Един ужасен момент, когато в душата ти се борят и отчаяние и надежда. Неизвестността винаги е най-страшна.
- Публикувана: 31 май 2015, 23:01 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2015, 23:03 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 311
Превод от руски barisea:
Актьорът Алпер Тюреди (началник Али) присъства на скромен празник по случай навършването на една година от началото на неговата инициатива "Имам едно желание" и по случай Международния ден на детето. Нека припомним, че на 27 май 2014 година Алпер постави началото на група във фейсбук "BİR DİLEĞİM VAR" - "Имам едно желание", чиято цел е помощ за деца, болни от левкемия, като се изпълняват техните най-прости желания, било то само топка или оловен войник... Самият Алпер и неговата съпруга са преживели мъката да загубят дете, което им е отнела именно левкемията. По този начин актьорът прави всичко възможно да привлече вниманието на обществото към проблема, за да може другите деца да водят пълноценен и щастлив живот. За изминалото време Алпер и неговите приятели - актьори и обикновени хора - са изпълнили желанията на 368 деца, лекуващи се от рак в 14 различни болници. Как действа неговата система? Алпер и жена му избират болница, получават разрешение за среща с децата, гледат ги в очите, разговарят с тях и ги питат за какво си мечтаят. След това съставят списък с желанията на децата. В групата Алпер публикува тези желания и всеки желаещ помага. В своите коментари хората се записват кой кое желание може да изпълни и после изпраща подаръка си. Алпер ги получава лично и ги доставя лично на децата. Ако междувременно някое дете го изпишат от болницата, той отива в дома му и не забравя за неговото желание. Никакви пари в брой! Само изпълнение на малките детски мечти!
Скрит текст:
Знаем, нашият Енгин е част от тази кампания. Актер Альпер Тюреди (начальник Али) на небольшом празднике в честь исполнения 1 года его благотворительной группе "У меня есть желание" и в честь международного дня защиты детей. Напомним, что 27 мая 2014 года Альпер открыл группу на фейсбуке "BİR DİLEĞİM VAR" - "У меня есть желание", цель которой помогать детям, больным лейкемией, исполняя их самые простые желания, будь то куполка или игрушечный солдатик ... Сам Альпер и его жена пережили горе, потеряв ребенка, лейкемия забрала у него жизнь, таким образом актер привлекает внимание к проблеме и делает все возможное для того, чтобы другие дети жили полноценной и счастливой жизнью. За время кампании Альпер и его команда, актеры и простые люди исполнили желания 368 ребенка, находящихся на лечении в 14 разных больницах, которые борются с раком. Каким образом действует эта система? Альпер с женой выбирают госпиталь, получают разрешение на встречу с детьми, смотрят им в глаза, разговаривают и спрашивают о том, чего бы им хотелось. После чего составляют список с желаниями детей. В своей группе Альпер публикует желания детей и все желающие помочь - помогают. В комментариях люди отписываются, кто какое желание может исполнить, после чего по определенному адресу уходят подарки для детей. Альпер лично все получает и доставляет воплощенные желания детям. Если каких-то детей выписывают из больницы, тогда Альпер едет к ним домой, не забывая исполнить желание. Никаких наличных денег, только исполнение маленькой мечты ребенка.
Здравейте
Честно казано, добре, че изгледах "Buona sera signorina" на Свети, че да не ми горчи толкова... от подсказките, от резюмето, от снимките, от ... още куп неща.Благодаря за преводите
Съвсем ясно е казано и подсказано, че е на път да си отиде някой от сериала за когото на всички ни ще е мъчно. Така формулирано - се предполага - или Елиф, или Арда, или Пелин. Но след като Йомер научава новината, той не иска Елиф да разбира - значи е или Арда, или Пелин. Други за които Елиф би се почувствала зле и би си навредила на състоянието са Елван или Нилюфер.
Но какво точно ще се случи... чак на 10.06. Въпреки, че двете серии до края могат да ги дадат и в най-късните часове, защото тези които следят сериала ще гледат независимо от часа. Ама, хайде няма да придирям накрая...
Просто искам справедливостта и добротата да възтържествуват... но както изглежда добрите отново ще бъдат смазани.
Скрит текст:
Здравейте Честно казано, добре, че изгледах "Buona sera signorina" на Свети, че да не ми горчи толкова... от подсказките, от резюмето, от снимките, от ... още куп неща.
Благодаря за преводите
Съвсем ясно е казано и подсказано, че е на път да си отиде някой от сериала за когото на всички ни ще е мъчно. Така формулирано - се предполага - или Елиф, или Арда, или Пелин. Но след като Йомер научава новината, той не иска Елиф да разбира - значи е или Арда, или Пелин. Други за които Елиф би се почувствала зле и би си навредила на състоянието са Елван или Нилюфер.
Но какво точно ще се случи... чак на 10.06. Въпреки, че двете серии до края могат да ги дадат и в най-късните часове, защото тези които следят сериала ще гледат независимо от часа. Ама, хайде няма да придирям накрая...
Просто искам справедливостта и добротата да възтържествуват... но както изглежда добрите отново ще бъдат смазани.
Честно казано, добре, че изгледах "Buona sera signorina" на Свети, че да не ми горчи толкова... от подсказките, от резюмето, от снимките, от ... още куп неща.Благодаря за преводите
Съвсем ясно е казано и подсказано, че е на път да си отиде някой от сериала за когото на всички ни ще е мъчно. Така формулирано - се предполага - или Елиф, или Арда, или Пелин. Но след като Йомер научава новината, той не иска Елиф да разбира - значи е или Арда, или Пелин. Други за които Елиф би се почувствала зле и би си навредила на състоянието са Елван или Нилюфер.
Но какво точно ще се случи... чак на 10.06. Въпреки, че двете серии до края могат да ги дадат и в най-късните часове, защото тези които следят сериала ще гледат независимо от часа. Ама, хайде няма да придирям накрая...
Просто искам справедливостта и добротата да възтържествуват... но както изглежда добрите отново ще бъдат смазани.
Мартааааа, мисли по-весело. Доброто ще победи. Но сетих се за още един вариант. Може Нилюфер да загуби бебето. Нали с трейлърите ни пускат все по пързалката. Това да е един вид наказание към Метин. Всичко може. Щото Елиф дето я тъпкаха с тези наркотици - не е добре ако е бременна.
Недоумявам ,как е възможно при толкова много фенове на Енгин ,един или една да не преведе този разказ или каквото и да е 
Чакали сме превод?От кой ,от къде, Нали половината свят е запленен и омагьосан Тъй ли не се намери поне една или един с акъла си ,че да направи превод на каквото и да е там 
Всички го прочели ,ама чакали превод,че тоЯ не им бил таман
Е ,здраве да е
,
Чакали сме превод?От кой ,от къде, Нали половината свят е запленен и омагьосан Тъй ли не се намери поне една или един с акъла си ,че да направи превод на каквото и да е там Всички го прочели ,ама чакали превод,че тоЯ не им бил таман Е ,здраве да е
,
Превод от испански - Теменужка Христова:
В кръгчето: 34,7 бе най-високия рейтинг на Фатмагюл. Достигнат на 29 септември, когато Мустафа стреля с пистолет в Керим.
ЕНГИН АКЮРЕК ПРОДЪЛЖАВА В ДРАМАТИЧНИЯ ЖАНР
Актьорът Енгин Акюрек няма да напусне чилийският екран, Мега тв продължава излъчването на КПА в сряда и четвъртък. И ако за феновете не е достатъчно да го гледат два пъти в седмицата, артистът който стои зад Керим, има богат филмов репертоар. Във sensacine.com може да се гледа първи сезон на АБО, а в seriesturcas.blogspot.com се намира със субтитри на испански.
В АБО Енгин е Мустафа, лудо влюбен в супругата си, която не го обича. В същият сайт има и други филми на турския актьор като например МСП, който е много романтичен. В You Tube може да сe гледа друг сериал с актьора, "Карайълан", със субтитри на английски. Карайълан е драма, в която умира съпругата на героя и той трябва да се грижи за дъщеря си. (Историята на Карайълйн - "Черната змия" е друга. Явно авторът не е запознат.)
Защо с този саркастичен тон, Анонимен? Мисля, че ако решиш не да хапеш, а да помислиш малко, сама ще си намериш отговорите.
Чакаме превод, защото никоя от нас тук не владее турски на такова ниво, че да преведе подобен текст. Тоест, чакаме фенките от Universal Fans да го преведат на английски. Там разполагат с професионални преводачи и миналия път направиха много добър превод.
А защо те не са го направили досега? Можем само да гадаем. Миналия път реагираха мълниеносно и в деня, в който списанието излезе на пазара, имаше и превод. Сега е възможно да изчакват някакъв период от време, за да не вредят на тиража. Не знам, само гадая. А е възможно и добрите им преводачи да са възпрепятствани в момента. Или забравяш, че преводачите от фен-страниците на Енгин са доброволци, които никога не вземат нищо за труда си и превеждат в свободното си време? Пак казвам, подобен текст не е лъжица за всяка уста, не е по силите на всеки преводач.
И изобщо, каквито и да са причините, не виждам на теб какъв ти е проблемът, та злобееш?
Мисля, че ако решиш не да хапеш, а да помислиш малко, сама ще си намериш отговорите. Чакаме превод, защото никоя от нас тук не владее турски на такова ниво, че да преведе подобен текст. Тоест, чакаме фенките от Universal Fans да го преведат на английски. Там разполагат с професионални преводачи и миналия път направиха много добър превод.
А защо те не са го направили досега? Можем само да гадаем. Миналия път реагираха мълниеносно и в деня, в който списанието излезе на пазара, имаше и превод. Сега е възможно да изчакват някакъв период от време, за да не вредят на тиража. Не знам, само гадая. А е възможно и добрите им преводачи да са възпрепятствани в момента. Или забравяш, че преводачите от фен-страниците на Енгин са доброволци, които никога не вземат нищо за труда си и превеждат в свободното си време? Пак казвам, подобен текст не е лъжица за всяка уста, не е по силите на всеки преводач.
И изобщо, каквито и да са причините, не виждам на теб какъв ти е проблемът, та злобееш?
Момичета, подадоха ми този коментар от руския форум и тъй като ми се стори много забавен, го подавам на вас. Ако на вас не ви се стори така, прескачайте.
Как се създава образ на кино герой? А не, не се стряскайте – не следва научен трактат. Ще поразсъждавам като зрител, обикновен зрител от женски пол – сантиментален и впечатлителен, неразумен и нелогичен, нежно-русоляв (както си искам, така ще се боядисвам!).
Преди всичко, разбира се, като лекомислено блондинесто същество, удостоявам с внимателен поглед попа в картите, с които смятам да гадая. Ще кажете... има дефекти... по рождение. Но стилистите на бърза ръка ще оправят природните дадености на героя – едно ще добавят, друго ще отнемат, едно ще подстрижат, друго ще залижат и трето ще му провесят панталоните под чатала.
Обликът на Йомер се променяше в продължение на целия шедьовър на шедьоврите...
Всичко в него тук издава полицейския комисар от затънтената турска провинция – засилена рошава и отчаяно небръсната скромна външнност, почти никакво съчетаване на цвят и форма в дрехите, които в замяна на това изглеждат очевидно удобни. В гардероба на комисаря, живущ предимно в зимния Ван, преобладават плетени пуловери и якета, увенчани с великолепния мамин подарък – шал-яка. А всичко, което е плела мама, не може да е грозно или демоде, и пука му на Йомерчо, че някаква си богата фифитка бърчи нос срещу това изделие... Разбира се, на подиума в този тоалет няма да го пуснат и продажби зад граница няма да осъществи, но затова пък житейската правда е утвърдена...
А ето го и Йомерко от последната серия...
Красавец, нали? Тук вече за рошавост и дума не може да става... подстрижка, прическа, брадичка... всичко си е в идеален ред, а тоалетчето – в тон. А той самият – тънък, звънък и щастлив... блестящ до немайкъде. Мчи кво! На младежа всичко му е пълно и равно! Точно така би помислил всеки, който види тези снимки.
Аз също се заплеснах в тази бълваща радост снимка и направо забравих кой беше тоя, къде се намираше и какво правеше там! Ааааа, голям праз какво се случва наоколо, главното е лИбоФФФФФта в гърдите, която клокочи и тупти!
Е, до палване на цигара дали ще се стигне не знам, но от щракането на Йомеровата запалка почнах да си припявам Висоцки („ноль-семь, здравствуйте...”)
Плавно, яваш-яваш да обърнем следващата карта от нашата интелектуална игра за тренировка на мозъци и предсказване на бъдещето – пасианса (който в случая е шикозен по турски – с 12 попа в 54 колоди, пардон серии – кошмар на кошмарите! Ужас летящ на крилете на нощта!).
И така, глас, мимика, жестове, пластичност – никой не може да отнеме това на героя, след като му беше подарено завинаги от нашия любимец. По това нямаме разминаване в мненията. За всички нас той е майски ден!
Следваща карта... брей, много знаци! Как беше изразът... „Очите са огледало на душата”... А думите? Те на какво са огледало? В Кара Пара никой не мисли истина, какво ти говорене на истина? Така че, думите за какво са? Те са като врабчета – литнат ли, върви ги гони. И откъде излитат при Йомер? Съдейки по всичко – от най-различни места. Тези за любовта – високопарни и метафорични, с лек уклон към философиката на турската класика, пълни със софистиката на древната мъдрост – те идват от сърцето. Мчи откъде другаде? Йомер сам най-прилежно ни цитира източника... Там, там му е кладенецът, там думите се трансформират в художествено изразно средство... и излизат от прекрасните му устни, чийто цвят така отива на Елифкиния.
Онези пък думи, с които Йомер плаши таййаровите куки, живеят върху кокалчетата на юмруците му. Настръхнете рамене, замахни ръка! Вероятно силата на йомеровия юмрук се увеличава от емоционалното трептене на въздуха. Смятам, че тук може с помощта на физически формули да се направят някои изчисления (масата на тялото умножена по скоростта на светлината...)
Но ако кривата на външния облик на героя неотклонно и вярно пълзи нагоре от серия в серия, то въздействието на неговите думи намалява право пропорционално на блясъка му. Фу! Не излиза пасиансът, да му се не види!
Но нека минем от другата страна и обърнем централната карта... нали най-важното винаги е в средата? Може пък тогава да намерим решението на задачата... и да получим отговор на всички умни въпроси, които успяхме да натрупаме за два сезона карапаращина?
Думите също посрещат другите думи по дрехите, а ги изпращат по ума. Делатааааа, делата правят човека, постъпките са по-важни от думите, те отразяват същността на човека и цената му на тази земя! За какво обичат Йомер тези около него? Естествено, всеки за по нещо. Но аз лично си паднах по него заради блестящия му хумор, лекия цинизъм, твърдостта на характера и целеустремеността (не размазва дълго сополите по брадата си след смъртта на Сибел, отрони една кристална сълза и започна да действа; и затова, разбира се, намери и фалшивите диаманти, и онази никому ненужна кутия, и операсион някакъв проведе...) Но най-вече ми хареса с душевната си щедрост, безсребърник някакъв, дълбоко порядъчен мъж. И на гроба на Сибел ходеше, и парички носеше на майка й и баща й, и колкото може даваше на племенницата си да учи, и при първия хленч на братока си му връчи картата с трудно събраните пари. Златен човек! Душица!
А какво имаме налице след 48 серии? Да изброявам или вие си помните? Направо не можеш да го познаеш комисаря, урочасаха ни го дяволите!
Не може да вдигне глава от своите си проблеми. Да, да, от неговите собствени... малоумни някакви, даже не и от Елифкините, сори, а именно от неговите!
Затворът – това не ви е паркът Гюлхане; там трябва да се оцелее, особено такава нежна и откъсната от действителността госпожица. Да й беше казал какво може и какво не може да прави там, да я беше научил да различава бос от арестант! Къде ти! И от какъв зор се мъкне в пандиза с някакви специални разрешителни всеки божи ден? Да й шепне на ушенце за любовта си, да я подържи за ръка и да си тръгне с доволна, щастлива усмивка...? Манях! Е, все пак, най-важното й донесе! То там без албуми направо не е живот! През цялото време плещи, че Елиф трябва да бъде изкарана от затвора, а до ден днешен следствието си върви, а наш Йомерчо там никакъв го няма – потънал до шия в грижи като пчеличка. Ами да, подготвя сюрпризи! Което си е вярно, вярно си е – това си е романтик-артистик-турстик змей (както казваше един наш общ добър познат). Цялата му любов се изразходва в разни приказки, романтични подскоци и лудории. А „любовта, ще знаеш, не е въздишки на скамейка, не е разходки на лунна светлина”. Ех, Йомерчо... явно малко революционно-романтична поезия сте писали вие!
И вОПще, това е не затвор, а пансион за благородни девици някакъв – само една женица лежи за престъпление, а останалите просто не са срещнали истинската си любов! Не затворнички, а поклоннички на Елмер някакви такива...
Та какво... Нима не ви прилича това на деградация на героя по чеховски, само че при Чехов това се случва след загуба на любимата, а тук – при обзавеждане с нова...
Извини ме, Йомер, мечта на сънищата ми, наслада на сърцето ми! Размазаха те сценаристите по истанбулския паваж, разсипаха те над Босфора, изкълваха състрадателното ти сърце злите чайки карапарски... плача за теб![/b]
„Розова къщичка с турски мецанин или: Чехов да си почине”
Алтернативно заглавие: „Доктор Старцев и комисар Демир –
братя близнаци или: намери седемте разлики”
Алтернативно заглавие: „Доктор Старцев и комисар Демир –
братя близнаци или: намери седемте разлики”
Как се създава образ на кино герой? А не, не се стряскайте – не следва научен трактат. Ще поразсъждавам като зрител, обикновен зрител от женски пол – сантиментален и впечатлителен, неразумен и нелогичен, нежно-русоляв (както си искам, така ще се боядисвам!).
Преди всичко, разбира се, като лекомислено блондинесто същество, удостоявам с внимателен поглед попа в картите, с които смятам да гадая. Ще кажете... има дефекти... по рождение. Но стилистите на бърза ръка ще оправят природните дадености на героя – едно ще добавят, друго ще отнемат, едно ще подстрижат, друго ще залижат и трето ще му провесят панталоните под чатала.
Обликът на Йомер се променяше в продължение на целия шедьовър на шедьоврите...
Всичко в него тук издава полицейския комисар от затънтената турска провинция – засилена рошава и отчаяно небръсната скромна външнност, почти никакво съчетаване на цвят и форма в дрехите, които в замяна на това изглеждат очевидно удобни. В гардероба на комисаря, живущ предимно в зимния Ван, преобладават плетени пуловери и якета, увенчани с великолепния мамин подарък – шал-яка. А всичко, което е плела мама, не може да е грозно или демоде, и пука му на Йомерчо, че някаква си богата фифитка бърчи нос срещу това изделие... Разбира се, на подиума в този тоалет няма да го пуснат и продажби зад граница няма да осъществи, но затова пък житейската правда е утвърдена...
А ето го и Йомерко от последната серия...
Красавец, нали? Тук вече за рошавост и дума не може да става... подстрижка, прическа, брадичка... всичко си е в идеален ред, а тоалетчето – в тон. А той самият – тънък, звънък и щастлив... блестящ до немайкъде. Мчи кво! На младежа всичко му е пълно и равно! Точно така би помислил всеки, който види тези снимки.
Аз също се заплеснах в тази бълваща радост снимка и направо забравих кой беше тоя, къде се намираше и какво правеше там! Ааааа, голям праз какво се случва наоколо, главното е лИбоФФФФФта в гърдите, която клокочи и тупти!
Е, до палване на цигара дали ще се стигне не знам, но от щракането на Йомеровата запалка почнах да си припявам Висоцки („ноль-семь, здравствуйте...”)
Плавно, яваш-яваш да обърнем следващата карта от нашата интелектуална игра за тренировка на мозъци и предсказване на бъдещето – пасианса (който в случая е шикозен по турски – с 12 попа в 54 колоди, пардон серии – кошмар на кошмарите! Ужас летящ на крилете на нощта!).
И така, глас, мимика, жестове, пластичност – никой не може да отнеме това на героя, след като му беше подарено завинаги от нашия любимец. По това нямаме разминаване в мненията. За всички нас той е майски ден!
Следваща карта... брей, много знаци! Как беше изразът... „Очите са огледало на душата”... А думите? Те на какво са огледало? В Кара Пара никой не мисли истина, какво ти говорене на истина? Така че, думите за какво са? Те са като врабчета – литнат ли, върви ги гони. И откъде излитат при Йомер? Съдейки по всичко – от най-различни места. Тези за любовта – високопарни и метафорични, с лек уклон към философиката на турската класика, пълни със софистиката на древната мъдрост – те идват от сърцето. Мчи откъде другаде? Йомер сам най-прилежно ни цитира източника... Там, там му е кладенецът, там думите се трансформират в художествено изразно средство... и излизат от прекрасните му устни, чийто цвят така отива на Елифкиния.
Онези пък думи, с които Йомер плаши таййаровите куки, живеят върху кокалчетата на юмруците му. Настръхнете рамене, замахни ръка! Вероятно силата на йомеровия юмрук се увеличава от емоционалното трептене на въздуха. Смятам, че тук може с помощта на физически формули да се направят някои изчисления (масата на тялото умножена по скоростта на светлината...)
Но ако кривата на външния облик на героя неотклонно и вярно пълзи нагоре от серия в серия, то въздействието на неговите думи намалява право пропорционално на блясъка му. Фу! Не излиза пасиансът, да му се не види!
Но нека минем от другата страна и обърнем централната карта... нали най-важното винаги е в средата? Може пък тогава да намерим решението на задачата... и да получим отговор на всички умни въпроси, които успяхме да натрупаме за два сезона карапаращина?
Думите също посрещат другите думи по дрехите, а ги изпращат по ума. Делатааааа, делата правят човека, постъпките са по-важни от думите, те отразяват същността на човека и цената му на тази земя! За какво обичат Йомер тези около него? Естествено, всеки за по нещо. Но аз лично си паднах по него заради блестящия му хумор, лекия цинизъм, твърдостта на характера и целеустремеността (не размазва дълго сополите по брадата си след смъртта на Сибел, отрони една кристална сълза и започна да действа; и затова, разбира се, намери и фалшивите диаманти, и онази никому ненужна кутия, и операсион някакъв проведе...) Но най-вече ми хареса с душевната си щедрост, безсребърник някакъв, дълбоко порядъчен мъж. И на гроба на Сибел ходеше, и парички носеше на майка й и баща й, и колкото може даваше на племенницата си да учи, и при първия хленч на братока си му връчи картата с трудно събраните пари. Златен човек! Душица!
А какво имаме налице след 48 серии? Да изброявам или вие си помните? Направо не можеш да го познаеш комисаря, урочасаха ни го дяволите!
Не може да вдигне глава от своите си проблеми. Да, да, от неговите собствени... малоумни някакви, даже не и от Елифкините, сори, а именно от неговите!
Затворът – това не ви е паркът Гюлхане; там трябва да се оцелее, особено такава нежна и откъсната от действителността госпожица. Да й беше казал какво може и какво не може да прави там, да я беше научил да различава бос от арестант! Къде ти! И от какъв зор се мъкне в пандиза с някакви специални разрешителни всеки божи ден? Да й шепне на ушенце за любовта си, да я подържи за ръка и да си тръгне с доволна, щастлива усмивка...? Манях! Е, все пак, най-важното й донесе! То там без албуми направо не е живот! През цялото време плещи, че Елиф трябва да бъде изкарана от затвора, а до ден днешен следствието си върви, а наш Йомерчо там никакъв го няма – потънал до шия в грижи като пчеличка. Ами да, подготвя сюрпризи! Което си е вярно, вярно си е – това си е романтик-артистик-турстик змей (както казваше един наш общ добър познат). Цялата му любов се изразходва в разни приказки, романтични подскоци и лудории. А „любовта, ще знаеш, не е въздишки на скамейка, не е разходки на лунна светлина”. Ех, Йомерчо... явно малко революционно-романтична поезия сте писали вие!
И вОПще, това е не затвор, а пансион за благородни девици някакъв – само една женица лежи за престъпление, а останалите просто не са срещнали истинската си любов! Не затворнички, а поклоннички на Елмер някакви такива...
Та какво... Нима не ви прилича това на деградация на героя по чеховски, само че при Чехов това се случва след загуба на любимата, а тук – при обзавеждане с нова...
Извини ме, Йомер, мечта на сънищата ми, наслада на сърцето ми! Размазаха те сценаристите по истанбулския паваж, разсипаха те над Босфора, изкълваха състрадателното ти сърце злите чайки карапарски... плача за теб![/b]
Скрит текст:
Розовый дом с турецким мезонином, или Чехов отдыхает.
альтернативное название " Доктор Старцев и комсар Демир - близнецы-братья, или найди семь отличий".
Посвящается Элизке, которой не с кем обсудить Пойраза.
Как создается образ киношного героя? О, нет, не пугайтесь: научных трактатов не будет. Порассуждаю как зритель, обычный зритель женского полу ( не паркетного дубового, не ламинатного, не линолеумного, а обычного биологического полу, женского), а потому сентиментального и впечатлительного, неразумного и нелогичного, нежно-блондинистого ( в кого хочу, в того и крашусь).
Прежде всего, конечно, легкомысленное блондинистое существо окидывает внимательным взглядом внешность червового короля, на которого собирается гадать. Нууу...скажете вы....фактура - это от папы-мамы. Стилисты слегка поправят природное богачество героя: кому добавят, у кого отнимут, тут подстригут, тут залачат, тут в узкие моднючие джинсята засунут.
Облик Омерки менялся не протяжении всей шедевральной шедевры...
Все выдает в нем комиссара полиции из турецкой глубинки: повышенная лохматость и отчаянная небритость, весьма скромная, порой не сочетающаяся по цвету и фактуре одежка, зато, очевидно, удобная. Преобладают в гардеробе комасра, прибывшего из зимнего Вана вязаные свитера да джемперы, венчает все это великолепие матушкин подарок, шарф-снуд. А все, что вяжет матушка не может быть некрасивым или немодным и по фиг Омерушке, что некая богатая фифенция от того рукоделия нос воротит... На подиум, конечно, в том прикиде не выйдешь и продаж инетских не сделаешь, но зато правда жизни так и прет...
А вот Омерка из последней серии.
Правда, красава? Ну о лохматости и речи нет..стрижечка, укладочка, бородка у полном порядке...одежка в тон. А сам-то он тонкий, звонкий, щааастливый...гламурный до не могу)))А чего? Все у пацана в порядке?! Именно так и подумает то, кто увидит эти снимки.
А я и сама загляделась на эту брызжущую с фотки радость, что и позабыла на фиг..кто он, хде он, чего это он???Аааа фигня что вокруг твориться, главное -лябофффь вот тута, в грудях, так и клокотит, так и шкварчит ( привет Проне Прокоповне Серковой...не ее ли имечко выбито золотыми сверкающими буквами на чисто турецком изыке).
Ну шкварчит ли папироска , не знаю , но толку от клацания омеркиной зажигалки ноль целых, ноль десятых...
Плавно, яваш-яваш, перевернем следующую карту нашей интеллектуальной игры для тренировки мозгов и предсказания будущего - пасьянсу( седни у нас шикарнейший турецкий расклад "12 султанов" на 54 карты, то ись на 55 серий - кошмар кошмарский! ужас, летящий на крыльях ночи!).
Итак..голос, мимика, жесты и пластика - ничего из этого никто у героя не отнимет, потому как подарил все это ему навсегда наш любимка. Гляньте, скока сразу карт снять удалось, расчищая путь к финалу " сойдется- не сойдется". Тут у нас расхождения во мнениях нету. Тут у нас майский день, сплошные именины сердца!)))
Следующая карта...чет значков много...ах, это слова... Глаза - зеркало души..А слова? Чего отражают слова? Кто в Каре Паре правду думает...кто правду говорит...все же не на Глюке))) Так что же слова? Те самые, что не воробей, вылетят - не поймаешь?! Откуда вылетают они у Омерки? Судя по всему из разных мест. Те , что о любви, высокопарные и метафоричные, с легким налетом философичности турецкой классики, с душком суфийской древней мудрости, те из сердца. Откуда же исчо? Вон Омерушка всем источник указал...Там, там у него кладезь, там слова трансформируются в художественные средства выразительности...и истекают из прекрасных уст, помадный цвет которых так претит Элизке.)))
Те, которыми Омерушка пугает тайаровских прихвостней, те живут на казанках его кулака. Раззудись плечо, размахнись рука. Наверно, сила омерова кулака увеличивается от его эмоциональных сотрясений воздуха. Думаю, тут можно, используя физические формулы силу удара посчитать ( массу тела помножить на скорость света...)
Но вот если кривая внешнего облика героя неуклонно и верно ползет вверх от серии к серии, то воздействие омеркиного слова уменьшается пропорционально гламурности героя.
Тэк-с...а не сходится пасьянец-то...мда...
А мы зайдем с другой стороны, и перевернем вот эту центральную карту...все главное лежит всегда в середке...Может, тогда задачка сойдется с ответом...и мы получим ответы на все умные вопросы, которые успели назадавать за два сезона карапарщины???
Слова словами...встречают опять же по одежке, а провожают-то все же по уму... Дело, дело делает человека, поступки важнее слов...в них отражается сущность человека...чего он стоит на этой земле ( Что сделаю я для людей? - сильнее грома крикнул Данко...Ой, это из другой революционной оперы)
Вот за что любят Омерку окружающие? Ну это у каждого свое, конечно. Но мне он глянулся за искрометный юмор, легкий цинизм, твердость характера и целеустремленность ( не стал вон долго сопли по бороде размазывать после гибели Сибель, сдержал хрустальную слезу, действовать начал, потому , видать , и брюлики фальшивые нашел, и шкатулку никому на фиг ненужную, операсьон какую-никакую провел...) А более всего понравился он мне душевной щедростью, бессеребреник, глубоко порядочный мужчина. Сибельку вон навещал, папе-маме ейной денюжку носил, хоть и немного, ну что мог, племяшке на учебу денег дал, по первой жалобе брательника на жизнь карточку с честно накопленными денежками отдал. Золотой души человек.
И что мы имеем к 48 серии? Перечислять или и так помните? Ну прямо не узнать комсара, ну сглазили чисто демоны)))
У него своих забот полон рот. Вот именно что своих...каких-то чокнутых...даже не Элифкиных, сорри , а своих...
Тюрьма - это вам не сад Гюльхане, там еще выжить надо, особливо такой нежной и далекой от жизни барышне, тут в пору ликбез проводить по ОБЖ. Хоть рассказал бы, чего там можно делать, а чего не стоит, научил бы отличать пахана от ссученых ( пардон за мой хрянцузский). Куда там! И чего таскается по спец разрешениям в тюгягу кажинный божий день? О любови своей на ухо шепчет, за руку любимую подержит и довольный со счастливой улыбкой пошел...маниак))) Ну самое главное он принес - без альбомов там прямо жизнь ни в жизнь...Все время говорит, что надо вытаскивать Элиф с кичи...а воз и ныне там следствие отдельно, а Омерка отдельно...весь в заботах, аки пчела))) Ну он суприз готовит. Ну какое тут право слово следствие , когда тут романтик- артистик- туристик- змей ( как говаривал один наш хороший знакомый). Вся его любовь ушла в слова и романтические прыжки и ужимки...А "любовь, понимаш, не вздохи на скамейке, и не прогулки при луне". Эх,Омерка, Омерка, мало у вас видать революционно-романтишной поэзии написано...
И ваще, это не тюрьма , а институт благородных девиц какой-то, там только одна баба за дело сидит, остальным просто настоящая любовь не встретилась)) Не заключенные а поклонники Эльмеров какие-то)))
Так и что? Неужто не похоже на деградацию героя почти по Чехову, только там это случилось после утраты любимой, а тут с обретением оной...
Извини, Омер, но быть тебе грезой моих снов, усладой сердца. Размазали тебя СЦ по стамбульской мостовой, развеяли тебя над Босфором, склевали твое сострадательное сердце злые чайки карапарские...))) плакаю...
альтернативное название " Доктор Старцев и комсар Демир - близнецы-братья, или найди семь отличий".
Посвящается Элизке, которой не с кем обсудить Пойраза.
Как создается образ киношного героя? О, нет, не пугайтесь: научных трактатов не будет. Порассуждаю как зритель, обычный зритель женского полу ( не паркетного дубового, не ламинатного, не линолеумного, а обычного биологического полу, женского), а потому сентиментального и впечатлительного, неразумного и нелогичного, нежно-блондинистого ( в кого хочу, в того и крашусь).
Прежде всего, конечно, легкомысленное блондинистое существо окидывает внимательным взглядом внешность червового короля, на которого собирается гадать. Нууу...скажете вы....фактура - это от папы-мамы. Стилисты слегка поправят природное богачество героя: кому добавят, у кого отнимут, тут подстригут, тут залачат, тут в узкие моднючие джинсята засунут.
Облик Омерки менялся не протяжении всей шедевральной шедевры...
Все выдает в нем комиссара полиции из турецкой глубинки: повышенная лохматость и отчаянная небритость, весьма скромная, порой не сочетающаяся по цвету и фактуре одежка, зато, очевидно, удобная. Преобладают в гардеробе комасра, прибывшего из зимнего Вана вязаные свитера да джемперы, венчает все это великолепие матушкин подарок, шарф-снуд. А все, что вяжет матушка не может быть некрасивым или немодным и по фиг Омерушке, что некая богатая фифенция от того рукоделия нос воротит... На подиум, конечно, в том прикиде не выйдешь и продаж инетских не сделаешь, но зато правда жизни так и прет...
А вот Омерка из последней серии.
Правда, красава? Ну о лохматости и речи нет..стрижечка, укладочка, бородка у полном порядке...одежка в тон. А сам-то он тонкий, звонкий, щааастливый...гламурный до не могу)))А чего? Все у пацана в порядке?! Именно так и подумает то, кто увидит эти снимки.
А я и сама загляделась на эту брызжущую с фотки радость, что и позабыла на фиг..кто он, хде он, чего это он???Аааа фигня что вокруг твориться, главное -лябофффь вот тута, в грудях, так и клокотит, так и шкварчит ( привет Проне Прокоповне Серковой...не ее ли имечко выбито золотыми сверкающими буквами на чисто турецком изыке).
Ну шкварчит ли папироска , не знаю , но толку от клацания омеркиной зажигалки ноль целых, ноль десятых...
Плавно, яваш-яваш, перевернем следующую карту нашей интеллектуальной игры для тренировки мозгов и предсказания будущего - пасьянсу( седни у нас шикарнейший турецкий расклад "12 султанов" на 54 карты, то ись на 55 серий - кошмар кошмарский! ужас, летящий на крыльях ночи!).
Итак..голос, мимика, жесты и пластика - ничего из этого никто у героя не отнимет, потому как подарил все это ему навсегда наш любимка. Гляньте, скока сразу карт снять удалось, расчищая путь к финалу " сойдется- не сойдется". Тут у нас расхождения во мнениях нету. Тут у нас майский день, сплошные именины сердца!)))
Следующая карта...чет значков много...ах, это слова... Глаза - зеркало души..А слова? Чего отражают слова? Кто в Каре Паре правду думает...кто правду говорит...все же не на Глюке))) Так что же слова? Те самые, что не воробей, вылетят - не поймаешь?! Откуда вылетают они у Омерки? Судя по всему из разных мест. Те , что о любви, высокопарные и метафоричные, с легким налетом философичности турецкой классики, с душком суфийской древней мудрости, те из сердца. Откуда же исчо? Вон Омерушка всем источник указал...Там, там у него кладезь, там слова трансформируются в художественные средства выразительности...и истекают из прекрасных уст, помадный цвет которых так претит Элизке.)))
Те, которыми Омерушка пугает тайаровских прихвостней, те живут на казанках его кулака. Раззудись плечо, размахнись рука. Наверно, сила омерова кулака увеличивается от его эмоциональных сотрясений воздуха. Думаю, тут можно, используя физические формулы силу удара посчитать ( массу тела помножить на скорость света...)
Но вот если кривая внешнего облика героя неуклонно и верно ползет вверх от серии к серии, то воздействие омеркиного слова уменьшается пропорционально гламурности героя.
Тэк-с...а не сходится пасьянец-то...мда...
А мы зайдем с другой стороны, и перевернем вот эту центральную карту...все главное лежит всегда в середке...Может, тогда задачка сойдется с ответом...и мы получим ответы на все умные вопросы, которые успели назадавать за два сезона карапарщины???
Слова словами...встречают опять же по одежке, а провожают-то все же по уму... Дело, дело делает человека, поступки важнее слов...в них отражается сущность человека...чего он стоит на этой земле ( Что сделаю я для людей? - сильнее грома крикнул Данко...Ой, это из другой революционной оперы)
Вот за что любят Омерку окружающие? Ну это у каждого свое, конечно. Но мне он глянулся за искрометный юмор, легкий цинизм, твердость характера и целеустремленность ( не стал вон долго сопли по бороде размазывать после гибели Сибель, сдержал хрустальную слезу, действовать начал, потому , видать , и брюлики фальшивые нашел, и шкатулку никому на фиг ненужную, операсьон какую-никакую провел...) А более всего понравился он мне душевной щедростью, бессеребреник, глубоко порядочный мужчина. Сибельку вон навещал, папе-маме ейной денюжку носил, хоть и немного, ну что мог, племяшке на учебу денег дал, по первой жалобе брательника на жизнь карточку с честно накопленными денежками отдал. Золотой души человек.
И что мы имеем к 48 серии? Перечислять или и так помните? Ну прямо не узнать комсара, ну сглазили чисто демоны)))
У него своих забот полон рот. Вот именно что своих...каких-то чокнутых...даже не Элифкиных, сорри , а своих...
Тюрьма - это вам не сад Гюльхане, там еще выжить надо, особливо такой нежной и далекой от жизни барышне, тут в пору ликбез проводить по ОБЖ. Хоть рассказал бы, чего там можно делать, а чего не стоит, научил бы отличать пахана от ссученых ( пардон за мой хрянцузский). Куда там! И чего таскается по спец разрешениям в тюгягу кажинный божий день? О любови своей на ухо шепчет, за руку любимую подержит и довольный со счастливой улыбкой пошел...маниак))) Ну самое главное он принес - без альбомов там прямо жизнь ни в жизнь...Все время говорит, что надо вытаскивать Элиф с кичи...а воз и ныне там следствие отдельно, а Омерка отдельно...весь в заботах, аки пчела))) Ну он суприз готовит. Ну какое тут право слово следствие , когда тут романтик- артистик- туристик- змей ( как говаривал один наш хороший знакомый). Вся его любовь ушла в слова и романтические прыжки и ужимки...А "любовь, понимаш, не вздохи на скамейке, и не прогулки при луне". Эх,Омерка, Омерка, мало у вас видать революционно-романтишной поэзии написано...
И ваще, это не тюрьма , а институт благородных девиц какой-то, там только одна баба за дело сидит, остальным просто настоящая любовь не встретилась)) Не заключенные а поклонники Эльмеров какие-то)))
Так и что? Неужто не похоже на деградацию героя почти по Чехову, только там это случилось после утраты любимой, а тут с обретением оной...
Извини, Омер, но быть тебе грезой моих снов, усладой сердца. Размазали тебя СЦ по стамбульской мостовой, развеяли тебя над Босфором, склевали твое сострадательное сердце злые чайки карапарские...))) плакаю...
Препоръчани теми
X
Реклама