- Публикувана: 22 окт. 2015, 18:25 ч.
- Последно мнение: 31 март 2018, 04:40 ч.
За образователните системи по света и у нас
Литературата, принципно, си е изкуство. Като останалите. И има същите функции, като тях.
За мен четенето е на първо място духовно изживяване, естетическо и интелектуално удоволствие, духовен и мисловен гъдел.
Разбира се книги подбирам според личния си вкус и не ме интересува ничие мнение относно това, коя книга някой определя като "класика" и коя - като "булевардна".
Като с музиката, театъра, изобразителното изкуство, киното, като с всяко изкуство е.
За мен четенето е на първо място духовно изживяване, естетическо и интелектуално удоволствие, духовен и мисловен гъдел.
Разбира се книги подбирам според личния си вкус и не ме интересува ничие мнение относно това, коя книга някой определя като "класика" и коя - като "булевардна".
Като с музиката, театъра, изобразителното изкуство, киното, като с всяко изкуство е.
Литературата, принципно, си е изкуство. Като останалите. И има същите функции, като тях.
За мен четенето е на първо място духовно изживяване, естетическо и интелектуално удоволствие, духовен и мисловен гъдел.
За мен четенето е на първо място духовно изживяване, естетическо и интелектуално удоволствие, духовен и мисловен гъдел.
Напълно споделям! Обожавам да чета; трите ми деца съм оставила сами да си изграждат и наслаждават на каквито жанрове искат. Предпочитам те да си откриват какво си влече и им завлядява мисълта.
И аз съм така, важното е да четат. Пробвам се да пробутвам класики, но не вървят, архаичен език (който е трудно разбираем за тях), действителност, която е непонятна и не ги привлича. Децата днес живеят коренно различно от нас, когато ние бяхме деца или от нашите родители. Много по-динамично, много повече информация поемат. Съответно това рефлектира и на книгите, които четат с удоволствие.
Изобщо нямам предвид четене на класики само. Моля не ми вкарвайте думи в устата. Има достатъчно добри съвременни романи за деца и възрастни. Ако едно дете обаче чете само книги като Дръндьото, Загубенячката или комикси, нито ще натрупа голям речников запас, нито ще се обогати от историите така, както ако чете и други книги. Горните книги са чудесни за начинаещи в четенето, за между другото, за предизвикване на интерес у деца, които не искат да четат. По-нататък обаче е задължение на родителя да предложи и нещо по-различно, за да види детето, че има и друг тип истории, които са интересни. Надявам се, че сега става ясно какво имах предвид.
Попадна ми статия за основните училища в Германия. Навремето в някои провинции са въвели системата на швейцарския педагог Юрген Райхен за учене на четене чрез писане, без да се коригират грешките в 1ви и 2ри клас. В трети клас започват да ги поправят, но дотогава много деца са заучили грешния правопис. Особено силно са засегнати деца на имигранти и такива, говорещи на диалект. Сега искат да забранят системата във всички училища, защото някои все още я използват.
Има ли някой тук с дете в такова училище да сподели впечатления?
Системата ми звучи като лоша шега с децата.
Попадна ми статия за основните училища в Германия. Навремето в някои провинции са въвели системата на швейцарския педагог Юрген Райхен за учене на четене чрез писане, без да се коригират грешките в 1ви и 2ри клас. В трети клас започват да ги поправят, но дотогава много деца са заучили грешния правопис. Особено силно са засегнати деца на имигранти и такива, говорещи на диалект. Сега искат да забранят системата във всички училища, защото някои все още я използват.
Има ли някой тук с дете в такова училище да сподели впечатления?
Системата ми звучи като лоша шега с децата.
Доколкото имам наблюдения от две англоговорящи държави, също не им поправят грешките в първи и втори клас или най-много няколко по-ключови, но не и всички. Правописът се усвоява постепенно. Това, че след първи и втори клас са запомнили думите грешно, ми звучи като тотален абсурд. Ако само за първи и втори клас едно дете успяваше да запомни правописа на всички думи (независимо дали правилно или грешно, въпросът е в акта на запомнянето), то никой след втори клас нямаше да допуска грешки.
Юна, има логика в това, което твърдиш. Едва ли са направени индивидуални проучвания и съпоставки на писмени работи на представители от различни социални групи, от които да бъдат направени тези изводи. Децата пишат и грешат във всяка възраст. Тези, които обръщат внимание на грешките си, ще ги проправят в известна степен, а други ще продължат да ги повтарят. Прави впечатление обаче, че все повече деца допускат еднотипни грешки и вероятно това е причината разглежданата методика да претърпи критика.
В момента и тук е така. Разгледайте ключа и критериите за оценяване на диктовката НВО в 4 клас. Грешки, допуснати от ученика и извън посочените в ключа и в критериите, не се санкционират.
Трябва ли въобще да се санкционират? Защо не се санкционират? Какво показва оценката от такъв изпит? Разбират ли децата къде са допуснали грешка? Защо все грешките са на фокус? Дали да е така?
Това са въпроси, на които никой в момента не може да отговори еднозначно.
В момента и тук е така. Разгледайте ключа и критериите за оценяване на диктовката НВО в 4 клас. Грешки, допуснати от ученика и извън посочените в ключа и в критериите, не се санкционират.
Трябва ли въобще да се санкционират? Защо не се санкционират? Какво показва оценката от такъв изпит? Разбират ли децата къде са допуснали грешка? Защо все грешките са на фокус? Дали да е така?
Това са въпроси, на които никой в момента не може да отговори еднозначно.
Пак ще има сърдити, но бъркате двата щата. Поправянето на грешките не е санкциониране на грешките. Грешките трябва да бъдат показвани, поправяни и обяснявани как и защо се пише така тази дума или това изречение. Много учители имат навика просто да поправят, но не и да обясняват, затова децата възприемат поправянето за санкциониране. Както се вижда, и вече възрастни хора така го възприемат. Ако една грешка не бъде посочена и поправена, човек възприема грешното за вярно и го затвърждава. При посочване, поправяне и обясняване, може да не разбере веднага и да не съумее да приложи правилния правопис, но вече ще има едно наум и ще се замисли, а щом се замисли, следващия път ще обърне повече внимание как трябва да се напише думата. Санкциониране е, ако за всяка грешка има наказание - тогава целта ще е избягване на наказанието, а не научаване на правилното.
О, въобще няма сърдити и никакви щатове не са объркани. Горе стана въпрос за обикновени грешки в процеса на обучение и пак за същите грешки в процеса на оценяване.
Според някои съвременни мислители посочването на грешките травмира учениците, води до ниска самооценка и блокира мотивацията им за развитите; червените химикалки са гадни; не всички грешки трябва да се отчитат. От една страна, как да обясниш на дете, че е объркало глаголното време, за което още не е учило, как да му обясниш правописа на дума, която не познава? А от друга - може ли непознати на детето думи да бъдат включвани в контролни работи, как да разбере учителят кои са тези думи, за да ги избягва при избор на диктовка?
Според някои съвременни мислители посочването на грешките травмира учениците, води до ниска самооценка и блокира мотивацията им за развитите; червените химикалки са гадни; не всички грешки трябва да се отчитат. От една страна, как да обясниш на дете, че е объркало глаголното време, за което още не е учило, как да му обясниш правописа на дума, която не познава? А от друга - може ли непознати на детето думи да бъдат включвани в контролни работи, как да разбере учителят кои са тези думи, за да ги избягва при избор на диктовка?
Как да му обясниш - лесно! Казваш му, че казваме изречението еди-как си, защото... Нещата логически са вързани, а когато нещо няма точно обяснение, се казва, че просто така е измислено и се учи по този начин. Ако трябва се чертаят схемички, показват се примери най-физически, дават се няколко примера с различни изречения и готово. Това, че нещо не е учено не означава, че не може да се обясни. Езикът не се учи само в училище, а и вкъщи.
В малките класове изреченията и обясненията към тях обикновено са по-кратки и лесни. 
Интересно ми е до кога това? Или завършват училище, без някой да им каже, че допускат грешки и оставят това да направи бъдещият им работодател?
....
Според някои съвременни мислители посочването на грешките травмира учениците, води до ниска самооценка и блокира мотивацията им за развитите
.....
Според някои съвременни мислители посочването на грешките травмира учениците, води до ниска самооценка и блокира мотивацията им за развитите
.....
Интересно ми е до кога това? Или завършват училище, без някой да им каже, че допускат грешки и оставят това да направи бъдещият им работодател?
Обясняявам като за възрастенн, образован човек основни моменти, на които се обръща внимание. Разбират децата, не е като да не разбират. Това, което най-често ми казват, когато попитам дали и кой им обяснява, те обикновено вдигат рамене и казват, че никой не им обяснява, а само проверява и връща тетрадката. Децата не смеят да попитат.
В малките класове изреченията и обясненията към тях обикновено са по-кратки и лесни.
Голяма част от материала е свален в началния курс. И това не е само за българския.
Обясняявам като за възрастенн, образован човек основни моменти, на които се обръща внимание. Разбират децата, не е като да не разбират. Това, което най-често ми казват, когато попитам дали и кой им обяснява, те обикновено вдигат рамене и казват, че никой не им обяснява, а само проверява и връща тетрадката. Децата не смеят да попитат.