На какво учим децата си, когато играят на детската площадка?

Ами на какво ,да могат да споделят играчките си и на нормални взаимоотношения с връстници .Не винаги се получава ,което не значи че са невъзпитани .Според мен ,няма как всички деца ,които са на една площадка да се разбират и да няма спречквания .
Колкото до твоите притеснения ,наистина носи по-малко играчки .За ровенето по чантите ти не го приемам и би трябвало, ако родителите на др страна не реагират да направиш ти забележка и т.н.

Ама разбира се, че не всички деца ще искат да си дават играчките, нито пък всички ще искат да си играят с него. Аз виждам как примерно с едни деца се заиграват веднага, с други се стига до агресивни прояви, нормално е, децата са различни. Аз също му казвам, че да играе с други деца, макар и с неговите играчки е по-добре, отколкото да играе сам. Ако обаче не се харесват с други деца, не виждам защо да е драма, че не си играят.

А как реагирате, когато дете си проси да му подарите от вашите играчки? Когато синът ми беше малък, това беше една от най-трудните ситуации, в които съм изпадала.
Не става въпрос само за детска площадка, където така или иначе играчките са предварително прежалени. Ами деца на ваши познати, които идват и с ей-такива огромни очи ви питат: "Ще ми подариш ли това?", държейки в ръка любимата или най-новата и скъпа играчка на вашето дете, подарена му по случай рожден ден или друг голям празник?
Или в още по-комплицираната ситуация, когато детето пита майка си: "Мамо, мога ли да взема тази играчка у нас?", а тя лениво провлачва: "Може, ама питай леля си Х дали ще ти я даде".
Как постъпвате в такава ситуация? От една страна – чуждото дете, което много иска и ви гледа с надежда, от друга – жалните очи на вашето дете, което не иска да се раздели с играчката си. Особено когато още не ѝ се е нарадвало...

Актуална и за мен тема.
curnichko, разбирам недоволството и негативните емоции, които изпитваш, но въпреки доста категоричния тон на yulinga, трябва да кажа, че напълно подкрепям поста и. Не си ги слагай на сърцето чуждите недотам добри постъпки (на родителите, де) и си гледай детето и растящото коремче.  

Не са ме питали такова нещо, но знам, че децата по принцип са майстори да молят с влажни очи. Това не значи, че след 5 мин. няма да забравят за играчката, ако кажа "не". Те са на принципа "ако мине".

Смятам, че детето трябва да НЕ споделя всички играчки, а да има чувство за собственост към по-специалните. Така се учи да пази и да цени. Теб ако съседът ти поиска колата, не му я даваш.

Как` Сийка, ако детето пожелае да подари играчка на приятелче, обяснявам, че после не трябва да си я търси, ако другото е пожелало да му подарим от играчките на моето дете, не позволявам, обяснявам, че следващия път като дойде, пак ще си играе с нея. Тук е и ролята на другия родител да обясни как не може да си тръгне с чужда играчка. Като дете аз лично съм била 'жертва' на такива деца, на които нищо не им се отказваше и те идваха вкъщи и задигаха, каквото си харесат. Ами не ми беше приятно и изобщо не приемах аргумента, че съм по-голяма и трябва да отстъпя. Този аргумент обикновено от близките на детето, което задигаше едно или друго нещо.

Да де, то проблемът е с другия родител, който също очаква детето му да получи желаната вещ, да не говорим, че на практика той така си е научил детето - че трябва да получава всичко, което си пожелае, сега и веднага. Нали се сещате - има такива хора, които са над нещата, особено когато става въпрос за чужда собственост.

Има, затова вземам нещата в свои ръце - няма да страда моето дете, само защото някой е научил неговото да получава всичко.

Ами не се толерира такова родителско поведение за повече от веднъж. Ако няма реципрочност в отношенията, казвам директно, какво не ми изнася и приключваме с любезностите. И не става въпрос само за играчки и деца, ами за всякакви опити дългосрочно да минават тънко за моя сметка. Но не се карам с никой, обикновено давам едно ясно обяснение и довиждане.

Детето ми е на 2,3 г. ходим всеки ден на площадката до нас. Познаваме се с почти всички деца.
След ясла не носим никакви играчки, а играем с на другите случайно ако и скимне, иначе с приятелката и се гонят, люлеят на люлка и т.н. грам не им е да седнат и да играят с играчки.
Като беше по малка и носех играчки и тя си играеше с тях и никой не си е позволявал - непознат да и ги взима от ръцете. След това носех и те се взимаха от други деца.....доста неща ни изчезнаха, а най големият проблем е че ни откраднаха лопатата с която малката доста си играеше и си носехме в градинката....е такава тъпотия направо не бях виждала. Да дребни неща да изчезнат ОК, ама лопата за 3 лв. от Икея направо срамота, но има всякакви хора.

Затова сега нося 1 - 2 неща, които седят на пейката и ако иска взима и играе с тях, ако не седят там и не давам на никой.

Добър повод да изриташ от живота си досаден родител с досадно детенце, ако не държиш особено на тях.

Веднъж се беше случило да вземем чужда лопатка, приличаща на нашата, върнахме я при следващата среща с детенцето. Не съм искала да я крада, освен това с майката си имаме приказка, та не беше проблем. Направо не ми се мисли, ако беше решила, че съм едва ли не най-наглата крадла заради лопатка от 1-2-3 лева.

В градината понякога се е връщал с чужди колички. Ако видя, че са специални и скъпи, ги връща на детето, ако видя, че има обмен на пластмасови евтинджоси, го смятам за позитивно- има си набор от трактори и багерчета, които са заменими.

Дъщеря ми е на 2 г. Навън носим играчки за пясъка - кофички, лопатки и фигурки - по 2 бр. (така се случи и си седят в торбичка). Изсипвам на пясъка, който иска да играе. Прави ми впечатление, че родителите на деца на 4-6 г. не носят играчки за пясък, а повечето деца играят в пясъка. Не ми пречи да играят с нашите играчки, констатирам само. Често се случва, ако няма други малки деца, нашите играчки да са единствените и да са взети от по-големите. Тъй като дъщеря ми до скоро не говореше много, молех някое дете да ни даде 1 кофичка и 1 лопатка и да си играе с другите, обикновено няма проблем. Не разрешавам да дърпа играчки от ръцете на децата, дори да са нейни, ако трябва аз ги искам от нейно име, като обикновено предлагам друга подобна играчка. Не разрешавам да взема чужди големи играчки (колелета, камиончета и т.н.) без разрешение от детето или родителя. Винаги съм на 2 крачки от нея, за да коригирм поведение, което не ми харесва или да я защитя, ако е наложително. Ако друго дете прави нещо опасно или неприятно, го моля учтиво да спре (наистина използвам думата "моля"). Ако не спре, повтарям, след това отстранявам моето дете от "опасната зона". Детето ми рядко става обект на умишлени нападки, може би поради факта, че винаги съм наблизо. Надявам се да съм добър пример за дъщеря си.
При нас също се е получило някакво объркване с играчките. При нас се е появила лопатка и сито, а пък от нашите играчки изчезна пластмасово камионче, което момченцата доста харесваха. Ако някой си поиска играчките, ще ги върна, но въобще не знам на кого са.

Казвам, че играчката е на детето ми и да пита него. Повечето случаи детето ми отказва да я подари.
Ако детето ми си подари играчката и после страда за нея, му обяснявам, че решението е било негово и следващият път да помисли.
Ако играчката е много скъпа, директно казвам Не, независимо дали детето ми й се е нарадвало или не.
За сега не съм попадала на родител, който очаква да подарявам играчките на детето ми.