МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 125 965
  • 769
  •   1
Отговори
# 735
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
Далия в момента е така. Сега на 19 май прави 9 месеца - ходи навсякъде, суче по цяла нощ, а през деня само ме хапе, дърпа ми гърдите, рита ме в корема..Ужас.. Излязоха 4 зъбчета и сега се надявам поне за кратко да се успокои. Сутрин ходя да тичам ( през ден) и после се къпя с нея в банята, защото иска само с мен  Crazy и малкия батко беше така, така че знам, че ще мине и стискам зъби. А той, щом е на 13 месеца, не са ли кътниците сега? Това може би е бил пика и при двете ми деца...малко след това са тръгвали на ясла Rolling Eyes

# 736
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Според мен си е до характер и темперамент на детето. Аз се върнах на работа след майчинството с нея, когато беше на 6 месеца, на половин работен ден. Бяхме взели квартира на свекърва ми и, докато ме нямаше вкъщи, тя я гледаше - без никакви проблеми. В момента, в който се приберях от работа, пак се лепваше за мен да ми мрънка за нещо. Twisted Evil

В нашето семейство, зодиите градират.
Като се роди Симона, бях прочела някаква статия за децата, зодия Овен, и там пишеше нещо от рода на "Спокойно, природата рядко наказва едни и същи родители с две деца Овен." Mr. Green Филип е Телец, като се роди ден след началото на зодията, т. е., за малко да сме от "наказаните" родители. Докато Симона прави бели рядко и най-вече от бързане и действия напред с рогата, Филип съвсем целенасочено и обмислено си ги прави. Twisted Evil Преди година-две си казвах, че няма накъде повече. Е, сега малкото чудо ни показа, че Овенът и Телецът са си съвсем послушни. Лъвче, отвсякъде. Simple Smile  Heart Eyes

# 737
  • Мнения: 3 020
И при нас така, понеже нашите близки редовно присъстваха на ревовете и пищенето на голямата. Знаеха колко е трудно да се приспи, да се занимава като цяло и като разбраха, че съм бременна с второто, ни се чудиха как сме се решили и то толкова скоро.

От опит на по-мрънкащо и залепено дете, мога да кажа, че точно това си е темперамент и той си остава такъв.
Каката още реве сутрин за градина, а е 3та група. Малката не, но чуе ли кака си и тя почва.
Каката още не може да се заиграе сама, тя винаги трябва да е при някой, който й обръща внимание и се занимава с нея. Малката си намира някакви неща или играчки и се заиграва. И като цяло нещата си остават такива и като по-големи, с тази разлика, че обяснявам и тя понякога се съгласява с мен и вече пО мога да се разбера с нея...

# 738
  • Сливен
  • Мнения: 2 786
Като ви чета, поне виждам че не сме сами - средното ми дете е едно ужасно ревливо и истерично дете, изтощава ни максимално, бебето и то върви по нейния път, а уж кърмените деца били по-спокойни. И двамата реват за мен, като ме изгубят от поглед започва истеричен рев, тръшкане.....Водим средната на психолог малко да тушираме тези истерии, но честно казано виждам че е характер, темпеламент, и не ми се вярва да постигнем кой знае какъв резултат.

# 739
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Благодаря за бързите отговори! Само дето не знам дали да съм успокоена или отчаяна......Вие как го преживявате? Гушкате ли? Угаждате ли? Аз истерясвам. Направо до агресия бих стигнала, ако просто не се навикам на мъжа и той не дойде да го изведе на някъде за малко докато се успокоя. Тук ходих на курс за родителство и там общият съвет е - пълен игнор (ако детето мрънка просто се правиш, че го няма, но трябва да си много железен,защото ако знае, че ще стане неговата рано или късно мрънкането се мотивира). Ами аз толкова нерви нямам.... и често просто ми е жал и като го взема и той се гушне да ме гали с ръчичка и се чувствам като най-лошата майка, че съм го оставила да реве изобщо..

# 740
  • Мнения: 3 020
Ами при нас ме успокоява, че вървят в низходящ ред стихиите - каката беше вихър, малката - средна работа, но ни се стори като кротушанка... сега това му викам на мъжът ми, че третото трябва да е идеалното бебе и дете - най-добричкото.  Grinning

Роксана, и ние с каката ходихме на психолог. Самата жена точно това определи, че е от 'трудните бебета'  Rolling Eyes Аз си го знаех, де, но все си мислех, че аз нещо грешах.
При нас това е, че тя не иска дори и баща си.  Confused Иска само мен все още и няма как той да я успокои. Тя от него изпада почти в истерия. Но все му казвам това, което запомних от психоложката "ако има публика, има и представление" остана ми в съзнанието и като че ли действа.  Peace

# 741
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Ами при нас ме успокоява, че вървят в низходящ ред стихиите - каката беше вихър, малката - средна работа, но ни се стори като кротушанка...

При мен третата беше най-кротка и послушна - от родилния дом си спеше по цяла нощ. Като помирише възглавница и е заспала. Още е най-поспаливата и най-жизнерадостната. Каката едни мелодрами я тресат, а тя - винаги позитивна сладурана. Бях си изградила мнение, че момичетата са в пъти по-лесни от момчетата за гледане, но явно не съм много права...

# 742
  • Сливен
  • Мнения: 2 786
Ами при нас ме успокоява, че вървят в низходящ ред стихиите - каката беше вихър, малката - средна работа, но ни се стори като кротушанка... сега това му викам на мъжът ми, че третото трябва да е идеалното бебе и дете - най-добричкото.  Grinning
, а пък при нас е обратното - все говоря, че ако имам още едно дете, просто по-добре да се гръмна, като че ли с всяко следващо нещата зазляват. ММ казваше, че по-зле от Ивайла (средната) няма на къде, обаче засега малкото я бие по рев, а като я гледам сега каква е, ако той е по-зле от нея, просто не знам.
fapua, аз действам според момента и конкретната ситуация - ако дребното спи, няма как да я игнорирам и да я оставя да пищи като побъркана. Често си мисля, само още едно дете и колко сложни станаха нещата - и за възпитание, и за организиране на времето, за всичко. А вие как се оправяте с повече деца, евала наистина  Hug
Аз понеже съм маниак - все да ми е изчистено, изгладено, изпрано и подредено - засега успявам, обаче с цената на много усилие и безсъние, просто съм на предела на силите си, освен това и уча, добре че съм последен семестър. Тук е моментът да похваля нашия татко - никога не абдикира от задълженията си - вкъщи ли е , е наравно  мен - и мие чении, и пуска прахосмукачка, и децата гледа, всичко!

# 743
  • София
  • Мнения: 16 196
Чак сега си давам сметка, че моят пълен игнор и неподдаване на капризите на децата ги е направило такива самостоятелни newsm78...Аз обаче съм имала само с номер 2 седем месеца реално майчинство, иначе все съм работила.

# 744
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Ами ето тука GI трябва да даде съвет. Съвсем добронамерено го казвам.
Точно затова имах предвид 'темперамент и характер'.

6tastliva, ти с две деца беше нали? С две е различно, има много повере време за 1:1 с всяко дете, ако пък имаш и някоя баба помощничка не се усеща. С три деца, ти и мъжа ти сте в малцинство, и по-малко време с всяко дете имате. За повече деца, нямам предства как е, но ако са близка възраст без накакви правила или кодекс  Wink на поведение между децата ще е ужас.

На майтап го казваш, но аз наистина имам съвет, защото сами с мъжа ми си гледаме децата без никога да са били при баба/дядо. Лошо е, така ни се е случило. но знам какво е да имаш три деца, близка възраст и най-малкото залепено (буквално) за майка си. Случило ми се е...

fapua най-малкото ми дете (вече на 5г) е така. И аз разхождах с двойната количка и той се наспиваше и после вместо аз да се занимавам с три годишното и 6г си дете или дори да готвя/почистя, той ми висеше на врата. Една приятелка с 4 деца, най-малкото и е така също.

Честно да си кажа за ръка не помня да съм го водела; да, оставяла съм го да реве, за да мога да видя по-голямите ми деца, които също имат нужда от мен. На 1.5г съм го наказвала като и другите деца за удряне/драскане; дотогава те го имаха за бебе. Като го наказвах, оставях го да стои на стъпалата за толкова мин на колкото години са, той стоеше за 1мин и ревеше през цялото време. После се извинява на брат си за удрянето ( с прегръдка ) и продължават играта. По същия начин процедирах с големите тогава. Иначе най-малкото ще си остане винаги "бебето", без правилата да важат за него и те, напълно разбираемо, няма да го включват в игрите си.
Тук, в АНглия както и теб те съветват, където големите семейства не са изключение, също съветват малките деца ако се тръшкат за нещо да се оставят и да не им се угажда в бебешкия пубертет Simple Smile. Трудна възраст е....

Последна редакция: пт, 13 май 2016, 13:26 от GI

# 745
  • Мнения: 3 020
Аз не го казвам на майтап, а наистина имах предвид, че ти със сигурност имаш отговор защо и как.
Съвсем добронамерено, но понеже от постовете ти даваш представа, че родителите оформят децата и че реално те могат да контролират ситуацията, затова.
Не мисля, че винаги най-малкото е така и то заради глезене, ако това имаш предвид.

Да, две деца имам. Пиша и ви чета, защото ми е интересно, пък и аз искам трето. Евентуално.  Simple Smile
При нас голямата е и беше така като малка. Както си тръгна от бебе, сега пак си е така с плюса, че сега е по-голяма и пО разбира.

И съветът ти какъв е - всички деца да се третират по един и същи начин ли?

# 746
  • Мнения: 9 689
С три деца, отгледани без помощ, мога да кажа, че поведението на детето е напълно нормално за възрастта му. Нормално е и да си преуморена и изнервена. Но, всичко е период. Тези моменти за гушкане са кратки, после ще ни липсват.

# 747
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Аз не го казвам на майтап, а наистина имах предвид, че ти със сигурност имаш отговор защо и как.
Съвсем добронамерено, но понеже от постовете ти даваш представа, че родителите оформят децата и че реално те могат да контролират ситуацията, затова.
Не мисля, че винаги най-малкото е така и то заради глезене, ако това имаш предвид.

6tastliva, за съжаление в много случаи нямам отговор как и защо; много често ми се случва даже. Не мисля, че мога аз и мъжа ми да оформим децата ни, каквото и да значи това за теб.
Просто от моето житие съм на мнение, че в моето семейство децата ми трябва да могат (поне да се учат активно) да се обслужват сами (обличане, миене, обуване на обувки) от малка възраст, да не се удрят, да не си казват обидни/лоши думи, и да имат маниери (тоест да казват благодаря, моля, да се изслушват и тн). Съвсем нормални неща, които правят живота в многодетстно семейство по-приятен и лесен.  

А това , че всеки се ражда  със собствен темперамент съм го изпитала 3 пъти досега! Това, че например едното ми дете е по-живо и нетърпеливо (темперамент) не означава, че няма да изчака реда си на катерушката и ще пререди брат си. Или едното е по-екстовертно, изискващо вниманието ми непрекъснато, не значи че трябва да пренебрегвам другите ми деца.

За най-малкото дете в многодетно семейство наистина съм го забелязала, че е по-залепено до майката си. Чисто във физически смисъл, примерно тя да го носи или да седи в нея и тн. Приятелката ми с 4 деца през 2-3 години са, най-малкото е така; друга една с 6 деца пак през 1-2 години най-малката е така. Имам чувството, че понеже като имаш толкова малки деца, майката непрекъснато снове с тях и е заета да оправя неща, заета е да говори/обяснява на по-големите и най-малкото е като маймунче залепено. С по-малко деца или такива с по-голяма разлика може би майката има повече време да общува/говори на бебето и тази физическа близост да не е толкова необходима.  

..Тук ходих на курс за родителство ..

fapua, защо си ходила на курс по родителстване? Сигурно е полезно, но не е ли малко късно след 5 деца Crazy? Сигурно по-скоро ти можеш да им дадеш съвети освен ако не е воден от майки с по 10 деца Sunglasses

Последна редакция: пт, 13 май 2016, 14:09 от GI

# 748
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
И за мен поведението на децата си е съвсем нормално. Те са още бебета и преди да се самоосъзнаят като отделни личности е нормално да търсят близост. После и по време на осъзнаването има периоди на драма и страх, че може да загубят мама и искат тя да е все до тях, както и обратното - в някакви моменти да я отхвърлят. Това са си нормални етапи, през които всички деца минават - някои по бурно, други по-спокойно. Моите всичките са имали такива периоди, но не съм се впечатлявала, не че не ми е било трудно да ми виси постоянно някой на крачола, но като съм знаела, че си е ок, някак не съм го преживявала особено, а и не знам как е с дете, което не минава през такъв период (сигурно ако 4тото ми е такова ще се притесня дали всичко му е наред  hahaha).

# 749
  • Мнения: 9 689
Аз съвсем без майтап водих второто при няколко педиатъра. Не ми се струваше нормално бебе да лежи безропотно в кошарата и да спи по 2-3 часа, да яде като му предложиш и т.н. Оказа си се добре човекът, освен че страдал от хронично преяждане (+ 820 гр за 1 седмица).

Общи условия

Активация на акаунт