Фобии при момче на 6 години

Въпросите ви  ми изглеждат абсолютно подходящи и „на място“.
Зад поведението на синът ви се крият причини от психологическо естество, вероятно базирани на негови дълбоки страхове. Мисля, че и сама се досещате за това. Най-притеснително за мен е, че не споделя и не обяснява, защото така най-лесно може да му се помогне да се справи с нещата, които се въртят в главата му.
Не е възможно да не „толерирате“ това, защото никой – малък или голям не се е справил със страховете си през натиска или агресията. Напротив, необходимо е безкрайно уважение и зачитане на всички бариери и защити, които детето изгражда, защото те охраняват нещо  травматично и най-вероятно болезнено.
От друга страна групата от връстници няма да бъде нито толерантна, нито загрижена, а най-вероятно ще се отнесе с подигравка и агресия към особеностите в неговото поведение – пластмасовите прибори, различното от на околните облекло.
Това, което може да направите е да  го попитате как се чувства в училище? Как се отнасят другите деца към облеклото и приборите, които той избира? Предпочита да стои гладен за да не забележат, или избира да се храни с неща, които се ядат с ръце – тестени изделия, примерно. След което, ако е възможно , да разберете повече около механизмите за образуване на тези негови предпочитания.
По-конкретни съвети не мога да дам, именно защото не знам какво седи зад „не искам дрехи с копчета и метал“ и „не искам метални прибори“.
Разбира се, ако го заведете на детски терапевт, там в играта и през претворяването на символите няма начин да не станат известни механизмите, както и начините за справяне със страховете.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Благодаря ви за съветите.
На първия учебен ден успяхме да го накараме да облече риза, но с жилетка отгоре. За приборите не повдигнах въпроса. Попитах го с какво е ял, отговори - с приборите там. Не е споделял това да е било проблем, да не са му харесали или в бъдеще да не ги иска.

Това, което описвате ми говори, че синът ви се контролира моного добре и има много ресурси да се справи по един или друг начин със ситуациите, които могат да възникнат. След като сам е достигнал до "компромис" по отношение приборите, шумно похвалете и одобрете поводението му, като нищо не пречи да му обясните, че в момента в който стане различен и странен за другите деца те могат да започнат да му се подиграват или нещо друго и пак опитайте да проведете желания разговор. Все пак дискретно проверете твърденията му, като просто попитате учителката с какво и как се храни на обяд.
Даниела Тахирова - психотерапевт