И кои са те че нещо не се сещам за подобни? Освен да прекъснеш отношения например. Защото 1 изневяра може и да се прости евентуално в зависимост от куп неща. Само че ако се окаже че има 2-ра, 3-та и т.н. тогава какво правим?
- Публикувана: 11 септ. 2015, 17:07 ч.
- Последно мнение: 2 май 2016, 19:18 ч.
Изневяра
И кои са те че нещо не се сещам за подобни? Освен да прекъснеш отношения например. Защото 1 изневяра може и да се прости евентуално в зависимост от куп неща. Само че ако се окаже че има 2-ра, 3-та и т.н. тогава какво правим?
Къде споря, че една изневяра не може да се прости? Трябва да има причина да се прости обаче! Реваншизмът в тези отношения какво би помогнал и докога?
Отговарям на въпроса ти от моя гледна точка. Ако държа на човека до мен, сядам и изяснявам причините, поради които се е стигнало до изневяра и ако преценя, че мога да простя - продължаваме напред, единият преглътнал, другият - сгреши, но осъзнал грешката си. В случай, че във времето партньорът ми така или иначе е подлагал на изпитание връзката ни и това е поредното - нямаме работа заедно.
Според мен и за мен, големия и важен въпрос не е във физическата, а в духовната изневяра.
Както и в гласността.
Имам предвид, че физическата изневяра ни е заложена още от животинските ни години. И едва ли някога ще се отървем от нея. Духовната моногамност е наложена в живота на хората, за да се наложи ред и дисциплина в живота. Някои го приемат за даденост и че така трябва да бъде, а то е било налагано, било чрез религия, било чрез закони. Голямата идиотия е, че тези норми са били налагани от хора, които пък въобще не са ги спазвали.
Духовната свързаност/любовта/ е избор на две души, когато едната от тях не я желае повече, нещата стават други. Когато го съобщиш, е честно, когато се обвържеш с друг и не го съобщиш, е изневяра.
Гласността е друга гадост, изневеряваш физически или духовно и започваш да се хвалиш с това. Ако просто имаш нужда и животинското в теб говори, ок, но да го правиш, за да се хвалиш и за самочувствие е гадост, особено когато това достига до твоята половинка. Това наранява много. Смятам, че ако никой не разбира за физическите изневери, те не са проблем.
Както и в гласността.
Имам предвид, че физическата изневяра ни е заложена още от животинските ни години. И едва ли някога ще се отървем от нея. Духовната моногамност е наложена в живота на хората, за да се наложи ред и дисциплина в живота. Някои го приемат за даденост и че така трябва да бъде, а то е било налагано, било чрез религия, било чрез закони. Голямата идиотия е, че тези норми са били налагани от хора, които пък въобще не са ги спазвали.
Духовната свързаност/любовта/ е избор на две души, когато едната от тях не я желае повече, нещата стават други. Когато го съобщиш, е честно, когато се обвържеш с друг и не го съобщиш, е изневяра.
Гласността е друга гадост, изневеряваш физически или духовно и започваш да се хвалиш с това. Ако просто имаш нужда и животинското в теб говори, ок, но да го правиш, за да се хвалиш и за самочувствие е гадост, особено когато това достига до твоята половинка. Това наранява много. Смятам, че ако никой не разбира за физическите изневери, те не са проблем.
Извинение за какво?!?
За многото моногамни може много да се спори..., колко от тях са наистина моногамни или само се правят, колко от тях просто нямат възможност да бъдат други, независимо дали възможността е обективна или субективна, а на голяма част, въпреки че им се иска, не им се занимава, дали поради мързел или от страх да не ги хванат. И съвсем малка част, да речем около 10% са наистина такива, защото са убедени, "че така трябва да бъде"!
За многото моногамни може много да се спори..., колко от тях са наистина моногамни или само се правят, колко от тях просто нямат възможност да бъдат други, независимо дали възможността е обективна или субективна, а на голяма част, въпреки че им се иска, не им се занимава, дали поради мързел или от страх да не ги хванат. И съвсем малка част, да речем около 10% са наистина такива, защото са убедени, "че така трябва да бъде"!
Извинение за какво?!?
За многото моногамни може много да се спори..., колко от тях са наистина моногамни или само се правят, колко от тях просто нямат възможност да бъдат други, независимо дали възможността е обективна или субективна, а на голяма част, въпреки че им се иска, не им се занимава, дали поради мързел или от страх да не ги хванат. И съвсем малка част, да речем около 10% са наистина такива, защото са убедени, "че така трябва да бъде"!
За многото моногамни може много да се спори..., колко от тях са наистина моногамни или само се правят, колко от тях просто нямат възможност да бъдат други, независимо дали възможността е обективна или субективна, а на голяма част, въпреки че им се иска, не им се занимава, дали поради мързел или от страх да не ги хванат. И съвсем малка част, да речем около 10% са наистина такива, защото са убедени, "че така трябва да бъде"!
Ооо да, причините за моногамност могат да са много. Напълно си прав. От това, че няма с кого да изневериш, че те е срам да се съблечеш пред друг, че си свикнал до болка с партньорът ти и с другият няма да се отпуснеш, не им се занимава да изпускат питомното, мързел, както се отбелязал и ти и всякакви други най - различни причини.
Напротив, за доста изневеряващи е важно семейството, обаче не мислят идиотите. И чак когато жената им тегли една майна и си вземе децата, установяват колко е гадно и какво са загубили. Наистина мъжете са много елементарни същества понякога.....
Ако моногамността беше съвсем естествена за човека, то нямаше изневярата да бъде толкова често коментирана тема от време едно. Нека погледнем и назад - та това е тема, която присъства в религия, литература и всякакви форми на изкуство.
От природна гледна точка влюбването трае доста по-кратко от партньорски отношения в една връзка, така че мъжът и жената да са заедно, за да създадат поколение и да му гарантират повече грижа в първата година-две от живота. После то отминава и това, което държи хората заедно са много други неща, а не хормоните. Затова и постоянно четем теми и виждаме хора, които в даден етап от семейния си живот стигат до отношения с друг партньор. "Докато смъртта ни раздели" е социално наложена мярка, не природна - сега, когато живеем по-освободено и не робуваме на "Какво ще кажат хората", разводът е много често срещано решение и хората имат много повече от един-двама партньора през живота си.
От природна гледна точка влюбването трае доста по-кратко от партньорски отношения в една връзка, така че мъжът и жената да са заедно, за да създадат поколение и да му гарантират повече грижа в първата година-две от живота. После то отминава и това, което държи хората заедно са много други неща, а не хормоните. Затова и постоянно четем теми и виждаме хора, които в даден етап от семейния си живот стигат до отношения с друг партньор. "Докато смъртта ни раздели" е социално наложена мярка, не природна - сега, когато живеем по-освободено и не робуваме на "Какво ще кажат хората", разводът е много често срещано решение и хората имат много повече от един-двама партньора през живота си.
Какъв е смисъла в случая на авторката? Нали отпреди да знае за изневярата, се е чувствала необгрижвана?
Всъщност горчивия ми опит от наблюдения показва, че голям % от мъжете са склонни да изневерят и ако те сами не се осъзнаят нищо не може да се направи. За да се стигне до момента на научаване за изневярата, обаче е минало време-особено , че има поговорка, че засегнатия последен разбира..Тоест аз също смятам , че е имало сигнали отпреди , че нещата между двама души не вървят и изневярата е крайна фаза, резултат.И като простиш си е чиста загуба на време да си с тоя човек, въпреки че доста хора си живеят така. Разбирам , че има финансови и какви ли не мотиви да останеш в такава връзка, по- принцип казвам, но идва един момент , в който осъзнаваш , че не си щастлива и всеки ден е ужасен- е, тогава си тръгваш.На всеки му отнема време, години дори , различно е. Но е безмислено да се удължава агонията.
Особено пък и ако ти се влюбиш в друг .
И още нещо ме дразни..
Как точно си представяте еднократната изневяра ? - в бара и айде чао на другия ден? Е, значи въпросния си търси и забива за една вечер, това си е майсторлък и няма нищо успокоително в секса за една вечер.И да вметна, че съм срещала 2ма мъже , които са имали вземане даване с проститутки и хич не беше само за секса. Срещаха си се след работа, бърбореха, заведения. Едната даже искаше да се събира с мъжа. ..
Всъщност горчивия ми опит от наблюдения показва, че голям % от мъжете са склонни да изневерят и ако те сами не се осъзнаят нищо не може да се направи. За да се стигне до момента на научаване за изневярата, обаче е минало време-особено , че има поговорка, че засегнатия последен разбира..Тоест аз също смятам , че е имало сигнали отпреди , че нещата между двама души не вървят и изневярата е крайна фаза, резултат.И като простиш си е чиста загуба на време да си с тоя човек, въпреки че доста хора си живеят така. Разбирам , че има финансови и какви ли не мотиви да останеш в такава връзка, по- принцип казвам, но идва един момент , в който осъзнаваш , че не си щастлива и всеки ден е ужасен- е, тогава си тръгваш.На всеки му отнема време, години дори , различно е. Но е безмислено да се удължава агонията.
Особено пък и ако ти се влюбиш в друг .
И още нещо ме дразни..
Как точно си представяте еднократната изневяра ? - в бара и айде чао на другия ден? Е, значи въпросния си търси и забива за една вечер, това си е майсторлък и няма нищо успокоително в секса за една вечер.И да вметна, че съм срещала 2ма мъже , които са имали вземане даване с проститутки и хич не беше само за секса. Срещаха си се след работа, бърбореха, заведения. Едната даже искаше да се събира с мъжа. ..
Ако моногамността беше съвсем естествена за човека, то нямаше изневярата да бъде толкова често коментирана тема от време едно. Нека погледнем и назад - та това е тема, която присъства в религия, литература и всякакви форми на изкуство.
От природна гледна точка влюбването трае доста по-кратко от партньорски отношения в една връзка, така че мъжът и жената да са заедно, за да създадат поколение и да му гарантират повече грижа в първата година-две от живота. После то отминава и това, което държи хората заедно са много други неща, а не хормоните. Затова и постоянно четем теми и виждаме хора, които в даден етап от семейния си живот стигат до отношения с друг партньор. "Докато смъртта ни раздели" е социално наложена мярка, не природна - сега, когато живеем по-освободено и не робуваме на "Какво ще кажат хората", разводът е много често срещано решение и хората имат много повече от един-двама партньора през живота си.
От природна гледна точка влюбването трае доста по-кратко от партньорски отношения в една връзка, така че мъжът и жената да са заедно, за да създадат поколение и да му гарантират повече грижа в първата година-две от живота. После то отминава и това, което държи хората заедно са много други неща, а не хормоните. Затова и постоянно четем теми и виждаме хора, които в даден етап от семейния си живот стигат до отношения с друг партньор. "Докато смъртта ни раздели" е социално наложена мярка, не природна - сега, когато живеем по-освободено и не робуваме на "Какво ще кажат хората", разводът е много често срещано решение и хората имат много повече от един-двама партньора през живота си.
Естествено. Всъщност причината да преминем от абсолютен разврат през мноого дългият период на матриархат към моногамия през патриархата е спиране на номадският живот, опитомяване на животните и най - вече отглеждането на поколение. Човешкото дете има най - дългото детство от всички животински видове, което предполага отглеждането от двама души. Това е най - успешният модел. А иначе точно, както си отбелязала с отпадането на социалните норми виждаме, колко често се случват разделите (разводите) и все повече отворени връзки.
Как точно си представяте еднократната изневяра ? - в бара и айде чао на другия ден? Е, значи въпросния си търси и забива за една вечер, това си е майсторлък и няма нищо успокоително в секса за една вечер.И да вметна, че съм срещала 2ма мъже , които са имали вземане даване с проститутки и хич не беше само за секса. Срещаха си се след работа, бърбореха, заведения. Едната даже искаше да се събира с мъжа. ..
Да, или да си повика проститутка.
Да, или да си повика проститутка.
АнаБел, да човешкото дете има дълго детство, но не и до 18 г., както се възприема в съвременното общество, което включва образование и т.н. - нещо, което е много ново положение.
Именно, затова и има бракове, които са над 20 години. Докато го изучиш, докато стъпи на крака само да се гледа и минали двадесетина години. Та в този случай най - лесният вариант е моногамията. Правим компромис с природата ни в името на децата, а не в "докато смъртта ни раздели", както обичаме да се самозалъгваме.
Да, или да си повика проститутка.
Ми ако му харесва секса с нея, защо не?
Препоръчани теми