Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 314

"Има само два дни в годината, в които нищо не може да се направи. Единият се нарича вчера, а другият - утре. Днес е точния ден да се обича, да се вярва и най-вече да се живее."

Далай Лама

   Е, това беше... свещите са духнати, балът приключи... Още една работа на Енгин остана в историята, за да продължи да живее своя нееднозначен живот – едни да разтърсва от безутешни ридания, други от неудържим смях, а трети – от жал към зрители, актьори, към Енгин...
    Единственото чувство, което със сигурност не изпитва никой, гледал този безценен шедьовър на турското сериално изкуство, е равнодушие.
    Невероятно, нали? Сюжетът – боклук, сценаристките – глупачки и профани, режисьорът – абсолютен бездарник, операторът – папарак с десетгодишен телефон, стилистите – прекалено далеч от Долче и Габана, актьорите – стараха се пряко сили, но напразно... И в същото време сериалът не лиши никого от емоции (няма значение какви, важното е, че има емоции). И в какво се състои феноменът на този напълно невзрачен турски сериал?
    Днес е модерно да се правят всякакви рейтинги и „топ-десятки” на какво ли не – от звездите по небето до любимите закуски... Та се запитах дали да не опитам и аз да се поупражнявам в тази интересна дейност? И в същото време да се опитам да изследвам що е то КРА и как да се борим с него... всичките тези „харесвам-не харесвам”, „гледам-не гледам”, „оплювам-не оплювам”. Все пак, колкото хора, толкова мнения, а КРА си е един!

Последно място. На това стъпало поставям абсолютно необяснимата за мен „разточителност” на продуцентския екип на сериала, която уви изобщо не се отрази на неговото качество. Това, което ни показаха, можеше да се снима с далеч по-скромен бюджет, а остатъкът от парите (които очевидно не бяха толкова нужни на продуцентите) да се изплатят на актьорите за „нанесени морални щети”... Какви удивителни шикозни места ни показаха за тези пари (Колизеума и римските площади не ги броя, защото можете да ги видите във всеки туристически сайт)? Какви велики тоалети, интериори и костюми видяхме в КРА за тези пари? Разточителството във ВВ го разбирам – там направо ослепяваш от блясъка на диамантите, богатството на обзавеждането и тоалетите (стопроцентова възстановка на двореца Топ Капъ!), костюмите и прочие красоти. Разбирам защо този сериал е закупен в толкова много страни. Но КРА? Феномен?... Да, феномен!!!

Почти последно място. Тук е нескопосаната работа на оператори и осветители. Само зрител, страдащ от амнезия, не помни абсолютно идиотските едри планове на главните герои, съсипващи тяхната външност и показващи ги в неугледна светлина с цел рекламираните бижута, дрехи или чинийки на Кютахия да изглеждат добре на екрана. Колко пъти пращахме мислено „благословии” по адрес на тези майстори за идиотското осветление и ракурс, за подчертания нос, корем или „пета точка” на любимия ни герой, за да може камъчетата по дизайнерската брошка върху гърдите на героинята да заблестят с всичките си фасети! Колко пъти караха героя да се разкарва по ризка, с къси крачоли и неподходящи за него по цвят и размер пуловерчета през декември, а героинята издокарваха в отворено отвсякъде супер мини в края на ноември (зер разпродажбата на летните дрехи още не е приключила!), заплитаха й старчески прически стил „Фрида Кало”, набучкани с купища фирмени фибички, за да може разкошните й коси да не скриват шията, омотана в дизайнерски синджирчета, герданчета и колиета. А колко пъти вместо разкъсващите сърцето емоции в невероятните очи на героя, ние бяхме принудени да съзерцаваме в едър план ръцете на героинята (безспорно, нелишени от изящество и изтънченост), накичени с пръстени, гривнички, синджирчета и други джундурийки на рекламираната фирма... И въпреки всичко, сериалът е признат за най-добър и получи награди... Феномен? Хайде кажете, че не е!

Предпоследно място. Сюжетът на сериала. Е, заради едната справедливост трябва да отбележа, че в самото начало сюжетът изглеждаше съвсем нелош и доста многообещаващ по отношение на драматизма на събития и нажежаването на страстите – беше заложена много благодатна почва, цял склад от възможности за актьорите да блеснат с таланта си (а като познавахме способностите на Енгин, направо ни потече слюнката в предвкусване на истинска естетическа наслада от образа на Йомер), да не говорим за безспорно дълбоките граждански послания и социално значими теми (борбата със злото, продажността на правосъдната система, семейните ценности... – вечни теми, които си струват сериозно внимание). Но към края на сериала сюжетът се сдуха безнадеждно, беше пожертван в полза на рекламните приходи на телевизионните функционери, а актьорите се превърнаха в заложници, в изпълнители на прищевките за всичко „тук и сега” на рекламодатели, продуценти, режисьори и телевизия, че даже и сценаристки (които очевидно прекалено често страдаха от „критични дни”), които спокойно пожертваха любимото си отроче КРА заради гореизброеното или заради нещо друго неизвестно нам. Резултатът – обещаният драматизъм и нажежаване на емоциите често се оказваше прекалено силен за показваните събития и към края започна все повече да напомня на „хвърляне на бисери”, а не на естествени реакции на разумни хомо сапиенси... А социалните послания... направо бяха зачеркнати! Злото фактически остана безнаказано, а доброто беше принудено (на практика, за да удовлетвори капризите на безусловно любимата девойка, поставила ултиматум) да се скрие „зад пердето” и да се запъти да открива книжарница и библиотека с кафене в Бурса, за да живее там „тих и спокоен живот”.
    Феноменално! КРА е просто учебник за начинаещи сценаристи – как от прекрасен многообещаващ сюжет да направят пълно „бляк!”.

Мижава средна позиция. Музикалното оформление плюс монтажа. Не, не мислете, че не ми хареса музиката на КРА! Дума да не става! Музиката на Тойгар е, както винаги, прекрасна! Има и динамични, и резки, и печални, и тъжни, и романтични мелодии, които отделени от „картинките” са достойни за награда. Темите по героите им съответстваха напълно и можеха много да помогнат да разкриване същността на образите... стига да им бяха дали тази възможност! Но както и всичко останало в този сериал, впечатлението от музиката беше безнадеждно оплескано от неудачния монтаж на сцените, абсолютно несъответстващ на показваните емоции (Моментите-шедьоври, когато след смъртта на някого от героите или някаква друга трагедия, музиката зад кадър изведнъж превключваше на веселия романтичен припев на безусловната любов, придружен от жизнерадостните възгласи на главните герои, със сигурност не са оставили никого равнодушен). Феномен! До каква степен бездарният монтаж е способен да убие и най-прекрасните изяви на талантливите хора, в дадената „номинация” – на композитора!

Почти "тадам!" Великото второ място. Безмозъчната режисура! Няма да се разливам върху бездарната работа на режисьорския екип в сем. КРА, вече много пъти писахме за това по страниците на нашия форум... Недообмислени сцени, неестествени положения, пози и стойки, както и реакции на героите спрямо действието, безконечно туткане в кадър, скупчване на разнообразни режисьорски похвати (очевидно, за по-голяма пълнота на възприятието у зрителя), някакви абсолютно недообмислени, непонятни за никого символи, и накрая короната на творението – куп сериални клишета, които режисьорът с упоритостта на бик на корида се мъчеше да натика в сериала при всеки удобен и неудобен случай (говоря за всички онези прословути поглаждания на косата и брадата, изчервяване на бузите, целуване на фибички, нощувки на стълбите и пред вратата на любимата, пускане на хвърчила, красиви, но нещастни дечица в кадър и прочие...). Знам, че новото – това е добре забравено старо (особено всепризнатото и добро „старо”!), но в такива количества... да си имаме уважението! Феномен! Как да се направи нов сериал от „събраните съчинения” на други талантливи режисьори на предишни успешни сериали, че и да се изхитриш да го продадеш в 41 страни! Феномен, господа!

ТАДАМ!!! Победителят в нашия анти-хитпарад! Сценаристките на КРА и тяхното гениално изродче – сценарият! Мисля, че никой няма да спори, че тези бележити другарки са главните виновници за „успеха” на КРА. ФЕНОМЕН!  Колко песни бяха изпети за тях в различни сайтове, колко епитети по техен адрес сътвориха зрителите! И цялата тази слава беше безспорно заслужена от тях (няма значение добра или лоша слава, важното е да има СЛАВА!) с така бездарно оплескания сценарий. За това е нужен наистина голям талант! Мисля, че на тях вече им е време да захвърлят сериалното творчество и да започнат да обикалят света със семинари (такива умения трябва да се споделят с хората!).

    Горе-долу така стоят нещата... колкото хора – толкова и мнения... На някои им хареса и с възторг очакваха срядата, за да се насладят на тази творба, а други плюха по целия път (плюха, но гледаха!).
    Но смятам, че за едно всички сме съгласни с журналиста от таблоида „Сабах” – „В този сериал Енгин (както и във всеки друг, впрочем!) се превърна в главната забележителност, основния диамант, първото украшение”, което със своето сияние затъмни всички дизайнерски лъскулки на Бендис накуп, въпреки ощетяването му от страна на режисьорско-сенаристкия тандем.
    Искам да отбележа работата и на още един безспорно талантлив човек (или хора, не знам колко са) – на онзи, който е подбирал актьорите за съответните роли! Защото да примамиш за участие актьори на такова ниво и с такъв талант (говоря не само за главните, а за всички актьори от сериала) в такава космическа недомислица – трябва здраво да се постараеш, да го умееш! Браво на тебе, неизвестни, ФЕНОМЕНАЛНИ, герой на КРА! Браво! Ех, да беше попаднал този талант в добри ръце! (мечтая си...)

    И накрая ГРАН-ПРИ на нашия хит парад мисля по общо убеждение се присъжда на абсолютно феноменалния ФИНАЛ на сериала! Въпреки всички провали, пропуски и откровени тъпотии в сюжета, аз все пак очаквах, че един добре измислен „бомбастичен” финал може все още да спаси, позаглади, заглуши... Но явно не всички мечти се сбъдват (сърцето ми е разбито почти толкова, колкото и от факта че няма Дядо Коледа, Фея на зъбките и дужудета).
    По-голяма глупост просто нямаше как да се измисли!
    Това е нещо като... при храната. Опиташ, възбудиш вкусовите рецептори с „какофония от възприятия” и когато се ошашавиш съвсем, почваш да се чудиш сънуваш ли или трябва да се нагълташ са активен въглен. Дори думи не мога да намеря как да нарека ТОВА (да е поетично, точно, но пък не съвсем обидно)... Ето как се чувствах след този така наречен ФИНАЛ. Мисля, че гран-при безапелационно принадлежи на финала на КРА! Всичко можехме да очакваме от такива ненормални до смърт главни герои, но ЧАК ТОЛКОВА!?

    Сериалът свърши... Едни казват „Колко жалко!”, а други възкликват „Слава Богу!”. И всеки е прав за себе си.
    Аз бих го казала така: „Колко жалко, че е слава Богу”!
    Мисля, разбирате защо, скъпи мои съфорумки, приятелки и сестри... ние с вас бяхме в една (за съжаление както се оказа пробита) лодка на име КРА. Останахме със своя Любимец през цялата тежест на тази морално нелека роля, не го оставихме сам, не се отказахме и няма да се откажем от него (поне аз няма!!!), защото виждаме, че в тази ситуация той реално направи всичко, което можа! Що се отнася до Енгин, „слава Богу” по повод края на тази негова работа напълно засенчи „колко жалко”! КРА свърши! Ролята на Йомер е завършена – образът на красивия, искрен и доста противоречив, но така любим мъж е създаден и надявам се спокойно оставен „в историята”. Перифразирайки известната фраза: „Кралят е мъртъв, да живее кралят!”, ще кажа: „Героят е изигран! Да живее новият герой!”. Да живее Актьорът! Да му даде Бог нови, забележителни роли, талантливи сценаристи и режисьори! Надявам се това скоро да стане, нали той сам ни обеща, че ще се срещнем скоро, а аз му вярвам...
    Благодаря ви за вниманието, че прочетохте всички тези страници! Сбогом КРА!