Но най-големият пробив, който направих беше, че подразбрах за конфликт, който тя има с друго дете в класа. Трудно изкопчих нейната гледна точка, но й давах в продължение на няколко дни съвети как да постъпва, какво да казва или не казва. За мое щастие, съветите бяха правилни и тя доби вяра в мен.
Ето, това е!
Миналият ден се прибира плачеща от ДГ: Оказва се, че едно момиченце от групата й е взело котето, с което отиде сутринта и когато тя си го е поискала, г-жата явно не й повярвала, че е нейно и то е останало у въпросното дете. Цяла вечер беше видимо обидена и тъжна. Успокоявахме я, че ще говорим с г-жата на другия ден, че всичко ще се изясни, че просто са се объркали, котето е отишло на разходка и т.н. и т.н.
На другия ден, получи официално извинение от г -жата, организира се спасителна акция - до вечерта бабата на детето донесе котето
, след това вкъщи - весела, благодаряща ни, говореща през цялото време на въпросната играчка... Аз от време - навреме подхвърлям: "Виждаш, ли как всичко се оправя, когато го кажеш на мама и тате"...Снощи, дори без много питане получих подробен доклад за половината чавета в групата и за дълбоките им бизнес и лични взаимоотношения
