ГРЪЦКАТА дружина споделя в захлас рецепти, съвети и самолетни билети (Тема 32)

Здравейте, влизам да ви се оплача. Имахме огромното желание с мм да ходим в България, купихме вчера билети за Ryanair - 67 eвро Атина - София и обратно, но днес се оказа, че не ни е възможно да летим.

Та, ако някой икса, продавам ги, за дати отиване 29.10.2016 и връщане 06.11.2016г.

Или ако знаете, някакви сайтове, за родажба, търсене и т.н на самолетни билети, да ме насочите. Ако ли не изгарят.

Смяната на имената може да струва повече от билета.

Питай в темата за Райънеър тук в мамата, момичетата са супер осведомени.

Момичета, благодаря за съболезнованията, много сте мили. Животът е голям учител, в рамките на осем години последователно загубих майка ми, брат ми и сега и баща ми, вече всичко чувствам и гледам под различен ъгъл и начин....Изчетох всичко да тук, винаги се опитвам да не правя сравнения между живота ми тук в Гърция и този в България, случвало ми е се е да се чувствам страхотно и отвратително и на двете места. И на двете места готвя и се храним по един и същи начин, може би в Пазарджик излизаме по-често навън по ресторантчета, просто защото е доста по-евтино все още. Два пъти са ни мамили "копърки" таксита в София, но и в Кос се сблъсквах с таксиметрови шофьори, определящи висока пакетна цена за да те закарат до определен хотел, отказвайки да пуснат касовия апарат. С удоволствие се връщам в Пазарджик, така ми липсват приятелите от там, но пък винаги изпитвам същото, разхождайки се по морската улица в Кос. Едно нещо обаче не мога да си обясня, аз се сприятелявам сравнително лесно, а след единадесет години тук в Гърция, нямам нито една близка приятелка гъркиня, всъщност най-близката ми приятелка от Кос е арменка,  женена също като мен тук. Дали и при вас е така, имате ли близки приятелки гъркини? Желая лек и ползотворен ден на всички мами!

Здравей, Мимоза!

Самата аз трудно свалям "гарда", при все цялото ми общуване с хората. Все пак на достатъчно ранна възраст се научих и че е добре да се доверяваш на по-непознатите хора и не ми е проблем. Така че ако кажа, че акушерката, фризьорът и стоматологът са ми близки приятели, няма да излъжа. 

Не съм по многото "приятелства", защото съм скенер за всякакъв фалш и преструванство. Другите опознавам, те мен - трудно.  Повечето ми приятели от малка са от противоположния пол, а момичетата и жените са потвърждение на правилото.  Все пак, не всяка жена е запалена по мотоспортовете.  Иначе няма да те подведа и ако кажа, че най-добрите ми приятелки са майка ми и двете ни приемни момичета - жени, които са значима част от живота ми, а и аз от техния.

Приятелите ми арменци от България ми липсват, но от тях човек трудно може да се оттърве, за щастие.  Познавам се с братовчедките на мъжа ми още преди да се преместим на острова, а след това ме запозна  и с неговите приятелки от детинство, които са биели момчетата, ако са им посягали недобросъвестно. 

Т.е. не подхожам с идеята, че ще си намеря "сродната" женска душа във форум, градинка или другаде и не се разочаровам. Направило ми е впечатление, че най-големите спорове в този (форум) стават именно поради звишените очаквания, кой какво искал да каже и дрън-дрън.

От друга страна, навремето като казвах на мъжа ми за нашата темичка тук, той не разбираше всичко, за което си помагаме, но се радвам, че запазихме общуването и връзката си! 

 

Беше ми болна тема как ще живея тук без приятели, но вече не ми е. Подредих си приоритетите, имам и две-три дружки по-близки, на които мога да звънна при нужда. Не е толкова важно физическия контакт. Иначе да, съгласна съм с Хавайчето, че гъркините са криви към чужденките. Не го забелязвам от мен, аз не търся приятелства, ами от чужденки около мен. Една съседка румънка има най-добра дружка българка, тя пък няма желание да се запознаем, но това е друга тема Друга позната българка и тя другарува с румънка. Раждах с две албанки, за 5 дни в болницата що народ се извървя и все албанки, една гъркиня не видях. Та така, аз съм компания със сестрата и братовчедката на Мм, чак много близки няма да ми станат, но не е и нужно.

Аз пък какъв скандал вдигнах, когато моят мъж ме запозна с италиано-гръцката си братовчедка и тя ме нарече "новата звезда".  После той ме питаше "Ами сега какво ще правим?!"  Настъпи шок и ужас, изясняване на културни различия и така нататък.  После се разбрахме, че момичето също няма много приятелки гъркини в Атина, аз се извиних и така. Сега мога да й поверя най-милото си. 

Сестрата на Мм ме ядосва понякога, но като цяло е добричка и се разбираме. Просто понякога не се усеща с идеите си и звучат като вмешателство- Ще вземеш сини пердета, пък бели чинии и така. Даде ми всичките си дрехи и играчки за бебето, количка, че моята се счупи, а вчера ни направи скъп подарък, който ме трогна. Имаме си уважението и това ми е важно.

мдааа, така е(бях написала един ппост, но нещо натиснах и се изтри и ме мързеше след това да пиша отново  ). Аз за 6 години гъркиня приятелка, така и не създадох. ММ има много колеги с жени и деца, с някои сме много близки, но само когато излизаме заедно. Иначе само по женски - абсурд. Не съм трудна в контактите, лесно се сприятелявам, но тук са малко "расистко" настроени към българи, румънци, албанци, което говори за тесния им мироглед. Но на мен ми е все тази, и сама съм се научила да си прекарвам времето отлично.

Като живяхме в Ламия, ходих при една 70 годишна коспожа на кафе. Много любезна, умна и т.н., но на тази възраст отношението към живота и околните са други.

Мразя да ползвам таксита, но ми се случи на два пъти, в които шофьора мина през възможно най-заобиколния път. На следващия му казах от къде да мине, и за да навакса с парите караше с 40 

А едно време в България, като ученичка и студенка се пазарях. Обикновено ги ползвах след дискотека. Казвах им - имам толкова пари - ще ме закараш ли  Ахххх какви луди години 

И аз в тукашните баби виждам моята, а преди да се преместим себе си не виждах в представата ми за гъркините на моята възраст. Но пък всичко си има приятните изключения и затова обичам островите.   Лошото е, че сме по-изолирани, но пък поддържам връзка със светски настроени туркини оттатък морския бряг.  

От друга страна и разликата ми с момичетата в България, по-млади само с едно 3-4 години е осезаема, но трябва да се хвърлят мостове, дори и ако човек изглежда на пръв поглед повърхностен.

Бях много добра приятелка с бабата на мъжа ми, която е отгледала него и двамата му братя като майка. Навремето тя е била единствената жена при мъжете, когато са играели карти и са нищили политиката, а другите съпруги са клюкарели. Освен това при разминаването на католическия и православния Великден си е взимала кораба до Сицилия, за да празнува там.  

 leo75, кой е италианец в рода на мъжа ти?

Баба му беше италианка, Хавайче. Мир на праха й. тя поддържаше основно връзките с Апенините, преди да се устроим и ние тук.

На братовчедите пък бащата е грък, майката италианка, и двамата музиканти. Дъщеря им в Атина също се занимава с музика и пътува по турнета.

През миналия век Лесвос и Сицилия са си "менкали" поне две булки, и аз не мога да им хвана началото, вече не се опитвам. 

Средиземноморие, какво да го правиш. Както майка ми казва: "Колко си прилича всичко в този регион!". Изтъркано, но вярно.

Интересно е колко си приличат мъжът ми и братовчедите му, без да са поддържали връзка като малки. Дори имат и подобни физически безпокойства със сърцето, вкус към музика и въобще отношението към живота.

смесен италиано-гръцки род, а сега се появи е българска кръв 

Омешали сме се здравата и ни е весело.  А още колко ни предстои да се омешваме. 
Да не споменавам моята българо-японска племенничка, кръстена на мен. 
Холандският зет, дето готви хубаво, го взехме и него лятото в Несебър.

leo75, не ти е скучно! Определено сте си заформили едно голямо интернационално семейство! За майка ти и  баба ти не ги мисли толкова проблемите! Без тях няма да е по-добре! Важното е, че узо има!  Относно приятелите и аз съм като теб- с мъжете се сприятелявам по-лесно и тези приятелства са ми останали и до днес, въпреки разстоянието!
За 11 години тук създадох приятелства- доста от тях са приятели на мъжът ми, но не виждам да ме разграничават по някакъв начин било то защото съм българка или просто защото съм в леглото на мъжа ми! Виждам как се държат с мен и как се държат с половинките на други техни приятели! Просто сме си паснали! Но също така се опарих и то доста от едно приятелство, което създадох тук с една американска гъркиня! Почти 7 години бяхме като сиамски близнаци и вече 4-5 години не само че не си говорим, но поне от моя страна с тази жена никога не е трябвало да се захващам! След изживяното с нея осъзнавам, че се бях принудила и бях инвестирала прекалено много в тази връзка, точно защото тя беше нещо близко до това, което търсех от приятел и на остров с 1500 човека население трябваше да избирам между нея и разговори за кози и овце или пък кой какво сготвил днес и как си е мил банята или прането!  Клюкарка никога не съм била и така националният спорт не успя да ме хване и да се приобщя към някоя женска компания!
Разбира се това важи и за България... в повечето случаи хората ме виждат като странна личност, със странни вярвания, музикални вкусове и ... всичко!
В крайна сметка за мен важи изцяло поговорката- по-добре малко, но истински приятели, от колкото много и некачествени! Радвам се, че мъжът ми е един от най-добрите ми приятели и винаги мога да разчитам на него въпреки, че сме напълно различни хора!

Мушморанка, прегръдки от мен. Няма значение как те виждат хората, жени или не - ще се радвам някой път да се видим, като се засечем в София. Това е твоят град в България, ако не ме лъже паметта. 

Още ли сте 2 в 1, има ли някакви предвестници на раждане?