Какво искат работодателите?

Интересна тема, на която няма еднозначен отговор. Но моите наблюдения са, че работодателите търсят своя огледален образ. Ако са добре образовани, интелигентни, креативни, дейни, то търсят същите качества и в служителите. Ако "развиват" бизнес без необходимите компетенции, често грешат в избора на качествен и кадърен персонал, не го уважават и ценят и така колелото се завърта в грешна посока и по някое време инерцията му се изчерпва.

Работодателите все повече занижават критериите си при избора защото просто няма кадри. Тези с добро образование бягат в чужбина. 

последните години си е трудно
или хората, които стават за нещо по документи и на интервю, искат много пари
или същите тези се оказват след като ги наемеш, че не могат да свършат никаква работа

Брей, няма коментари...
И мен живо ме интересува отговора на този въпрос.
При нас работодателя търся какъвто и да е човек, който:
* да не е конфликтен
* да не отсъства, да не взима болнични
* да няма големи претенции
* да не иска голяма заплата ( визирам над 1000 лв)
Няма значение: трудов опит, образование,години,пол.

Зависи от позицията, за която търсим човек.

Ако е по-ниска позиция, търсим хора, които са отговорни и които имат желание да се развиват.
Не са ми по вкуса такива, които правят нещо, за да отбият номера и се плъзгат по повърхността  За мен такъв човек е в тежест, защото прекият му ръководител не може да му има доверие и ще трябва да инвестира допълнително време да върши и неговата несвършена работа или некачествена такава.

Ако е за по-висока позиция, аз лично очаквам задълбочена експертиза и разбиране на това, което прави.

При всички случаи очаквам проактивност винаги и съзнателност. Също така търся и т.нар. soft skills - умение да общува с хора, да се държи адекватно в различни ситуации, да бъде премерен като поведение и т.н.

За съжаление наблюденията ми са, че качеството е доста ниско - много трудно намираме хора - последната година взехме и освободихме около 5 човека.

И аз това се питам напоследък, особено след едно интервю на което бях и което по-скоро приличаше на теоритичен изпит. Това, което ме питаха почти не кореспондираше с описаните от тях изисквания в обявата. Имаше и писмена част. Харесаха ми писмената част, харесаха ми CV-то,което 1 към 1 отговаря на длъжностната характеристика на предлаганата позиция. В интервюто си позволиха да питат за личния ми живот. Беше уморителна 2 часа сесия 
Накрая, обаче, им казах, че и аз имам въпроси. Въпросите ми бяха свързани с възможностите за развитие и заплащането. Нищо особено, но мисля, че ги изненадах с това, което им поисках. Като им казах каква заплата очаквам, съвсем ми стана ясно, че няма да се получат нещата. Понеже знам, че работното място се дотира от общински бюджет, а там всички знаем какви заплати предлагат. Парите никак не отговарят на високо квалифицирана работа (когато преди 10 години започнах същата работа в една друга община, заплатата ми беше колкото на портиера, но тогава ме успокоиха, че съм начинаеща и бла-бла), а в кариерата се расте с връзки. Добре тогава, питам аз, защо имат толкова високи изисквания към кандидатите, като знаят, че не могат да си позволят човек с опит, тесен специалист?
Както и да е, казаха, че ще ми се обадят с оферта след една седмица. Горките, те не знаят ли, че аз знам, че с общински пари не се лавира-колкото-толкова!
Обадиха ми се след 10 дни. Хъката-мъката, решили, че ще търсят човек на по-ниска позиция и ми пожелаха успех. Вярно е, че когато ми се обадиха по телефона да ме поканят на интервю, ми бяха казали, че има възможност да променят решението си в последния момент и ме питаха дали бих се съгласила. Отказах! И все пак ме излъгаха, защото видях, че са подновили обявата, за която кандидатствах, т.е. "моето" място е още свободно! Естествено, щеше да е унизително да ми кажат, че не могат да ми предложат исканото заплащане, защото са голяма компания, с медийно присъствие, известни личности в управителния съвет! Ами тогава да ми бяха казали, че са намерили по-подходящ кандидат и това е!

По принцип си имам работа и не ми беше на зор това място. Обаче, реших да си направя експеримент. Др.път съм решила да отговарям с: "Както кажете, така ще работя! Да, съгласна съм на 600лв., даже са ми много...." Ааааама, ХА!

На мен ми се е налагало да провежда интервюта и честно казано, първото впечатление ми е много важно. Имала съм кандидати с много сходни автобиографии, добри качества, но си избрах човек, който ми стана симпатичен. Разбира се, ако не отговаряше на критериите, които моята фирма има, нямаше да го вземем.
Иначе е много индивидуално кой какви кандидати търси, всичко зависи от профилът на фирмата/предприятието, в което се кандидатства и няма обща формула.
При нас беше важно да е комуникативен, грамотен и с добра дикция. Естествено всичко допълнително е плюс, но не сме залагали на образование, опит и прочие, защото работата при нас е такава, че или ставаш или не ставаш, пък ако ще и 20 дипломи да имаш.

Ето това е субективен фактор при подбора на служители, който играе важна роля и за него няма точна формула.
Темата е интересна. Дано се включат повече хора от човешки ресурси и да споделят информация.

Интересна и полезна тема.
В тази връзка искам да споделя тези въпроси, зададени ми от ЧР "Мислите ли скоро да имате деца" ?, "Какъв ви е семейния статус"? -и това са първите два въпроса, които ми се зададоха от настоящият ми работодател. Няма образование,къде,какво, казах две-три думи и това е.
Не знам какво е оказало влияние да ме вземат-мисля, че и аз съм им станала сиптачина, или може би заради магистратурата ми по PR, тъй като мястото изисква доста комуникативност и контакти с хора или пък си беше чист късмет.
Знам,че за тях сигурно е важно, щом и ме накараха да подпиша декларация, че ако забременея веднага ще ги уведомя и ми пуснаха срочен д-р за 1 година/сигурно за да могат да си опекат работата/, и все пак ми е интересно какво очакват да им кажеш? И ккави са тези декларации, те ми обясниха, но така и не разбрах, каква и е целта на тази декларация?
Иначе по темата е много субиктивна-има сериозни работодатели, ценящи кадрите си, искащи да наемат можещи, креативни и умни хора. Има и такива, които искат роби, слуги, подлизурковци, тихички и просто изпълнителни.Има и такива, които си правят каквото си знаят, отнасят се зле, не им е важно друго освен да им работиш за малко пари ако може и да си траеш.
Ами на 26 години съм, след няма и месец се омъжвам, сигурно искам да имам деца, ама че са интересни...!!
Просто ми е интересно наистина.  

Здравейте!  Чета всички мнения и са ми много полезни!    Надявам се още хора да се включат.
По-конкретен въпрос, който също искам да задам е: При проведено интервю за работа за каквато и да е позиция (и сфера на работа), как решавате, че това е ТОЙ- вашият нов служител: от всички кандидати за позицията при сходен опит и дори образование? 

Интересна тема.
И аз съм водила интервюта. Хора всякакви- някои нахакани и самоуверени - като им зададеш практически въпрос- чак ти става леко конфузно, че ги питаш нещо толкова елементарно за тях- но няма как. И се оказва, че не могат да сметнат две+две. Други, притеснителни, започват да се извиняват, че не са имали време да се подготвят- червят се, но тръгват по пътя на логиката и в крайна сметка смятат две + две (това показва, че човека има логична мисъл и дори за момента да няма нужните знания - може да запази спокойствие в непозната среда и да потърси решение. А знанията се придобиват с времето)
Няма значение нахакан ли е или скромен- ако има качествата, необходими за работа, ако мисли, стигаме до фактора колеги. Зависи за какъв "предварителен екип" става на дума. Дали човека ще пасне. Все пак, важно е да има разбирателство.
Например млада нахакана, самоуверена 25 годишна мацка няма как да пасне в колектив на 35-45 годишни жени с шеф мъж. Ще я изадат с парцалките- колкото и да е умна и оправна, и ще я обвинят за любовница на шефа. И двете страни ще са недоволни- и тя - че е онеправдана, и те- защото са убедени в правотата си. Но ако момичето е скромно- върши си работата и има уважение към по- възрастните- ще се впише.
Измислям си ги в момента- но общо взето така стоят нещата. Гледаш СВ, знания/ или оправност в непозната ситуация- зависи/ и дали се вписва човека в екипа.

Нарша, ако трябва да гледам критерии, опитът натежава - винаги. Аз лично нямам доверие на образователната ни система и за мен опитът е много по-ценен. Това обаче е в моята сфера. Ако търсят лекар, счетоводител или някакъв тесен специалист, там се тръгва от образованието. Съгласна съм, че трябва да пасва и на екипа, не е само за годините. Аз почнах на 23 в моята фирма, а всички бяха над 30, но не съм имала проблеми с това, нагодихме се. Навсякъде е различно и шефът трябва да вземе под вниматие и мнението на останалите си служители.

Аз съм на 26 и съм сред екип от 35-55 годишни жени с шеф - мъж.  Вписах се благодарение на това, че не съм нахакана, нагла и арогантна. Меп-84 е права. Винаги има оглеждане и преценяване на новия човек. Обаче има и чисто женска злоба на някои места и може би е добре да поговорим и за този фактор /при мен такова нещо нямаше/.
На интервюта съм била и мога да разкажа за 2 от тях.
1-вото - малък град в СЗ България,баба ми отскача дотам понякога, държавна служба. Още при подаване на документите  ме питаха къде ще спя. Ама точно така, без промяна цитирам. Казах, че имам имот в града, това е истина. На самото интервю това им беше първият въпрос, както и серия от лично естество. Изобщо не се коментира работното място и качествата за него.
2-рото беше в друг град за подобна позиция. Разликата беше от земята до небето по отношение на всичко. Питаха ме какво бих правила ако доволен човек донесе кутия с бонбони за благодарност, какво бих сторила ако агресивен индивид скочи на бой, какво когато имам много работа, а работното време свършва. Говорихме за предишния ми опит и с какви впечатления съм от предишния си екип.
Впоследствие избраха друг човек, но и досега съм благодарна на хората, че се отнесоха по същество, а не ме питаха за мен самата с цел клюки и да ме "подразберат", понеже само за чували за мен ( в малкия град всички се познават/познаваме).
За сегашната ми работа интервю нямаше, предложиха ми я направо, а с някои от хората сме работили заедно и преди. Изкуших се и попитах тогава шефа си как вижда моето бъдеще в своята компания и с какво точно бих могла да бъда полезна, учуди се, не очакваше. Отговори ми.

Питаха ме какво бих правила ако доволен човек донесе кутия с бонбони за благодарност, какво бих сторила ако агресивен индивид скочи на бой, какво когато имам много работа, а работното време свършва.

Ти какво отговори? Въпросите ми допаднаха, искам да сравня с това, което бих казала аз, ако не е лично.