"Горките ни деца, не случиха на майки!"

  • 19 528
  • 334
  •   1
Отговори
1 юли 2015, 16:54 ч.
  • Мнения: 2 927
      Ожалиха детето ми, защото отказвам да допусна животно вкъщи. А вашите деца случиха ли на майки? Трябва ли родителите да отглеждат животно в домашни условия на всяка цена или е допустимо да откажат заради собствени разбирания? До какви травми за детето би се стигнало при отказ? Изпитвате ли съжаление към деца, чиито родители отказват и защо? Трябва ли въобще да се изпитва съжаление към такива деца?
     Дворът не е вкъщи, само жилището.
     Ако възникнат и други въпроси във връзка с децата, животните и жилището, ще е чудесно да бъдат обсъдени.  За моето дете и животните ще разкажа по-късно.
     

# 1 1 юли 2015, 16:58 ч.
  • Мнения: 6 993
На мен до доста късно ми отказваха. В крайна сметка на 15 получих хамстер, което е все тая има ли, няма ли животно, общо-взето.
Не съм се повредила. Simple Smile
Аз самата обаче искам животно и се надявам някога да успея да убедя мъжа си. Но не намирам за странно или неприемливо, ако някой не иска да се нагърби с такъв ангажимент, не бих го обсъждала с подобни реплики.

# 2 1 юли 2015, 17:01 ч.
  • Мнения: 843
И моето дете е за ожалване и не е случило на майка. Не искам вкъщи животни. Може и да се предам с някоя и друга рибка или хамстер в бъдещите години.
Иначе съм имала като малка котка и получих алергия. След това не съм и мечтала за животни вкъщи.

# 3 1 юли 2015, 17:02 ч.
  • Мнения: 18 552
Живея  на село ,гледали сме всичко без бели мечки образно казано навън.Децата ми-вече големи мъже-са играли  или наблюдавали животни,знаят за тях.Е,различно се отнасят ,все пак са различни хора.Понеже знам какво те провокира,мога да кажа,че градските деца без достъп до село имат нужда да общуват с животни,заради това родители  правят нужното  и ненужното. Но  има едни прекалени в любовта си към животните,дето може да стъпчат човек заради животно. Аз съм за придържане към здравия  разум и  природните закони.А от друга страна,едно дете може да иска да е  цар,има начини да му се обясни защо не може.И кое и колко може.

# 4 1 юли 2015, 17:03 ч.
  • Варна
  • Мнения: 7 147
 Laughing Направи тема значи?
Ами не, нямат никакви травми децата... На мен като дете така и не ми  позволиха да си взема животно вкъщи. Имах едни хамстери за малко, ама те не се броят, защото се споминаха много бързо (вероятно заради моите и на брат ми всеотдайни грижи). Нямам травми. Пораснах и си взех домашен любимец вече в собствения си дом (квартира).

# 5 1 юли 2015, 17:04 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Определено моето дете не е случило на майка.
Животното не е играчка. Животното е ангажимент. Аз не мога да поема и този ангажимент, достатъчно ми е натоварено ежедневието.
Отделно сме вложили много пари в ремонт на жилището ни, не желая евентуалната котка да си точи ноктите по мебелите, нито евентуалното куче да пикае в коридора.
Родителите ми имат куче, така че синът ми не е изцяло ощетен.
А в крайна сметка - жилището си е мое, аз решавам кой да го обитава.

# 6 1 юли 2015, 17:05 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 23 674
Значи аз съм пълноценна майка едва от един месец. Взехме коте. Годините грижи преди това не се броят.

# 7 1 юли 2015, 17:07 ч.
  • Мнения: 843
Синът ми има контакт с животни, когато ходи при прабаба си и прадядо си на село. И това е нещо.  Simple Smile

# 8 1 юли 2015, 17:10 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Майка ми никога не разреши животно в къщи. Тайно внесохме две мишки, които взеха че родиха и си убиха малките. После тайно внесохме коте - казваше се Кавръков и беше супер мръсно и бълхясало, на втория ден ни хвана и изхвърли котето. Не съм се деформирала от това, предполагам, обаче пък откакто живея самостоятелно, не съм оставала без животно. По едно време гледахме две кучета, а в един момент преди година и нещо в къщи имахме куче, хамстер и рибки. Сега сме само с куче и един сом. Ситната постоянно иска ново животно, отказвам й. Нямам сили за повече, въпреки че искам чинчила, ама много искам, но няма място за чинчила. Надявам се, че не я деформирам.

Да се гледа животно е трудно. Няма смисъл да го правиш само заради децата, защото на тях им омръзва за няколко седмици и после грижата си остава за теб.

ПП Съвсем забравих - по едно време заедно с кучето, хамстера и рибките, гледахме попови лъжички. Къде 20-тина. Като започнаха да им израстват краката обаче, ги пуснахме в близкото езеро (блато), не си представях 20 жаби, щъкащи из нас. Сега доста често отглеждаме охлюви, добре че зачезват, че иначе ще направим ферма от охлюви на балкона  ooooh!

# 9 1 юли 2015, 17:13 ч.
  • Мнения: 834
По-добре да не се позволява, отколкото да се вземе животно-играчка за детето и след няколко месеца, когато на детето му писне от животното, а на родителите от грижите по него, горкото животинче да се озове на улицата.
Хич не го намирам за жалеене точно това пък. Като пораснат децата, ако толкова искат животно, да си вземат, грижейки се изцяло сами за него.

Аз съм израснала с животни и децата ми също ще растат с животни, друг вариант ми е немислим. Абсолютно държа на това.

Иронията със "случването на майка" е излишна.

# 10 1 юли 2015, 17:14 ч.
  • София
  • Мнения: 28 572
И аз към категорично нежелаещите животно вкъщи. Рибите в аквариума не ги броя. Не виждам причина да има животно вкъщи, няма изгледи да има такова, така че сигурно и моето дете е за жалене. Иначе аз съм отраснала с животни. В началото две кучета, после костенурка за кратко, после мъжко канарче, на което му взехме женско, имаха малки, но Чернобил ги уби.

Цитат на: Бор_яна в ср, 01 юли 2015, 17:02
Скрит текст:
Живея  на село ,гледали сме всичко без бели мечки образно казано навън.Децата ми-вече големи мъже-са играли  или наблюдавали животни,знаят за тях.Е,различно се отнасят ,все пак са различни хора.Понеже знам какво те провокира,мога да кажа,че градските деца без достъп до село имат нужда да общуват с животни,заради това родители  правят нужното  и ненужното.
Но  има едни прекалени в любовта си към животните,дето може да стъпчат човек заради животно.
Скрит текст:
Аз съм за придържане към здравия  разум и  природните закони.А от друга страна,едно дете може да иска да е  цар,има начини да му се обясни защо не може.И кое и колко може.

В такива хора съм виждала много омраза.

# 11 1 юли 2015, 17:22 ч.
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Аз пък съм израснала с животни, имаме си 2 котки у дома, едната е от преди детето да се роди.
Всеки сам си преценява дали да гледа или не животно у дома.
Липсата или не на животно не би трябвала да е белег на пълноценност. Crazy
Като забременях имаше подмятания да си махам животните, щото нам си ко си щяло да стане на бебето. Crazy

За мен хората, които мразят едно или друго животно, са бъгнати.

# 12 1 юли 2015, 17:23 ч.
  • Мнения: X
Като дете ми беше много мъчно, че родителите ми не ми позволяваха да си взема коте или куче. Още помня  сиамката Линда и пудела Анди на две съученички и колко им завиждах.
Докато един ден мама не се предаде пред чара на едно малко сиво пухче с капка персийска кръв. Но бях голямка вече, осми клас, и можех да поема съществена част от грижите по котето, които не са малко.
Живяла съм и с куче, когато се омъжих, в семейството на съпруга ми имаше голяма (и доста космата) порода куче, покрай него се тичаше още повече.
Не, не е случила щерка ми на майка, не мога да и позволя животно вкъщи, просто нямам сили и за това сега.

От друга страна, на двора отглеждаме две кучета. Семейството на свекърва ми още две, реално едното е, което си гледаха в апартамента. Човек би помислил, че е някак по-добре животинките да са навън, по-свободни. Но явно това е само наивното схващане на недостойните майки  Blush

# 13 1 юли 2015, 17:30 ч.
  • Мнения: 12 665
Като бях дете, нямаше такава мода. Като майка изгледах костенурки, зайци, куче, папагал.    Никога вече.

# 14 1 юли 2015, 17:41 ч.
  • Мнения: 2 927
       С първият ми съпруг живяхме в къща и си имахме куче-немска овчарка. Обичам тези животни от детските си години. Отглеждахме я на двора, детето й се радваше. Имало е периоди в които сме нямали животно, така се случи и при развода ми. Детето беше на шест и домъкна в квартирата (гарсониера) улично коте. Не ги обичам особено, но след развода и невидимите травми, които причинява на децата промяната, приех животинчето, обезпаразитих го, ваксинирах го и започнахме да се грижим за него. Ветеринарният лекар не установи някакви видими заболявания, но горкото котенце се измъчи, непрекъснато мяукаше, уж се хранеше добре, а почти не порасна за година и половина, започна да скача през терасата у комшиите и накрая избяга. Така и не се върна. Всички се измъчихме покрай него.
     След бягството се обадих на таткото и го питах дали има намерение да гледа отново куче. След няколко месеца овчарката беше налична. Кучето е прекрасно, а самото дете няма никакво желание животно отново да влиза вкъщи.
     Изтормозеното ми коте ме накара да си обещая, че животно ще гледам само навън - в среда, която би се чувствало добре. Смятам, че затварянето (особено на улично животно или куче от едрите породи) е изтезание над него.     

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата