Разни хора, разни идеали. Важното е да си щастлив. ММ обожава да гледа мачове, голям фен ( както повечето мъже). На мен лично не са ми интересни. Той си пуска ТВ а аз си ровя нещо на компютъра. Или обратно когато аз си гледам някакви мои сериали -любимите ми Приятели- той си намира нещо да си прави и пак сме си заедно. Готово.
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Наскоро се случиха няколко неща, които сериозно ме замислиха. Защитават ли ви мъжете ви и доколко смятате, че е нормално?
Под защитават нямам предвид някакви скандали, побоища и прочие, но да кажем някой познат каже нещо грубо по ваш адрес. Бившия ми приятел не понасяше някой да ми говори кофти и реагираше веднага без да ме обезличава. Така съм свикнала и така смятам, че трябва да е. Със сегашния имаме пререкания по въпроса. Разбирам да беше кротка неконфликтна личност, окей, но когато е засегнат негов приятел или дори познат, може да коментира доста грубо, а когато е към мен - не, стои и не се обажда. Дори се опитва да им намира оправдание. Аз съм самостоятелна катоцяло ,не очаквам някой да ходи подир мен, но това доста ме потиска.
Като му казах, че за мен това не е нормално отношение за други да се хвърля да защитава, а мен не- можела съм и сама. Мога, но не е ли адекватно, когато на близкия ти човек говорят нещо кофти да се жегнеш, а не да гледаш колко е оправен. Сега не ще да каже две думи на някой, а утре за нещо по - голямо как да разчитам на него, като "мога и сама".
Под защитават нямам предвид някакви скандали, побоища и прочие, но да кажем някой познат каже нещо грубо по ваш адрес. Бившия ми приятел не понасяше някой да ми говори кофти и реагираше веднага без да ме обезличава. Така съм свикнала и така смятам, че трябва да е. Със сегашния имаме пререкания по въпроса. Разбирам да беше кротка неконфликтна личност, окей, но когато е засегнат негов приятел или дори познат, може да коментира доста грубо, а когато е към мен - не, стои и не се обажда. Дори се опитва да им намира оправдание. Аз съм самостоятелна катоцяло ,не очаквам някой да ходи подир мен, но това доста ме потиска.
Като му казах, че за мен това не е нормално отношение за други да се хвърля да защитава, а мен не- можела съм и сама. Мога, но не е ли адекватно, когато на близкия ти човек говорят нещо кофти да се жегнеш, а не да гледаш колко е оправен. Сега не ще да каже две думи на някой, а утре за нещо по - голямо как да разчитам на него, като "мога и сама".
Моят мъж винаги взема моята страна. За него аз винаги съм права, дори и когато не съм права. Пред хората или пред детето винаги ме подкрепя. После, ако трябва разговаряме, но не показваме пред хора, че имаме разногласия както и не се изясняваме пред тях. Абсурд е някой да ме засегне и обиди, той да е там и да не се намеси в моя полза. Това включва и родителите му, което според мен е причината за отличните ми отношения с тях.
Аз не мога да си представя друго отношение, на мен ми се струва естествено хората в семейството да се подкрепят и го очаквам от партньора си. И аз смятам, че приятелят ти не реагира адекватно защитавайки други хора и оставяйки те да се оправяш сама. За мен показва недостатъчна ангажираност и някакъв непукизъм даже, което за една лежерна връзка е ок, но за сериозна такава според мен не е.
Аз не мога да си представя друго отношение, на мен ми се струва естествено хората в семейството да се подкрепят и го очаквам от партньора си. И аз смятам, че приятелят ти не реагира адекватно защитавайки други хора и оставяйки те да се оправяш сама. За мен показва недостатъчна ангажираност и някакъв непукизъм даже, което за една лежерна връзка е ок, но за сериозна такава според мен не е.
Да, обикновено се подкрепяме пред други хора, той застава на моя страна, аз на негова. Ако имаме да изясняваме нещо, това става, когато сме останали вече насаме. Важно е и да отбележа, че нямаме кардинални и принципни различия по повечето житейски въпроси и затова ни е лесно, тъй като в повечето случаи мислим еднакво и сме "от една и съща страна на барикадата" така да се каже. Ако имахме много различни виждания, сигурно нещата нямаше да стоят така, може би дори нямаше и да сме заедно, не знам.
Наскоро се случиха няколко неща, които сериозно ме замислиха. Защитават ли ви мъжете ви и доколко смятате, че е нормално?
Скрит текст:
Под защитават нямам предвид някакви скандали, побоища и прочие, но да кажем някой познат каже нещо грубо по ваш адрес. Бившия ми приятел не понасяше някой да ми говори кофти и реагираше веднага без да ме обезличава. Така съм свикнала и така смятам, че трябва да е. Със сегашния имаме пререкания по въпроса. Разбирам да беше кротка неконфликтна личност, окей, но когато е засегнат негов приятел или дори познат, може да коментира доста грубо, а когато е към мен - не, стои и не се обажда. Дори се опитва да им намира оправдание. Аз съм самостоятелна катоцяло ,не очаквам някой да ходи подир мен, но това доста ме потиска.
Като му казах, че за мен това не е нормално отношение за други да се хвърля да защитава, а мен не- можела съм и сама. Мога, но не е ли адекватно, когато на близкия ти човек говорят нещо кофти да се жегнеш, а не да гледаш колко е оправен. Сега не ще да каже две думи на някой, а утре за нещо по - голямо как да разчитам на него, като "мога и сама".
Като му казах, че за мен това не е нормално отношение за други да се хвърля да защитава, а мен не- можела съм и сама. Мога, но не е ли адекватно, когато на близкия ти човек говорят нещо кофти да се жегнеш, а не да гледаш колко е оправен. Сега не ще да каже две думи на някой, а утре за нещо по - голямо как да разчитам на него, като "мога и сама".
Дори не мога да си представя как бих приела ситуация, в която някой явно и директно ме обижда, а мъжа ми само стои като "страничен наблюдател"....Мисля че би ми било обидно.
Не че нямам "змийската уста" сама да насмета нахалника, но не е там въпроса.
Когато съм с мъж, смятам, че е негово задължение да ме пази и защитава.Аз ще го правя, когато съм сама.
Наскоро се случиха няколко неща, които сериозно ме замислиха. Защитават ли ви мъжете ви и доколко смятате, че е нормално?
Скрит текст:
Под защитават нямам предвид някакви скандали, побоища и прочие, но да кажем някой познат каже нещо грубо по ваш адрес. Бившия ми приятел не понасяше някой да ми говори кофти и реагираше веднага без да ме обезличава. Така съм свикнала и така смятам, че трябва да е. Със сегашния имаме пререкания по въпроса. Разбирам да беше кротка неконфликтна личност, окей, но когато е засегнат негов приятел или дори познат, може да коментира доста грубо, а когато е към мен - не, стои и не се обажда. Дори се опитва да им намира оправдание. Аз съм самостоятелна катоцяло ,не очаквам някой да ходи подир мен, но това доста ме потиска.
Като му казах, че за мен това не е нормално отношение за други да се хвърля да защитава, а мен не- можела съм и сама. Мога, но не е ли адекватно, когато на близкия ти човек говорят нещо кофти да се жегнеш, а не да гледаш колко е оправен. Сега не ще да каже две думи на някой, а утре за нещо по - голямо как да разчитам на него, като "мога и сама".
Като му казах, че за мен това не е нормално отношение за други да се хвърля да защитава, а мен не- можела съм и сама. Мога, но не е ли адекватно, когато на близкия ти човек говорят нещо кофти да се жегнеш, а не да гледаш колко е оправен. Сега не ще да каже две думи на някой, а утре за нещо по - голямо как да разчитам на него, като "мога и сама".
Смятам, че поведението му не е нормално. Явно въобще не му пука за теб и може би се забавлява като гледа как някой те обижда. Вярно, че не си описала конкретната ситуация, но е грозно поведението му. Още по-грозно е, че защитава тяхното поведение. Аз ако бях, рязко бих се замислила да му бия шута.
Наскоро се случиха няколко неща, които сериозно ме замислиха. Защитават ли ви мъжете ви и доколко смятате, че е нормално?
Под защитават нямам предвид някакви скандали, побоища и прочие, но да кажем някой познат каже нещо грубо по ваш адрес. Бившия ми приятел не понасяше някой да ми говори кофти и реагираше веднага без да ме обезличава. Така съм свикнала и така смятам, че трябва да е. Със сегашния имаме пререкания по въпроса. Разбирам да беше кротка неконфликтна личност, окей, но когато е засегнат негов приятел или дори познат, може да коментира доста грубо, а когато е към мен - не, стои и не се обажда. Дори се опитва да им намира оправдание. Аз съм самостоятелна катоцяло ,не очаквам някой да ходи подир мен, но това доста ме потиска.
Като му казах, че за мен това не е нормално отношение за други да се хвърля да защитава, а мен не- можела съм и сама. Мога, но не е ли адекватно, когато на близкия ти човек говорят нещо кофти да се жегнеш, а не да гледаш колко е оправен. Сега не ще да каже две думи на някой, а утре за нещо по - голямо как да разчитам на него, като "мога и сама".
Под защитават нямам предвид някакви скандали, побоища и прочие, но да кажем някой познат каже нещо грубо по ваш адрес. Бившия ми приятел не понасяше някой да ми говори кофти и реагираше веднага без да ме обезличава. Така съм свикнала и така смятам, че трябва да е. Със сегашния имаме пререкания по въпроса. Разбирам да беше кротка неконфликтна личност, окей, но когато е засегнат негов приятел или дори познат, може да коментира доста грубо, а когато е към мен - не, стои и не се обажда. Дори се опитва да им намира оправдание. Аз съм самостоятелна катоцяло ,не очаквам някой да ходи подир мен, но това доста ме потиска.
Като му казах, че за мен това не е нормално отношение за други да се хвърля да защитава, а мен не- можела съм и сама. Мога, но не е ли адекватно, когато на близкия ти човек говорят нещо кофти да се жегнеш, а не да гледаш колко е оправен. Сега не ще да каже две думи на някой, а утре за нещо по - голямо как да разчитам на него, като "мога и сама".
Станало е нещо, което го е накарало да мисли, че поставяш оправността (ако има такава дума) над всичко. По някаква причина не се чувства баш мъж около теб. Не че е подметка - не е, щом се намесва да защити приятели. Към теб отношението му е специално по някаква причина.
Не мога да се сетя за случай, в който са ми казвали нещо грубо в последните 2-3 години. Не съм попадала в компанията на хора, които биха си позволили подобно държание, но и не смятам, че биха си позволили - половинката е силно респектираща. Наскоро разбрах обаче, че са се казали доста кофти неща зад гърба ми, намесил се е извънредно директно, сурово и категорично е приключил темата. Намирам го за нормално, дори силно препоръчително и абсолютно бих направила същото за него - начинът би зависил от това дали присъства.
Станало е нещо, което го е накарало да мисли, че поставяш оправността (ако има такава дума) над всичко. По някаква причина не се чувства баш мъж около теб. Не че е подметка - не е, щом се намесва да защити приятели. Към теб отношението му е специално по някаква причина.
Не познаваме авторката за да правим такива заключения за характера. Дори и да е оправна/което не е лошо/, неговата реакция е показателна и неприемлива. И ако е оправна и той уж не се чувства мъж заради това, отново има той проблем.
Станало е нещо, което го е накарало да мисли, че поставяш оправността (ако има такава дума) над всичко. По някаква причина не се чувства баш мъж около теб. Не че е подметка - не е, щом се намесва да защити приятели. Към теб отношението му е специално по някаква причина.
Не познаваме авторката за да правим такива заключения за характера. Дори и да е оправна/което не е лошо/, неговата реакция е показателна и неприемлива. И ако е оправна и той уж не се чувства мъж заради това, отново има той проблем.
Не са заключения. Написах "накарало го е да мисли", тоест негова си интерпретация. Не повече от предположения са, даже и това не бих казала, че са.
Иначе - не по конкретната тема, а по принцип - много е лесно да си прехвърляме топката за това чий е проблемът, но действително има жени, които тотално тъпчат мъжкото его и после очакват то да се прояви, когато те искат. Няма как да стане, не е концерт по желание.
Била съм такава, та знам за какво говоря. Не е приятно и е нормално в един момент мъжът да вдигне ръце и да те остави да се развяваш с топките, които претендираш, че имаш. Нямам предвид мъжленца, които от най-малката забележка се свиват.
Ако една жена иска да се държат с нея като такава, то се очаква да има женствено поведение, основна част от което е прословутата интуиция - онази, която позволява да докосва чуждите души фино, да насочва, не да тъпче. Не говоря за манипулация, разлика има и тя се усеща, когато смениш подхода и започнеш да прилагаш друг.
При правилна мотивация един мъж ще се държи точно както на нея й се иска, като при това ще мисли, че е напълно негова идея и нещо повече - задължение да се грижи за жената като за нежна половинка
