Здравейте!
(Ако темата ми е не е за тук или е глупава, няма да се разсърдя ако бъде изтрита. Осъзнавам, че е странна и безумна, но пък ме касае и приемам нещата сериозно и търся някакъв отговор)
От няколко месеца съм в ситуация, при която не знам как да реагирам.
"Опитвам" се да вляза във връзка. Виждам се с жена, от време на време, която е някакъв вид кариеристка. По моето скромно непрофесионално мнение. Говори ми само за работата си когато се видим и това продължава часове. Ако се видим в 7 например, тя говори само и единствено за кариерата и това до около 23 часа. След това спира и й се доправя секс. Правим секс и спим. Патърна е сравнително един и същ в тези отношения.
След време започнах да се противя като изказвам мнението си, че аз не искам да служам само за някакви ситуации и хора, които не са никакви както на нея, така и на мен. Стигаме до почти скарване. При което се отдеглям в изчакване на различни моменти. После се повтаря шаблона от отношенията по-горе.
Накрая си казвам майната му и спираме да се виждаме за известно време поради тези причини или поради проблеми в службата - нейни или мои (овъртайм, умора или просто неприятен период).
Минава малко време, започваме да се виждаме отново. Тя не търси близост с мен - държене за ръце, разговори за нас, някакви общи активности. Когато опитам да постигна човешка близост - тя се отдръпва.
Това ме изморява и се чувствам пренебрегнат и незначим за нея. Сексът ни е хубав, но след втората, третата или четвъртата седмица човек (аз в случая) започва да търси близост. Не се случва.
Започвам да се виждам с друга жена. Тя е по-мила и любвообвилна, но отново с някакви ограничения за това. Не откъм степен на близост - а като времетраене. Критикува ме за всичко, което аз правя. Аз не съм я критикувал за нищо. Скарваме се и аз излизам винаги виновен, че си защитавам мнението, живота и личността си. И след това изчезва разсърдена.
Накрая си казвам майната й. Това е. После се появява първата - кариеристката. С нея се повтаря описания по-горе шаблон.
На камък и задръснета улица ли съм и дали има смисъл да продължавам да се боря за някакво мило интимно отношение от едната или от другата.
Тази сапунка се развива във възрастова ориентация: 35+ г.
(Ако темата ми е не е за тук или е глупава, няма да се разсърдя ако бъде изтрита. Осъзнавам, че е странна и безумна, но пък ме касае и приемам нещата сериозно и търся някакъв отговор)
От няколко месеца съм в ситуация, при която не знам как да реагирам.
"Опитвам" се да вляза във връзка. Виждам се с жена, от време на време, която е някакъв вид кариеристка. По моето скромно непрофесионално мнение. Говори ми само за работата си когато се видим и това продължава часове. Ако се видим в 7 например, тя говори само и единствено за кариерата и това до около 23 часа. След това спира и й се доправя секс. Правим секс и спим. Патърна е сравнително един и същ в тези отношения.
След време започнах да се противя като изказвам мнението си, че аз не искам да служам само за някакви ситуации и хора, които не са никакви както на нея, така и на мен. Стигаме до почти скарване. При което се отдеглям в изчакване на различни моменти. После се повтаря шаблона от отношенията по-горе.
Накрая си казвам майната му и спираме да се виждаме за известно време поради тези причини или поради проблеми в службата - нейни или мои (овъртайм, умора или просто неприятен период).
Минава малко време, започваме да се виждаме отново. Тя не търси близост с мен - държене за ръце, разговори за нас, някакви общи активности. Когато опитам да постигна човешка близост - тя се отдръпва.
Това ме изморява и се чувствам пренебрегнат и незначим за нея. Сексът ни е хубав, но след втората, третата или четвъртата седмица човек (аз в случая) започва да търси близост. Не се случва.
Започвам да се виждам с друга жена. Тя е по-мила и любвообвилна, но отново с някакви ограничения за това. Не откъм степен на близост - а като времетраене. Критикува ме за всичко, което аз правя. Аз не съм я критикувал за нищо. Скарваме се и аз излизам винаги виновен, че си защитавам мнението, живота и личността си. И след това изчезва разсърдена.
Накрая си казвам майната й. Това е. После се появява първата - кариеристката. С нея се повтаря описания по-горе шаблон.
На камък и задръснета улица ли съм и дали има смисъл да продължавам да се боря за някакво мило интимно отношение от едната или от другата.
Тази сапунка се развива във възрастова ориентация: 35+ г.
. Не виждам нищо лошо. Много жени се оплакват, че мъжете им не са достатъчно чувствителни, защото са заети да се изживяват като големи мъжкари.
