повечко задачи (което му харесва, когато са до 10-15 до 20 броя, но ако са 50 или 100, дори няма да седне да опита). Той ще продължи да се занимава и с математика, разбира се – вече е записан на курса при Златилов в 5-ти клас (всъщност, бях го записала още в началото на м. юни).

Lulumba, много съм съгласна с написаното от теб. За съжаление наблюденията ми върху съвременния родител от средната класа е, че има много малко доверие в детето си и смята, че ако не се намеси, детето ще се провали. Аз вярвам, че не е така. Всъщност да вярваш в детето си е нещо, което му дава криле и само това може да постигне много повече от всякакви стратегии за постигане на конкретни резултати.

За да обобщя, че стана дълга дискусията, както каза наскоро една приятелка: „Ако трябва да полагам много усилия за нещо, не го считам за успех, а за резултат от усилията си. Ако нещо ми се получава лесно, това си е успех. Не вярвам в максимата 95% труд, 5% талант“

Последно, искам да изразя искреното си съжаление за дечицата, които не са приети там, където са искали по едно или друго стечение на обстоятелствата и ми е мъчно, че приемат това с тъга и като неуспех. Много се надявам да имат само поводи да се радват на постиженията си - независимо колко значими са те в очите на околните.

kasmet4e, благодаря. Аз пък много се радвам на твоето дете - браво! Доколкото си спомням, детето се справя чудесно без много натиск от твоя страна, което е супер и съм сигурна, че е попаднала на точното място за нея.

SZA, +1 !!!
Аз знам много добре три чужди езика - руски, френски и английски. Завършила съм френска езикова гимназия през 1996 година. Тогава освен на основния език, много се държеше и натискаше и на втория чужд език. На частни уроци и алианси НЕ съм ходила. Просто ми е било ВАЖНО да ги науча, много учих и много четях книги от Френския културен институт. Това е.
После в местоработите ми доста ми се е налагало да водя кореспонденция с чуждестранни лекари /французи и италианци/. Пишела съм си с тях на френски и на английски език. Руският ми също е добър, защото поддържам приятелска връзка от много години с двама руснака /от детските ми години, по времето на соц-а/.
Това, че детето ми не е като мен, ами ... приемам го и точка. Не може всички хора да сме еднакви.
Обичам го, приемам го, хем го юркам да не е слаб ученик, хем не го товаря толкова, че да се сдуха.
Уважавам любовта му към спорта и подкрепям ежедневните му тренировки по футбол. Това е.

http://priobshti.se/article/poveche-za-sot/vsyako-dete-ima-pravo … -takova-kakvoto-e - Всяко дете има право да бъде ценено, прието и обичано такова, каквото е! - това е и моето лично мото при отглеждането и възпитанието на моя син  

Всяко дете има право на позитивна идентичност. Не наричайте и не мислете за децата само с техните диагнози. Често етикетите „дете със СОП” или дори „СОП-че”, „аутистче”, „Даунче” ни пречат да видим талантливия художник, дъщерята, успешния футболист, добрия приятел. Използвайте диагнозите на децата само когато изясняването на диагнозата наистина се налага и не позволявайте тя да измести фокуса от самото дете. Старайте се винаги да поставяте детето в центъра и едва след това да изяснявате диагнозата.

Всяко дете има право на достойнство. Не позволявайте начина, по който детето изглежда и затруднението или неумението на детето за едно или друго нещо да влекат след себе си обиди, укори, подигравки, обвинения. Уважавайте чувствата и достойнството на детето и не говорете за диагнозата му пред него с трети лица сякаш то не е там. Не приемайте детето за жертва, защото то самото ще започне да се чувства като жертва. Винаги забелязвайте и изтъквайте позитивните качества и уменията на детето. Хвалете го. Поздравявайте го за успехите му. Поздравявайте го за старанието му. Ако има нужда да сравните постиженията му, сравнете ги с личните му постижения от преди месец или година.

Всяко дете има право на самостоятелност. Не позволявайте грижите за детето, обичта ви и страховете ви да застават на пътя на неговата самостоятелност. Самостоятелното извършване и на най-простата дейност е стъпка по пътя към положителната идентичност и увереността в собствените сили. Те са стъпка към усвояването на нови умения и развитие.

Всяко дете има право на безопасна, достъпна и гостоприемна среда. Много хора, например, мислят, че бариерите пред едно дете с двигателно увреждане се дължат на инвалидната количка, с която то се придвижва. И грешат. Количката дава независимост. Бариерите са в средата – в липсата на рампи и асансьори, в тесните врати, в стълбите. В отношението на другите хора. В липсата на грижа за създаването на достъпна среда.

Всяко дете има право да развие потенциала си. Не слагайте граници пред детето. Не решавайте предварително какво може и какво не може да постигне. Напротив, окуражавайте и подкрепяйте всяко постижение, радвайте се и на най-малкия успех – това е начинът за постигане на големите промени.

Всяко дете има право на качествено образование. Уважавайте стила и темпото, с което учи детето. Уважавайте и взимайте предвид интересите и реалните му нужди от нови знания и умения. Успешното формално образование е предпоставка за бъдеща реализация в определена професия и стъпка към самостоятелния живот.

Всяко дете има право на активно участие. Интересувайте се и взимайте предвид мнението на детето по отношение на въпроси, които го засягат лично – в кое училище да учи, какви хобита да има, с кого да дружи. Имайте му доверие. Личният му избор означава отговорност, ангажимент и мотивация.

Всяко дете има право на щастливо детство. На искрен смях, игри от сутрин до вечер, приятели, свободата да бъдеш себе си, свободата да бъдеш безстрашен в грешките си, възможността да се учиш, докато някои ти държи ръката, правото да плачеш, когато отиваш на зъболекар. Една диагноза никога не може да бъде причина за лишаване на детето от най-хубавите моменти от детството. Може да бъде причина за повече креативност в игрите, за повече търпение, за повече смях, пътувания, игри сред природата.

Вярвайте в специалната връзка между вас и детето и в способността ви заедно да преодолявате страховете си, да се смеете, да се учите взаимно, да се развивате...

Аз ще поставя въпроса така: колко деца биха усетили изобщо нуждата да учат, ако външни фактори не им налагаха да правят това?

Със сигурност основният фактор е средата им и родителите им, иначе само ще си играят !
Но думита "налагаха","натиск"  изобщо не са общовалидни за всички деца ,влезли в у-ще с прием ..или пък ето както на СЗА момчето 3ти език ще захваща. Отдават му се ,учи ги с желание ..какъв е проблема!? Натиск ли е ,налагане ли е ...в нейния случай може и да не е ! Както и в случаите на много от приетите в МГ деца .Разбира се ,че има и прекалени амбиции и наистина издевателстване над децата и чуваме за тях и изобщо толкова неща искам да кажа ,но май стига толкова ,това е зад гърба ни !

Да учат теоретично - единици и то в конкретна насока само (което ги вълнува за момента).
Иначе практически си учат всеки ден оттук-оттам При нас това е с английския - сблъсква се с него и се бори сама. Вчера ме изпитваше с гатанки на английски, срещнати в игри.

И аз да поздравя приетите дечица! Да имат релаксиращо и приятно лято преди предстоящите промени.

Лоренца ,една подобна ,но с моите  

Деска, давай веднага googlemapкоординатите ))
Това се казва лято 

Такааа, та не ми обяснявайте как едно дете може да бъде оставено на събствената си съвест.
Вероятно има и такива, аз съм от тези деца, но както по мое време, така и в днешния ден повечето успели млади хора са такива благодарение на грижата, опеката, ако щете и настиска на родителите си.

   Готина дискусия!Във всяко мнение откривам част от себе си.
  Да споделя и аз-при нас ,в Монтана ,има прием и в езикова гимназия и в математическа.Математиката не е любовта на синът ми,по-лесно му е с езика.Но ако нямаше 5 клас а в ГПЧЕ,определено щеше да ходи на частни уроци,на школа и в нас с мен и баща си,да решава задачи,за да влезе.Наречете го болна родителска амбиция,напън,както щете.Всичко ще е вярно.Причината-тоталното безхаберие на учителите в по-голяма част от училищата,лоша дисциплина и управленски методи,незаинтересованост ,вкл. и на голяма част от родителите.Две са свестните у-ща в града,откъдето излизат научени да учат деца.Не знам на какво се дължи това.В бившият клас на синът ми имаше деца,които не се вясваха целогодишно,няма отстъствие,няма санкция.Друг един хубавец идваше 3 години с майка си в клас,тя седеше на чина до него,защото не можел без мама.Закъснения за час ,влиза родителят да остави закуска на маминото,да му извади учебниците от раничката-никаква реакция и санкция от никой.И т.н. и т.н.Ще ме питате защо учи детето ви този клас?Защото първите две години беше класната,заради която го записах там.Не знам колко е правилно,но за мен беше добре-тя работеше с децата/родителите/,които учат и искат да напредват.Другите не си даваха много зор,кютаха си на средно ниво и това е.Не го преместих,за да не се стресира от 2ри клас,за което съжалявам.
    Напъна се за изпита в езиковата,треперехме и двамата,докато не излезе класирането,сега дишаме една идея по-леко.Той знае,и аз знам,че ще е трудно в 5ти клас,но не по-различно от където и да е.Материалът е един и същ,мотивацията е различна.Ако не беше влязъл в езиковата,щях на всяка цена да го премесят във възможно най-силният клас.Но става дума за Монтана,където ,колкото и да е далече,все е на 15 минути с такси или автобус,където е лесно да разучиш за учители,клас,деца,и е лесно да преместиш детето си в друго училище.
    Съпругът ми е моята противоположност-самото спокойствие,и е добре,за да има баланс.Доста често ми е коректив.За него самото учене не е толкова важно,колкото научаването да се живее правилно и добре-да е честен,отговорен,добър.Той не държи толкова на ученето,а за мен това е много важно.
   
   
   
   

Според мен са много малко такива деца, Касита.

Точно затова и написах. Това, че аз самата и моят мъж сме били такива деца /ученолюбиви/, не означава, че и синът ни е такъв. Точно затова едновременно го тласкам да се учи, но и приемам, че е различен от мен и татко му. Дали сега ставам съвсем ясна? 

Какво значи ученолюбиви?
Има много дълбока истина във въпроса на Касита, вижте Маугли (май така се казваше), може да е умен, но .... Децата се моделират от околната среда, както и много зависи от първите 7-години. Така че не го ли  поставиш в конкурентна среда и не го ли научиш да гони целите си няма как да стане.

Дискусията е супер интересна и надявам се полезна за всички, всеки ще направи своите изводи.
Аз влязох заради мнението на СЛА и тя го разбра, аз винаги съм се възхищавала на детето ти,
някак ти ми влезе в полезрението, видях как разпитваше за СМГ из доста теми , как се колебаеше, търсеше най-доброто за детето си и се надявам, че го намери!
Колкото за ученето на език СЛА, пак браво на теб... но ето аз съм направила хиляди опити да науча езика и пак някак не се получава. Затова също съм го поставила на първо място.
И някак се справям с логистиката, и ще се повторя сина ми е със сертификати по НЕ и по АЕ, винаги е играл тенис и учи от 5 клас в СМГ(а учил и е и малко РЕ- само в училище, е трудно е да каже добър ден:), затова съм сигурна че и малкия ще научи толкова езици колко иска (и той е вече B1 в АЕ) и ще продължи да играе тенис (защото е и картотекиран състезател).

Извинявам се за лиричните отклонения... но някак не ми допадна привкуса СМГ на всяка цена(къде виждате на всяка цена при него, докато играе тенис или докато ходи на школа по АЕ).

vihrogonche, цитатите, които си извадила от статията, отразяват изцяло и моето виждане по въпроса.


Моите деца (и двете) имат/ха голямо желание да учат преди училище. Едното още не е в училище, но мога да говоря за големия.

Преди да започне първи клас постоянно ме караше да решаваме задачи и да купувам от тези занимателните книжки за писане, четене, задачи, логически задачи, лабиринти и прочее... Изрешихме сигурно над 50 такива за една година плюс отгоре на този брой и трите Азбуки на мисленето. Отделно детето само прояви интерес към четенето и се научи преди първи клас. Също така купувахме постоянно енциклопедии и четяхме надълго и нашироко по теми, които се учат в материал за след 4-ти клас. Също така прочетохме няколко книжки като Математика за малчугани, Геометрия за малчугани и прочее. Правехме по всякакви поводи рисунки, картички, модели от пластилин и полимерна глина, коледни украшения, всякакви творения... През цялото време виждах една искра в очите на детето всеки път, когато се занимавахме или четяхме или творяхме нещо. След първите 1-2 години в училище тази искра угасна, а желанието на детето да се занимавае с подобен тип дейности умря бавно и безславно. На въпроса ми: "Ще нарисуваш ли картичка на баба за Коледа?" получавах отговор: "Аз не мога да рисувам хубаво". На питането ми: "Ще правиш ли еди-кой-си проект за училище?" получавам отговор: "Той не е задължителен". МОга с чисто сърце да кажа, че детето ми спря да усеща нужда да учи откакто е в училище. Или поне тази нужда намаля драстично, освен за нещата, които държат интереса му все още жив. Това се опитвам да боря постоянно, но, уви, е много, много трудно...

Малкият, от друга страна, знае да смята с двуцифрени числа. Не защото някой го учи нарочно, а защото изпитва необходимост от това умение - например, за да сметне колко минути остават до любимото му филмче по телевизията или колко дни остават до рождения ден на приятелчето му или колко лева ще му останат, ако си купи еди-какво-си. Имам и много други примери...

За съжаление, моят печален извод е, че училището убива нуждата от учене и създава нужда от постигане на определени оценки/резултати.

mivan, да, дискусията е много интересна и аз мисля, че е полезна за всички.

Това откъде дойде ...

Като се сетя, че се намира родител, който и след 18-годишна възраст се опитва да не оставя "детето" на собствената му съвест

mivan, всичко е чудесно  На всяка цена - не беше за него коментар, ама изобщо.
Опитвахме се да обясним защо сме спокойни ( и дете и родители), когато детето не е класирано.