Съжалявам,но наистина ми става мъчно когато скимтят от болка.Вие си знаете какво е.Аз също не бих се сдържала,затова и нямам животно у дома.Виж в двор,на свобода си е друга работа.
- Публикувана: 1 юли 2015, 16:54 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2015, 19:18 ч.
"Горките ни деца, не случиха на майки!"
Обичам животните, но не искам да имам. Преди доста години имах котка. Много красиво животно. Взехме го съвсем малък. Умря на около година. Беше голяма травма за мен. Виждала съм и стари животни в много лошо здраве, а собствениците им неспособни да ги приспят, огромна мъка и за едните и за другите. Не искам такива моменти.
Взимането на каквото и да е животно трябва да е осъзнан акт. Преценяват се всякакви плюсове и минуси. Миналата седмица погребахме морското ни свинче. Детето го погреба. Ревахме и тримата, но това е част от отговорността, която поемаме, когато взимаме животинка. Наложи се да приспим кучето ни. Сега пак имаме и тя пак е с проблеми. Тъжно и тежко ми е да мисля за подобно развитие отново.
Изхвърлянето на животни ми е
. Не може отговорен възрастен да вземе подобно решение.
Проблема с бълхите е смехотворен, все едно да си изхвърля детето ако хване въшки.
Изхвърлянето на животни ми е
. Не може отговорен възрастен да вземе подобно решение.Проблема с бълхите е смехотворен, все едно да си изхвърля детето ако хване въшки.
Ох, аз колко се ядосвам понякога с нашия котарак, обаче 10 години го гледам - как ще го изхвърля?
Припикавал ни е обувки, въобще не е любвеобилен, нощем драска по вратите, скачал е от 6-ти етаж.
Дъщеря ми го обича, обаче синът ми няма никакво отношение към животното, леко се страхува и може би затова го отбягва. А котаракът веднъж не го е закачил, не знам как разбра още отначало, че бебето не се закача и така вече 6 години. Само няколко пъти го намирах наместен в бебешкото легло, под повивалника, докато бебока е при нас в другата стая.
Това е - младежът явно не обича животни и не мога да разбера защо.
Припикавал ни е обувки, въобще не е любвеобилен, нощем драска по вратите, скачал е от 6-ти етаж.
Дъщеря ми го обича, обаче синът ми няма никакво отношение към животното, леко се страхува и може би затова го отбягва. А котаракът веднъж не го е закачил, не знам как разбра още отначало, че бебето не се закача и така вече 6 години. Само няколко пъти го намирах наместен в бебешкото легло, под повивалника, докато бебока е при нас в другата стая.
Това е - младежът явно не обича животни и не мога да разбера защо.
